Р Е Ш Е Н И Е №158
16.06.2022 г., гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
май през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.ЯНИЦА
ЧЕНАЛОВА
при
секретаря Албена Ангелова
и в
присъствието на прокурора Маргарита Димитрова
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №121
по описа на съда за 2022 г.
Производството
е по реда на чл.63, ал.
І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С Решение №58 от 10.02.2022г., постановено
по анд №1389/21г., РС Казанлък потвърдил наказателно
постановление /НП/ № НЯСС-241 от 09.11.21г. на Председателя на ДАМТН, с което
на ДП “Управление и стопанисване на язовири“, с ЕИК 20576975, било наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1000лева за нарушение на чл.190а, ал.2, вр. с чл.190, ал.1, т.3 от Закона за водите.
Обстоятелства
по обжалването
Недоволен от съдебния акт останал
административно наказаният, който със жалба в срок, претендира необоснованост,
неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение. В касационната жалба
се мотивират същите фактически и правни доводи, които се навеждат в жалбата до
РС, като се акцентира на допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ДАНН, на
издаден АУАН след изтичане на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН, на липса на описание
на обстоятелствата, при които било извършено нарушението, на допуснато
нарушение по чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Касаторът, редовно призован в с.з., не изпраща представител.
Ответникът по касация, редовно призован, не се
представлява. По делото е подадено становище по касационната жалба, в което се
излагат подробни доводи за нейната неоснователност. Претендират се разноски.
ОП Стара Загора, редовно призована, се
представлява от Прокурор Димитрова, която пледира за правилност и
законосъобразност на решението.
Правни
съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира двете жалби за
допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледана по същество, касационната
жалба се явява неоснователна.
За
да потвърди процесното НП, въззивният съд приел за установена описаната от АНО
фактическа обстановка, а именно, че при извършена проверка на язовир
„Копринка-189“, находящ се в ПО 38563.94.189, в землището на с. Копринка и
съставляващ публична държавна собственост и след обход на малка язовирна стена
и съоръженията към нея било установено наличие на гъста христовидна
растителност в зоната между короната и каменната броня на земния откос, за
което били дадени предписания в КП № 07-03-89 от 07.10.2020г., които не били
изпълнение в определения срок – до 15.02.2021г.
Горепосочените
обстоятелства от обективна страна на деянието, Съдът приел за удостоверена чрез
приложените писмени доказателства и показанията на св. Колев, като взаимно
кореспондиращи си. При така установените факти и обстоятелства, въззивният съд
от правна страна приел на първо място, че безспорно язовирната стена била
публична държавна собственост, предадена за стопанисвана от наказаното лице, че
последното именно в качеството си на
собственик /по силата на законова фикция/ имал задължението да изпълни дадени
му по реда на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ и по чл. 138а, ал.3, т.5 от ЗВ
предписания от контролните органи. РС посочил, че фактът на неизпълнение на
предписанията не бил спорен и поради това на осн. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ той
носел административно-наказателна отговорност за неизпълнение на това
задължение. За това му се следвала и санкцията, предвидена в чл.200, ал.1, т.39
от ЗВ, която била определена в минимален размер.
РС
не споделил съображенията на наказаното лице за допуснати съществени
процесуални нарушения, нито, че не бил спазен срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН за
съставяне на акта за установяване на нарушението, като мотивирал, че
конкретното такова било от типа на продължените нарушения и след датата, то
която изпадал в неизпълнение постоянно бил в нарушение. Посочил и че АНО
индивидуализирал нарушението по време, място и начин на извършване, като
посочил в какво се състояло то. Съдът не възприел за основателно и възражението
на наказаното лице досежно нарушението на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Така мотивиран
извел и краен правен извод за законосъобразност на жаленото НП.
Касационната
инстанция намира, че релевантните за спора факти са правилно и безспорно
установени от РС, чрез допустими доказателствени средства, а от съвкупния им
анализ по несъмнен начин се установява, че наказаното лице действително не е
изпълнило дадени му от контролен орган предписания, които от своя страна имат
характер на индивидуални административни актове. Доколкото няма данни същите да
са били обжалвани от наказаното лице, то те като влезли в законна сила, са били
задължителни за изпълнение от касатора и то до така
определения му срок. Както се посочи по-горе, няма спор, че изпълнение от
страна на задълженото лице, не се доказва. При това положение напълно правилно
и обосновано РС извежда фактическия извод за доказаност извършването на претендираното
нарушение на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, извършено чрез бездействие. При това
положение напълно законосъобразно за него е ангажирана административно
наказателната отговорност на дееца по така визираната норма на чл.200, ал.1,
т.39 от ЗВ, като предвид това, че е наложена санкция в минимален размер, то
актът се явява изцяло съобразен с преследваните в чл.12 от ЗАНН цели и в
рамките, определени от чл.27 от ЗАНН.
Касационната
инстанция не намира за основателни доводите на касатора,
които основно касаят проблеми на самото НП, не и на съдебния акт, който е
предмет на този спор. Въпреки това, следва да се посочи, че изцяло правилен и
законосъобразен е изводът на РС, че в проведеното АНП няма допуснати съществени
процесуални нарушения и основно на императивите на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН и
на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като на осн. чл.221, ал.2, изр. второ от АПК препраща към същите.
За пълнота на изложението си, касационната
инстанция не намира за основателно възражението, че АУАН е издаден след
изтичане на тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, поради което се претендира
недопустимост на АНП. Безспорно при определен краен срок за изпълнение на
дадено предписание, с изтичането на срока и при неизпълнение на същото, деецът
е в нарушение, т.е. несъмнено, от 16.02.2021г. по отношение на касатора възникват предпоставките за ангажиране на неговата
административно-наказателна отговорност. В чл.34, ал.1 от ЗАНН се установяват
два срока, едногодишен, който тече от датата на нарушението и три месечен срок
/кратък/, който тече от момента на откриване на нарушителя. На тази основа, не
се възприема за основателно възражението на наказания, че към 16.02.2021г. е
налице безспорно знание кой е деецът на противоправното бездействие и поради
това тримесечният срок за издаване на акта, тече именно от тази дата. Към
въпросната дата, която е датата на нарушението несъмнено за АНО не е налице
безспорна установеност, че такова е извършено, т.е., че няма изпълнение на
даденото предписание от касатора. Едва с констативния
протокол от 09.03.2021г. този факт се установява, а от там и на тази датата е
открит и нарушителя. Ето защо, тримесечният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН,
правилно следва да се брои от датата 09.03.2021г. и съотв.
към датата на съставяне на акта – 31.05.2021г. той не е изтекъл, следователно и
проведеното АНП е допустимо и законосъобразно проведено.
При този извод за неоснователност на подадената
касационна жалба, основателна се явява претенцията на ответника по касация за
присъждане на разноски за юрисконсулт пред тази инстанция, които Съдът приема,
че следва да определи в минималния размер, визиран в чл.27е от НЗПП, а именно
80,00 лева, като се съобрази правната и фактическа сложност на делото и
проявената процесуална активност от
процесуалния представител на страната.
При така изложеното по-горе, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №58 от 10.02.2022г., постановено
по анд №1389/21г., по описа на РС Казанлък, с което е
потвърдено наказателно постановление № НЯСС-241 от 09.11.21г. на Председателя
на ДАМТН.
ОСЪЖДА Държавно предприятие „
Управление и стопанисване на язовир“, гр. София, с ЕИК 20576975 да заплати на
ДАМТН разноски пред тази инстанция в размер на 80,00 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.