Решение по дело №244/2020 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 186
Дата: 1 декември 2020 г. (в сила от 1 декември 2020 г.)
Съдия: Даниела Делисъбева
Дело: 20204000500244
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 186
гр. Велико Търново , 30.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети ноември, през две
хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
гражданско дело № 20204000500244 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.463 от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника И. Т. Й. от гр.Видин, срещу
решение №471 от 05.12.2019г., постановено по в.гр.д. №725/2019г., с което
Окръжен съд-Русе е оставил без уважение жалбата на ГТ-Воден транспорт
ЕООД-ипотекарен длъжник и жалбата на И. Т. Й. -длъжник по изп.д. №
1006/2018г. на ЧСИ В. Н., от района на Русенския окръжен съд, против
разпределение от 04.10.2019г. по посоченото изпълнително дело на суми от
проведена публична продан на самоходния сухотоварен кораб Свети Георги.
С определение №201 от 17.02.2020г. по в.гр.д. №725/2019г. Окръжен
съд-Русе е допълнил решение №471 в частта за разноските, като е осъдил ГТ-
Воден транспорт ЕООД и И. Т. Й. , всеки от тях, да заплати на Токуда банк
АД-гр.София по 450 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Против определението не е постъпила частна жалба.
Жалбоподателят Й. моли Апелативният съд да отмени атакуваното
1
решение и да постанови друго, с което да отмени разпределението,
извършено от ЧСИ на 04.10.2019г.
Единственото оплакване за неправилност на атакуваното разпределение
е, че жалбоподателят не бил надлежно уведомен от ЧСИ за деня на
предявяване на същото. Съобщено му било на 04.10.2019г., в 10,15 часа, че на
04.10.2019г., в 13 часа, в кантората на ЧСИ, ще бъде предявено
разпределението на сумата, получена от публичната продажба на товарния
кораб Свети Георги. Тъй като жалбоподателят живее и работи в гр.Видин, му
било невъзможно за три часа да стигне до гр.Русе, за да му бъде предявено от
ЧСИ разпределението.
Други оплаквания за пороци на обжалваното разпределение
респективно на обжалваното решение на РОС, жалбоподателят не прави.
Против решение №471 на Окръжен съд-Русе е била постъпила още една
жалба, от ГТ-Воден транспорт ЕООД-гр.Видин, представляван от управителя
Т. И. Й., чрез адвокат Венкова, с кантора в гр.Белоградчик. Тази жалба е
върната с влязло в сила разпореждане, поради неотстранена нередовност в
срока, а именно предвид липсата на представено пълномощно на адвокат
Венкова, която е била изготвила и подписала жалбата.
Постъпил е отговор от взискателя Токуда Банк ЕООД-гр.София.
Моли Апелативният съд да остави без уважение жалбата и да потвърди
обжалваното решение на Русенския окръжен съд, като правилно. Съгласно
разпоредбата на чл.56 ал.3 ГПК нямало законов срок, който да бъде
необходимо да се спазва, за връчване на съобщение на страните по
изпълнително дело, за датата и часа на предявяване на разпределението,
извършено от ЧСИ.
Постъпил е отговор от присъединения взискател Корпоративна
търговска банка АД /в несъстоятелност/-гр.София.
Считат, че обжалваното решение е правилно.
Като разгледа направените в жалбата оплаквания, прецени становищата
на страните и извърши проверка на обжалваното решение в границите на
2
правомощията си Апелативният съд приема за установено следното:
Жалбата е допустима. По същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК Въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Следователно относно правилността на решението на Окръжния съд
Въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените
от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на
императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора /съгласно
т.1 от Тълкувателно решение №1/2013г. на Върховния касационен съд,
ОСГТК/.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. Във връзка с правилността на същото, като има предвид
единственото оплакване, наведено в жалбата и прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Установява се следната фактическа обстановка.
Жалбоподателят И. Й. е длъжник по изпълнителното дело, образувано
въз основа на изпълнителен лист от 04.12.2018г, издаден срещу него от
Апелативен съд-София, в полза на взискателя Токуда Банк АД-гр.София, за
неиздължени суми по договор за кредит, в размер на 121 410,68 евро-
главница и 3 449,48 евро-лихви. Кредитът е бил обезпечен с морска ипотека
върху кораба Свети Георги, вписан в Пристанищния регистър-гр.Лом,
намиращ се в порт Русе, собственост на ГТ-Воден транспорт ЕООД-гр.Видин,
сега с управител Т. И. Й.. Следователно ипотекарен длъжник е ГТ-Воден
транспорт ЕООД. Образувано е изп.д. №1006/2018г. на ЧСИ В. Н., от района
на Окръжен съд-Русе. Присъединени взискатели са Община-Видин, НАП-ТД-
Велико Търново и Корпоративна търговска банка АД /в несъстоятелност/.
Първоначалният взискател е насочил принудителното изпълнение върху
ипотекирания кораб. Извършен е опис на кораба, оценка с помощта на
заключение на вещо лице, насрочени са последователно няколко публични
продажби, като първите две са нестанали поради липса на купувач. При
третата обаче, насрочена в периода от 29.07.2019-29.08.2019г. е постъпило
3
наддавателно предложение от Мелек транс ЕООД и на 12.09.2019г. с
постановление ЧСИ е възложил кораба на този купувач за сумата 566 880
лева с ДДС.
Тъй като получената при публичната продан продажна цена не е
достатъчна за да бъдат удовлетворени вземанията на всички кредитори, ЧСИ
е извършил разпределение и е насрочил предявяване на същото за
04.10.2019г., в 13 часа, в кантората му. Всички страни са призовани за
предявяването.
Безспорно е и се установява от съобщението, че на жалбоподателя
датата, часа и мястото на предявяването са съобщени на 04.10.2019г., в 10,15
часа при насрочено предявяване за 04.10.2019г.; 13,00 часа. Безспорно е, че
жалбоподателят има постоянен, настоящ адрес и месторабота в гр.Видин.
В разпределението е посочена точно сумата за разпределение,
взискателите, техните вземания, начинът на формирането им. При
разпределението са спазени привилегиите по чл.136 и чл.137 ЗЗД.
Единственото оплакване за неправилност на атакуваното разпределение,
направено от жалбоподателя както пред Русенския окръжен съд, така и пред
Апелативния съд е, че не му е даден разумен срок между съобщението за
предявяване на разпределението и извършеното разпределение. Между
съобщението и предявяването е имало само 3 часа и поради това му е било
физически невъзможно да присъства.
При тези данни от фактическа страна Апелативният съд стига до
следните правни изводи.
Оплакването на жалбоподателя е неоснователно.
С разпоредбата на чл.56 ал.3 ГПК законодателят изрично е предвидил,
че в изпълнителното производство не се прилагат правилата на общия исков
процес, поради което ЧСИ не е допуснал нарушение на закона като е
предявил разпределението на 04.10.2019г., в 13 часа, а съобщението за
предявяването е връчено на жалбоподателя на същата дата в 10,15 часа.
Предявяването на разпределението има само информативен характер и слага
началото на срока за обжалване на разпределението. Няма законово
4
изискване в какъв срок преди датата на предявяването следва да бъде
съобщено на лицата по чл.462 ал.1 ГПК. Съгласно чл.462 ал.1 ГПК съдебният
изпълнител само има задължението да предяви на страните разпределението,
като определи ден и час за това, за който да ги призове. Самото предявяване
обаче и в частност нередовното уведомяване на страна за него е от значение
за срока на обжалване, като в случая длъжникът е депозирал жалба срещу
разпределението в законоустановения срок, поради което и е упражнил
процесуалните си права за атакуването му.
Отделно от това според Окръжен съд-Русе обжалваното разпределение
е законосъобразно. Спазена е разпоредбата на чл.460 от ГПК – налице са
няколко взискателя и недостатъчност на получената сума от публичната
продан за удовлетворяването на всички тях. Спазени са привилегиите по
чл.136 от ЗЗД.
Апелативният съд споделя посочените изводи на Русенския окръжен
съд относно процесното разпределение, като законосъобразни. Правилен е и
крайният решаващ извод на Окръжен съд-Плевен, че обжалваното
разпределение не страда от порокът, които е посочил жалбоподателят, а е
изцяло правилно.
Поради това обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл.463 ал.2 от ГПК настоящото решение не подлежи на
обжалване.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №471 от 05.12.2019г., постановено по в.гр.д.
№725/2019г., на Окръжен съд-Русе.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6