№ 1883
гр. Пловдив, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330203866 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 4168648,
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на А. В. Я. с ЕГН ********** на основание
чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е
наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.
21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на фиша.
Аргументите са за липсата на описание на местонарушение и ограничението на
скоростта, скоростта на движение и отчитането на предвидената допустима грешка на
автоматизираното техническо средство или система (АТСС). В съдебно заседание се
поддържа, че нарушението е извършено извън зоната на действия на знак В26. Моли се
фишът да бъде отменен. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна е взела бланкетно становище, с което се аргументира
законосъобразността на електронния фиш. Не се представлява в съдебно заседание.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в срок съгласно
справката АИС АНД, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява основателна, поради следните съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 14.10.2020 г. в 09:45 ч. жалбоподателят А.В. управлявал собствения си лек
автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ***. Движил се по път, като скоростта му на
движение била 85 км/ч и това е установено с автоматизирано техническо средство и
1
система /АТСС/ TFR1-M № 529. Не се установява системата за автоматично фиксиране
къде е била поставена, но от там преминал жалбоподателят. Отчетен е толеранс от
минус 3 км/ч от заснетата скорост. АТСС било настроено на ограничение на скоростта
от 60 км/ч и отчело превишение от 25 km/h.
С електронния фиш е повдигнато обвинение за извършване на нарушение на път
II-64 км 50 в посоката Карлово – Пловдив. Установява се, че на км 49+860 вдясно бил
поставен пътен знак В26 „Забранено движението със скорост, по-висока от
означената“, ограничаващ скоростта на 60 км/ч във връзка с организацията и
безопасността на движение в района на новоизградената пътна връзка преди
крайпътния обект „Амек Тойс“, като няма данни да е поставен знак с указание за
обхвата на действие на ограничението. Ограничението е валидно до кръстовището на
„Амек Тойс“ км 49+942, като нарастването на километража е от гр. Карлово към гр.
Пловдив. За установеното нарушение е издаден обжалвания електронен фиш.
Установява се АТСС TFR1-M № 529 да е одобрено средство за измерване от
24.02.2010 г. със срок на валидност до 24.02.2020 г. Същото е минало периодична
техническа проверка на 12.06.2020 г. и заснемането е сторено в едногодишния срок за
техническа изправност на средството. За извършеното заснемане е съставен протокол с
рег. № 6207р-12778 от 15.10.2020 г., в който не е отразено къде е извършено
заснемането, а само посоката с. Труд – гр. Пловдив.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – снимковия материал от АТСС снимка на МПС,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 на Български
институт по метрология /БИМ/, протокол № 2-32-20 г. от проверка на мобилна система
за видeоконтрол TFR1-M, протокол за използване на АТСС № 6207р-12778 от
15.10.2020 г., разпечатка от база данни за регистрация на ППС, справка
нарушител/водач, справка АИС АНД, писмо изх. № 20-00-107-2/18.12.2020 г. от БИМ,
снимков материал на АТСС и залепени стикери по него, както и знак В26, писмо изх.
№ 11-00-417/25.06.2021 г. и писмо изх. № 11-00-558/29.07.2021 г. от ОПУ Пловдив
към АПИ, ведно със снимки към писмата.
Собствеността върху лекия автомобил не се оспорва от жалбоподателя и
въззиваемата страна, доколкото последното е изрично отбелязано в узнатия от него
електронен фиш.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното съдът след запознаване с приложения по дело електронен
фиш и доказателства намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на
административнонаказващия орган, издал го.
При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство по налагане на наказание, нито са ограничени правата на жалбоподателя.
Електронният фиш е издаден при спазване на императивните изисквания на закона, по
съставения образец и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на
обстоятелствата при извършването му, от значение за съставомерността му и за
параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено правото му да направи и
писмени възражения по него. Правилно е отчетен установеният толеранс от +/- 3 km/h,
като наказуемата скорост е установена на 85 км/ч. На приложената към фиша снимка е
посочена измерената скорост от 88 км/ч, отчетена преди толеранса, ограничението на
скоростта, превишена скорост, посоката на движението, регистрационния номер на
2
заснетия автомобил и координатите на нарушението.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата, се издават
електронни фишове. Разграничават се три хипотези на установяване и заснемане на
нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни АТСС временно разположени
на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени към превозно средство.
Последните могат да бъдат използвани и в динамична обстановка, която е изключение
от общите правила и отговорността се реализира на място от контролните органи
установили по време на движение нарушението. Процесният случай е от тази група
мобилни АТСС, прикрепени към ППС, което обаче е стационарно, т.е. на участък край
пътя и е статично. То се характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение
дали се извършва в присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е. независимо
от него. Последният не участва в процеса по установяване на нарушението чрез преки
действия и субективни възприятия. Неговото отношение по заснемането и
установяването на нарушението е ирелевантно. След установяване и заснемане на
нарушението, електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение, се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този
законодателен подход, въвежда изключение от общия ред за реализиране на
административнонаказателна отговорност - в присъствието на нарушителя.
Следователно електронният фиш, по силата на закона, представлява не изявление на
определен орган, а електронно такова, записано върху съответния носител, за
формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по
съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при спазване на
изискванията за тяхното използване.
Необходимо е да се посочи същностната разлика съгласно чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, че самият електронен фиш се издава в отсъствието на контролен орган и
нарушител. Затова и съдът вече имаше възможност да изложи разбирането си, че
електронният фиш представлява електронно изявление. Това обаче не е в
противоречие с дефиницията на мобилно автоматизирано техническо средство или
система по пар. 6, т. 65, б. „б“ от ДР към ЗДвП, която изисква установяването на
нарушението да се извърши в присъствието на контролен орган, който да постави
начало и край на работния процес на средството или системата. Това обаче не
превръща самото АТСС и режима му на заснемане в мобилно АТСС, а напротив само
го отграничава от тези, които са трайно прикрепени към друг обект и не могат да бъдат
премествани в пространството. Затова и за процесното АТСС е необходим контролен
орган, който да го постави, да стартира и прекрати режима на заснемане.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са
налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г.
/нататък Наредбата/ след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното
техническо средство да е от одобрен тип; да е вписано в Българския институт по
метрология; да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка;
да е използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в
удостоверението за одобрен тип; при контрол на въведено с пътен знак ограничение на
скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта
или да има общо правило за скоростта в населени места; да са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен
Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.
Доколкото АТСС е от тези, поставени в ППС, а не самостоятелно разположение на
участък край пътя, не е се изисква съставянето на снимка на АТСС, която да
3
придружава протокола. Отделно от това константна е практиката на Административен
съд Пловдив, че несъставянето на снимка на средството за измерване не представлява
съществено нарушение на правилата, доколкото не засяга в такава степен правата на
жалбоподателя, че да ги ограничава. Така Решение № 1947 от 14.10.2019 г. по к. адм. н.
д. № 2413 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив и др.
В случая са налице следните кумулативно изисквани условия, които се посочиха
по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан
№ 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване,
преминало е последваща техническа проверка на 12.06.2020 г., за което е и представен
протокол, и измерването е направено в едногодишния срок на годност на мобилната
система. Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен
протокол за използване на АТСС. В него е посочено вида АТСС и неговия номер,
което съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша, датата на
ползването му, посоката на движение, ограничението на скоростта на заснеманата
отсечка, посоката на задействане на АТСС, неподвижността на режима на измерване,
номера на служебния автомобил, в който се е намирало АТСС, началото на работата по
час и минута с номер на първо статично изображение и часа и края на работата с номер
на последното статично изображение, както и отбелязване за използването на АТСС
съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания.
При кумулативното спазване на всички тези изисквания, биха съществували
достатъчно гаранции, че измерванията на техническото средство са точни и не са
налице изкривявания, дължащи се на неправилен монтаж или експлоатация. При
наличие на надлежно попълване се смята до доказване на противното, че всички
нормативни и технически изисквания са спазени и са налице достатъчно гаранции за
точност на измерването. При липса на подобно попълване обаче, спазването на
техническите изисквания, явяващи се гаранция за изправност на техническото
средство и прецизност на измерванията, не може да се предполага, а не такъв е
настоящия случай. Така Решение № 4424 от 27.6.2019 г. по адм.д. № 4318/2019 г. на
Административен съд – София. В протокола действително не посочено мястото на
измерване, което представлява нарушение, но не е съществено от процесуална гледна
точка, а следва да се преценява от материална страна и с оглед установяването на
елементите на нарушението, включително и неговото място на извършване.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на
становище, че правилно е квалифицирано поведението включено в електронния фиш
като нарушение на посочената разпоредба на чл. 21, ал. 2 вр. 1 от ЗДвП. Посочената
норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава определените по-долу стойности на скоростта в
km/h, като извън населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 90
km/h, освен ако същата не е ограничена с пътен знак. От обективна и субективна
страна обаче жалбоподателят не е осъществил всички съставомерни признаци на
нарушението.
