№ 751
гр. Пловдив, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря А.инка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20235300500548 по описа за 2023 година
Въззивно производство по реда на чл.258 - 273 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от Г. О. Б., ЕГН **********
с адрес: гр. С., ул. ***, чрез адвокат И. против Решение № 3975/26.11.2022г.,
постановено по гр.д.№ 18624/2021, ПдРС, с което е отхвърлен предявения от
жалбоподателя против А. Т. Ц., ********** иск с правна квалификация по чл. 439 ГПК
за установяване, че ищецът не дължи на ответника, сумите, за които е издаден
изпълнителен лист на 19.12.2011 г. по НОХД № 8580/2010 г. по описа на РС –
Пловдив, ХVІ н.с., както следва: сумата в общ размер на 10 000лв. – главница,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания,
от които 7000лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на
компресионно счупване на тялото на първи поясен прешлен, довело до трайно
затруднение движението на снагата и 3000лв. – представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от счупването на лъчева кост на лявата ръка в
долната трета и на шиповидния израстък на лакетната кост на същата ръка в областта
на гривнената става, довело до трайно затрудняване на движенията на горен ляв
крайник, както и за сумата в размер на 4825,18лв. - законна лихва за периода от
20.07.2010 г. до 25.11.2021 г. , за които суми е издаден изпълнителен лист от 19.12.2011
г. по НОХД № 8580/2010 г. по описа на РС – Пловдив, ХVІ н.с. Жалбоподателят Г. Б.
обжалва изцяло решението с мотиви, че същото е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, като е нарушен процесуалния и материалния закон. Поддържа
становището, че за да е налице прекъсване на давността е необходимо да са предприети
реално изпълнителни действия, като не е достатъчно самото им поискване от
взискателя. В тази връзка коментира конкретни действия, за които счита, че не
прекъсват давността. Поддържа и становището, че за да се приеме, че е налице
признание на длъжника за дълга е необходимо същото да е извършено лично от него
фактически или чрез плащания, наредени лично от него, а не от трети лица. Поддържа,
1
че частичните плащания в периода 2012-2020г. нито са довели до прекъсване на
давността, нито представляват признание на дълга. Позовава се на съдебна практика,
според която частичното плащане съставлява признание единствено по отношение на
платената част, но не и по отношение на остатъка, като същите не съставляват нито
признание по см. на чл.116, б.А от ЗЗД, нито прекъсват давността на остатъка от
вземането. Поддържа и че в изпълнителното дело не е постановявано „разсрочване“ на
дълга от съдебния изпълнител, а и че подобно действие липсва в процесиялния закон,
поради което и не би могло да породи процесуални или материално правни последици.
Развива доводите си и за същността на перемпцията, като поддържа, че такава е
настъпила на 11.04.2014 г. Позовава се на съдебна практика, според която след
настъпване на перемпцията по право, извършените изпълнителни действия се
обезсилват с обратна сила, поради което и те не са могли да прекъснат давността. Така
счита, че задължението му е погасено по давност на 05.12.2016г., т.к. съдебното
решение е влязло в законна сила на 05.11.2011г. Ако не се приеме това становище
поддържа, че давността е изтекла на 11.04.2019г.- пет години след настъпване на
перемпцията – 11.04.2014г. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване
на ново такова, с което се уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна
А. Т. Ц.. В проведеното открито с.з. на 10.05.2023 г. от въззиваемата страна оспорва
въззивната жалба. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
В обжалваното решението първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен
от Г. О. Б., против А. Т. Ц. обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК, а именно: за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата в общ размер
на 10 000 лева – главница, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди – болки и страдания, от които 7000 лева – обезщетение за причинени
неимуществени вреди, вследствие на компресионно счупване на тялото на първи
поясен прешлен, довело до трайно затруднение движението на снагата и 3000 лева–
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от счупването на
лъчева кост на лявата ръка в долната трета и на шиповидния израстък на лакетната
кост на същата ръка в областта на гривнената става, довело до трайно затрудняване на
движенията на горен лев крайник, 4825.18 лева - законната лихва, за периода от
20.07.2010 г. до 25.11.2021 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 19.12.2011
г. по НОХД № 8580/2010 г. по описа на РС – Пловдив, 16 състав.
