Р Е Ш Е Н И Е
356/11.8.2020г.
№...................... 11.08.2020
г. гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, седемнадесети състав
На десети
август през две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Т.Д.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
АНД № 1030/2020 г. по описа на
ШРС,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на
основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван
е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система серия К, № 2638195 на ОД на МВР - Шумен, с
който на А.В.М., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева на основание чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за нарушение по чл. 21,
ал. 2 от ЗДвП, във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени издадения електронен фиш като неправилен и
незаконосъобразен, като в жалбата излага конкретни доводи.
В проведените
по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с
упълномощен процесуален представител, като
поддържат жалбата на изложените в нея
съображения, а в пледоарията си излага и допълнителни мотиви в тази насока. Освен това претендира да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение, като представя списък за разноските на основание чл. 80 от ГПК,
във вр. чл. 144 от ГПК и чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.
Процесуалният
представител на ОД на МВР - Шумен - административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61,
ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна
и да потвърди изцяло обжалвания електронен фиш. Със
съпроводителното писмо претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН. Освен това, претендира в случай, че жалбата бъде уважена изцяло или
частично, да бъдат намалени присъдени разноски за адвокатски хонорар, на
основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвид прекомерност и липса на фактическа и
правна сложност.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна,
поради следните правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по
делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят
А.В.М. е собственик на лек автомобил, марка “Рено Еспейс” с ДК № ТХ 5271 МХ.
С предварителен договор за покупко-продажба от 28.01.2019 г. /имащ силата на
предварителен договор по чл. 19 от ЗЗД/ предал владението върху посоченото МПС
на М. Х.М., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, като
двете страни се договорили за продажна цена в размер на 1 000 лв., която била
заплатена в деня на подписването на договора. По силата на цитирания договор
двете страни се договорили също да сключат окончателен договор за продажба на
посоченото МПС в 3-месечен срок от сключването на предварителния договор. Тъй
като страните по предварителния договор не предприели последващи действия за
сключването на окончателен договор и поради дезинтересиране на жалбоподателят
от посоченото МПС, последният направил декларация за отказ от право на
собственост по реда на чл. 66 от Закона за собствеността, нотариално заверена
от нотариус С.И. с рег. № 314 от Нотариалната камара с район на действие
Районен съд – Балчик.
На 25.03.2019
г. в 15.43 часа лек автомобил, марка “Рено Еспейс”
с ДК № ТХ 5271 МХ, се движел
по главен път І-2, км. 108+500 /пътен възел Белокопитово/ в посока гр. Шумен. В района на пътен възел
Белокопитово с пътен знак В-26 било въведено ограничение на максимално
разрешената скорост за движение от 60 км/ч, като процесният автомобил се движел със скорост от 99 км/ч.
Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с
автоматизирано техническо средство – преносима система за контрол на скоростта
на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH САМ
S1”, № 11743с3.
Впоследствие бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия серия К, № 2638195 на ОД
на МВР - Шумен, с който на А.В. А., ЕГН **********,*** е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева на основание чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за нарушение по чл.
21, ал. 2 от ЗДвП, във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП жалбоподателят е
представила писмена декларация, в която е посочил, че на посочената дата
автомобилът е бил управляван от лицето М. Х.М., ЕГН
**********, с постоянен адрес:***. Освен
това, към декларацията като доказателство бил приложен Предварителен договор за
покупко-продажба на МПС от 28.01.2019 г., като е
декларирал, че на процесната дата 25.03.2019 г. МПС - лек
автомобил, марка “Рено Еспейс”
с ДК № ТХ 5271 МХ е
било във владението на посоченото лице, като и че не му е върнато, но не е
приложил копие на свидетелството за правоуправление на посоченото в декларацията
лице, понеже не разполагал с тези документи.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на свидетелите Д.Г.Т.
