Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Своге, 02.05.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Свогенски
районен съд, втори състав, в публично заседание на втори април, двехиляди и деветнадесета
година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : НАДЯ БАКАЛОВА
при секретаря Ирена Никифорова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 444 по описа за 2017 година
на СвРС и за да се произнесе, взе
предвид следното :
Предявена е искова молба от И.П.В. ЕГН ********** *** Н.Ц.И. ЕГН ********** ***, П.Ц.И. ЕГН **********
***, С.Ц.И. ЕГН ********** ***, П.И.Г. ЕГН ********** ***, П.А.Г. ЕГН **********
***, Л.Г.С. ЕГН ********** ***, Н.Н.Н. ЕГН **********
***, И.Н.Б. ЕГН ********** ***, М.Т.Г.
ЕГН ********** ***, С.Т.З. ЕГН ********** ***, Г.П.К. ЕГН ********** ***, Д.И.Т.
ЕГН ********** *** и И.И.К. ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че е собсвеник по наследство от своя баща П.В. Б. бивш жител ***
на следните недвижими имоти:1.нива,
с площ от 2 декара, находяща се в село Губислав, местност „Дома”; 2.ливада, с площ от 1,700 декара,
находяща се в село Губислав, местност „Мъртвината”.Сочи, че в първия имот е
изградил масивна жилищна сграда от 55 кв.м., паянтова сграда с площ от 301
кв.м. и паянтова стопанска сграда от 329 кв.м.Твърди, че при снабдяване със
скица на описаните имоти в Общинска служба Земеделие-град Своге, относно двата
имота се установило, застъпване на същите с възстановените имоти на наследодателката на ответниците С.
С. С., като част от имот № 17076 по КВС на село Губислав, съгласно Схема на
застъпване от 23.03.3017г.Ищецът заявява, че процесните имоти са били
собственост на неговия баща и наследодател към момента на обобществяването им,
а след възстановяването на собствеността с Решение № 18/28.08.1992г.на ПК село
Лакатник са владяни необезпокоявано от самия ищец.
Моли съда да приеме за установено по отношение на ответниците, че П.В. Б.
към момента на обобществяване на земеделските имоти е бил собственик на:
нива, с площ от 2 декара, находяща
се в село Губислав, местност „Дома” и ливада,
с площ от 1,700 декара, находяща се в село Губислав, местност „Мъртвината”,
представляващи част от имот № 017076 по КВС на село Губислав, Софийска област,
ЕКАТТЕ 8040, съгласно Схема на застъпване от 23.03.3017г.
На ответниците е предоставен срок
за отговор по реда на чл.131 от ГПК и такъв е постъпил в РС – Своге от името на
С.З. и Г.К. чрез особените им представители адв.П. и адв.И..В отговора
представен от адв.И. е изразено становище за неоснователност на исковите пртенции,
в отговора, представен от адв.П. се сочи, че относно основателността на иска,
страната предоставя на съда да прецени.
В о.с.з. ищецът, чрез
процесуалния си представител адв.З. поддържа исковите претенции.
В о.с.з.ответниците
П.И.Г., С.Т.З. и Г.П.К., чрез особените си представители адв.П., адв.П. и адв.И.
изразяват становище, че поддържат отговорите на исковата молба.С писмено
становище ответниците Д.И.Т. и И.И.К.
заявяват, че признават предявения от И.В. иск.Ответницата Н.Ц.И., чрез адв.М.
заявява, че признава иска.Към това становище за признаване на иска в последното
о.с.з. се присъединява чрез адв.И. и
ответника Г.П.К..Останалите ответници не се явяват,
не се представляват и не изразяват становище по иска.
Свогенски районен съд, като
прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на
страните, приема за установено следното :
Исковите претенции са редовни и допустими.
Видно от копие на удостоверение
за наследници № 080/13.09.2016г.на П.В. ***, същият е починал на …г. и ищецът И.П.В.
е негов син.
Видно от копие на удостоверение
за наследници № 127/10.11.2016г., издадено от Община Своге, район – село
Миланово на С.С.С., същата е починала на ..г.и ответниците са нейни наследници по закон.
От заключението по извършената
съдебно-техническа експертиза и от заявеното от вещото лице Д. в о.с.з.се
установява следното:Процесните имоти са били собственост на бащата на ищеца и
негов наследодател, към момента на обобществяване на земеделските земи.След
възстановяване на собствеността върху тези имоти с Решение № 18/28.08.1992г. на
ПК Лакатник, те са владяни и
стопанисвани от ищеца И.В., без от страна на ответниците
да са предявявани претенции.На представената по делото Схема на застъпване от
ОСЗГ Своге, имотът, показан като собственост на наследниците на П.В. Б. е с
площ от 1,998 дка в местността „Дома” и е
съставляващ имота, описан в Решение № 19/28.08.1992г.Измереният имот,
показан по точки 3-4-5-6-7-8-3 застъпва
с площ от 1,998 дка имот № 017076-собственост на наследниците на С.С.С., съгласно документ за собственост-Решение на ОСЗ Своге
№ 36/04.01.1997г., като в имота са построени три сгради.Имотът, показан на терена като собственост на наследниците на
П.В. Б., с площ от 1,700 дка в местността”Мъртвината” е съставляващ имота,
описан в точка 2 на Решение на ОСЗ Своге
№ 18/28.08.1992г.Измереният имот по точки 1-2-3-8-9-10-1 застъпва с площ от 1,
700 дка имот № 017076-собственост на наследниците на С.С.С.,
съгл.документ за собственост-Решение на ОСЗ Своге № 36/04.01.1997г.Площта на
този имот е 6,444 дка, а застъпената площ е 3,698 дка.В о.с.з.вещото лице
потвърждава, че след направените справки
и с оглед прегледаните документи,
констатирал, че преди внасяне в ТКЗС процесните имоти били собственост
на бащата на ищеца и след възстановяването им, ищецът предприел застрояване.