Безспорно установено е, че лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № *** се е
движил по неустановен път. Установява се, че същият е заснет със скорост от 85 km/h.
Не се установява обаче от доказателствата по делото, че нарушението е извършено на
твърдяното във фиша място, а именно път II-64 в посока от гр. Карлово към гр.
Пловдив км 50. В тази връзка такава информация в протокола по чл. 10 от Наредбата
не е попълнена, нито се съдържа в наличната по делото снимка от клип от
установяване на нарушението с АТСС. Следователно не се и доказа съществен елемент
от фактическата страна на нарушението – мястото му на извършване. Това обуславя и
4
извод за неговата отмяна.
В допълнение следва да се посочи, че към мястото, на което се твърди да е
установена скоростта, т.е. на републикански път II-64 км 50 /нарастването на
километража на пътя е в посока гр. Карлово – гр. Пловдив/, и се твърди да е заснет
автомобилът на жалбоподателя, не е действало ограничение на скоростта на движение
с пътен знак В26 от 60 км/ч, за което се и търси отговорността на жалбоподателя.
Такъв знак е поставен на същия път, но на км 49+860 в същата посока във връзка с
организацията и безопасността на движението в района на новоизградената пътна
връзка преди крайпътния обект „Амек Тойс“. Не се установява по делото да е поставен
пътен знак указващ обхвата на ограничението, следователно съгласно чл. 61, ал. 3 от
Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализацията на пътните знаци въведената забрана
с пътен знак В26 е в сила до следващото кръстовище. В тази връзка се установява от
почетеното и приложено по делото писмо от ОПУ Пловдив към АПИ, че км 50 от
същия път не попада в обхвата на действие на пътен знак В26, доколкото той действа
до км 49+942, а именно до кръстовището при входа на посочения по-горе обект.
Следователно от обективна страна водачите на ППС на км 50 от път II-64 в
посока към гр. Пловдив нямат нормативно установено задължение да намалят
скоростта на 60 км/ч, а следва да се съобразяват с общото правило да се движат с 90
км/ч. Такова задължение възниква на различно от вмененото място, а именно на
посочения км 49+860, и действа до км 49+942, който участък е съвсем различно място
в пространството, в която жалбоподателят не е установено с каква скорост се е
движил. Следователно не се установява от една страна да е извършено нарушение на
правилата за движение при въведено ограничение на скоростта, тъй като не е имало
такова, а от друга се установява и неспазване на правилата за използване на АТСС,
като при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за
разполагане на АТСС не е определено така, че АТСС да извършва измерване след
навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта, а
контролираният участък е включвал и зона за движение с прилагане на общото
правило за скорост на МПС категория В извън населени места. Същевременно не си и
установява мястото на извършване на нарушението, за да може да се направи въобще
законосъобразен извод относно наличието на признаците от обективна страна на
нарушението.
Всичко това дава основание да се приеме, че обжалваният акт е
незаконосъобразен както поради неспазване на посоченото правило за употреба на
АТСС, така и поради липсата на нарушение от обективна страна по въведеното с
електронния фиш обвинение – поради липсата на такова нормативно задължение,
поради различното място на действие на ограничението на скоростта на движение от
вмененото за извършено и поради недоказването му. Това влече и неговата отмяна.
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК. По тази причина следва да бъде уважена претенцията за присъждане
на разноски от страна на жалбоподателя, сторени в производството пред въззивна
инстанция, като въззиваемата страна бъде осъдена да заплати сумата от 300 лв.,
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства за
това, че същите са сторени – договор за правна защита и съдействие, в който е
записано, че възнаграждението е изплатено в брой при подписването му, като в тази си
част представлява разписка за изплащането им. Същите са в минимален размер
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4168648, издаден от ОД на МВР Пловдив,
с който на А. В. Я. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3
от Закона за движението по пътищата му е наложено административно наказание –
глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Пловдив да заплати на А. В. Я. с ЕГН **********
сумата от 300 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6