Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 435
гр.
Горна Оряховица, 10.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на седемнадесети ноември през
две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
ТРИФОН СЛАВКОВ
при секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 399 по описа на ГОРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр.
чл. 415 ГПК вр. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 92, чл. 86, във
вр. с чл. 99 от ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции на
твърдения, че между трето за делото лице – заемодател /“Изи асет мениджмънт“
ООД/ и ответника е сключен договор за потребителски паричен заем № 2696891 / 05.12.2016г., по силата на
който на последния е предоставен паричен заем в размер на 5000 лв. Същият е
следвало да върне в срок до 17.8.2017 г. на 36 равни седмични погасителни
вноски, в размер на 154,21 лв. всяка, като падежът на първата била на 15.12.2016
г., а на последната на 17.8.2017 г.
Договорено било, че общата стойност на плащанията по кредита били в
размер на 5551,56 лв., а договорната лихва в размер на 551,56 лв. Уговорено
било на основание чл. 4, ал. 1 от договора заемателят в тридневен срок от подписване
на договора да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията по
договора, а именно две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря
на посочените в договора изисквания или да представи банкова гаранция. Предвид
непредставянето на поисканото обезпечение заемодателят на основание чл. 4, ал.
2 от договора начислил неустойка в размер на 3454,92 лв., която била разсрочена
на 36 равни погасителни вноски, всяка от които по 95, 97 лв., платима на
съответните платежни дати. На ответника
била начислена лихва за забава в размер на 882.30 лв. за периода от 30.3.2017
г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК -09.12.2019 г.
Твърди, че на 01.01.2019 г. е подписано приложение № 1 към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 16.11. 2010 г. сключен между „Изи
Асет Менджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземанията“ ООД, по силата на
който вземането по процесния договор за паричен заем било прехвърлено на ищеца,
ведно с всички привилегии и обезпечения. „Изи асет мениджмът“ АД упълномощило
ищеца в качеството си на цесионер да съобщи на всички длъжници за извършената
цесия. С уведомително писмо от 06.3.2018 г. бил направен опит цесията да се
съобщи на ответника, но към датата на депозиране на исковата молба обратната
разписка все още не била върната. Ищецът приложил към исковата молба
уведомление по чл. 99 ал. 4 ЗЗД до ответника за извършеното прехвърляне на
вземането срещу него. С оглед изложеното иска от съда да признае за установено
спрямо ответника, че му дължи следните суми присъдени в заповед за изпълнение
на парично задължение по ч. гр. д. № 2212/2019 г., а именно: 3498,53 лв. –
главница; сумата от 254,07 лв. договорна лихва начислена за периода 02.3.2017
до 17.8.2017 г.; сумата от 2303,28 лв. представляваща неустойка за неизпълнение
на договорно задължение; 882,30 лв. обезщетение за забава за периода 03.3.2017
г. до 09.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 10.12.2019
г. до окончателното погасяване на вземането. Претендира разноски.
