О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Ловеч, ..………..2019г.
Окръжен съд - Ловеч гражданско отделение в закрито
съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА
АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Дойнова ч.гр.д.№38
по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.413, ал.2 във връзка с чл.274 от ГПК.
Образувано
е по повод подадена
частна жалба от „Агенция за контрол за просрочени задължения”ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Панайот Волов №29, ет.3, представлявано от Тервел Янчев Кънчев,
чрез юрисконсулт Д.В.А.,*** срещу Разпореждане №3765 от 22.11.2018г. по гр.д. №2333/2018г.
на Районен съд – Ловеч, с което е отхвърлено заявление с вх.№12196 от
21.11.2018г. в частта за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в
размер на сумата 151.40 лева неустойка за неизпълнение на задължение и 45.00
лева разходи за извънсъдебно събиране на задължението.
Счита, че обжалвания съдебен акт
е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснован. Излага съображения, че
целта на производството по чл. 410 от ГПК е да се ускори съдебния процес и в
него съдът не проверява дали вземането съществува. Твърди, че заявлението
отговаря на изискванията на редовност на исковата молба по чл.127, ал.1 и 3 и
чл.128, т.1 и 2 ГПК, каквото е изискването на чл.410 от ГПК, като в закона
липсва препращане към чл.127, ал.2 ГПК, т.е. не е необходимо към заявлението да
се прилагат доказателства за установяване на вземането. Сочи, че в заповедното
производство съдът дължи проверка на формалната външна редовност и необходимите
реквизити на Заявлението по чл.410 ГПК, а споровете по обективираните
в него материални субективни права, като този относно претендираното вземане за
неустойка, както и за разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени
задължения и неустойка за неизпълнение на договорно задължение, следва да се
решат по исков ред, при положение, че длъжникът подаде възражение по чл. 414 ГПК.
Сочи, че съдът не е изложил
мотиви относно твърдението, че неустойката е прекомерна и е „за неизпълнение на
обективно невъзможно действие – обезпечаване на кредита чрез двама поръчители с
доход над средния и редица други условия, включително представяне на банкова
гаранция”. Твърди, че след като длъжникът се е съгласил с тях, не ги е счел за
невъзможни. Посочената в договора неустойка е да обезщети евентуални вреди от
неизпълнение на договора, като обичайните вреди, които причинява неизпълнението
на парично задължение, са пропуснати ползи, претърпяна загуба и при условие, че
длъжникът добросъвестно е изпълнил поетите задължения и предоставил такава
гаранция не би търпял тези вреди. Съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД - обезщетението
за вредите от неизпълнението не се доказват.
Позовава се на ТР №1 от
15.06.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСТК на ВКС, с което се приема, че неустойката
следва да е нищожна, само ако единствената цел, за която е уговорена излиза
извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, които хипотези в
настоящия случай не са налице. Сочи, че в същото решение се приема, че
неустойката не може да бъде нищожна само на основание противоречие с добрите
нрави, както се е мотивирал съдът в обжалваното разпореждане. Дори да се
приеме, че неустойката е прекомерна, то това не е прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави, а съдът
следва да намали нейния размер.
По отношение на изложеното от
съда твърдение, че претендираната сума в размер на 45.00 лева, представляваща
разходи за извънсъдебно събиране на просрочено задължение противоречи на
ограничителната норма на чл.33, ал.1 от ЗЗП, моли да бъде съобразено, че за
тази сума страните по договора на основание чл.9 от ЗЗД са постигнали съгласие.
Неправилно съдът е обвързал начислените разходи за извънсъдебно събиране с
разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Съгласно чл.10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, като посочените в случая
допълнителни услуги са съобразени чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК, в която разпоредба е
предвидено, че преизчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се
включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски
кредит.
Моли да бъде отменено
разпореждането на първоинстанционния съд, като бъде
издадена Заповед за изпълнение за сумите, претендирани със Заявлението по чл.
410 ГПК. Моли и за разноските в пълен размер.
Частната жалба е подадена в срока
по чл.413, ал.2 ГПК от заявител срещу разпореждане, с което е отхвърлено
отчасти заявлението, поради което е процесуално допустима, като по същество
съдът приема следното:
От приложените по делото
доказателства се установява, че производството по ч.гр.д.№2333/2018г. по описа
на Районен съд - Ловеч е образувано по повод постъпило заявление по чл.410 ГПК
от „Агенция за контрол за просрочени задължения”ООД за издаване на заповед за
изпълнение срещу длъжника Б.А.Б., ЕГН ********** с адрес: *** за парично вземане
в размер на сумата 300.00 лв. – главница до погасяване на паричния заем, 25.40
лева – договорна лихва за периода от 22.03.2018г. до 20.06.2018г.; 151.40 лева
- неустойка за неизпълнение на задължение, 45.00 лева разходи за извънсъдебно
събиране на задължението, 14.92 лева – законна лихва за периода от 23.03.2018г.
до 14.11.2018г., както и разноски по делото в размер на 25.00 лева държавна
такса и 200.00 лева за процесуално представителство.
В т.12 от заявлението е посочено, че вземането
произтича от Договор за паричен заем №3156253 сключен на 19.02.2018г. между Б.А.Б.,
ЕГН ********** и „Изи Асет
Мениджмънт”АД.На 01.09.2018г. вземането е цедирано от
„Изи Асет Мениджмънт”АД в
полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения”. Заявителят твърди, че
длъжникът е уведомен по реда на чл.99 от ЗЗД за извършената продажба на
вземането с писмо с обратна разписка на 04.09.2018 година. По силата на договора,
длъжникът се е задължил да ползва и върне отпуснатата сума в размер на 300.00
лева, ведно с договорна лихва в размер на 25.40 лева, като заплати общо сумата
в размер на 325.430 лева на четиримесечни погасителни вноски. Така също между
страните е постигната и договореност, в тридневен срок от подписването на
договора за заем заемополучателят да предостави на заемодателя обезпечение на
задълженията му договора, а именно: две физически лица – поръчители, които да
отговарят на редица условия. В случай, че заемополучателят не изпълни условията
на даденото обезпечение, на същия се начислява неустойка в размер на 151.40
лева, която сума се начислява еднократно в момента на допускане на
неизпълнението. Страните са договорили още, че при забава на плащането на падеж
на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни на заемодателят се дължат
и такси и разноски направени за събиране на
просрочените задължения, но не повече от 45.00 лева. Длъжникът дължи и
обезщетение за забава върху непогасената главница, която се начислява за всеки
ден забава, считано от 23.03.2018г. в размер на 14.92 лева, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми.
Заявителят твърди, че по
сключения договор длъжникът не е извършил плащания, при което дължи сума в общ
размер на 536.72 лева. За последна падежна дата в заявлението се сочи 20.06.2018г.,
като от тази дата до подаване на заявлението сроковете на всички падежи по
остатъчните вноски са изтекли, без длъжникът да е изпълнил своето задължение.
Първоинстанционният съд е издал Заповед №1347 за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, с което разпоредил
длъжникът Б.А.Б., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на кредитора
„Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД сумите: 300.00 лв. – главница
до погасяване на паричния заем; 25.40 лева – договорна лихва за периода от
22.03.2018г. до 20.06.2018г.; 14.92 лева – законна лихва за периода от
23.03.2018г. до 14.11.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от 300.00
лева, както и сумата 142.66 лева,
представляваща съдебно деловодни разноски.
Отхвърлил заявлението в
останалата част, като изложил мотиви, че в частта относно искането да бъде
издадена заповед за изпълнение за сумата от 151.40 лева – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, както и за сумата 45.00 лева – разходи за извънсъдебно събиране на
задължението, постигнатите между страните уговорки са в противоречие на ЗЗП.
Настоящата
инстанция споделя направените от Районен съд – Ловеч изводи. Съгласно разпоредбата
на чл. 410, ал.2
от ГПК, заявлението трябва да
отговаря на изискванията посочени в
чл.127, ал.1 от ГПК – да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се
основава искането. В производството по чл.410 от ГПК съдът не събира
доказателства, нито може да прави изводи относно представени такива – в този
смисъл т.2б от ТР №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г.
на ВКС. Преценката на съда относно основателността на искането е ограничена до
проверка на твърденията изложени в заявлението – доколко в същото се съдържа
надлежно конкретизирано по основание и размер вземане.
С оглед на
посочените в т.9 на заявлението размери и изложените в т.12 обстоятелства,
следва да се приеме, че претендираното вземане е индивидуализирано по отношение
на главница, договорна лихва, неустойка за неизпълнение на задължение, разходи
и такси за извънсъдебно събиране, законна лихва за забава върху главницата.
Заявителят е посочил и периодите на акцесорните вземания и начина на тяхното
формиране. От външна страна е налице формална редовност на заявлението, за
което съдът следи служебно.
Освен за
формалната редовност, съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК заповедният съд е
длъжен служебно да извърши и проверка дали искането не противоречи на закона и
добрите нрави. В случая претенцията на заявителя, наред с главница, договорна
лихва и лихва за забава, включва и начислена неустойка за неизпълнение на
договорно задължение и разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението.
Кредиторът основава вземането си на договор за потребителски кредит сключен при
действието на Закона за потребителския кредит,
затова нормите му следва да бъдат
съобразени служебно от съда и по-конкретно да бъде съобразено императивното
правило на чл.33, ал.1
и 2 от ЗПК. Нормата на ал.1 предвижда, че при забава на
потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума
за времето на забавата, а ал.2 – в случай, че потребителят забави дължимите от
него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва.
При наведените
твърдения, че с процесния договор страните са договорили клаузи за начисляване
на неустойка за неизпълнение на задължение, разходи и такси за извънсъдебно
събиране при определени условия, след настъпване на падеж на главните задължения,
по същество се цели заобикаляне на правилата въведени с чл.33 от ЗПК, но в
същност предвидените допълнителни плащания са свързани с хипотеза на забава на
длъжника и имат за цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Поради
това те не пораждат права и задължения за страните, съответно в частта, с която
са претендирани произтичащите от тях вземания, заявлението по чл.410 от ГПК
правилно е отхвърлено от районния съд.
Така също следва
да бъде отбелязано, че уговорената между страните неустойка излиза извън
присъщите й по закон обезпечителна и обезщетителна
функция и цели неоснователно обогатяване на кредитора, което я прави нищожна
поради противоречие с добрите нрави. В този смисъл законосъобразно първоинстанционният
съд е приел, че се касае за неравноправна клауза и е отхвърлил искането за
издаване на заповед по чл.410 от ГПК за неустойка в размер на 151.40 лева.
По отношение на вземането в размер на 45.00 лева, представляващи разходи
за извънсъдебно събиране на задължението, заповедният съд е приел, че
събирането на такси и комисионни за дейности свързани с усвояването и
управлението на кредита е в противоречие с императивната норма на чл.33, ал.1
от ЗПК, което налага отхвърляне на заявлението в тази част на претенцията,
поради противоречие със закона. Този извод се споделя от настоящата инстанция.
Окръжен съд - Ловеч намира, че
изложените в частната жалба възражения са неоснователни. Районен съд – Ловеч е
постановил правилен съдебен акт, при което следва да потвърди Разпореждане
№3765 от 22.11.2018г. по гр.д. №2333/2018г. в обжалваната част.
Водим от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
№3765 от 22.11.2018г. по гр.д. №2333/2018г. на Районен съд – Ловеч, с което е
отхвърлено Заявление по чл.410 ГПК с вх.№12196 от 21.11.2018г. в частта за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в размер на сумата 151.40 лева
неустойка за неизпълнение на задължение и 45.00 лева разходи за извънсъдебно
събиране на задължението.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.