Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260547
16.04.2021г.,
гр. Пловдив
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско
отделение, девети граждански състав, в публичното заседание на шестнадесети
март две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Председател:
Николинка Цветкова
Членове: Фаня Рабчева
Елена Калпачка
С участието на секретаря П. Георгиева като
разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 281/ 2021 г по описа на ПОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по
жалба на „Херастрой“ ЕООД- гр.Пловдив, представлявано от управителя К. А. Н.,
чрез проц.си представител адв.С.К.
против решение № 261123/ 03.11.2020г. постановено по гр.д.№ 3612/ 2020г.
по описа на Пловдивски районен съд – ХVІІ гр.с., с което да заплати в полза на П.Д.К.
с ЕГН ********** *** сумата от 6 220 евро неустойка за забава по чл1.3 във
връзка с чл.1.2 на основание чл.7 от Предварителен договор за покупко-продажба
на право на строеж и договор за строителство от 26.10.2017г. и Анекс към
предварителен договор от 07.02.2018г, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба 02.03.2020г. до окончателното плащане на вземането, както и
разноските по делото сторени от ищеца в размер на сумата от 1 407,80 лева за
настоящата инстанция. По изложени доводи в жалбата се иска отмяна на
обжалваното решение и отхвърляне на така предявения иск. Претендира се
присъждане на разноските по делото.
Постъпил е писмен
отговор от въззиваемата страна П.Д.К. ***, чрез адв.Г.К., в който отговор се
оспорва жалбата като неоснователна и се иска потвърждаване на обжалваното
решение. Претендира се присъждане на
направените разноски за въззивната инстанция.
Пловдивски окръжен съд
като взе предвид събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на
страните, намери следното:
Жалбата изхожда от
надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като процесуално
допустима подлежи на разглеждане по същество.
Съдът е сезиран с иск по
чл.92 ЗЗД от П.Д.К. ***, чрез адв.Г.К. против „Херастрой“ ЕООД- гр.Пловдив за
заплащане на неустойка в размер на 6 220 евро – неустойка за забава на
основание чл.7 от сключен Предварителен договор за покупко-продажба на строеж и
договор за строителство от 26.10.2017г. и Анекс към предварителен договор от
07.02.2018г. във връзка със забава за осигуряване въвеждането в експлоатация на
сградата, удостоверено с Разрешение за ползване № СТ-05-1533 от 17.12.2019г. на
ДНСК, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Ответникът поддържа
оспорване на така предявения иск с възражението, че ответникът е осигурил Акт
16 в посочения срок и същият се явява изправна страна по договора по отношение
на това му задължение, като се възразява също така, че се касае за два различни
срока по чл.1.2 и чл.1.3 от процесния договор между страните; видно от
представените доказателства Акт 15 е издаден на 25.09.2019г., а Удостоверението
за въвеждане в експлоатация е издадено на 17.12.2019г., поради което се счита,
че срокът по чл.1.3 от процесния договор се явява спазен, а ответникът не дължи
неустойка за забава; поддържа се възражението за нищожност на представения
предварителен договор за покупко-продажба на право на строеж и договор за строителство от 26.10.2017г.,
сключен между ищеца и „Мап Негро ПА 6109 България“ ЕООД; ответното дружество
оспорило датата на представения по делото Анекс , за което не бил получил
указания относно носената от същия доказателствена
тежест.
При уважаване на така предявения иск
районният съд е отчел постигнатата договореност между страните относно
обезпечаване срочността на изпълнението на задължението по чл.1.3 от процесния
договор за строителство чрез осигуряване на удостоверение за въвеждане в
експлоатация в срок от 3 месеца от издаването на Акт 15 чрез предвиждане на
неустойка в размерна 0,1% за всеки ден забава върху продажната цена от
62 205 евро с ДДС, но не повече от 10 % . С оглед представените по делото
Акт Образец № 15 от 25.09.2019г., районният съд е установил забава , считано от
31.06.2018г. за периода 01.07.2018г. – 25.09.2019г. съответно около една година
и два месеца, както и забава относно осигуряване на удостоверение за въвеждане
в експлоатация, издадено на 17.12.2019г., в тримесечен срок от издаването на
Акт №15 на 25.09.2019г., но след изтичане на
падежиралото задължение по
чл.1.2. , считано от 31.06.2018г.
По
възражението на ответника за нищожност на представения по делото Анекс
районният съд е намерил за недоказана посочената липса на основание по чл.26,
ал.2 ЗЗД, вкл. с мотива, че встъпването в чужд дълг от един търговец към друг
търговец е резултат от търговските отношения между тези дружества и възражения
от тези отношения не могат да се противопоставят на ищеца.
Изводите
на районния съд почиват на събраните по делото доказателства, надлежно
тълкуване волята на страните по представения Предварителен договор за
покупко-продажба на право на строеж и договор за строителство от 26.10.2017г., във
взаимна връзка и обусловеност на визираните в него задължения по отношение на
ответника, като поел чужд дълг съобразно тристранно споразумение, обективирано
в представения Анекс към предварителния договор от 07.02.2018г., изготвен с
участието на ищеца по делото.
Въззивният
съд въз основа на събраните по делото доказателства и на основание чл.269 ГПК,
намира жалбата за неоснователна.
Действително
така както се сочи от жалбоподателя в процесния Предварителен договор за
покупко-продажба на право на строеж и договор за строителство от 26.10.2017г.
са уредени в клаузите на чл.1.2 и чл.1.3 два срока за падежиране на поетите две
задължения във връзка с изпълнението на процесния обект на строителство –
първото за снабдяване с Акт 15 със срок до 31.06.2018г./ следва да се
разбира последния ден от месец септември 2018г / 30.06.2018г// , а второто – за
осигуряване с удостоверение за въвеждане в експлоатация в срок от 3 месеца от издаване на Акт 15, съответно изчислен по
правилата на изчисление на сроковете , посочено като изтичащ на 31.09.2018г. /
следва да се разбира последния ден от месеца / 30.09.2018г.//. Падежите на тези
две договорни задължения обаче са взаимно обусловени при преценката за
установеността наличието на точно
изпълнение по отношение на уговорените срокове от страна на ответника, встъпил
в чуждия дълг съобразно представеното тристранно споразумение - Анекс от
07.02.2018г. Ясно се разчита волята на страните в клаузата по чл.1.2 от
договора – строителството на процесния обект „ да бъде завършено с издаване на
Акт 15 до 31.06.2018г.“, а осигуряването
на удостоверение за въвеждане в експлоатация „ в срок от 3 месеца от издаването
на Акт 15“. / цит. договора/. Безспорно е по делото, че задължението за
снабдяване с Акт 15 е изпълнено със значителна забава - едва на 25.09.2019г.,
което от своя страна е обусловило и забавата при изпълнението на задължението
за осигуряване на удостоверение за въвеждане в експлоатация, съответно
изпълнено на 17.12.2019г. Следователно така заявената с исковата молба забава
на ответника от около 14 месеца се явява доказана, поради което и доказан се
явява и правопораждащият юридически факт
за ангажиране договорната отговорността на ответника, свързана с уредената санкционна правна последица в клаузата на
чл.7 .1. за претендиране на неустойка в максималния й уговорен размер от 10%
върху цената на договора, възлизаща на 6 220 евро. Не се сочат от
ответника наличието на обстоятелства и факти, изключващи договорната му
отговорност и причина за установеното неточно изпълнение.
Поддържаната
защитна теза на ответника относно нищожност на процесното тристранно
споразумение - Анекс от 17.02.2018г. ,
за който освен това се твърди, че не може да се определи датата на сключването
му, не се възприема от въззивния съд. В
случая действително процесното тристранно споразумение обективира заместване в
/ поемане на / дълг по смисъла на
чл.102, ал.1 ЗЗД, като заместеният длъжник се освобождава от отговорност към
кредитора, като правопроменящ факт и форма на частно правоприемство. Основната
последица на заместване в дълг е смяната на пасивната страна по облигацията,
съответно преминаването на задължението върху нов длъжник. Като последица от
това е, че кредиторът / ищецът/ ще може да търси вземането си само от новия
длъжник / ответника/ , за разлика от встъпването в дълг по чл.101 ЗЗД, при
което двамата длъжници отговарят солидарно. Преобладаващото схващане в правната
доктрина и съдебна практика е, че тристранното споразумение за заместване в
дълг има абстрактен характер , съответно не е необходимо да се посочва
причината, тя стои зад този договор, произтича от друго правоотношение, поради
което Законът не изисква тя да се посочи, към нея кредиторът няма отношение и
на същия още по-малко може да се противопостави възражение за липса на
основание по смисъла на чл.26, ал.2 ЗЗД, относима към каузалните договори.
Неоснователно
е и възражението за неопределеност на датата на сключване на тристранното
споразумение с оглед противопоставянето на твърдението за неустановеност дали
процесната забава в изпълнението на договора е настъпила преди или след
неговото сключване. Датата на представения Анекс се разчита като 17.02.2018г.,
същият като частен документ е съставен с участието на ответника, комуто е
указана доказателствената тежест
съобразно правилото по чл.154 ГПК / с протоколно определение от 23.09.2020г./ ,
като страна, черпеща благоприятни правни последици от установяване на
обстоятелства касателно достоверността на датата на частния документ.
По
така изложените съображения жалбата се намира за неоснователна, а обжалваното
решение като правилно подлежи на потвърждаване.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените за
въззивната инстанция разноски по ДПЗС от 19.01.2021г. в размер на 895 лв.
Водим
от горното и на основание чл.271, ал.1, пр. I ГПК, въззивният съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение № 261123/ 03.11.2020г. постановено по гр. д.№ 3612/ 2020г. по
описа на Пловдивски районен съд – ХVII гр.с.
ОСЪЖДА „Херастрой“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. Капитан Райчо № 34, ет.8, ап.16 с управител К. Н.
да заплати на П.Д.К. с ЕГН ********** *** сумата 895лв / осемстотин деветдесет
и пет лева/ - разноски за въззивната инстанция.
Решението
може да се обжалва в едномесечен срок от
връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: Членове