От показанията на свидетеля И. И.
се установява, че процесните имоти, били собственост –на бащата на ищеца, а
след смъртта на наследодателя, В. стопанисвал тези имоти/отглеждал овце/, но
споделил, че среща затруднения във връзка с погрешното възстановяване на част
от имотите на наследниците на трето лице.
При така установената фактическа
обстановка съдът стигна до следните правни изводи :Предявеният иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е допустим, а разгледан по същество е основателен.
Съгласно съдебната практика искът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ
е допустим и когато за местността, в която се намира спорния имот има влязъл в
сила и необжалван от ищеца план на възстановените имоти и спорът между страните
е за точното местоположение на имота. В този случай, според ВКС се касае за грешка в плана, която може да
бъде поправена, само след като по съдебен ред в спорно гражданско производство,
извън административното производство по издаване на плана, бъдат установени
правата на спорещите страни, тоест само след като влезе в сила решението по
чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Въз основа на това решение по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ
съгласно чл.26, ал.14, изр.2 от ППЗСПЗЗ административният орган може да измени
влезлия в сила план. Именно това обуславя правния интерес на ищеца да предяви
иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и в случаите когато спорът е за точното
местоположение на имота му, дори и след влизането в сила на плана на
възстановените имоти. В този смисъл са решение № 20 от 21.01.2011 г. по гр.д.№
280 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 134 от 07.04.2010 г. по гр.д.№ 813
от 2009 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 288 от 26.05.2010 г. по гр.д.№ 1145 от
2009 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 395 от 27.05.2010 г. по гр.д.№ 514 от
2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 853 от 06.01.2011 г. по гр.д.№ 1287 от
2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 177 от 14.04.2011 г. по гр.д.№ 368 от
2010 г. на ВКС, Първо г.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК.
В конкретния случай, от събраните по делото писмени и
гласни доказателства се установи по безспорен начин, че процесните имоти са
били собственост на бащата на ищеца и негов наследодател, към момента на
обобществяване на земеделските земи.След възстановяване на собствеността върху
тези имоти с Решение № 18/28.08.1992г. на ПК Лакатник, те са владяни и стопанисвани от ищеца И.В., но е
налице застъпване с имоти, възстановени на наследниците на С.С.С.
С оглед горното съдът
приема,че ищецът при условията на пълно
и главно доказване е установил и доказал твърденията си ,че процесните имоти, са били собствени за праводателя му преди масовизацията, доказал е идентичност между притежаваните от наследодателя му имоти и
възстановените, поради което и искът следва
да бъде уважен.
С оглед изхода на делото на ищеца
следва да бъдат присъдени направените п о делото разноски в съответствие със
списъка по чл.80 от ГПК, но по отношение
на ответниците, които са признали иска- Д.И.Т. и И.И.К.,
Н.Ц.И. и Г.П.К., следва да с еприложи
разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК и да не
им се възлагат разноски, тъй като с поведението
си не са дали повод за завеждане на делото
и признават иска. Останалите
ответници, следва да бъдат осъдени да заплатят на И.П.В. направените по делото
разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК – в размер на 1 513 /хиляда
петстотин и тринадесет/лева.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ по
отношение на Н.Ц.И. ЕГН ********** ***, П.Ц.И. ЕГН ********** ***, С.Ц.И.
ЕГН ********** ***, П.И.Г. ЕГН ********** ***, П.А.Г. ЕГН ********** ***, Л.Г.С.
ЕГН ********** ***, Н.Н.Н. ЕГН ********** ***, И.Н.Б.
ЕГН ********** ***, М.Т.Г. ЕГН ********** ***, С.Т.З. ЕГН ********** ***, Г.П.К.
ЕГН ********** ***, Д.И.Т. ЕГН ********** *** и И.И.К.
ЕГН ********** ***, че П.В. Б. ЕГН **********/починал
на …г./ към момента на
обобществяване на земеделските имоти е бил собственик на: нива, с площ от 2 декара, находяща се в село Губислав, местност
„Дома” и ливада, с площ от 1,700
декара, находяща се в село Губислав, местност „Мъртвината”, представляващи част
от имот № 017076 по КВС на село Губислав, Софийска област, ЕКАТТЕ 8040,
съгласно Схема на застъпване от 23.03.3017г.
ОСЪЖДА П.Ц.И. ЕГН ********** ***, С.Ц.И. ЕГН **********
***, П.И.Г. ЕГН ********** ***, П.А.Г. ЕГН ********** ***, Л.Г.С. ЕГН **********
***, Н.Н.Н. ЕГН ********** ***, махала”Мъжев дел”, И.Н.Б. ЕГН ********** ***, М.Т.Г. ЕГН **********
***, С.Т.З. ЕГН ********** ***, да
заплатят на И.П.В. ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 1 513
/хиляда петстотин и тринадесет/лева.
Решението
подлежи на обжалване пред СОС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :