Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр. Варна ..................2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Варна, в публично заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав
Милачков
ЧЛЕНОВЕ: Кремена Данаилова
Мария Даскалова
при
секретаря Нина Атанасова и с участието на прокурора Силвиян Иванов, като
разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова к.н.а.х.д. №2540/2021
г. по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е касационно
по чл.
63в от ЗАНН, вр. чл.
208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна
жалба от Териториална дирекция на НАП – Варна, срещу Решение № 260768/08.10.2021 г. по н. а. х. д.
№ 613/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ №545549-F569819 от 03.11.2020 г., издадено от
директор на дирекция „Обслужване“ в ТД НАП - Варна, с което за нарушение
по чл.264, ал.1 ЗКПО, на К.С.М. ЕГН ********** е наложено наказание глоба
в размер 200 лв.
Касаторът
сочи, че описаното нарушение съответства на нормата на чл.264, ал.1 от ЗКПО. Описаните
факти са достатъчни, за да не се наруши правото на защита на наказаното лице.
Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и потвърждаване на НП. В
писмено становище жалбата се поддържа, чрез юрисконсулт. Претендира присъждане
на възнаграждение за юрисконсулт.
Ответникът по касационната
жалба – К.С.М. оспорва жалбата и моли
решението на РС – Варна да бъде оставено в сила.
Представителят на ОП –
Варна, счита оспореното решение за правилно и законосъобразно и моли жалбата да
се остави без уважение.
Касационната жалба е
подадена в срок, пред надлежен съд от страна, която има интерес от оспорване на
въззивното решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Установено е от
първоинстанционния съд, че на 03.08.2020 г. при извършена служебно справка в информационния масив на НАП
е констатирано, че дружеството „Сън енд сий“ ЕООД гр. Варна, ЕИК ***, не
е представило в законоустановения срок до 30.06.2020 г. годишна
данъчна декларация по чл.92 ЗКПО, както и че съответна декларация не била
представена и към момента на извършване на проверката. Бил съставен АУАН
№ F569819/14.09.2020 г. На 03.11.2020 г. било издадено процесното НП
№545549-F569819, в което фактическите и правни констатации по АУАН били изцяло
възпроизведени и на М. било наложено административно наказание глоба в
размер 200 лв. РС – Варна е приел, че НП е издадено то
компетентен орган, в предвидените срокове. Безспорно по делото е установено, че не е спазен срокът за подаване на
декларация по чл.92, ал.2 ЗКПО, тоест допуснато е визираното нарушение.
Неизпълнението на задължението по чл.92, ал.2 ЗКПО може да доведе до осъществяване на състава на
две административни нарушения – по чл.261, ал.1 ЗКПО и по чл.264, ал.1 ЗКПО. В първия случай, субект на нарушението е данъчно
задълженото лице – в случая това следва да е дружеството, а във втория случай,
субект на нарушение е представляващият данъчно задълженото лице, но нарушението
не се изразява в неподаване на декларация, а в това, че управител,
ликвидатор/синдик или лице, изпълнявало длъжността ликвидатор/синдик, с
действие или бездействие е допуснал нарушение, посочено в чл.261, чл.262 или
чл.263. Разпоредбата на чл.264, ал.1 ЗКПО въвежда самостоятелен
състав на административно нарушение, респективно две самостоятелни форми на
изпълнителното деяние. Както в АУАН, така и в НП не са посочени никакви
факти, относими към състава на чл.264, ал.1 ЗКПО. В случая, описанието на нарушението съответства на
разпоредбата на чл.261 ЗКПО, при което отговорността е за данъчно задълженото
лице, тоест на дружеството. Такава препратка е направена в АУАН и НП, доколкото
е посочена привръзка с чл.261, ал.1 ЗКПО. В самия АУАН и НП нарушението е квалифицирано като
такова във връзка с чл.92, ал.1 ЗКПО, субект на което може да е само данъчнозадълженото
лице. Както в АУАН, така и в НП не са посочени никакви факти, които да
обосновават състава на чл.264, ал.1 ЗКПО. Налице е несъответствие между посочените в АУАН и
НП съставомерни факти, описанието на нарушението от правна страна и
приложената санкционна норма по чл.264, ал.1 ЗКПО, което нарушение е било преценено от състави на
Административен съд - Варна като съществено. На следващо място в АУАН и НП не е
посочена конкретна дата на нарушението, явяваща се задължителен реквизит на
посочените два акта. Посочено е че ЗЛ не е изпълнило изискването да подаде ГДД
в законоустановения срок по чл.92, ал.2 ЗКПО, удължен до 30.06.2020 г. Но не е отразено, коя дата
АНО е приел за такава на извършване на нарушението – първата, от която лицето е
в забава (01.07.2020 г.) или 03.08.2020 г., на която дата е установено.
Решението е правилно и
законосъобразно.
Мотивите на РС – Варна
изцяло се споделят от касационната инстанция, поради което не следва да ги
повтаря, а съдът препраща към тях на основание чл. 221, ал.2 от АПК.
Законосъобразно РС – Варна е
приел, че описаното нарушение не установява фактите по чл. 264, ал.1 от ЗКПО, а
тези по чл. 261, ал.1 от ЗКПО.
Не е посочена дата на
извършване на нарушението. Също така не е посочено и място на извършване на
нарушението. Дата и място на проверката е възможно да съвпадат с дата и място
на нарушението, но е следвало категорично и недвусмислено да се посочи къде е
извършено нарушението и на коя дата. Липсата на дата и място на нарушението е
съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Същото нарушава правото на защита на наказаното лице. Допуснатото нарушение е
пречка да се установи от коя дата започва да тече абсолютната давност за
отпадане на административнонаказателната отговорност.
Предвид изложеното,
настоящият състав приема, че решението на районния съд като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора
искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
неоснователно по аргумент на противното на чл. 143, ал.1 от АПК вр. 63д, ал.1 и
ал.3 от ЗАНН, поради което се отхвърля от съда.
Водим от горното и на
основание чл.
221, ал. 2 от АПК във връзка с чл.
63в от ЗАНН, Административен съд – Варна,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260768/08.10.2021
г. по н. а. х. д. № 613/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Варна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.