Особеният представител
назначен на ответника оспорва иска. Намира, че е налице неравнопоставеност на
страните при уговаряне на неустойката, изискваща предоставяне на две физически
лице поръчители в тридневен срок от подписване на договора. Счита, приложения
договор за цесия за привиден, т.к. девет години статуквото по него било
висящо. С оглед изложеното иска от съда
да отхвърли иска.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното частно гр. д. № 2212/2019 г. по описа на ГОРС е видно, че в
полза на заявителя - ищец в настоящото производство, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение за сумите, част от които предмет на
установителните искове против длъжника Д.И.. Заповедта за изпълнение не е
връчена на длъжника, т.к. не е намерен на настоящия и постоянния си адрес,
поради което на заявителя са дадени указания за предявяване на иска за
установяване дължимостта на вземанията по издадената заповед за изпълнение. Исковата
молба е депозирана пред ГОРС в законоустановения срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
На 05.12.2016 г. в гр. Г. Оряховица е
сключен договор за потребителски кредит с номер 2696891 между представител на "Изи
Асет Мениджмънт“ АД и ответника по делото в размер на сумата 5 000 лева, със
срок и начин на погасяване – 36 равни седмични вноски, всяка по 154,21 лв., с
падеж на плащанията всяка седмица, считано от 15.12.2016 г. до изтичане срока
на договора, при годишен лихвен процент 30,00 %, годишен процент на разходите 34,04
% и общ размер на плащанията от страна на потребителя 5551,56 лева, /стр.5-11/
За изясняване на спора е назначена
съдебно-счетоводна експертиза. В заключението си вещото лице посочва, че на 5.12.2016
г. от страна на кредитодателя е предоставен заем на длъжника в размер на 5000
лв., която сума му е предадена в брой. Ответникът е извършил 11 пълни седмични
плащания и едно частично 12-то плащане по кредита в общ размер на 2995,60 лв. Размерът
на остатъчното задължение съгласно договора вещото лице е определило на 3498,53
лв. главница, договорна лихва в размер на 254,07 лв. и лихва за забава в размер
на 890,11 лв., изчислена за периода 15.12.2016 г. до 10.12.2019 г. върху
дължимата главница от 3498,53 лв., неустойка за непредставяне на едно от
договорните обезпечения на задълженията в размер на 2303,28 лв.
Съдът кредитира заключението на вещото
лице като подробно, мотивирано и компетентно дадено.
По делото е приложен рамков договор за
прехвърляне на вземания сключен на 16.11.2010 г. между „Агенция за събиране на
вземанията“ ООД и „Изи асет мениджмънт“ АД, както и приложение № 1/01.01.2019,
в което е включено задължението на ответника. По делото е приложено и потвърждение
от кредитодателя, с което удостоверява, че вземането по процесния договор е
прехвърлено на ищеца. Приложени са и уведомления за извършено прехвърляне на
вземанията адресирани до Д.М.И..
Предвид така установеното от фактическа
страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Процесуалната допустимост на предявените
искове се установява от ч. гр. д. № 2212/2019 г. по описа на ГОРС. С доклада по
делото е разпределена доказателствената тежест между страните, като в тежест на
ищеца е възложено да докаже сключването на договор за потребителски заем №2696891/05.12.2016
г.; изправността си по договора – предаването на заемната сума на
кредитополучателя; както и размера на исковите си претенции; надлежно извършено
прехвърляне на вземането и уведомяването на длъжника за това. В тежест на ответника е да докаже плащане.
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск по чл. 240, ал. 1,
вр.чл. 79, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за главница:
Според отговор № 6 от заключението на
вещото лице дължимата от ответника главница по договора за кредит, след
приспадане на извършените плащания в общ размер на 2995,60лв., възлиза на 2490,28
лева. Искът за главница съдът намира за частично основателен до тази сума, а до
целия предявен размер от 3498,53 лв. следва да се отхвърли.
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск по чл. 240, ал. 2,
вр.чл. 79, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за договорна лихва:
Според отговор № 6 от заключението на
вещото лице дължимата от ответника договорна лихва по договора за кредит, след
приспадане на извършените плащания в общ размер на 2995,60 лв., възлиза на 131,29
лева. Искът за претендираната договорна лихва съдът намира за частично
основателен до този размер, а за целия предявен размер сумата от 254,07 лв.
дължима за периода 02.03.2017 г. до 17.08.2017 г. следва да се отхвърли.
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за забава за периода от 03.03.2017 г. до 10.12.2019 г.:
Съгласно чл. 8 от договора между страните
кредитополучателят дължи при забава на една или повече седмични погасителни
вноски обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска. Първата падежирала и незаплатена вноска според заключението
на вещото лице е настъпила на 02.03.2017 г. До 10.12.2019 г. датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК
в съда задължението възлиза на 622,01 лв. Ето защо искът за
законна лихва е частично основателен до тази сума, а за целия предявен размер
сумата от 882,30 лв. следва да се отхвърли.
По отношение на претендираното вземане за сумата от
3454,92 лв. неустойка на основание чл. 4, ал. 1 от договора, и за събраните
такси разходи за събиране на вземането в размер на 45 лв., съдът намира, че клаузите
в договора, които ги уреждат, са нищожни поради противоречие с императивни
правни норми на ЗПК и ЗЗП.
Дължимостта на неустойката за
неизпълнение на договорно задължение се обосновава с клауза на договора – чл.
4, ал. 2, съгласно която заемателят се е задължил в 3-дневен срок от
подписването му да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията си по
договора, а именно двама поръчители, всеки от който да отговаря на множество
изисквания подробно посочени в договора между страните. Поради неизпълнение на това задължение и
съгласно уговореното в договора, заемодателят е начислил неустойка в размер на 3454,92
лв., еднократно, плащането на която е било разсрочено на равни части и
прибавено към дължимите месечни погасителни вноски. Към момента предвид
извършените плащания се претендира сумата от 2303,28 лв.
По отношение на разходите за
извънсъдебно събиране на задължението, се сочи, че съгласно договора и тарифата
на заемодателя, е предвидено, че при забава в плащането на погасителна вноска
заемателят дължи разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочените
задължения, представляващи направените разходи за изпращане на електронни
съобщения, провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, лични
посещения. На посоченото основание ответника е събрана сумата в размер на 45
лв.
Предвид твърденията на ищеца за
съществените елементи на правоотношението, от което черпи основание за
претендиране на вземанията, сключеният с длъжника договор за заем по своята
правна характеристика отговаря на договор за потребителски кредит по смисъла на
чл.9, ал.1 ЗПК, поради което спрямо правоотношението намират приложение нормите
на специалния закон, а по аргумент от чл. 24 ЗПК – и уредбата на
неравноправните клаузи в потребителските договори (чл.143 – 148 ЗЗП).
Съдът намира, че размерът на
предвидената неустойка за неизпълнение на договорно задължение – 3454,92 лв., е
необосновано висок предвид размера на заетата сума – 5000 лв. Същата накърнява
добрите нрави, което я прави нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД (така т.3
на Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС). Договорната клауза,
която я предвижда е нищожна и на основание чл.146, ал.1 ЗЗП, вр. чл.143, т.5
ЗЗП и заобикаля предвиденото в чл.19, ал.4, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗПК
ограничение на максималния размер на годишния процент на разходите.
На следващо място уговорената договорна
клауза за разходи за извънсъдебно събиране на вземането, съдът намира, че противоречи на изискването на чл.10а, ал.4 ЗПК за ясно и точно определяне на вида, размера и действието, за което се
събират такси и/или комисиони. Изброените в договора действия не са допълнителни
услуги за потребителя по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК, а разход за събиране на
вземането – част от управлението на кредита. Договорната клауза, с която се
възлагат за заплащане от потребителя такси за действия, свързани с управлението
на кредита, пряко противоречи на забраната на чл.10а, ал.2 ЗПК. Следва да се
има в предвид, че таксата за разходи е в предварително уговорен в тарифата
размер, фиксиран към момента на сключване на договора, което пряко противоречи
на чл.33, ал.1 ЗПК, посочващ че при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Чрез
начисляването на таксата се заобикаля и ограничението в разпоредбата на чл.33,
ал.2 ЗПК, регламентираща максималния размер на обезщетението за забава – до
размера на законната лихва, а клаузата, която предвижда плащането му е нищожна
на основание чл.21, ал.1 ЗПК.
Както се посочи по – горе изброените договорни клаузи
уреждащи, т. нар „такса“ и „неустойка“ са нищожни на
основание чл. 21, ал. 1
от ЗПК, т.к. заобикалят императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а
именно че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В ал. 5
е посочено, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни, а в ал. 6 се сочи, че при плащания
по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за
нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при
последващи плащания по кредита.
В случая видно от отговор на въпрос 5 от
заключението на вещото лице ГПР по договора, добавяйки горепосочените „такси“ и
„неустойки“ възлиза на повече от 534,09 %, което е много повече от предвиденият
максимален размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Ето защо съдът ги намира за нищожни, поради което за тях вземане не
възниква.
Настоящият състав приема, че клаузите уреждащи т. нар.
„такси“ и „неустойки“ са нищожни и на основание чл. 143 – 146 ЗЗП. Същите не са
индивидуално уговорени и се намират в пряко противоречие с чл. 143, т. 5 ЗЗП. Водят
до неоправдано облагодетелстване на кредитора, поставя го в положение извън пределите
на нравствеността, по начин водещ до накърняване на добрите нрави и нарушава
принципа за забрана на неоснователно обогатяване.
В тази връзка не следва да бъдат споделени доводите на
ищеца, а да се приеме, че така уговорени тези такси противоречат на чл. 19 от ЗПК, противоречат на повелителните норми на ЗЗП, а и накърняване на добрите
нрави. Ето защо съдът приема, че са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр.
първо, второ и трето от ЗЗД и следва да бъдат
отхвърлени. Извършеното от ищеца погасяване на общото задължение на длъжника,
при което е използвана презумпцията за реда за погасяване на главните и
акцесорните задължения, е неправилно. Същото според разпоредбата на чл. 19, ал.
5 от ЗПК представлява надвзета сума. Платеното от ответника в размер на сумата
от 2995,60 лв. следва да се удържи за погасяване на вземанията за главница,
договорна лихва и законна лихва, съобразно посочените по-горе размери
установени чрез заключението на вещото лице в т. 6 от СчСЕ.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на страните следва да бъдат присъдени сторените в исковото
производство съдебно-деловодни разноски съответно на уважената част от
исковете. С оглед частичното уважаване на исковете в полза на ищцовото
дружество следва да се присъдят разноски в размер на 139 лв. за заплатена
държавна такса, 50 лв. за процесуално представителство по предявения
установителен иск – юрисконсултско възнаграждение определено от съда на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, 200 лв. разноски за вещо лице и 300 лв. за депозит
за особен представител назначен на ответника. С оглед изхода на спора в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по съразмерност в размер на общо 322,11
лева.
Съобразно разрешението дадено в т. 11 от
ТР по тълк. дело № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
следва да се произнесе и по направените в заповедното производство разноски.
Направените от ищеца разноски в заповедното производство са в общ размер на 288,76
лева. Предвид частично уважената искова претенция, на ищеца следва да бъдат
присъдени и сторените в заповедното производство разноски по съразмерност в
размер на 134,99 лева.
Мотивиран от горното, Горнооряховският
районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК в отношенията между страните, че Д.М.И.,
ЕГН **********, с настоящ адрес *** ДЪЛЖИ на “АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, следните
суми:
СУМАТА от 2490,28 лв. (две хиляди, четиристотин и деветдесет лева и 28
ст), главница, представляваща задължение по договор за потребителски кредит № 2696891,
сключен на 05.12.2016 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и Д.М.И. (заемополучател),
като вземането по договора е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, по силата на Приложение № 1 от 01.01.2019 г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г.,
ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението – 10.12.2019г. до
окончателното и изплащане, СУМАТА от 131,29 лв. (сто тридесет и един лева и 29
ст.) договорна лихва за периода 02.03.2017 г. до
17.08.2017 г., СУМАТА от 622,01 лв. (шестстотин двадесет и два лева и 01
ст.), обезщетение за забава за периода от 03.03.2017 г. до 09.12.2019 г.,
СУМАТА от 134, 99 лв. ( сто тридесет и четири лева и 99 ст.) разноски по ч. гр.
д. № 2212/2019 г. по описа на ГОРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница до
целият предявен размер сумата от 3498,53 лв., за договорна лихва до целия
предявен размер сумата от 254,07 лв., иска за обезщетение за забава до целия
предявен размер сумата от 882,30 лв., както и иска за СУМАТА от 2303,28 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на
задължение по чл. 4 от договора, начислена за периода 09.03.2017 г. до
17.08.2017 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Д.М.И.,
ЕГН **********, с настоящ адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25 сумата от 322,11 (триста двадесет и два лева и 11 ст.),
представляваща сторени в исковото производство съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис
от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско дело
№ 2212/2019 г. по описа на ГОРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: