№ 119
гр. ****, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева Маринова
при участието на секретаря Поля Г. Видолова
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова
Административно наказателно дело № 20224430202003 по описа за 2022
година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
С Наказателно постановление № 21-0938-001902 от 07.06.2021г. на Началник
Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. ****, на Е. П. Т. с ЕГН: **********
от гр.**** на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.183 ал.7 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 300.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 1 месец за нарушение на чл.6, т.1, от ЗДвП. Недоволен от така наложеното
административно наказание е останал жалбоподателят Е. Т., който в срока по
чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган, е подал жалба до Районен съд ****, с
която моли съда да отмени издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично поддържат жалбата, като
молят съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.
Ответната страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Актът е постановен на 15.06.2022 С оглед датата на връчване на
наказателното постановление на жалбоподателя и датата на депозиране на
жалбата и пред наказващия орган съдът счита, че последната е подадена в
срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да
бъде разгледана. Същата е основателна ,но не поради изложените в нея
мотиви. Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна: Наказателното постановление е издадено за това, че на 30.05.2021г. в
1
12:30 часа в гр.**** на ул.“Иван Миндиликов“, като водач на лек автомобил –
Р.В. с рег.№ ******, управлява посоченото МПС с посока на движение към
ж.п. гара, навлиза и не се съобразява с въведена временна организация на
движението по ул.“Иван Миндиликов“ със Заповед № РД 12-132 на Община
**** и обозначено с пътен знак Ж- 3 в жълт цвят, поставени преди
кръстовището и пътен знак В-2, поставен на преносима опора в самото
кръстовище, с което е нарушил въведената временна организация.
Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от
събраните по делото доказателства. Съдът приема и кредитира изцяло
показанията на разпитаните в съдебно заседание актосъставител А. М. Й. и
свидетел Л. Х. Ц., с оглед тяхната последователна , взаимна
кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени
доказателства. И актосъставителят, и свидетелят са категорични, че именно
жалбоподателят Е. П. Т., като водач на лек автомобил Р.В.“, е нарушил
временната организация за движение и е преминал по ул.“Иван Миндиликов“,
въпреки поставените забранителни знаци и указателни табели, които
забраняват движението на пътни превозни средства и в двете посоки, с
изключение на преминаващите автобуси.
По делото е изискана Заповед РД-12-163/13.05.21г на Община гр.**** за
временна организация и безопасността на движението при извършване на
строителни и монтажни работи по пътищата- временна организация на
движението по ул„Ин.Мендиликов“,пл.“Мендиликов“ и ул „Г.Домусчиев
гр.**** . Приложени са и вложени в делото заверени снимки от РСОСД 7298
направени със зачислен за служебно ползване на автопатрул в състав мл.а-р
А. Й. и Л. Ц. към 30.05.2022г във връзка със съставен АУАН № 927743 за
извършено от жалбоподателят Е. П. Т. нарушение на чл6 т1 от ЗДвП.От така
приложеният снимков материал се вижда че на въпросният ден на процесният
участък има поставени забранителни пътни знаци за движение в този участък.
Изискана е и справка от сектор ПП дали въпросният ден 30.05.2021г е
съставен АУАН на друг нарушител за нарушение на чл6 т1 от ЗДвП,като
отговорът е че не е съставен.
От тях се установява, времето и мястото на извършеното нарушение,
личността на извършителя - жалбоподателя Е. П. Т.. Безспорно не бе
установена различна фактическа обстановка в хода на съдебното следствие от
тази, описана в АУАН. Жалбоподателят твърди, че знакът „забранено
преминаването“ не е бил поставен на пътя, а е бил поставен отстрани, на
тротоара ,жалбоподателят е приел тази обстановка, като път отворен за
движение
. Според съда, тези твърдения на жалбоподателя, представляват една негова
защитна теза, която не се подкрепя от нито едно от събраните по делото
доказателства, а напротив по безспорен и категоричен начин се опровергават
от показанията на разпитания актосъставител А. Й. и свидетел Л. Х. Ц.,както
и от приставените изискани допълнителни писмени доказателства от сектор
ПП към ОД на МВР-гр.****.
Жалбоподателят в съдебно заседание продължава да твърди, че
2
забранителният знак и указателната табела, които сигнализират водачите на
пътни превозни средства, че ул. „Иван Миндиликов“ е в ремонт и е забранено
преминаването по нея, не са били поставени на пътя, и по-точно на
определеното за тази цел място. Съдът счита за безспорен факт, че наличието
на забранителни и указателни табели, независимо на коя част на пътното
платно са поставени, сигнализират на водачите на пътни превозни средства,
че пътят е в ремонт и по никакъв начин не следва да се приема, като път,
отворен за движение. Свидетелят Й. беше категорична, че забранителни
знаци е имало поставени и от двете страни на пътя и то от месеци. Не на
последно място, съдът счита, че следва да се обърне внимание на
обстоятелството, че забранителният знак и указателната табела няма как да
бъдат поставени непосредствено на пътното платно, тъй като биха затруднили
движението на автобусите, на които единствено е разрешено преминаването
по този участък.Това се потвърди и от предствавените снимки от таблета на
процесната дата.
Затова съдът приема, че безспорно Е. П. Т. виновно е осъществил с деянието
си признаците на състава на административно нарушение по смисъла на чл.6,
т.1 от ЗДвП, поради което законосъобразно наказващият орган е приел за
извършено това нарушение и е наложил наказание за него
При проверката на цялото административно наказателно производство,
която извърши съда, при описаната фактическа обстановка, съдът намира, че
НП е незаконосъобразно по отношение нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП, тъй
като страда от липса на съществен реквизит по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 6 от
ЗАНН – не са посочени законовите разпоредби, които са били нарушени.
Посочените от страна на наказващия орган норми са бланкетни и препращат
за част от своето съдържание към други разпоредби от закона при попълване
на своята диспозиция, като по този начин формират в цялост нарушеното
правило за поведение. В този смисъл цитираните норми на чл. 183,ал7 и чл6т1
от ЗДвП са бланкетни и препращат към други правни норми, тъй като в чл6
от ЗДвП са изброени няколко хипотези
1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка;
2. изпълняват разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират
или да контролират движението по пътищата, независимо от светлинните
сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение.
първата от посочените разпоредби се говори само за преминаване на
неразрешен на сфетофарната уредба без пояснения на правилата за това,
докато в чл. 6, т. 1 са изброени няколко хипотези. от чл.6, т.1 от ЗДвП
визира правило-четири хипотези , като т1 визира,че водачите на МПС следва
да съобразяват своето поведение, което обаче освен че е общо, не е изобщо
посочено нито от контролния, нито от наказващия орган. В този смисъл не е
цитирана нормата, която предвижда правило за поведение,кое от четирите
хипотези на т1 на чл.6 е нарушена.. От друга страна от обстоятелството, че
санкционната норма говори за нарушени правила на поведение на водачите а
3
визираната като нарушена разпоредба от ЗДвП изобщо няма такова
съдържание, а единствено говори за нарушение извършено при въведена
временна организация на движението , то в едно от предложенията си, което
дори не е посочено и се извлича чрез недопустимо тълкуване, на практика
АНО обективно описва две нарушения в обстоятелствената част на НП, без да
ги разграничи и без да ги квалифицира в пълнота чрез посочване на всички
норми от закона и подзаконовите нормативни актове, които попълват
съдържанието на бланкетните правни норми, което представлява липса на
реквизит – непосочване на нарушените разпоредби от закона.
Това нарушение е съществено и води до незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление, в тази му част.
В случая освен, че не се сочат нарушените разпоредби от закона в
пълнота, се стига и до противоречие между санкционна норма, ползвана при
ангажиране на отговорността на водача и правилото за поведение, което се
цитира като нарушено.
Тази липса на реквизит и противоречието между правното основание и
цитираното като нарушено правило за поведение, налагат отмяна на НП
поради незаконосъобразност . Поради изложеното настоящия състав намира,
че обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и
като такова следва да бъде отменено.
Поради всичко изложено по-горе и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 21-0938-001902 от
07.06.2021г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. ****, с
което на Е. П. Т. с ЕГН: ********** от гр.**** на основание чл. 53 от ЗАНН
и чл.183 ал.7 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300.00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл.6, т.1, от
ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.**** в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
4