№ 2457
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110115679 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена от .......... искова молба и
уточнителна такава /л. 49/ срещу Р. Р. Д. /в качеството му на наследник на Р. Д. Д. /,
починал на 11.02.2018 г. и Г. Д. Д., с която са предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се осъдят ответниците да
заплатят на ищцовото дружество сумите както следва: 1818,71 лв. – стойността на
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.03.2022 г. до
окончателно изплащане на сумата, 355,37 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019
г. – 28.02.2022 г., 18,40 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода
от м.02.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 25.03.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 4,02 лв. –
мораторна лихва за периода 30.03.2019 г. – 28.02.2022 г. върху главницата за услуга
дялово разпределение, в условията на разделна отговорност при следните квоти:
Р. Р. Д. – 1/4 или 454,67 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 25.03.2022 г. до окончателно изплащане на сумата,
88,84 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 28.02.2022 г., 4,60 лв. –
стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.02.2019 г. до м.04.2020
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.03.2022 г.
до окончателно изплащане на сумата и 1,00 лв. – мораторна лихва за периода
30.03.2019 г. – 28.02.2022 г. върху главницата за услуга дялово разпределение;
Г. Д. Д. – 3/4 или 1364,01 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 25.03.2022 г. до окончателно изплащане на
сумата, 266,52 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 28.02.2022 г., 13,80 лв.
– стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.02.2019 г. до м.04.2020
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.03.2022 г.
до окончателно изплащане на сумата и 3,00 лв. – мораторна лихва за периода
30.03.2019 г. – 28.02.2022 г. върху главницата за услуга дялово разпределение
1
Ищецът ............ твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е
необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия (влезли в
сила 10.07.2016г.) купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на
интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се
намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия
било извършвано от „Т. С.“ Е., в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б ЗЕ. Поддържа
се от ищеца, че е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. По
изложената аргументация се прави искане да се постанови решение, с което да се
осъдят ответниците да заплатят на ищеца индивидуализираните в исковата молба суми.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от
ответниците с идентично съдържание. Ответниците твърдят, че липсват изравнителни
сметки, както и че такИ. не са получавани от тях, с което считат, че са били лишени от
правото да ги обжалват. Сочат, че не ползват радиатори за отопление. Оспорват
представените от ищеца извлечения от сметки за процесния период. Излагат, че
липсват доказателства, от които да е видно какви са били показанията на общия
топломер и общия водомер в абонатната станция за процесния период. Сочат също и
че не са представени свидетелства за извършена метрологична проверка на СТИ, както
и протоколи за монтаж и демонтаж на СТИ. Поддържат, че липсват доказателства
относно въвеждането в експлоатация на абонатната станция, както и относно това дали
същата е отговаряла на техническите изисквания. Релевират възражение за изтекла
погасителна давност. Ответникът Г. Д. Д. възразява и срещу квотите, като сочи, че той
е купил ¼ от процесния имот от другия ответник – Р. Р. Д. през 2021 г., а претенцията
на ищеца излага, че е за минал период. Твърди, че Р. Д. има и друг наследник освен Р.
Д.. Ответникът Р. Р. Д. също възразява срещу квотите и излага, че доколкото е продал
неговата ¼ от процесния имот на другия ответник по делото – Г. Д. Д., то не следва да
има задължения срещу ищеца. Също твърди, че Р. Д. има и друг наследник. И двамата
ответници изрично правят искане да не се допускат поисканите от ищеца експертизи. В
случай че се установи, че ищецът е изчислявал сметките законосъобразно, изразяват
готовност за плащане. Молят за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
2
установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или
прекъсване на погасителната давност.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците
или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна
енергия и услуга дялово разпределение за недвижим имот, представляващ ап. № 68,
находящ се в гр. .............., за който е отреден абонатен № 51466.
Видно от приложеното на л. 102 по делото копие на Договор за продажба на
държавен недвижим имот съгласно Наредба за продажба на жилища от държавния
жилищен фонд на 21.10.1959г., процесния апартамент е закупен от ........ Д. и съпругата
му .......... Д.а.
От приложеното на л. 69 копие на удостоверение за наследници се установява,
че Димитър Г.ев Д. и .......... Д.а са починали, като същите са наследени от синовете им
Г. Д. Д. и Р. Д. Д., които на основание чл. 5, ал. 1 ЗН /закон за наследството/ са
наследили по ½ от процесното жилище.
Единият от наследниците – Р. Д. Д., видно от приложената на л. 38 справка от
НБД „Население“, е починал на 11.02.2018г., като неговата част е наследена от
съпругата му И. ......... Д.а и Р. Р. Д., които по аргумент от чл. 9, ал. 1 ЗН са наследили
по ½ от частта на наследодателя им или по ¼ от целия апартамент.
В обобщение следва извода, че през исковия период правото на собственост
върху процесния апартамент се е притежавало при следните квоти 2/4 за Г. Д., ¼ за Р.
Д. и ¼ за И. Д.а, респективно ответниците са притежавали качеството потребител на
топлинна енергия.
Настоящият съдебен състав намира, че ирелевантно за настоящото производство
е приложеното на л. 21 копие на Нотариален акт за продажба на идеални части на
недвижим имот, с който ответникът Р. Д. е продал собствената си ¼ идеална част на
другия ответник Г. Д., доколкото сделката, с която правото на собственост е
прехвърлено, е изповядана 2021г., а предмет на настоящото производство са суми,
претендирани от ищеца за период преди 2021г.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът
3
кредитира изцяло, като пълно, ясно и изготвено от лице притежаващо нужния опит и
професионална квалификация, се установява, че за процесния период абонатната
станция е топлозахранвала два входа „В“ и „Г“, общият топломер е отчитан по
електронен път в началото на всеки месец, като от отчетеното количество са
приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на
топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители.
Видно от заключението през процесния период всички радиатори в имота са били
демонтирани, като в банята е имало щранг – лира с размери 2 елемента ф42мм и
височина 2.5м, без техническа възможност за монтаж на уред, като има служебно
изчисление за щранг лира на база инсталирана мощност. От заключението става ясно,
че през процесния период ТЕ за отопление на сградната инсталация е изчислена по
формула, приложена в Наредба № 16-334/06.04.2007г. на база пълна отопляема
кубатура. Експертът е посочил, че технологичните разходи в абонатната станция са
приспаднати от топлопреносното предприятие. Според заключението общо дължимата
се сума за процесния период е 1771.36лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2
ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Дължимите се годишни такси за извършваната услуга за дялово
разпределение съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между ............ и търговец за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
От приложеното на л. 17 копие на Договор № 4537/30.05.2002г., се установява,
че между процесната етажна собственост и фирма „Т. С.“ Е., е сключен договор за
дялово разпределение, въз основа на взето решение на ЕС /протокол л. 19/.
Гореизложеното обуславя извода за основателност на заявените претенции,
респективно следва да се разгледа наведеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС
по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ,
следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци на
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече
от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не
може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало –
чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
4
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.
За процесния период приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
В случая давността започва да тече след изтичане на определения в чл. 33 от ОУ
45 – дневен срок.
Исковата молба, инициирала настоящото производство, е депозирана на
25.03.2022г., погасени по давност на вземания станали изискуеми преди 25.03.2019,
респективно погасени по давност са вземанията за топлинна енергия за периода
м.05.2018г. – м. 01.2019г.
За останалата част от периода м.02.2019г. – м.04.2020г., видно от заключението
на вещото лице по допълнително поставените от съда задачи, сумата за доставена
топлинна енергия е в размер на 1156.32лв., а за дялово разпределение 18.40лв.
С оглед изложеното исковите претенции се явяват частично основателни,
доколкото Г. Д. отговаря за 2/4, а Р. Д. за ¼.
В обобщение следва извода, че претенциите срещу Г. Д. за топлинна енергия се
явява основателна за сумата от 578.16лв., а за дялово разпределение за сумата от
9.20лв., като над тези суми, до максимално претендираните размери исковете се явяват
неоснователни.
Претенциите срещу Р. Д. за топлинна енергия се явяват основателни за сумата от
289.08лв., а за дялово разпределение за сумата от 4.60лв., като над тези суми, до
максимално претендираните размери исковете се явяват неоснователни.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Претенцията за мораторна лихва върху главницата за доставена, но незаплатена
топлинна енергия се явява частично основателна, поради следните съображения:
По отношение режима на забавата за дължими се суми за топлинна енергия ,
както се изложи по-горе, приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед изложеното следва извода, че
ответникът е в забава за заплащането на дължимите се суми за топлинна енергия за
периода, за който вземането не е погасено по давност. Видно от заключението на
вещото лице по изготвената ССчЕ дължимата се лихва за забава върху претенцията за
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 15.09.2019г. – 28.02.2022г. е в
размер на 197.58лв.
С оглед изложеното акцесорната претенция срещу Г. Д. се явява частично
основателна за сумата от 98.79лв., а тази срещу Р. Д. за сумата от 49.39лв., като над
уважената част до максимално претендирания размер претенциите се явяват
неоснователни.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение, поради което акцесорната претенция за лихва върху дяловото
разпределение предявена срещу всеки един от ответниците следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
5
При този изход на спора с оглед уважената и отхвърлена част на заявените
претенции следва да бъдат разпределени и разноските по делото.
Срещу Р. Д. са предявени претенции в общ размер на 549.11лв., уважената част е
в размер на 343.07лв., респективно отхвърлената част е в размер на 206.04лв.
Срещу Г. Д. са предявени претенции в общ размер на 1647.33лв., уважената част
е в размер на 686.15лв., респективно отхвърлената част е в размер на 961.18лв.
На ищеца следва да се признаят разноски в размер на 1204.56лв., от които
700.00лв. – депозит за вещи лица, 404.56лв. – държавна такса и 100.00лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, след като съобрази уважената част на
исковете и обстоятелството, че Г. Д. отговаря за ½ от претендираните суми, съдът
намира, че същият дължи на ищеца разноски в размер на 250.86лв.
На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, след като съобрази уважената част на
исковете и обстоятелството, че Р. Д. отговаря за ¼ от претендираните суми, съдът
намира, че същият дължи на ищеца разноски в размер на 188.14лв.
Всеки един от ответниците е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 383.00лв., видно от приложените на л. 116 и л. 117 договори за правна
защита и съдействие.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцовото дружество следва да заплати на
ответника Г. Д. разноски в размер на 223.47лв. с оглед отхвърлената част на
претенциите.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцовото дружество следва да заплати на
ответника Р. Д. разноски в размер на 143.71лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Р. Д. , ЕГН **********, да заплати на .........., ЕИК ..........., със
седалище и адрес на управление: гр. ..........., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: 289.08лв. – стойността на
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.02.2019г. – м.04.2020г., до
обект с абонатен № 51466, представляващ ап. № 68, находящ се в гр. .............., ведно
със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 25.03.2022г. до окончателно
изплащане на сумата, 49.39лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019г. –
28.02.2022г., 4.60лв. – дялово разпределение за периода м.02.2019г. – м.04.2020г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 25.03.2022г. до
окончателно изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за доставена, но
незаплатена топлинна енергия, в частта, за сумата от 165.59лв. за периода
м.05.2018г. – м.01.2019г., иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД мораторна лихва
върху доставената топлинна енергия, в частта, за сумата от 39.45лв. и иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – мораторна лихва върху дяловото разпределение в
размер на 1.00лв., една част като погасени по давност, друга част като
неоснователни.
ОСЪЖДА Г. Д. Д., ЕГН **********, да заплати на .........., ЕИК ..........., със
седалище и адрес на управление: гр. ..........., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: 578.16лв. – стойността на
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.02.2019г. – м.04.2020г., до
обект с абонатен № 51466, представляващ ап. № 68, находящ се в гр. .............., ведно
със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 25.03.2022г. до окончателно
6
изплащане на сумата, 98.79лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019г. –
28.02.2022г., 9.20лв. – дялово разпределение за периода м.02.2019г. – м.04.2020г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 25.03.2022г. до
окончателно изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за доставена, но
незаплатена топлинна енергия, в частта, за сумата от 785.85лв за периода
м.05.2018г. – м.01.2019г., иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД мораторна лихва
върху доставената топлинна енергия, в частта, за сумата от 167.73лв. , иска за услуга
дялово разпределение, в частта, за сумата от 4.60лв. и иска с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД – мораторна лихва върху дяловото разпределение в размер на 3.00лв.,
една част като погасени по давност, друга част като неоснователни.
ОСЪЖДА Р. Р. Д. , ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да
заплати на .........., ЕИК ..........., сумата от 188.14лв. – разноски с оглед уважената част
на исковите.
ОСЪЖДА Г. Д. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да
заплати на .........., ЕИК ..........., сумата от 250.86лв. – разноски с оглед уважената
част на исковете.
ОСЪЖДА .........., ЕИК ..........., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Р.
Р. Д. , ЕГН **********, сумата от 143.71лв. – разноски с оглед отхвърлената част на
исковете.
ОСЪЖДА .........., ЕИК ..........., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Г.
Д. Д., ЕГН **********, сумата от 223.47лв. – разноски с оглед отхвърлената част на
исковете.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Т. С.“ ООД.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7