РЕШЕНИЕ
№ 183
гр. Пловдив, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Славка Г. Димитрова
Членове:Силвия Ал. Цанкова
Екатерина Ст. Роглекова
при участието на секретаря Ина Ст. Зяпкова
в присъствието на прокурора Чавдар П. Грошев
като разгледа докладваното от Екатерина Ст. Роглекова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20245300600867 по описа за 2024
година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда № 40/26.02.2024г., постановена по НОХД № 2598/2023г.,
Пловдивския районен съд, 8- ми н.с., е признал подс. И. З. Д. с ЕГН:
********** ЗА ВИНОВЕН в извършването на престъпление по чл. 325, ал. 1
от НК, тъй като на 27.11.2020 г. в гр. Пловдив е извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото, поради което и на основание чл.78А от НК го е освободил от
наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание
„Глоба“ в размер на 2000 лева /две хиляди лева/ и го е признавл за НЕВИНЕН
в това, по същото време и на същото място да е извършил действия
съпроводени със съпротива срещу органи на властта, изпълняващи
задължения по опазването на обществения ред – **** Р. Д. Ж. в група „****“
в сектор „Охранителна полиция“ при 04 Районно управление ОД МВР гр.
Пловдив, **** И. П. Д. в група „****“ в сектор „Охранителна полиция“ при
04 Районно управление ОД МВР гр. Пловдив, **** В. З. С. – **** степен в
група 01 „***" към сектор „Криминална полиция“ при 04 Районно управление
ОД МВР гр. Пловдив и **** И. Н. Б. – ****група „****“ към сектор
„Охранителна полиция“ при 04 Районно управление ОД МВР гр. Пловдив,
1
като го е ОПРАВДАЛ по първоначално повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Съдът се е произнесъл и по направените по делото разноски.
Против първоинстанционната присъда е постъпил протест и
допълнителен такъв от РП- Пловдив, с искане за нейната отмяна в частта й
относно оправдателния диспозитив по обвинението на Д. по чл. 325 ал.2 вр.
ал.1 от НК и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за
виновен по първоначално повдигнатото му обвинение. Твърди се, че
съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен в тази му част. В
допълнение към протеста се излагат доводи за неправилна и неточна
преценка на събраните доказателства, а оттам и за неправилни изводи
относно виновното поведение на подс.Д., досежно по-тежката квалификация
на осъщественото деяние.
В съдебно заседание пред въззивния съд, представителят на Окръжна
прокуратура – гр. Пловдив поддържа протеста и допълнителното изложение
към него и излага съображения в тази насока. Моли присъдата да бъде
отменена, а подсъдимия да бъде признат за виновен по първоначално
повдигнатото му обвинение, като му бъде наложено наказание лишаване от
свобода.
Адв. К. – защитник на подсъдимия, счита, че присъдата е правилна и
законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена, като излага
съображения в тази насока.
Подсъдимият Д. поддържа казаното от неговия защитник. В
последната си дума заявява, че съжалява, че един обикновен битов инцидент
се превръща в обществено достояние. Моли съдът да потвърди
първоинстанционната присъда.
Пловдивският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата,
независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и в пределите
на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира, че протестът е
подаден в срок и отговаря на изискванията на чл.320, ал.1 и ал.2 от НПК,
поради което е процесуално допустим, но разгледан по същество е
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Първоинстанционният съд е приел е за безспорно установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият И. З. Д., ЕГН ********** е роден на **, б., българско
гражданство, с висше образование, неженен, неосъждан и с ЕГН **********.
Според материалите по делото подсъдимият И. Д. страдал от психично
разстройство - психически и поведенчески разстройства, дължащи се на
употреба на алкохол - обикновено алкохолно опИ.е. От 2017 до 2019 г.
живеел на семейни начала със св. М.И., като имали дете. Двамата се
разделили поради системна злоупотреба с алкохол от негова страна.
На 27.11.2020 г., около 15.30 часа, свид. И. и Г. Д.- В. - сестра на
2
подсъдимия - пътували с автомобила на Д.- В. към дома в гр. Пловдив, ул.
„***. Във въпросната жилищна сграда живеел и самият Д..
Д.-В. спряла автомобила и двете с И.излезли пред него, а в този момент
към тях се приближил подсъдимият, който бил в състояние на обикновено
алкохолно опИ.е и имал кръв по лицето и по дрехите си. Като ги видял Д.
започнал да вика и да ги обижда, заканвал им се със саморазправа, посегнал
да удари сестра си и ударил в гърба свид. И., която пък се уплашила от
поведението му и започнала да бяга, като се качила в таксиметров автомобил.
Д. я последвал и се опитал да отвори вратите на таксито, но залитнал и
паднал на земята. Д.-В. махнала на свид. И.да слезе от автомобила и да отиде
при нея. Приближавайки се И. видяла, че на място са пристигнали
полицейските служители от 04 РУ, ОДМВР гр. Пловдив - това били
свидетелите И. Д.и Р. Ж., които отправили спрямо подс. Д. устно
разпореждане да преустанови нарушаването на обществения ред.
Още с пристигането си патрулната двойка установила, че подсъдимият е
в неадекватно състояние, крачи нервно в различни посоки. Полицейските
служители опитали „да завържат разговор“ с подсъдимия, който от своя
страна всячески избягвал контакт с тях, поради което бил предупреден, че ако
не изпълнява разпорежданията им, ще бъда задържан. От страна на
подсъдимия не са били отправяни обиди и закани персонално към двамата
служители на реда, като отрицателни коментари Д. правил само относно
институцията на Министерството но вътрешните работи. Същият нервно
сновял по уличното платно и не желаел да влезе в разговор с някой от
патрулната двойка.
Св.Д. и св.Ж. потърсили съдействие от други техни колеги от районното
управление.
При пристигане на „подкреплението“ включващо свидетелите В. С. и И.
Б. /също служители в IV РУ ОДМВР - Пловдив/ било констатирано, че
подсъдимият е във видимо нетрезво състояние, бил превъзбуден и се
„афектирал“ към присъстващите на место свидетелки И.и Д.-В.. Тъй като св.
С.в не бил с полицейска униформа, подс. Д. поискал да му се легитимира в
какво качество се явява, при което С. му показал служебната си карта. Св. Б.
опитал да проведе разговор с подсъдимия, тъй като го познавал от времето ,
когато Д. бил служител в МВР, но безрезултатно. На подсъдимия били
поставени белезници и същият бел отведен в сградата на IV РУ ОДМВР -
Пловдив.
Св. Г. и Ю. И. станали неволни очевидци на случващото се на ул.“***“
на дата 27.11.2020 г., поради което и били приканени от полицейските
служители да свидетелстват за ставащото на улицата. И двамата посочени
свидетели били категорични и напълно единодушни, че действително са
присъствали на груби и провокативни словоизлияния от страна на
подсъдимия към органите на властта, но същевременно от страна на Д. не е
имало както физическо посегателство към полицаите, така и каквато и да
3
били съпротива при поставянето на белезници на ръцете му и отвеждането му
с патрулния автомобил.
Така описаната фактическа обстановка, първостепенният съд е
приел за категорично установена след подробен и задълбочен анализ на
всички събрани по делото доказателства. Доказателствените източници са
обсъдени според действителното им съдържание от първостепенния съд,
поради което и оплакванията във протеста за необоснованост на
постановената присъда се явяват неоснователни.
Гореизложената фактическа обстановка проверяваният съд е
намерил за несъмнено установена от събраните по делото доказателства и
доказателствени средства: показанията на разпитаните свидетели – И. Д., Р.
Ж., В. С., И. Б. , Г. и Ю. И. и М. И., както и от изготвената и приобщена по
делото СПЕ на подс. Д..
Критично са анализирани, съпоставени с изводимото от други
доказателствени източници и обясненията на подсъдимия Д..
Направеният доказателствен анализ е подробен, доказателствената
и аналитична дейност на съда е правилна и в този смисъл постановената
присъда се явява обоснована, споделя се изцяло и от настоящия съдебен
състав.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че показанията на
свидетелите са логични, последователни, житейски правдоподобни и
съответстват на събрания по делото доказателствен материал.
Точно е прието, че с показанията на Г. и Ю. И. се установява времето,
мястото и начинът на извършване на деянието. Отчетено е, че същите са били
свидетели-очевидци, присъствали са на мястото на инцидента и са напълно
незаинтересовани от изхода на наказателното производство. Чрез техните
показания се установява по безспорен начин, че е имало груби и
провокативни изявления от страна на подсъдимия към органите на властта, но
същевременно от страна на Д. не е имало както физическо посегателство към
полицаите, така и каквато и да били съпротива при поставянето на белезници
на ръцете му и отвеждането му с патрулния автомобил.
Правилно са кредитирани, съпоставени с доказателствата по делото и
показанията на св. И., която също е възприела факти и обстоятелства от
значение за разкрИ.е на обективната истина.
Точно е прието, че с показанията на двете групи полицейски служители
/ Д. - Ж. и С. - Б./ не се изяснило в какво точно са се състояли полицейските
разпореждания, които не са били изпълнени от страна на подсъдимия, на
същият били поставени белезници и бил отведен в сградата на IV РУ ОДМВР
- Пловдив. Относно това обстоятелство както св. Д., така и св. Б. били
единодушни, че при поставането на белезниците от страна на подсъдимия не
е имало каквато и да била съпротива, а така определеното като „агресиращо“
негово поведение се състояло в говорене на висок тон от страна на
подсъдимия.
4
Първия съд корактно и аргументирано е дал вяра на обясненията на
самия подсъдим, като е отчел и двойнствената им природа като
доказателствено средство и средство за защита. Неговите обяснения се
подкрепят напълно от останалите доказателства по делото, логични са и са
вътрешно непротиворечиви. С неговите обяснения се установява, че нито от
негова страна към полицаите, нито от тяхна страна към него е имало
физическа агресия, а и самият той по никакъв начин не им е отказвал да
изпълнява техни разпореждания и не е оказвал съпротива при задържането
му.
Правилно е кредитирано с доверие и заключението на вещото лице по
изготвената по делото експертиза /СПЕ/, същото е компетентно изготвено и
обективно, постановено от лице с необходимите знания в своята област и
неоспорено от страните по делото.
При така приетата фактическа обстановка, която напълно се споделя и
от настоящата инстанция, въззивният съд установи, че не е налице
нарушение на материалния закон. Първостепенният съд е направил
законосъобразен извод, признавайки подс. Д. за невиновен по възведеното му
обвинение за престъпление по чл. 325, ал.2 вр. ал.1 от НК, като
същевременно е намерил, че е налице за основание за прилагане на закон за
по-леко наказуемото престъпление по чл. 325, ал.1 от НК, без да е налице
съществено изменение на обстоятелствената част на обвинителния акт.
Хулиганството е престъпление, насочено срещу обществения ред и
спокойствие и с него се засягат интересите на обществото като цяло и на
отделни негови членове. Изпълнителното деяние се изразява в извършване на
непристойни действия, които явно противоречат на възприетите в обществото
морални ценности и които грубо, в значителна степен нарушават
обществения ред. От субективна страна следва да бъде налице хулиганския
мотив, т.е. деецът с действията си да изразява явно неуважение към
обществото, демонстрирайки пренебрежението си към законовия ред и
добрите нрави.