и М. Х.М., както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК
писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелят М. М. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани
изцяло
като последователни, безпротиворечиви и логични. Посоченият свидетел не извлича ползи от
твърденията си и не се намира в някакви особени отношения с жалбоподателят, при което за съда не
съществуват основания за съмнение в неговите
показания, както
и кореспондират
на обективните данни по делото и конкретно – жалбоподателят
А. с предварителен договор за покупко-продажба му предал
владението върху собственият си лек автомобил, марка “Рено Еспейс” с ДК № ТХ 5271 МХ. Свидетелката Д.Т.
живее на семейни начала с жалбоподателя, при което последната не може да бъде счетена за непредубеден
свидетел. Макар и свидетелката Д.Т. да е заинтересувана от изхода на делото обаче, съдът намира, че
показанията ѝ
се явяват достоверни в достатъчна степен, тъй като кореспондират на обективните
данни по делото и при
това положение съдът не намира достатъчно основания да се съмнява в твърденията
на свидетелката.
По
делото е приложен снимков материал, изготвен чрез преносима
система за контрол на скоростта на МПС, от който е видно, че
регистрираната скорост на движение е именно на автомобила, във връзка с който е
издаден обжалвания електронен фиш. Доколкото посочените снимки са изготвени с преносима система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, същите се явяват
веществени доказателства по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДП.
При така установената фактическа обстановка съдът приема,
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 21,
ал. 1
от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените
стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б
за населеното място е
Безспорно
установено по делото е, че на посочената дата – 25.04.2019 г. в 15.43 часа лек
автомобил, марка “Рено Еспейс”
с ДК № ТХ 5271 МХ се е движел
по главен път І-2 км. 108+100, като в района на пътен възел Белокопитово, в
зоната на действие на пътен знак В-26, въвеждащ ограничение за скоростта на
движение до 60 км/ч, се е движил със скорост 99 километра в час. Съгласно
разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ЗДвП, нарушенията на скоростта
се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно
средство. От материалите по делото се установява, че в настоящия случай
нарушението е било заснето с автоматизирано
техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип „ARH САМ S1”, № 11743с3. Системата е
заснела и записала скорост на движение на автомобила на жалбоподателя 102 км/ч,
като след приспадане на допустимото отклонение поради грешка в измерването,
същата следва да се счита 99 км/ч. По делото като писмено доказателство са
представени ксерокопия на снимки, изготвени чрез системата за видеоконтрол, от
които става ясно, че посочената скорост е била засечена на 25.03.2019 г. в 15.43.53 часа, както и че регистрационния номер на
моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост е 102 км/ч е ДК № ТХ 5271 МХ. Доколкото посочените снимки са изготвени със система,
заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер
на моторното превозно средство, то същите се явяват веществено доказателство по
смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. Видно от представеното като писмено
доказателство по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
Протокол от проверка № 75-С-ИСИ/29.10.2018 г., системата за видеоконтрол е
одобрена и проверена на 26.10.2018 г. и същата е регистрирала грешка при
измерване на скоростта до 100 км/ч в рамките на 3 км/ч. и 3% над 100 км/ч.
От писмо изх. № 20-00-58/20.11.2018 г. е
видно, че преносима система за контрол на скоростта на МПС с фабричен номер 11743с3, тип „АRН САМ S1“, е преминала първоначална
проверка в Български институт по метрология и отговоря на метрологичните
изисквания.
Приобщен е протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система от с Рег. № 869р-1886 от 02.04.2019 г., от
който се установява, че контрол на скоростта на движение на МПС на 25.03.2019
г. е извършван с преносима система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „АRН САМ S1“ с фабричен
№ 11743с3, на главен път І-2 км. 108+100, като в района на пътен възел
Белокопитово видеоконтрол е осъществяван от 14.20 часа до
16.30 часа. С автоматизираното техническо средство е извършван контрол на
движещите се в посока от гр. Разград към гр. Шумен.