Ищецът твърди, че с присъда № 229 от 02.05.2011 г. по НОХД № 8580/2010 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІ състав, влязла в законна сила на 05.12.2011 г.,
е осъден да заплати на ответника сумата от 10 000 лева – главница, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, от които 7000
лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на компресионно
счупване на тялото на първи поясен прешлен, довело до трайно затруднение
движението на снагата и 3000 лева – представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от счупването на лъчева кост на лявата ръка в долната трета и на
шиповидния израстък на лакетната кост на същата ръка в областта на гривнената става,
довело до трайно затрудняване на движенията на горен лев крайник, ведно със
законната лихва върху горните суми, считано от 20.07.2010 г., както и сумата от 300
2
лева – разноски по делото в Районен съд – Пловдив и сумата от 300 лева – разноски по
ВНОХД № 1273/2011 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. Твърди, че въз основа на
този съдебен акт е издаден Изпълнителен лист от 19.12.2011 г. по НОХД № 8580/2010
г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІ състав. Ищецът твърди, че въз основа на
горецитирания изпълнителен лист, ответникът с молба от 23.02.2012 г. е образувал
изпълнително дело № 258/2012 г. по описа на ЧСИ Мариана Обретенова, с рег. № 758,
с район на действие Окръжен съд – Пловдив. Навеждат се доводи, че с получена на
19.03.2012 г. покана за доброволно изпълнение е уведомен, че е наложен запор върху
трудовото му възнаграждение, уведомлението за което е получено от работодателя
„Висмар“ ЕООД, на 23.03.2012 г., както и е насрочен опис на 28.05.2012 г. на
движимите му вещи на регистрирания му адрес, като този опис не бил осъществен.
Твърди, че с Постановление на ЧСИ от 27.03.2012 г. е разпоредено вдигането на
наложения запор върху трудовото му възнаграждение, като на 11.04.2012 г. е получено
уведомлението от работодателя „Висмар“ ЕООД. Твърди, че след 11.04.2012 г. по
изпълнителното дело не са постъпвали молби от взискателя А. Ц. или негов
пълномощник, в които да са направени искания до ЧСИ за извършване на конкретни
изпълнителни действия или предприемането на дадени изпълнителни способи. Излага,
че ищецът не дължи претендираните по изп. дело суми, тъй като същите са погасени по
давност. В тази връзка навежда доводи, че от 11.04.2012 г., взискателят не е поискал,
съответно ЧСИ не е предприел принудителни действия, с които да прекъсне течението
на двугодишния срок, поради което счита, че на 11.04.2014 г. делото е прекратено по
силата на закона, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Позовава се на т. 10 от ТР №
2/2013 г. от 26.06.2013 г. на ВКС. Счита, че всички действия, извършени след тази дата
по изп. дело, както от взискателя, така и от ЧСИ, не могат да прекъснат давността и
същите са извършени след като делото е прекратено по давност по силата на закона.
Отделно, счита, че процесните вземания са погасени с изтичането на петгодишна
давност – на 05.12.2016 г., считано от 05.12.2011 г., когато съдебното решение е влязло
в законна сила, с което са установени. Сочи, че от 19.03.2012 г., когато е уведомен за
наложения запор върху трудовото му възнаграждение и когато е било предприето
единственото и последно принудително действие спрямо него по изп. дело № 258/2012
г., в продължение на 8 години и половина, до 29.06.2020 г. не са били предприемани,
нито са извършвани принудителни изпълнителни действия спрямо него като длъжник
по посоченото изп. дело. Твърди още, че с Постановление за налагане на възбрана от
29.06.2020 г., при Агенцията по вписванията е наложена възбрана на 29.06.2020 г. по
изп. дело № 258/2012 г. по описа на ЧСИ Обретенова върху неговия недвижим имот: ½
ид. част от ПИ с идентификатор № 51980.46.22 по КККР на гр. С., с адрес: местност
„Бял камък“, площ 1024 кв.м, ведно с всички подобрения и приращения в имота, за
която възбрана бил уведомен със съобщение на ЧСИ, получено на 01.07.2020 г.Твърди,
че със съобщение на ЧСИ, получено на 05.03.2021 г. е уведомен, че на 31.03.2021 г. е
насрочен опис на горепосочения недвижим имот, като с Протокол от 31.03.2021 г. е
извършен опис. С Постановление на ЧСИ Обретенова от 01.10.2021 г. е насрочена
публична продан – първа поред, на гореописания недвижим имот, с дата на
провеждане на проданта от 02.11.2021 г. до 02.12.2021 г. Излага доводи, че посочените
принудителни действия не заличават ефекта на настъпилата много по-рано
погасителна давност на вземането на взискателя по изп. дело № 258/2012 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. Ц. е подал писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърди,
че след образуване на изпълнителното дело ищецът превеждал регулярно по сметката
на ЧСИ различни суми. Плащания постъпвали от 27.03.2012 г. до 22.04.2020 г., като
това било видно от изготвената от ЧСИ Сметка за дълга № 4748/28.05.2020 г. Твърди,
че длъжникът – ищец в настоящото производство извършвал плащания доброволно.
3
Оспорва, че взискателят по изпълнителното дело се е дезинтересирал и не е искал
извършване на изпълнителни действия.
В обжалваното решение, е прието следното: От фактическа страна е прието за
безспорно от събраните писмени доказателства и от приложеното изп.д.№ № 258/2012
г. по описа на ЧСИ Обретенова, рег. № 758 на КЧСИ следното:
Издаден е в полза на А. Т. Ц. изпълнителен лист от 19.12.2011 г., въз основа на
Присъда № 229 от 02.05.2011 г. по НОХД № 8580/2010 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, ХVІ н.с., влязла в сила на 05.12.2011 г. , срещу ищеца Г. О. Б., за следните
суми: 10 000 лева – главница, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди – болки и страдания, от които 7000 лева – обезщетение за
причинени неимуществени вреди, вследствие на компресионно счупване на тялото на
първи поясен прешлен, довело до трайно затруднение движението на снагата и 3000
лева – представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
счупването на лъчева кост на лявата ръка в долната трета и на шиповидния израстък на
лакетната кост на същата ръка в областта на гривнената става, довело до трайно
затрудняване на движенията на горен лев крайник, ведно със законната лихва върху
горните суми, считано от 20.07.2010 г., както и сумата от 300 лева – разноски по делото
в ПРС и сумата от 300 лева – разноски по ВНОХД № 1273/2011 г. по описа на ПОС.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист, е образувано изп. дело № 258/2012 г.
по описа на ЧСИ Мариана Обретенова, рег. № 758 на КЧСИ , с район на действие
Окръжен съд– Пловдив.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявения
иск. Като е проследил хронологично извършените по образуваното изпълнително дело
№ 258/2012 г. по описа на ЧСИ Мариана Обретенова действия, съдът е приел, че с
подаването на молба от длъжника на 21.03.2012 г. за разсрочване на задължението по
изпълнителното производство, доколкото представлява признание на вземането от
страна на длъжника по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД е довело до прекъсване на
давността. В периода от 21.03.2012 г. до 21.05.2020 г. с всяко извършено доброволно
плащане от длъжника в полза на кредитора, се е прекъсвала давността за вземането.
Поради това е направен извод, че по изпълнителното дело, регулярно са извършвани
действия, водещи до прекъсване на давността по смисъла на ТР № 2/2013 Г. ОСГТК на
ВКС. Не съществуват две отделни действия, между които да е изтекъл срок по-голям
от две години, поради което и не е настъпила перемцията по смисъла на чл. 433, ал.1, т.
8 ГПК. Не са налице и две действия, между които да е изтекъл 5-годишен давностен
срок, съответно 3-годишен срок, поради което и вземанията на взискателя не са
погасени по давност.
Настоящият съдебен състав напълно споделя тези изводи, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на районния съд.
При извършване на дължимата служебна проверка, на основание чл. 269 ГПК,
не се констатира основание, обуславящо нищожност или недопустимост на изцяло
обжалваното решение.При правилно определяне на предмета на делото, изведен от
въведените твърдения и заявения петитум –изпълняемото парично вземане на
ответника по отношение на ищеца, за което има влязла в сила присъда, е принципно
правилна дадената от първоинстанционния съд правна квалификация, като точната
правна квалификация е чл.439, ал.2 ГПК.
Предявеният отрицателен установителен иск е допустим, тъй като се основава
на факти, които са новонастъпили след влизане в сила на присъдата (Определение №
956/22.12.2010г. по ч.т.д.№ 886/2010г. 1.т.о., Определение № 6 214/15.05.2018г. по
ч.гр.д.№ 1528/2018г., 4.г.о.).
С решението е разгледан точно предявеният иск, липсва нарушение на
4
диспозитивното начало и са налице всички положителни, респективно липсват
отрицателни процесуални предпоставки. Въззивната проверка за правилност, на
основание чл. 269 ГПК, се извършва на обжалваното решение само на поддържаните
във въззивната жалба оплаквания за неправилност.
В разглеждания казус вземането е установено със съдебно решение, поради
което то се погасява с изтичането на пет години- арг. Чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
В т.10 ТТРОСГТК на ВКС № 2/2015г.с докл.с.Б.Белазелков е дадено
нормативно тълкуване, че, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години и изпълнителното производство е
прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата на която е поискано или е предприето последното изпълнително
действие, а ППВС № 3/1980г. е обявено за изгубило сила.В мотивите на т.10
ТТРОСГТК на ВКС № 2/2015г. е посочено, че прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на отделен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето
по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя, съгласно чл.18 ЗЧСИ); когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2
години, изпълнителното производство се прекратява по чл.433, ал.1, т.8 ГПК и
прекратяването настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да
прогласи вече настъпилото прекратяване; във всички случаи на прекратяване на
принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори
и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по
право, с изкл. на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от
извършването на които трети лица са придобили права( напр. купувачите от публична
продан), както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания; без
правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това, прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече
от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
С ТР №3 от 28.03.2023 г. по т.д.№3/2020 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди
обявяването на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т.д.№2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла.
В Решение № 37/24.02.2021г. по гр. д. № 1747/2020г. на ВКС, IV-то ГО с
докл.с.Б.Белазелков) са формирани мотиви, че в т.10 ТТРОСГТК на ВКС № 2/2015г. се
давало отговор само на поставения за тълкуване въпрос „Откога започва да тече нова
погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години и изпълнителното производство е
прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК?“, а даденият отговор на този въпрос бил, че
новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено
изпълнително действие или признание на вземането от длъжника. Заедно с това е
посочено в Решение № 37/24.02.2021г. по гр. д. № 1747/2020г. на ВКС, IV-то ГО, че
перемпцията е без правно значение за давността; общото между перемпцията и
погасителната давност е, че едни и същи факти могат да имат значение и за двете, но са
различни правни институти, като перемпцията не изключва принудителното
изпълнение/ПИ, а давността го изключва, но СИ не може да я зачете. Формирани са и
мотиви, че, когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ след като
перемпцията е настъпила, СИ не може да откаже да изпълни искания нов способ – той
дължи подчинение на представения и намиращ се все още в него изпълнителен лист.
Единствената последица от настъпилата вече перемпция е, че СИ следва да образува
5
новото искане в ново-отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по
право.Новото искане на свой ред прекъсва давността, независимо дали СИ го е
образувал в ново дело или не, във всички случаи той (СИ) е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ. Формирани са и мотиви, че перемпцията е имала
значение при действието на ППВС № 3/1980г., тъй като до обявяването му за загубило
сила новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и
гражданите съдът и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват
поведението си с него. В Решение № 257/30.04.2020г. по гр. д. № 694/2019г. на ВКС,
III-то отд. се приема, че последиците при перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са от
процесуален характер – изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително
основание, а материалното право на взискателя продължава да съществува. Съгласно
чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва във всички случаи от момента на
предприемане на действия за принудително изпълнение и то независимо от по-
нататъшната съдба на тези действия. Перемирането е основание за прекратяване на
процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличава
ефекта от предприетите принудителни действия (резултатни или безрезултатни), с
които е прекъсната давността за изпълняемото право. Този ефект се запазва и се отчита
при възражение за изтекъл давностен срок. Обезсилването на изпълнителните действие
има значение за процеса на принудително изпълнение, но няма ефект върху
материалните права на страните. Погасителната давност е институт на материалното
право. Приема се, че, тъй като, несъмнено, перемирането и погасителната давност са
различни правни институти( перемирането е институт на процесуалното право и не
изключва принудителното изпълнение, а погасителната давност е институт на
материалното право, като именно тя изключва принудителното изпълнение),
перемирането няма правно значение за погасителната давност за изпълняемото
вземане.
Ето защо, в разглеждания случай, дори условно да се приемат за основателни
доводите на ищеца, че изп.д.№ 258/2012 г. по описа на ЧСИ Обретенова е било
прекратен по право на 11.04.2014 г., това, само по себе си, е без правно значение за
погасителната давност за изпълняемото вземане, установено с влязла в сила присъда. В
разглеждания случай са релевантни следните факти:дали след влизане в сила на
присъдата по отношение на ищеца е започнала да тече нова погасителна давност за
изпълняемо, и, ако да, откога, прекъсвана ли е давността, съгласно чл.116 ЗЗД, и
изтекла ли е новата погасителна давност към момента на подаване на ИМ, с която
изпълнението на вземането се оспорва.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че по делото не се установява
неизвършване от взискателя на изпълнителни действия в двугодишен срок, конкретно в
периода 24.02.2012г.-01.10.2021г., поради което е неоснователен доводът за
перемиране на изпълнителното дело, поради следните съображения: Както е изяснено
в Решение № 37/24.02.2021г. по гр.д.№ 1747/2020г., 4.г.о., очевидно перемпцията не
настъпва, ако, след поискване на един изпълнителен способ, в продължение на 2
години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, най-малкото, защото през
това време може да се осъществявал поисканият предходен изпълнителен способ, а
преди неговия край не може да се прецени със сигурност има ли нужда от друг способ;
двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се
осъществява изпълнение (вкл.доброволно, напр. по постигнато споразумение между
страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно
или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществят по причина, за която
взискателят отговаря – след направено искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал
необходимото съдействие, и така осуетява неговото прилагане. В тази връзка от
приложеното копие от изпълнителното дело № 258/2012 г. по описа на ЧСИ Мариана
6
Обретенова, с рег. № 758 на КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд – Пловдив от
фактическа страна е установено следното: Въз основа на издадения изпълнителен лист
от 19.12.2011 г. в полза на А. Т. Ц. въз основа на влязла в законна сила присъда на
05.12.2011 г. е образувано изп.д.№ 258/2012 г. по описа на ЧСИ Обретенова срещу
длъжника – ищец Г. О. Б. за принудително изпълнение на парично вземане за
главница в размер на 10 000 лева , представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди – болки и страдания, от които 7000 лева – обезщетение за
причинени неимуществени вреди, вследствие на компресионно счупване на тялото на
първи поясен прешлен, довело до трайно затруднение движението на снагата и 3000
лева – представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
счупването на лъчева кост на лявата ръка в долната трета и на шиповидния израстък на
лакетната кост на същата ръка в областта на гривнената става, довело до трайно
затрудняване на движенията на горен лев крайник, ведно със законната лихва върху
горните суми, считано от 20.07.2010 г., както и сумата от 300 лева – разноски по делото
в ПдРС и сумата от 300 лева – разноски по ВНОХД № 1273/2011 г. по описа на ПдОС.
В самата молба за образуване на изпълнителното дело взискателят А. Т. Ц. на осн.
чл.18 от ЗЧСИ, е възложил на ЧСИ извършването на начина на изпълнение. На
24.02.2012 г. ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Г. О.
Б. /л.130/; на 29.02.2012 г. е насрочен от ЧСИ на 28.05.2012 г. опис на движими вещи,
находящи се в дома на длъжника Г. О. Б. /л.112/. на 21.03.2012 г. по изп.дело е
постъпила до ЧСИ Обретенова, е постъпила молба от длъжника Г. О. Б. /л.123/, с
искане да се приеме предложението му за доброволно плащане. Посочено е, че на
21.03.2012 г. са преведени по сметката на ЧСИ, 3000 лева, а за останалите е посочено,
че може да ги погасява до 250 лева на месец, базирайки се на месечните му
възнаграждения. Моли молбата му да бъде приета, като е посочил, че това са му
възможностите. Установява се, че ЧСИ е Обретенова е разпоредила, молбата да се
изпрати до взискателя за сведение и становище, като същият, с молба от 26.03.2012 г. е
посочил, депозираните от длъжника суми по делото да бъдат преведени по посочена в
молбата му, банкова сметка /л.122/. От приложеното платежно нареждане за кредитен
превод се установява, че на взискателя са преведени 2211 лева на 28.03.2012 г. по
посочената банкова сметка /л.125/. Установява се, че в периода от 10.04.2012 г. до
21.05.2020 г. длъжникът Г. О. Б. е извършвал регулярно /най-често
ежемесечно/плащания по сметка на ЧСИ по изп. дело, като размера на сумите е
различен.
На 16.06.2020 г. е постъпила молба от взискателя с искане, при наличие на
недвижими имоти на длъжника - да се наложи възбрана върху тях/л.550/. На 19.06.2020
г. ЧСИ Обретенова е наложила възбрана върху недвижим имот – собственост на
длъжника /л.553/, вписана на 29.06.2020 г. в Службата по вписванията – гр. Пловдив.
На 22.07.2020 г. е постъпила Молба от взискателя, с която е направено искане, при
наличие на трудовото правоотношение на длъжника - да се наложи запор върху
трудовото му възнаграждение/л.559/.
На 21.07.2020 г. по изп.дело е постъпила до ЧСИ Обретенова е постъпила
молба от длъжника Г. О. Б. с искане да бъдат спрени всякакви изпълнителни действия
и принудителни такива спрямо него, тъй като сочи, че е останал без работа, вследствие
на кризата, свързана с Ковид – 19, останал без никакви доходи, а и се влошило
здравословното му състояние, за което представя доказателства. Заявява готовност да
започне отново да внася суми по делото и да погасява дълга си /л.560/. От
отбелязването върху молбата, се установява се, че взискателят се е запознал с нея и е
поискал да не се уважава. На 20.10.2020 г. е постъпила молба от взискателя с искане да
бъде обявена публична продан на посочен в молбата, недвижим имот на
длъжника/л.572/; На 26.02.2021 г. ЧСИ Обретенова е насрочила за 31.03.2021 г. опис на
7
възбранения по делото недвижим имот на длъжника /л.586/, за което длъжникът е
редовно уведомен, по пощата на 08.03.2021 г. /л.588/; на 31.03.2021 г. ЧСИ е
извършила опис на възбранения недвижим имот на длъжника /л.599- 600/; на
23.07.2021 г. е постъпила молба от взискателя, с която е направено искане, да се обяви
имота на публична продан/л.608/,; На 01.10.2021 г. ЧСИ Обретенова е насрочила
публична продан – първа по реда на недвижимия имот, съсобствен на длъжника, която
да се проведе в периода от 02.11.2021 г. – 02.12.2021 г. /л.659/.
Следователно, нито за посочения от ищеца период 19.03.2012 г.- 19.03.2017г., а
и в периода след това до 01.10.2021 г., е нямало време, в което да не се е осъществявало
принудително изпълнение.
Напротив, положително установено е от материалите от изпълнителното дело,
че непрекъснато е осъществявано принудително изпълнение, като са прилагани
изпълнителни способи, които са поискани от взискателя или са предприети по
инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя, съгласно чл.18 ЗЧСИ, в молбата за
образуване на изпълнителното дело, както и е установено, че по изпълнителното дело,
в резултат от приложените изпълнителни способи, редовно са постъпвали суми от
ищеца за погасяване на дълга. Неоснователен е и доводът за погасяване по давност на
вземането на ответника, изпълнението на което се оспорва, поради следните
съображения: Съгласно приложимата разпоредбата на чл.116 ЗЗД, давността се
прекъсва с признаване на вземането от длъжника (б. „а“) и с предприемането на
действия за принудително изпълнение (б. „в“), а, съгласно чл.117, ал.1 ЗЗД от
прекъсване на давността започва да тече нова давност. Тъй като вземанията, чието
изпълнение сега се оспорва, са установени с влязла в сила присъда е приложима и
разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, съгласно която, срокът на новата давност е винаги 5
години, ако вземането е установено със съдебно решение. От това в случая следва да се
направи извод, че нова погасителна давност за изпълняемото вземане би могла да
започне на тече след влизане в сила на присъдата на 05.12.2011 г., като новата давност
е 5-годишна, вкл. за вземането за мораторни лихви, тъй като изпълняемото вземане е
установено с влязла в сила присъда, която е приравнена по последици на чл.117,ал.2
ЗЗД на влязло в сила решение, а новата давност би могла да се прекъсне на
основанията, предвидени в разпоредбата на чл.116 ЗЗД. Специфичното в случая е, че
изпълнителното дело е образувано на 23.02.2012 г., при действието на ППВС №
3/1980г., в което е дадено тълкуване, че погасителна давност не тече, докато трае
изпълнителния процес относно принудително осъществяване на вземанията, но ППВС
№ 3/1980г. е обявено за изгубило сила с т.10 от ТРОСГТК на ВКС № 2/26.06.2015г., с
което е дадено тълкувание, че при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ, а по
въпроса от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/1980г. и приложимо
ли ТРОСГТК на ВКС № 2/2015г. за вземания по изпълнително дело, което е
образувано преди приемането му, има постановено ТР №3 от 28.03.2023 г. по т.д.
№3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, с което се приема, че погасителната давност не тече
докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. След като отмяната на ППВС № 3 /1980г. с
ТРОСГТК на ВКС № 2/2015г. няма обратно действие, поради което давност не тече за
вземания, предмет на изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015г. и висящо. Ето
защо, се приема, че за изпълняемото вземане на ответника, за което е образувано изп.д.
№ 258/2012 г., висящо понастоящем, по отношение на ищеца до 26.06.2015 г. изобщо
не е започнала да тече нова погасителна давност. Този извод се налага от това, че
докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди
8
обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК,
ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е
започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/
1980 г. Не съществуват две отделни действия, между които да е изтекъл срок по-голям
от две години, поради което и не е настъпила перемцията по смисъла на чл. 433, ал.1, т.
8 ГПК. След 26.06.2015 г. давността започва да тече, като от датата на която е
поискано или е предприето последното изпълнително действие, започналата да тече
нова погасителна давност. Установява се от изпълнителното дело, че след 26.06.2015 г.
по отношение на ищеца е била многократно прекъсвана давността, както следва 1/с
конклудентни действия на ищеца, изразяващи се в заплащане от него на суми по
изпълнителното дело за погасяване на дълга от ищеца в периода от 24.08.2015 г. до
21.05.2020г. на 12.05.2009г. 2/с признание на вземането от ищеца по изпълнителното
дело с молбата 21.07.2020 г. до ЧСИ с искане да му се даде възможност отново да
започне да внася суми по делото за погасяване на дълга му, и 3/с предприемането на
действия за принудително изпълнение: както по изрични искания на взискателя за
извършване на изпълнителни действия в молбата за образуване на изпълнителното
дело и в молбите от 22.07.2020 г., 20.10.2020 г. 23.07.2021 г. , така и по инициатива на
ЧСИ, по възлагане от взискателя, съгласно чл.18 ЗЧСИ, като през целия период от
образуването на изпълнителното дело до 21.05.2020 г. по него редовно са постъпвали
суми от ищеца са погасяване на дълга в резултат на постъпили плащания от длъжника
– ищец. След тези посочени многократни прекъсвания на давността е започвала да тече
нова 5-годишна давност, която не е изтекла към момента на подаване на ИМ на
25.11.2021 г.
Като е достигнал до същите крайни изводи, първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
Въззиваемата страна е поискала присъждане на сторените по делото разноски.
Тъй като въззиваемата страна е представлявана от свой пълномощник в процеса, на
когото той не е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на
неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По
делото в представения договор за правна помощ на ответника (л. 37) е посочено, че той
се представлява безплатно от адвокат В. С., по смисъла на чл. 38 ЗА. Изрично в
подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер
на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска, тук следва да бъде
изчислено съгласно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г., действала
към момента на сключване на договора, предвиждащи минимален размер на
адвокатското възнаграждение от 974.75 лева, която сума следва да се присъди в полза
на адвокат В. Ц. С..
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3975 от 26.11.2022 г., постановено по гр. д.
№18624/2021 г. по описа на Районен съд-Пловдив, XVIII гр. състав.
ОСЪЖДА Г. О. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. *** да заплати на
адвокат В. Ц. С., АК - Пловдив, сумата от 974.75 лева (деветстотин седемдесет и
четири лева и седемдесет и пет стотинки) – адвокатско възнаграждение за оказана
9
безплатна правна помощ на А. Т. Ц. за производството по настоящото въззивно
гражданско дело № 548/2023 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10