В случая първия съд законосъобразно е приел, че И. З. Д. е осъществил
от обективна и субективна страна съставомерните признаци на деянието,
инкриминирано в текста на чл. 325 ал. 1 от НК поради това, че на 27.11.2020
г. в гр. Пловдив е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, тъй като на
посочената дата и то под въздействието на поетия алкохол подсъдимият е
отправял агресивни реплики към свидетелката М. И., неговата сестра Г. Д. -
В., както и пристигналите на место полицейски служители И. Д., Р. Ж., В. С. и
И. Б.. Деянието е било осъществено при наличието на пряк умисъл с целен и
настъпил вредоносен резултат.
Неправилно е квалифицирано престъплението от държавното обвинение
като такова по чл. 325 ал.2 от НК. Тази норма предвижда три отделни
хипотези на квалифициран състав на престъплението: когато деянието е
5
съпроводено със съпротива срещу орган на властта или представител на
обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред,
когато деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм,
както и когато се отличава с изключителна дързост. Съгласно
задължителните указания, дадени в Постановление № 2/74 год. на Пленума на
ВС, за да е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ
задълженията си по опазване на обществения ред, деянието трябва да е
започнало преди намесата на органите на властта и да продължава и при
тяхната намеса, като допълнителният белег е, че вече прераства в съпротива
срещу тях. За наличието на квалифицирания случай по чл.325 ал.2 вр. ал.1 от
НК е необходимо съпротивата да съпровожда хулиганството, т. е.
съпротивата да представлява едно друго отделно и противоправно нападение,
при което да е насочено единствено срещу онзи орган на властта, който се
опитва да обуздае и да пресече хулиганските действия.
Не така стоят нещата в случая: Установено е, че полицейските
служители са били изпратени по сигнал да извършат проверка за възникнали
нарушения на обществения ред. Видно от събраните по делото
доказателствени средства, а именно показанията на посочените по-горе
свидетели се установява с категоричност, че подсъдимият Д. по никакъв
начин не им е отказвал да изпълнява техни разпореждания, не е оказвал
съпротива при задържането му, не е имало физическо посегателство към
полицаите, нито съпротива при поставянето на белезници на ръцете му и
отвеждането му с патрулния автомобил. Такива обстоятелства не се твърдят и
от разпитаните в хода на производството полицейски служители, които са
единодушни, че при поставянето на белезниците от страна на подсъдимия е
липсвала съпротива, а така определеното като „агресиращо“ негово поведение
се състояло в говорене на висок тон.
Предвид изложеното не може да се приеме, че деянието е съпроводено
със съпротива срещу органи на властта, изпълняващи задължения по опазване
на обществения ред. Правилно подс. Д. е признат за невиновен и оправдан по
първоначално повдигнатато му обвинение за извършено престъпление по чл.
325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. В тази връзка искането в протеста на РП – Пловдив
за отмяна на присъдата на това основание не може да бъде удовлетворено.
Първоинстанционният съдебен акт е законосъобразен и по отношение
на приложението на чл.78а от НК. При наличието на материалноправните
предпоставки, съдът правилно е освободил подсъдимия Д. от наказателна
отговорност и му е наложил наказание глоба в размер близък до минималния
предвиден в закона - 2000 лева, който съответства на отчетените смекчаващи
отговорността обстоятелства, както и на обществената опасност на деянието и
дееца.
Законосъобразно и предвид императива на чл. 189, ал.3 от НПК е
процедирано с направените по делото разноски и същите са възложени в
тежест на подсъдимия.
6
С оглед на изложеното възраженията на прокурора, изложени в
протеста и допълнителното изложение към него се явяват неоснователни.
При извършената служебна проверка, Окръжният съд не констатира да
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно
основание за отмяна на атакуваната присъда.
С оглед на гореизложеното, настоящата въззивна инстанция прие да
потвърди изцяло протестираната присъда, като правилна и законосъобразна,
поради което, и на основание чл.334, т.6 във вр. с чл.338 НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 40 от 26.02.2024г., постановена по
НОХД № 2598/2023г., по описа на Районен съд - Пловдив, VIII- ми н.с.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
или протест, като съгласно чл.340, ал.2 пр.2 от НПК за изготвянето му да се
съобщи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7