По делото не е представена снимка на
преносимия пътен знак „Е24“, изготвена съгласно изискванията на чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за автоматизираните технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Същевременно обаче
следва да се посочи, че задължението за обозначаване на контролирания пътен
участък отпадна с отмяната на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, обн. с ДВ бр. 54 от
05.07.2017 г.
От
представената като писмено доказателство по делото Справка за собственост на
МПС действително се установява, че с посочения регистрационен номер в системата
на Сектор КАТ е регистриран лек автомобил, марка “Рено Еспейс”, собственост на жалбоподателят
А.В.М., ЕГН **********.
С оглед на
изложеното се налага извода, че автомобилът, собственост на жалбоподателят се е
движел с посочената скорост от 99 км/ч и то в рамките на
ограничението, въведено с пътен знак В-26, при което
следва да се приеме, че наказващият орган правилно е издирил и посочил
законовата разпоредба, която е била нарушена виновно, а именно чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл. 182,
ал. 2, т. 4 от ЗДвП предвижда “глоба” в размер от 300 лв. за водач,
който превиши разрешената максимална скорост в извъннаселено място и
превишението е в границите
от 31 km/h
до 40 km/h. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил
действащата санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е
съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в размер на
абсолютния размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба.
Не
са налице условия за приложението на чл. 28
от ЗАНН, тъй като процесното неизпълнение на административно задължение не
се отличават с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват и
някакви особени извинителни обстоятелства във връзка с извършването му, които
да обусловят извода за маловажност на случая.
От събраните доказателства по делото се установи, че не са допуснати нарушения при издирване на материалния закон, както и при прилагане на особените правила по чл. 189 от ЗДвП за заснемане на нарушението и издаване на електронен фиш. Легалната дефиниция на понятието „електронен фиш“ се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. По силата на изрична правна норма, законодателят е придал на електронния фиш статута на документ, който следва да съдържа определени реквизити, които в настоящия казус са надлежно посочени, като са изпълнени всички реквизити за съдържанието на електронен фиш и същият отговаря на образеца въведен от Министъра на вътрешните работи в изпълнение на законовата делегация. Като електронно изявление по този специален закон /§ 6, т. 63 от ДР на ЗДвП/, не се изисква присъствие на контролен орган и нарушител при издаването на електронен фиш /видно от редакцията – чл. 189, ал. 4 от ЗДвП/, поради което при електронния фиш няма наказващ орган по общите правила на ЗАНН. Същият е съставен съгласно утвърдения образец и в пълно съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Нарушението, за което е санкциониран А.В.М. е безспорно установено чрез допустимо от закона изправно техническо средство.
Съдът не
споделя твърденията на жалбоподателя и процесуалния му представител, изложени в
жалбата и в открито съдебно заседание, че субекта на административнонаказателна
отговорност е определен неправилно. При преценка на издадения електронен фиш съдът
намира, че правилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност
именно на жалбоподателят А.В.М..
Доколкото в случая се касае за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, правилното решаване на въпроса за отговорността за
констатираното нарушение изисква съобразяване както на общото правило на чл.
24, ал. 1 от ЗАНН, според което административно наказателната отговорност е
лична, така и разписаните в нормите на чл. 188
и чл.
189 от ЗДвП специфични правила и процедури за установяване на конкретния
нарушител. Съгласно съдържанието на специалната разпоредба на чл.
188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или
този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение, а в случай, че собственикът не посочи
на кого е представил МПС,
се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение. Установяването
на нарушителя се извършва с декларация от собственика на автомобила /арг. от чл.
189, ал. 5 от ЗДвП/. В настоящия случай се установява, че МПС е
регистрирано на името на жалбоподателя А.В.М.. По делото е представен Предварителен договор за покупко-продажба с дата
28.01.2019 г. между жалбоподателя М. и трето лице, като същият не е в
изискуемата форма за действителност. Съгласно разпоредбата на чл. 144, ал. 2 от ЗДвП, прехвърлянето на собствеността на регистрирани автомобили, какъвто е
настоящия случа, се извършва с договор с нотариална заверка на подписите.
Представеният по делото предварителен договор съдържа всички съществени
елементи на окончателния договор, според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗЗД,
като с него е предадено владението на автомобила на датата на сключването му. Твърденията за последващ отказ от право на собственост по реда на чл. 66 от Закона
за собствеността с Декларация, нотариално заверена с Рег. № 1183/01.06.2020 г.
/след датата на получаване на отказа за анулиране на процесния електронен фиш/ от
нотариус С.И. с рег. № 314 от Нотариалната камара с район на действие Районен
съд – Балчик, са ирелевантни по делото. С разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е въведена оборимата презумция, че собственикът на МПС носи
административнонаказателна отговорност в случай, че не посочи на кого е
предоставил собственият си автомобил. Следователно тежестта да докаже факта на
управление на МПС, с което нарушението е извършено, от друга лице, носи
собственикът на това МПС. Жалподателят е упражнил правата си по чл. 189, ал. 5
от ЗДвП, посредством депозиране на декларация, в която посочил данни на друго
лице, управлявало МПС на процесните дата, час и на посоченото място, но към
декларацията не е приложил копие от СУМПС на водача, за когото твърди, че е
управлявал автомобила. Кумулативно изискуемите предпоставки за анулиране на
електронния фиш при деклариране обаче са две – попълване на декларация и
предоставяне на копие от СУМПС. Липсата на което и да е от тях не изпълнява
изискването на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП за анулиране на фиша. Представянето та
СУМПС е индиция, че лицето, на което се твърди, че е предоставено МПС за
управление, се е съгласило именно в тази връзка да предаде копие на своето
СУМПС. В противен случай всяко деклариране на лица като водачи при установено
на нарушение единствено единствено по твърдение на собственика, би довело до
тяхното санкциониране без възможност последните да се защитят. Поради това
настоящия съдебен състав приема, че презумцията по чл. 188, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП не е оборена и за извършеното с автомобила нарушение следва да бъде
ангажирана отговорността на жалбоподателя в качеството му на собственик на това
МПС. В този смисъл е и практиката на ВАС в Решение № 15 879/29.11.2013 г.
по адм. дело № 5 412/2013 г., III о., според
което в случай, че собственикът не може да декларира на кого е предоставил
управлението в конкретния ден и час и не може да представи копие от
свидетелството му за управление, каквото е изискването по чл. 189, ал. 5,
предл. второ от ЗДвП, подлежи на санкция за извършеното с въпросния автомобил
административно нарушение /в т. см. Решение № 317/20.11.2019 г. по КАНД № 270/2019 г. по описа на
ШАС, Решение № 349/11.12.2019 г. по КАНД № 300/2019 г. по описа на
ШАС и др./.
Водим от горното, съдът намира, че обжалваният
електронен фиш се явява правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден
изцяло, а жалбата - да бъде оставена без уважение.
Предвид направеното
искане от страна на процесуалния представител на административнонаказващия орган за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че
съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019
г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на
наказателно постановление, респ. електронен фиш страните
имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.
143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния
случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата.
Относно размера на разноските разпоредбата на чл.
63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били
защитавани от юрисконсулт /както е в случая за ОД на МВР –
гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл. 37 от Закона
за правната помощ /ЗПП/. Доколкото в съпроводителното писмо не е
посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, а и в съдебно заседание не е представен списък на разноските, то съгласно разпоредбата
на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на
юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - ОД на МВР – гр. Шумен по делото, в размер на 100 /сто/
лв., която следва да се присъди в тежест на дружеството - жалбоподателя, която сума следва да се заплати от последния по
сметка на ОД на МВР – гр. Шумен.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система серия К, № 2638195 на ОД на МВР - Шумен, с
който на А.В. А., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева на основание чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за нарушение по чл.
21, ал. 2 от ЗДвП, във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като законосъобразен.
ОСЪЖДА
А.В. А., ЕГН **********,
да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен сумата в размер на 100 /сто/ лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание
чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския
административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: