Разпореждане по дело №531/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 59/05.05.2011 год., постановена по Н.о.х.дело № 428/2011 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Д. Р. Д. от Г.К. за виновен в това, че на 27.12.2010 год. в Г. К. по непредпазливост причинил на Н. С. Е. от Г. П., средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата илиачна /хълбочна/ кост, довело до трайно затрудняване на движението на левия крак за около два месеца при обичаен ход на оздравителния процес, поради което и на основание чл. 133, във вр. с чл. 129 ал. 2, във вр. с чл. 55 ал. 1 т. 2, б. „в” от НК го е осъдил на наказание „Глоба” в размер на 200/ двеста/ лева. С присъдата е осъдил подсъдимият Д. Р. Д. да заплати на Н. С. Е. от Г. П. обезщетение за претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди, в размер на 3000 /три хиляди/ лева, ведно със законна лихва от деня на непозволеното увреждане - 27.12.2010 год., до окончателното изплащане на сумата, катое отхвърлил гражданския иск в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер от 5000 лева, като неоснователен и недоказан. Осъдил е Д. Р. Д. да заплати на гражданския ищец Н. Е. и сумата в размер на 200/ двеста/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение; а по сметка на РС – К. – да заплати държавна такса върху уважената част на гражданския иск, в размер на 120 лева, както и направените по делото разноски, в размер на 120 лева.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Д. Р. Д. от Г.К., който чрез защитника си я обжалва, като неправилна – постановена в нарушение на материалния закон, както и счита, че присъденото обезщетение е неправилно завишено. Твърди се в жалбата, че деянието на подсъдимия правилно е било квалифицирано по чл.133, във вр. с чл.129 ал.2 от НК, но неправилно първоинстанционният съд отказал приложението на чл.78а от НК, за което били налице положителните предпоставки и липсвали забраните по чл.78а ал.7 от НК. Несправедливо бил завишен и размера на присъденото обезщетение, тъй като деянието било извършено по непредпазливост и причиненото счупване било излекувано за два месеца, без негативни последици за пострадалия. Защитника на подсъдимия моли да бъде изменена първоинстанционната присъда, като бъде приложена разпоредбата на чл.78а от НК, както и съществено да бъде намален размера на присъденото обезщетение за причинените неимуществени вреди. В съдебно заседание подсъдимият не се явява, редовно призован, като защитникът му поддържа жалбата така, както е предявена и по изложените в нея съображения. Развива съображения за недопустимо поставяне на знак за равенство между понятията „употреба на алкохол” и „пияно състояние” от първоинстанционния съд, като навежда довод, че единственият критерий за определяне на съдържанието на понятието „пияно състояние” е количествен, като същото следва да бъде установено по надлежния ред.

Гражданският ищец Н. Е. от Г.П., лично и чрез повереника си изразява становище, че присъдената сума за обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди в размер на 3 000 лв. е справедлива и не следва да търпи корекции. Претендира направените пред настоящата инстанция разноски.

Прокурорът от О. П. - К. изразява становище, че жалбата е основателна в частта й, касаеща наказателно-осъдителната част от присъдата, като счита, че с отказа си да приложи разпоредбата на чл.78а от НК, първоинстанционният съд е нарушил материалния закон. Счита, че в случая са налице предпоставките за приложението на института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по отношение на подсъдимия, поради което моли присъдата да бъде изменена в този смисъл. По отношение на гражданско-осъдителната част на присъдата изразява становище, че размера на присъденото обезщетение отговаря на степента на увреждането, както и на времето и разходите за лечение на пострадалия, поради което предлага в тази част присъдата да бъде потвърдена.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед доводите и оплакванията на жалбодателя, изложени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е частично основателна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение, събрал е необходимите и искани от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, поради което не се е наложило извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от въззивния съд. Въз основа на събраните от първоинстанционния съд доказателства, се налагат изводи относно осъществяването на деянието, предмет на обвинението, от обективна и субективна страна от жалбодателя, както и относно наличието на всички елементи от състава на престъплението така, както обосновано и законосъобразно е приел и първоинстанционния съд. По несъмнен и категоричен начин е установена от събраните по делото доказателства следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Д. Р. Д. е роден на **.**.**** год. в Г.К., с постоянен адрес в същия град. Има завършено средно образование, не е женен, не е осъждан, студент. По местоживеене се ползва с добри характеристични данни.

През нощта на 26 срещу 27.12.2010 год. пострадалият свидетел Н. Е. бил в заведение „Клуб 69”, находящо се в Г.К., заедно със свои приятели. Около 3.00 – 04.00 часа на 27.12.2010 год. св. Е. излязъл от клуба заедно със свой познат. На няколко метра от входа на заведението видял две момчета, които спорели за нещо на висок глас. Забелязал, че единият от двамата е негов познат – св. П. Д. Когато минавал покрай тях, св.Е. се обърнал към св.Д. и със спокоен тон казал: „Стига сте се карали, не се излагайте!”. Тогава вторият от спорещите – подс. Д., нанесъл на св.Е. два последователни юмручни удара по лицето, в областта на устата, от които св.Е. паднал на земята. При падането усетил силна болка от лявата страна на таза. Очевидец на тези удари станал и св.Б. А., който излязъл от заведението непосредствено след св.Е..

С помощта на трети лица, между които и св. Д., св. Е. се изправил, но трудно се държал на краката си, тъй като изпитвал силни болки, за които споделил със св.Д. Отново с чужда помощ Е. се качил в лек автомобил, който го откарал до дома му.

На следващия ден св. Е. не могъл да стане от леглото си от болки. Негов съсед му помогнал да отиде до ЦСМП – К., където било установено, че е получил счупване на лявата хълбочна кост. Бил приет на лечение в МБАЛ „Д. А.Д.” - Г.К. за три дни.

Видно от писменото заключение по назначената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, както и от показанията на изготвилото я вещо лице в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, на пострадалия св.Е. е било причинено счупване на лявата илиачна /хълбочна/ кост, което е довело до трайно затрудняване на движението на левия крак за около два месеца, при обичаен ход на оздравителния процес.

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия Д., дадени в хода на проведеното съдебно следствие от първоинстанционния съд, които следва да бъдат кредитирани частично; от показанията на разпитаните в първоинстанционното съдебно следствие свидетели Е. и Андреев, на които следва да бъде дадена вяра изцяло; от показанията на св.Драганов пред първоинстанционния съд, които следва да бъдат кредитирани отчасти, както и от тези, дадени от същия свидетел на досъдебното производство пред органа по разследването, прочетени и приобщени към доказателствените материали по делото по реда на чл. 281 ал.5, във вр. с ал.1 т.1 от НПК, на които съдът дава вяра изцяло; от писменото заключение на вещото лице д-р Маринов по назначената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 14/2011 год. и показанията му, дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира изцяло; както и от останалите писмени доказателства, приети от първоинстанционния съд.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящият състав намира, че подсъдимият Д. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 133, във вр. с чл.129 ал.2 от НК - на 27.12.2010 год. в Г. К. по непредпазливост причинил на Н. С. Е. от Г. П., средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата илиачна/ хълбочна/ кост, довело до трайно затрудняване на движението на левия крак за около два месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционния съд. За да направи този извод, първоинстанционният съд е извършил цялостни проверка и анализ на събраните по делото доказателства, като е посочил на кои от тях приема и кои отхвърля, и мотивите си за това, като изложените съображения в тази връзка се споделят напълно и от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. Правилно съдът не е дал вяра на обясненията на подс.Д. в частта им, в която установява, че не бил нанасял удари с юмрук в лицето на пострадалия Е., а последния го бил псувал, тръгнал към него, хванали се в хватка, сборичкали се и двамата паднали на земята, след което подсъдимият станал и си тръгнал. Обясненията на подсъдимия в посочените части са изолирани и не се подкрепят от каквито и да било други доказателства, а напротив – опровергават се по категоричен начин от показанията на свидетелите Е., Д. и А., които са логични, последователни и кореспондиращи помежду си, и които по несъмнен начин установяват фактическата обстановка такава, каквато е възприета и от двете съдебни инстанции. Всъщност, с оглед изложеното и във въззивната жалба, спор пред настоящата инстанция относно авторството на деянието, времето, мястото и начина на извършването му, както и относно формата на вината при осъществяването на престъплението, няма между страните, като единствените спорни въпроси, повдигнати с жалбата, касаят приложението на чл.78а от НК и справедливостта на присъденото на пострадалия обезщетение за претърпените неимуществени вреди от престъплението.

Безспорно е установено от събраните по делото доказателства осъществяването на престъплението от подс.Д. от обективна страна – на инкриминираните дата и място същият противоправно е причинил телесно увреждане на св.Н. Е. - трайно затрудняване движението на левия крак на последния /за период от около два месеца, при обичаен ход на оздравителния процес/, вследствие на счупване на лявата илиачна /хълбочна/ кост. От субективна страна престъплението подс.Д. е осъществил при форма на вината: непредпазливост – същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, с оглед на нивото на физическото и психическото си развитие. Това е така, тъй като подсъдимият несъмнено е съзнавал, че при нанасяне на удари с юмрук с достатъчна сила в областта на лицето на пострадалия Е., е възможно падане на последния на земята, при което може да получи увреждане.

При налагане на наказанието за осъщественото от подс.Д. престъпление, първоинстанционният съд е съобразил смекчаващите и отекчаващи отговорността му обстоятелства: типичната за този вид престъпления степен на обществена опасност на деянието, ниската обществена опасност на дееца, младостта му, чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, частичните самопризнания, изразеното разкаяние за извършеното. Въз основа на тях е направил извода, че справедливото по вид наказание, от предвидените две алтернативни такива в разпоредбата на чл. 133 от НК- „лишаване от свобода” или „пробация”, е именно наказанието „пробация”, което съответства тежестта на престъплението и на конкретната обществена опасност на деянието и дееца. При индивидвуализацията му първоинстанционният съд е намерил, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, при които и така определеното по вид наказание – „пробация”, предвидено в текста на закона /което е най-лекото такова/, би се оказало несъразмерно тежко, поради което и при приложението на разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б. „в” от НК, е заменил наказанието „пробация” с наказание „глоба” към минималния предвиден в закона размер, а именно - 200 лева. Направил е извода, че с така определеното по вид и размер наказание е налице възможността да бъдат постигнати в най-голяма степен целите на наказанието по чл.36 от НК.

Настоящата инстанция намира, че оплакването на защитника на жалбодателя относно нарушението на материалния закон при определяне на наказанието на подс.Д., осъществено чрез отказа на съда да приложи института на освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК, е основателно. За да не приложи разпоредбите на чл.78а от НК спрямо осъщественото от подсъдимия Д. деяние, първоинстанционния съд е приел, че съществува пречката по чл.78а ал.7 от НК за приложението на посочения институт – че деянието е извършено от подсъдимия в пияно състояние, въпреки наличието на положителните предпоставки по чл.78а ал.1 б.б. „а”, „б” и „в” от НК. При формирането на този извод съдът е взел предвид обясненията на самия подсъдим, дадени в хода на съдебното следствие, в които е заявил, че преди да отиде в „Клуб 69” е изпил две малки водки, а в клуба си бил поръчал още една; твърдението на подсъдимия, че Е. бил по- пиян от него, от което било видно, че той също квалифицира състоянието си като пияно; и освен това за състоянието на подсъдимия говорели и показанията на свидетелите Е. и Драганов, като първият заявявал, че Д. е бил видимо пиян, със зачервено лице и кръвясали очи, а вторият - че подсъдимият бил употребил доста алкохол, бил със зачервени бузи и светещи очи.

Този извод на първоинстанционният съд е необоснован и неправилен. Действително, както в чл.93 от НК, така и в други нормативни актове липсва легално определение на понятието „пияно състояние”, като тази законова празнота е запълнена от съдебната практика, в т.ч. и задължителните указания на Постановление № 1/17.01.1983 год. на Пленума на ВС, които имат действие и понастоящем. В същото, макар и постановено във връзка с престъпления по транспорта, изхождайки от медицинската наука, Пленумът е приел, че когато по надлежния ред е установено наличие на алкохол в кръвта на 0.5 на хиляда, водачът не е годен безопасно да управлява МПС. С други думи, единственият критерий за определяне съдържанието на понятието „пияно състояние” на дееца е количествен, като съдебната практика е определила граничното количество на концентрация на алкохол в кръвта, над което е налице такова състояние – над 0.5 на хиляда, а освен това същото следва да бъде установено по надлежен начин и със съответни доказателства. И това е така, тъй като пияното състояние представлява психо-соматично състояние, т.е. повлияване в определена степен и по определен начин на физиката и психиката на дееца, като не би могло да се приеме, че всяка употреба на алкохол представлява сама по себе си „пияно състояние”. Именно такъв знак на равенство между извършване на деяние след употреба на алкохол и извършване на такова в пияно състояние е поставил първоинстанционния съд с обжалваното решение, което е неправилно. Всъщност, както е приело и ОСНК на ВКС в ТР № 2/29.11.2007 год., действителното намерение на законодателя при приемане на разпоредбата на чл.78а ал.6 /сегашна ал.7/ от НК е било да изключи освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание винаги, когато „пияното състояние” на дееца буквално или имплицитно се явява елемент от престъпния състав не на едно, а на неограничен брой престъпления, какъвто елемент обаче не е налице в настоящият случай. В действителност по делото не са налице каквито и да било доказателства, които да установяват по несъмнен начин концентрацията на количеството алкохол у подсъдимия при осъществяване на инкриминираното деяние. Несъмнено, не могат да бъдат такива субективните възприятия на свидетелите Е. и Драганов, които установяват „зачервени бузи” и „кървясали/светещи” очи на подсъдимия, и които по съществото си представляват само предположения на свидетелите, тъй като сочените зачервени бузи и кървясали или светещи очи на подсъдимия биха могли да се дължат на много други причини, напр. недоспиване, високо кръвно налагяне и т.н.. Същото се отнася и до обясненията на самият подсъдим, съгласно които по-рано вечерта на 26.12.2010 год. бил изпил две малки водки, а в „Клуб 69” си бил поръчал трета такава /без да уточнява дали я изпил/, тъй като по делото не е изследвано дали към момента на осъществяване на престъплението, предмет на настоящото производство, изпитият по-рано през вечерта алкохол не е бил вече елиминиран от организма му. Като не е съобразил изложеното, и не е приложил императивните разпоредби на чл.78а ал.1 от НК, първоинстанционният съд е нарушил материалния закон – не е приложил закона, който е следвало да бъде приложен. Както бе посочено по-горе в мотивите, по отношение на осъщественото от подс.Д. деяние са налице всички положителни препоставки на чл.78а ал.1 от НК – за извършеното престъпление /непредпазливо/ законът предвижда наказание, по-леко от 5 години лишаване от свобода - „лишаване от свобода” до една година или „пробация”; подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на раздел IV-ти от Глава VIII-ма на НК; и от престъплението няма причинени имуществени вреди, които не са възстановени. Същевременно, не са налице пречките за приложение на чл.78а ал.1 от НК по ал.7 на същият член, което прави освобождаването на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание без алтернатива. Това налага обжалваната присъда да бъде изменена в наказателно-осъдителната й част, с която за извършеното престъпление по чл.133, във вр. с чл.129 ал.2 от НК, при приложението на чл.55 ал.1 т.2 б.”в” от НК на подс.Д. е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лв., като на основание чл.78а ал.1 от НК следва същият да бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание „глоба”. С оглед на отчетените и от първоинстанционния съд многобройни смекчаващи отговорността на подс.Д. обстоятелства, на същия следва да бъде наложено административно наказание в минималния, предвиден в закона размер, а именно: „глоба” в размер на 1 000 лв.

Жалбата относно гражданско-осъдителната част на присъдата е неоснователна. С обжалваната присъда първоинстанционният съд е приел, че предявеният граждански иск за обезщетение на причинените вследствие на престъплението неимуществени вреди на пострадалият св.Е. е основателен и доказан, но завишен по размер. Изложил е съображения, че подсъдимият е длъжен да обезщети вредите, причинени на пострадалия в резултат на виновното и противоправно извършено престъпно деяние по чл.133 от НК, като размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди следва да е в съответствие с тежестта на причиненото телесно увреждане, довело до претърпените болки и страдания, съобразен с критерия за справедливост, въплътен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. С оглед на това, съдът е осъдил подсъдимия да заплати на пострадалия Е. сумата в размер на 3000 лева, ведно със законната лихва считано от 27.12.2010 год., до окончателното изплащане на сумата, като гражданският иск в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер от 5000 лв. е отхвърлил, като неоснователен и недоказан. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционният съд, както относно основателността /която не се оспорва от подсъдимия и неговия З./, така и относно доказаността на гражданския иск в присъдения размер от 3 000 лв., като намира, че с оглед тежестта на увреждането и времетраенето и интензитета на претърпените от пострадалия болки, страдания и неудобства, присъденият размер на гражданския иск е справедлив – необходим и достатъчен да възмезди пострадалия за неимуществените вреди, претърпени от престъплението.

Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че извън наложителното изменение в наказателно-осъдителната част, свързано с освобождаване на подсъдимия Д. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, в останалата й част обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена в останалата й част.

При този изход на делото следва да бъде осъден подсъдимият Д. да заплати на гражданския ищец направените по делото разноски пред настоящата инстанция – възнаграждение на адвокат, в размер на 300 лв.

Водим от изложеното, и на основание чл.334 т.3, във вр. с чл.337 ал.1 т.4 и чл. 334 т.6, във вр. с чл.338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъда № 59/05.05.2011 год., постановена по Н.о.х.дело № 428/2011 год. по описа на Кърджалийския районен съд, В ЧАСТТА Й, с която за извършено престъпление по чл.133, във вр. с чл.129 ал.2 от НК, при приложението на чл.55 ал.1 т.2 б. „в” от НК, Д. Р. Д. от Г.К., с ЕГН *, е осъден на наказание „глоба” в размер на в размер на 200 /двеста/ лв., катона основание чл. 78а ал.1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му налага административно наказание “Глоба” в размер на 1 000 /хиляда/ лв.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

ОСЪЖДА Д. Р. Д. от Г.К., Б.”З. лист”, .1, А., с ЕГН *, да заплати на Н. С. Е. от Г.П., У.”Т.” № *, *., с ЕГН *, сумата в размер на 300 /триста/ лв., представляваща направени по делото разноски пред настоящата инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.