Решение по дело №1381/2019 на Районен съд - Разград

                                                           Р Е Ш Е Н И Е

              Номер 165                                        19.06.2020 г.                                      гр.Разград

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На седемнадесети юни                                             две хиляди и двадесета  година

В открито съдебно заседание, в състав:

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар     Ганка Атанасова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. №1381/2019 г.

 

            Производството е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 и чл.92 от Закона за задълженията и договорите.

            Депозирана е искова молба от „Теленор България“ЕАД, с която са предявени обективно съединени искове срещу   Ш. М.Х. за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата   90,31 лв. за далекосъобщителни услуги по договор за абонатен № *********,. ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, както и иск за заплащане на сумата 92,97 лв. неустойка  в размер на три стандартни за ползваната програма месечни такси, както и за заплащане на сумата 139,80  лв. незаплатени лизингови вноски. Сочи, че договорът е сключен на 11.07.2016 г.  за срок от 24 месеца, че ответникат е взел и мобилно устройство  на лизинг за 23 месеца при месечна вноска от 6,99 лв., че всички услуги са фактурирани на абонатен №*********,, като за услугите за периода 011.07.2016 г. – 14.09.2016 г. са издадени фактури на 15.07.2016 г., 15.08.2016 г. и на 15.09.2016 г. на обща стойност 90,31 лв.,  които не са платени от ответника. Също така твърди, че поради неплащане е прекратил договорът с ответника, поради което същия дължи връщане на остатъка от лизингови вноски  в размер на 139,80  лв. за полученото от него устройство, както и неустойка, която претендира в размер от 92,97 лв. Допустимостта на установителния иск мотивира с обстоятелството, че срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №157/2019 г. по описа на РС Р..  Иска присъждане на разноските по настоящото и по заповедното производство.

Ответникът е получил книжата по реда на чл.47 от ГПК. Назначеният му от съда особен представител счита иска за неоснователен. Сочи, че претендираното от ищеца плащане е периодично, поради което прави възражение за погасяване на вземането по давност.

            Предявеният иск е допустим предвид постановената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №157/2019 г. на РРС.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:  Между ищеца и ответника са сключени

договор за мобилни услуги от 11.07.2016 г. за тел. №**********  с абонаментен план нон стоп на цена 30,99 лв. за срок от 24 месеца с неограничени национални минути и мобилен апарат Алкател. За този апарат е сключен и договор за лизинг от същата дата.

            В договора за мобилни услуги е посочено, че при прекратяване на договора през първоначалния срок  абонатът дължи неустойка  в размер на сумата от стандартните  за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една карта до края на срока, а в случай, че е предоставено устройство за ползване на услуги – че дължи разликата между цената на устройството без абонамент  съгласно последната актуална ценова листа и заплатената при предоставянето му от оператора цена или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг.

             Към договора е приложена ценова листа.

            По договора са издадени следните фактури :

 от 15.07.2016 г. – за отчетен период 11.07.2016 г. – 14.07.2016 г. за сумата 31,81 лв.;

 от 15.08.2016 г. за отчетен период 15.07.2016 г. – 14.08.2016 г. за сумата 61,63 лв. / с натрупване от предходния период/

от 15.09.2016 г. за отчетен период 15.08.2016 г. – 14.09.2016 г. за сумата 90,65 лв. / с натрупване от предходния период/

от 15.10.2016 г.  за отчетен период 15.09.2016 г. – 14.10.2016 г. за 90,65 лв. / с натрупване от предходния период/

С фактура от 15.11.2016 г. за отчетен период 15.10.2016 г. – 14.11.2016 г. са фактурирани 90,31 лв. от предходен период, 139,80 лв. вноска лизинг и 554,16 лв. неустойка.

            По делото е представена спогодба между ищеца и Комисия за защита на потребителите, в която е посочено, че за съществуващи клиенти – физически лица максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.

            В чл.75 от Общите условия  на „Теленор България“ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги е уредено правото на доставчика  при неспазване на което и да било задължение по част 13 от Общите условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя  незабавно да ограничи предоставянето на услугите или при условията на т.19б и т.19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. Съответно в т.19Б, б“в“ е посочено неизпълнение, изразяващо се в неплащане на дължими суми след изтичането на сроковете  за плащане на индивидуалния договор.

            По заявление на ищеца от 06.11.2018 г. е образувано ч.гр.д.№157/2019 г., по което на 28.01.2019 г. е издадена заповед за изпълнение за сумите 784,27 лв. неплатени далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва от 06.11.2018 г., 17,49 лв. лихва за забава за периода 01.12.2016 г. – 28.10.2018 г. и 205 лв. разноски по производството, от които 25 лв. държавна такса и 180 лв. адвокатско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК и в срока по чл.415 от ГПК ищецът е предявил  установителен иск по настоящото дело, който е обективно съединен с два осъдителни иска за други вземания.

            Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

            Предявеният иск за  установяване на задължението за заплащане на сумата 90,31 лв.  основателен и доказан. Между  ищеца и ответника е сключен договор за предоставяне на мобилни услуги. С този договор  ищецът  се е задължил да доставя на ответника  мобилни услуги срещу такса, която същият ще заплаща. Предоставените услуги и дължимата цена е индивидуализирана в договора, сключен между двете страни чрез посочване на вида на ползваната услуга. За тях са издавани съответните фактури, като сумите по фактурите от 15.07.2016 г., от 15.08.2016 г. и от 15.09.2016 г.не са платени.

            Вторият от обективно съединените в настоящото производство искове е за заплащане на неустойка,  която е уговорена в договора между страните. Задължението за заплащане на такава неустойка се поражда в резултат на прекратяването на договора. В договорите, сключени между страните не е регламентиран начина на прекратяване на договора, вкл. и по инициатива или вина на абоната. Ето защо следва да се приложат съответните разпоредби на Закона за задълженията и договорите и по специално чл.87 ал.1 от с.з., който регламентира развалянето на двустранния договор при неизпълнение от едната страна поради причина, за която същата страна отговаря. Тази разпоредба предвижда при писмен договор предупреждението за прекратяване да е писмено. Установяването на прекратяването на договора е от значение, тъй като именно това прекратяване е юридическия факт, от който възниква правото на ищеца да получи, респ. задължението на ответника да плати неустойка по договора.

            В настоящия случай няма никакви твърдения за начина на упражняване на правото на прекратяване на договора, респ. не са представени доказателства за упражняване на това право от страна на ищеца. След като не е недоказано, че ищецът е упражнил правото си на прекратяване на договора,  недоказана е и претенцията за неустойка, тъй като прекратяването на договора е правопораждащ факт за това вземане.

            Третият от исковете – за заплащане на сумата 139,80 лв. незаплатени лизингови вноски  за периода от м.ноември 2016 г. до м.юли 2018 г. е основателен и доказан.  Тази сума е фактурирана като вноска лизинг, а след като ищецът е предоставил на ответника мобилно устройство на лизинг, то ответникът следва да заплати лизинговите вноски, които са уговорени.

            Възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията е неоснователно. Действително предмет на делото са периодични плащания и погасителната давност по отношение на тях е регламентирана от чл.111, б“в“ Закона за задълженията и договорите като тригодишна. В случая обаче заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано на 06.11.2018 г.  и в съответствие с чл.422, ал.1 от ГПК настоящият иск за съществуване на вземането се счита предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срока по чл.415, ал.2 от ГПК, както е в настоящия случай. На 06.1 .2018 г. не е изтекъл тригодишния срок за нито едно от вземанията /първата фактура е издадена на 15.07.2016 г./, а на тази дата погасителната давност е прекъсната на осн.чл.116, б“б“ от ЗЗД и същата е спряла по време на процеса на осн. чл.115, ал.1, б.“ж“ ЗЗД.

            Ищецът има право на направените в настоящото производство разноски съразмерно на уважената част от исковете  в съответствие с разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК.  В производството по настоящия иск ищецът е направил разноски в размер на 555  лв. / 180 лв. адвокатско възнаграждение, 125,00 лв. д.т., 250 лв. за особен представител /. Така за настоящото производство ответникът следва да му заплати сумата 395 лв. за направените разноски, съразмерно на уважената част от исковете. Съответно от направените по ч.гр.д.№157/2019 г. .разноски в размер на 205 лв. ответникът следва да заплати само сумата 25 лв., тъй като само част от сумата, за която е издадена заповед за изпълнение е предмет на установителен иск по чл.422 от ГПК.

            По гореизложените съображения, Съдът:

 

Р Е Ш И:

 

 

          ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на   Ш. М.Х., ЕГН ********** ***,  че същият  дължи на „Теленор България“ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на управление ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София“, сграда 6  сумата 90,31 лв. /деветдесет лева и  тридесет и една стотинки/ за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, както и законна лихва върху главницата от 06.11.2018 г. до окончателното й изплащане, което вземане е част от това, за което е издадена заповед за изпълнение №380/28.01.2019 г. по ч.гр.д.№157/2019 г. на РРС.

          ОСЪЖДА Ш. М.Х., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Теленор България“ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на управление ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София“, сграда 6 сумата 139,80 лв. /сто тридесет и девет лева и осемдесет стотинки/ незаплатени лизингови вноски за периода м.11.2016 г. – м.07.2018 г.,  сумата 395 лв. /триста деветдесет и пет лева / разноски /в т.ч. и адвокатско възнаграждение/  по настоящото дело и сумата 25,00 лв. / двадесет и пет лева  / разноски    по ч.гр.д.№ 157/2019 г. на РС Разград и ОТХВЪРЛЯ ИСКА за заплащане на сумата 92,97 лв. неустойка като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

          След влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-докладчик по  ч.гр.д. №157/2019 г. на РРС.

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: