№ 202
гр. Варна, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и девети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Елена Ян. П.а
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело №
20203100900968 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Д. Й. Д., ЕГН
********** и Н. Д. Д., ЕГН **********, срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс
Баучер“ №87, кумулативно обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на първия
ищец на сумата от 200 000лв., а на втория ищец на сумата от 50 000лв.,
представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от загубата на Н.К.Й. в резултат на ПТП,
настъпило на 17.08.2018г. в гр. Вълчи Дол по вина на водача С.Н. М.а, ведно
със законната лихва, считано от 21.08.2018г., до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 17.08.2018г. водачът С.Н. М.а
управлявала л.а. ** с рег. №*** по ул. „Никола Вапцаров“ с посока на
движение от гр. Суворово към центъра на гр. Вълчи дол. В района до
бензиностанция „Радиан" ЕООД, същата нарушила правилата за движение по
пътищата, като предприела маневра изпреварване на движещ се пред нея
автомобил, вследствие на което навлязла в насрещната пътна лента и ударила
челно движещия се по нея л.а. ***" с peг. № ***, управляван от Н.Й.. При
така настъпилото ПТП, по непредпазливост била причинена смъртта на Н.Й..
Сочи се, че последният е бил в изключително добро здравословно състояние
и напълно активен до смъртта си. Ищецът Д.Д. бил доведен син на
починалия, с когото поддържали изключително близки и топли отношения.
Твърди се, че макар ищецът да има друг биологичен баща и да не е осиновен
от починалия, последният го е отгледал от невръстна възраст и се е грижил за
него като за свой собствен син, живели в обич, разбирателство и взаимна
подкрепа. Поддържа се, че Д.Д. изживява изключително тежко загубата на
доведения си баща. Ищецът Н.Д. е син на Д.Д. и внук на починалия, като до
момента на смъртта, те са поддържали изключително близки и топли
1
отношения, а ищецът е кръстен на дядо си. Настоява се, че Н.Д. все още не
може да приеме внезапната загуба на своя близък и не минава и ден без да
тъжи за него. Скръбта на ищците се сочи, че е несравнима и неутешима.
Поддържа се, че в този случай е справедливо да се присъди обезщетение,
което е съобразено с чл.52 ЗЗД, ТР 1/2016г. ОСНГТК на ВКС и европейското
законодателство, на което се счита, че противоречи чл.493а КЗ. Моли се за
уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.
В срока по чл.367 ГПК, ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер.
Не се оспорват от ответника следните обстоятелства: наличието на валидно
застрахователно правоотношение с ответника за л.а. ** с рег. №*** към
датата на настъпване на ПТП; че застрахователят е поканен да заплати
обезщетения на ищците; вината на водача С. М.а; че ищците са биологичен
син и внук на Е. Д.а Й.. Оспорва се представеното от ищците удостоверение
за родствени връзки в частта, в която починалият е посочен като баща на
Д.Д.. Оспорва се твърдението, че Д.Д. е отглеждан от Н.Й. от невръстна
възраст, както и че са съжителствали заедно и са изградили отношения на
близост и привързаност. Твърди се, че Е. Й. не е разполагала със съдебно
присъдени й родителски права на Д.Д. и не е упражнявала такива, а синът й
не е отгледан от Н.Д.. Оспорва се посоченият в исковата молба механизъм на
ПТП. Прави се възражение за съпричиняване с правна квалификация чл. 51,
ал.2 ЗЗД, като се твърди, че Н.Й. по време на ПТП е бил без поставен
предпазен колан и това е причината да претърпи установените травматични
увреждания, заедно с хронични заболявания, от които Й. е страдал. Поддържа
се, че при ползване на предпазен колан, пострадалият би понесъл
травматични увреждания, съвместими с живота. Излага се, че в платното на
М.а е имало разположена необозначена със съответните знаци строителна
механизация във връзка с извършван ремонт на пътя от „Хидрострой“ АД,
което е допринесло за ненавременната реакция на водача. Възразява се срещу
размера на претенциите, като противоречащи на чл.52 ЗЗД и пар.96, ал.1 ПЗР
на ЗИД на КЗ. Оспорват се по основание и размер и акцесорните претенции за
обезщетение за забава. Ответникът се противопоставя на началната дата на
начисляване на обезщетение за забава, предвид отправената покана и
законния срок за доброволно изпълнение. Претендират се сторените по
делото разноски.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК ищците са депозирали допълнителна
искова молба, в която изразяват становище за неоснователност на
направеното възражение за съпричиняване от страна на пострадалия. Считат
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
„Хидрострой“ АД за неотносимо и неоснователно. Поддържат се всички
въведени твърдения с исковата молба. Излагат се подробни съображения в
подкрепа на претендираните размери на обезщетения.
В срока по чл. 373, ал.1 ГПК, ответникът е депозирал допълнителен
отговор на исковата молба, с който поддържа направените възражения в
първоначалния отговор.
В открито съдебно заседание страните поддържат наведените твърдения
и възражения и претендират разноски.
Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото
доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за
установено от фактическа страна следното:
2
Приети са с доклада по делото за безспорно установени и ненуждаещи
се от доказване следните обстоятелства: че на 17.08.2018г. е настъпило
твърдяното в исковата молба пътно-транспортно произшествие, за
причиняването на което с влязла в сила присъда по НОХД 306/2021г. по описа
на ОС – Варна, С.Н. М.а е призната за виновна вследствие нарушаване
правилата на ЗДвП /чл.21, ал.1 и чл.25, ал.2 ЗДвП/, в резултат на което по
непредпазливост е причинила смъртта на Н.К.Й. - престъпление по чл.343,
ал.1, б. „в“, вр. с чл.342, ал.1, вр. с чл.54 НК; наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на ПТП по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество за л.а. ** с рег. №***; че
ищците са предявили претенции за изплащане на обезщетение, които са
получени от застрахователя на 30.06.2020г.
В открито съдебно заседание на 28.01.2022г. е прието за безспорно и
обстоятелството, че Д. Й. Д. е доведен син на Н.Й., а не биологичен негов син.
Съобразно приобщено на л.13 удостоверение, наследници на Н.К.Й.,
починал на 21.08.2018г., са съпругата му Е. Д.а Й. и синове А.Н. Й. и В.Н. Й..
Изложеното е съответно на извършената и приета по делото справка в НБД за
родствени връзки на починалия Н.К.Й. /л.360/.
Съгласно удостоверение за родствени връзки на Е. Д.а Й. /л.16/, нейни
синове са Д. Й. Д., А.Н. Й. и В.Н. Й..
Прието е удостоверение от 09.05.2000г. за сключен граждански брак на
11.07.1980г. между Н.К.Й. и Е. Д.а Й. /л.17/.
Със заявления от 30.06.2020г. /л.19-26/, ищците са отправили претенции
към ответното застрахователно дружество за изплащане на обезщетения за
неимуществени вреди от 250 000лв. за ищеца Д. Й. Д. и 100 000лв. за ищеца
Н. Д. Д., ведно със законната лихва от 21.08.2018г.
С отговори от 13.07.2020г. ЗД „Бул Инс“ АД е отказало да изплати
поисканите обезщетения, тъй като не са установени особено близки
взаимоотношения с починалия и действително претърпени от смъртта вреди.
Приобщено по делото е копие на материалите по НОХД 306/2021г. по
описа на ОС – Варна, ведно с ДП 2098/2018г. по описа на РУ - Девня /л.123 –
359/.
Ангажирани са от ищците гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Е. Д.а Й. и А.Н. Й..
Първата свидетелка излага, че е съпруга на починалия Н.Й. и майка на
Д.. Омъжила се за Н., когато синът й бил на четири години. След това родила
още двама сина от Н.. Твърди, че Д. не знае своя баща, който я оставил,
когато била бременна. Синът й знае Н. за баща, който не го делил, не казвал,
че е нейн син, а не негов, направил му абитуриентска, новобранска. След
време синът й като се оженил, довел снаха вкъщи, живели в една къща и се
родил внукът, който записали на съпруга й – Н.. Докато починал съпругът й
живели заедно. Когато станала катастрофата, внукът й бил вкъщи, ходил в
болницата, много трудно го изживявали те. Внукът й бил непрекъснато с него,
учил го кола да кара, казвал, че колата е за внука. Имали много голяма връзка
Н. и със сина й, и с внука. Д. и Н. много трудно преживяват загубата. Митко
цял месец не ходил на работа. Баща му бил много доволен от него, казвал, че
неговите деца не го слушат толкова. За него направил повече.
Свидетелят А. Й. – син на Е. Й. и Н.Й. излага, че Д.Д. му е доведен брат.
3
След катастрофата Д. цял месец нито излизал, нито ходел на работа. Тежко го
приел. Н.Д. плакал за дядо си, защото всеки ден идвал при него. Като имало
празници, той ги събирал тримата братя и внуците. Като се родил Н., Д. го
писал на дядо му, защото той го е изгледал от 5-годишна възраст. Н. като се
родил при тях живеел, обаче след това си купили къща и идвали всеки ден, за
празници. Н. бил на близо годинка, когато излезли на квартира и после си
купили къща. Н. имал внука си като свой син, всеки ден се виждали.
Съобразно заключението на вещите лица по първоначалната
комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза /л.377-385/, лек
автомобил „***", с рег.№**, е разполагал с предпазен колан от триточков тип.
Технически в автомобила не се откриват данни коланният ремък да е бил
използван. Положението на волана дава основание да се твърди, че водачът е
имал съприкосновение с него при настъпилото ПТП. При настъпилите
деформации, засягащи в лека степен техническите размери на тавана и ляв
праг, независимо от които лявата предна врата е била технически
работоспособна, категорично мястото на водача не е било технически
намалено по дължина. Водачът не е влязъл в контакт с арматурното табло и
волана поради тяхното сближение с неговата позиция спрямо предна лява
седалка. В предоставените материали не се откриват оперативни и
медицински данни, по които с категоричност да се приеме, че към времето на
инцидента пострадалият е бил с поставен предпазен колан. Резултатите от
диагностиката на травмите в лечебното заведение и описаната находка при
аутопсията не показват наличието на увреждания характерни за т.н. „коланна
травма". При конкретните деформации на купето и мястото за водача, при
използване на правилно поставен работоспособен коланен механизъм,
водачът е следвало да не влезе в контакт с предно арматурно табло и волан.
От медицинска гледна точка коланите не могат да се разглеждат като
абсолютно предпазно средство и водещо за тежестта на травмата си остават
характеристиките на механичната сила и причинените деформации на
автомобила в отделните етапи на произшествието, както и позицията на
водача спрямо тях. Като белези за придружаващи заболявания при Н.Й. са
отразени: хипертонична болест, генерализирана атеросклероза, мозъчно-
съдова болест и хронична обструктивна белодробна болест. Морфологично
потвърждение за тези заболявания се откриват при аутопсионната находка,
както макроскопски така и при хистологично изследване. Всички от
посочените болестни състояния имат хроничен прогресиращ характер и сами
по себе си те също биха могли да провокират усложнения, застрашаващи
живота, но в конкретния случай непосредствената причина за смъртта е с
постравматичен характер, тъй като признаци за критично обостряне на тези
състояния не са установени. Получените травми вследствие от пътния
инцидент нямат характеристиката на несъвместими с живота състояния, тъй
като в случая нямаме увреждане, което неминуемо води до смъртен изход,
дори в съчетание с придружаващите заболявания.
Съгласно заключението на проведената повторна комплексна съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза в петчленен състав /л. 415-424/, лек
автомобил „***", с рег.№**, е разполагал с предпазен колан от триточков тип
и принудително регулиране на дължината. Формирането на т.н. „гръден
капак“ – двустранно счупване на ребра и гръдна кост, е характерно при удар
на тялото във волан. Такъв удар се получава в случай, че предпазният колан
или не се е задействал, или не е бил поставен. По време на ПТП Й. е получил
тежка съчетана травма. Същевременно е боледувал от сериозни хронични
4
заболявания, които несъмнено са повлияли за неблагоприятното протичане на
получената травма. Установените травми в своята съвкупност без
високоспециализирана медицинска помощ обичайно завършват със смърт. В
конкретния случай въпреки оказаната медицинска помощ, смъртният изход не
е могъл да бъде предотвратен. В открито съдебно заседание автотехническите
експерти заявяват, че от тяхна страна няма доказателства пострадалият да е
бил с колан. Медицинските експерти заявяват, че травмите, които е получил,
отговарят на т.нар. воланна травма, която не може да се получи при поставен
колан.
При така установените факти, съдът намира следното от правна
страна:
Не се спори между страните в процеса, че е настъпило твърдяното в
исковата молба пътно-транспортно произшествие и към датата на
настъпването му е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност” към ЗД „Бул Инс” АД за л.а. „**“ с рег. №***.
Безспорно водачът на този лек автомобил е лице от кръга на изрично
посочените в чл.477, ал.2 КЗ. Гражданската отговорност на виновния в случая
водач на МПС за причинените от него неимуществени вреди на ищеца е
покрита от задължителната застраховка "Гражданска отговорност" по
сключения застрахователен договор.
Въз основа на влязлата в сила присъда по НОХД 306/2021г. по описа на
ОС – Варна, и на основание чл.300 ГПК, настоящият съдебен състав,
разглеждащ гражданските последици от деянието, достига до извод, че пътно-
транспортното произшествие, като пряк резултат от което е настъпила
смъртта на Н.К.Й., е виновно и противоправно причинено от застрахования
водач С.Н. М.а. В този смисъл следва да се посочи и че са неоснователни
възраженията на ответника в посока, че хронични заболявания са допринесли
за настъпването на леталния изход за пострадалия, доколкото с влязла в сила
присъда е установено деянието и причинната връзка на смъртта с него. По
идентична причина, ирелевантни са и доводите за наличие на пътя на
несигнализирана техника, разположена от „Хидрострой“ АД. Релевантно за
отговорността на застрахователя в тази връзка може да бъде само
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия по смисъла на чл.51,
ал.2 ЗЗД, което ще бъде обсъдено по-долу по направеното възражение.
Съгласно т.1 от ТР 1/21.06.2018г. по т.д. 1/2016г. ОСНГТК на ВКС,
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №
4 от 25.V.1961г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на
Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В
наказателния процес тази материална легитимация може да бъде реализирана
само от лицата, изброени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на 9 Върховния съд, както и
от братята и сестрите на починалия и от неговите възходящи и низходящи от
втора степен. Тълкувателният акт е основан на Директива 2012/29/ЕС, като в
мотивите му е разяснено, че наличието на особено близка житейска връзка,
даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
5
смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на
фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само
тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че
лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото
съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за
емоционална подкрепа и доверие.
По отношение на ищеца Д. Й. Д., настоящият съдебен състав намира, че
от събраните по делото доказателства се установи по безпротиворечив начин,
че Д.Д. е отгледано по смисъла на Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на
Пленума на Върховния съд дете от пострадалия Н.К.Й.. Този извод се базира
на установеното с писмено доказателство – свидетелство за сключен
граждански брак, обстоятелство, че когато Д.Д. е бил на петгодишна възраст,
майка му е сключила граждански брак с Н.Й., както и на установеното от
показанията на свидетелите Е. Й. и А. Й.. Отчитайки включително нормата на
чл.172 ГПК, съдът счита, че показанията на свидетелите са логични,
безпротиворечиви, съответни на останалите доказателства по делото,
базирани са изцяло на непосредствени впечатления и следва да бъдат
кредитирани досежно твърденията на свидетелите, че Д.Д. от най-ранна
възраст е отгледан от починалия Н.Й., който е разпознавал изцяло като свой
баща. Респективно, свидетелите установяват, че Н.Й. се е отнасял към
доведения син изцяло като със свое родно дете и е полагал идентични грижи
за него, както за другите си двама сина от Е. Й.. Д.Д. не е имал друга бащина
грижа. При това положение, двамата са изградили връзка, изцяло съответна
на отношенията между родни баща и син, характеризираща се с обич,
взаимно разбирателство и подкрепа. Включително Д. и след брака си е живял
със семейството си известно време в дома на своите родители, кръстил е своя
син на името на доведения си баща. Такава връзка и изцяло удовлетворява и
критериите на ТР 1/21.06.2018г. за трайност и дълбочина и легитимира ищеца
Д.Д. да получи обезщетение.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да
бъде определен по справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, при съобразяване на
конкретните, обективно съществуващи обстоятелства и причинени морални
страдания и др. съгласно дадените задължителни указания с ППВС №4/1968г.
То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при
съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по
степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките
случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките – по-ниско.
По възражението на ответника за приложимост на § 96, ал. 1 от ПЗР,
настоящият състав намира, че тази разпоредба противоречи на правото на
Европейския сьюз, доколкото е предвидена по-малка сума от посочените в
чл.1, параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива
2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009
година относно застраховката "Гражданска отговорност", чийто чл.9, ал.1
предвижда, следните минимални суми: в случай на телесно
увреждане - минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или
5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите; в случай на
имуществени вреди - 1 000 000 EUR за застрахователно събитие, независимо
6
от броя на пострадалите.
С оглед принципа на примата на Правото на ЕС над националното
право, при констатиране на това противоречие съдът е длъжен, да приложи
съюзното право и да защити правата, които то дава на частноправните
субекти, като остави без приложение евентуалните разпоредби от вътрешното
право, които му противоречат, както и без да е необходимо да изиска или да
изчаква отмяната на такава разпоредба. Според Решение на СЕС от
24.10.2013 г. по дело С-277/12, не се допуска национална правна уредба,
съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при
използването на моторни превозни средства, да покрива обезщетението за
неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на
гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството,
настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена
максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от
Втора директива 84/5. Решенията на ЕС по преюдициални запитвания са част
от позитивното европейско право и са задължителни за всички съдилища и
учреждения в страните членки, в т. ч. - РБългария съгласно чл. 633 ГПК.
Поради това, лимитите на застрахователните обезщетения, приети с § 96, ал. 1
от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.), са неприложими към настоящия
случай, поради което определеното застрахователно обезщетение не следва да
бъде ограничавано в съответствие с тях / в този смисъл решение № 32 от
21.01.2020 г. по т. д. № 674/2019 г. на Апелативен съд – Варна/.
Констатираните по-горе обстоятелства за отношенията между Д.Д. и
Н.Й. са изцяло относими и към определянето на справедливия размер на
обезщетението за този ищец. Загубата на толкова значим човек в живота на
ищеца, изпълнявал изцяло бащините функции, логично е годна да породи
значителни морални болки и страдания. Че Д.Д. изключително е тъгувал по
своя доведен баща, се установява и от показанията на разпитаните свидетели,
които сочат, че Д.Д. много тежко е понесъл смъртта на Н.Й., включително
затваряйки се и преустановявайки работа за период от един месец. Отчитайки
всички тези факти, както и актуалната икономическа конюнктура в страната,
настоящият съдебен състав намира, че сумата от 150 000лв. справедливо
обезщетява претърпените от ищеца Д.Д. болки и страдания.
По отношение на ищеца Н. Д. Д. съдът намира, че не се установиха
изискуемите предпоставки, разяснени в ТР 1/21.06.2018г. по т.д. 1/2016г.
ОСНГТК на ВКС. За да достигне до този извод, съдът съобразява, че от
ангажираните от ищците гласни доказателства, чрез разпит на двама
свидетели, се установи в действителност наличието на традиционно добрите
отношения като между дядо и внук преди смъртта на Н.Й., характеризиращи
се с обичайните и присъщи за такава връзка разбирателство, подкрепа,
споделяне на празници. Но не се доказва връзката между починалия и Н.Д. да
е била изключително дълбока и емоционална до степен, надхвърляща
границите на обичайните добри отношения в един разширен семеен кръг.
Изложеното от свидетелката Е. Й., че в ролята си на дядо на Н.Д.,
пострадалият го е учил да кара кола, която имал намерение и да му завещае,
също демонстрира обичайните предели на комуникация и привързаност на
дядо и внук. А от показанията на свидетеля А. Й. се изясни, че ищецът Н.Д. е
бил на близо годинка, когато той и родителите му са се изнесли от дома на
пострадалия и свидетелката Е. Й.. Респективно, въпреки че се сочи, че Н.Д.
често е посещавал баба си и дядо си, той не е живял и израснал в тяхното
7
домакинство, нито те са заместили изцяло грижите на родителите му. Ведно с
изложеното, съдът намира, че липсват и данни за интензивни морални болки
и страдания, надхвърлящи общовъзприеманата за обичайна мъка при загуба
на дядо. А тълкувателният акт изисква на лица извън предвидените в
Постановление № 4 от 25.V.1961г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на
Пленума на Върховния съд, да се присъжда обезщетение само в
изключителни случаи, какъвто настоящият съдебен състав намира, че
процесният не е.
Така мотивиран, съдът намира, че предявените в настоящото
производство искове от ищеца Н. Д. Д. за изплащане на застрахователно
обезщетение и акцесорна претенция за обезщетение за забава следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
По възражението за съпричиняване:
Съобразно чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. За основателност
на възражението за съпричиняване е необходимо да се установи както
противоправно поведение на пострадалия, така и със същото, съобразно
конкретните обстоятелства, пострадалото лице да е допринесло за настъпване
на вредите, т.е. поведението му да е в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат. Изводът и на първоначалната, и на повторната комплексни
експертизи по делото, както и разясненията на вещите лица в открити
заседания, подробно изложени по-горе, които заключения съдът кредитира
като обективни и компетентни, е че обективните данни сочат, че
пострадалият Н.Й. към момента на настъпване на ПТП е управлявал
автомобила си без да е поставил предпазен колан. Последното е в нарушение
на разпоредбата на чл.137а, ал.1 ЗДвП. Че това нарушение, допуснато от
пострадалия, обективно е допринесло за вредоносния резултат, сочи
безспорно установената от медицинските експерти и по двете експертизи
„воланна травма“, изразяваща се във фрактура на гръдна кост, ребра,
контузия на бели дробове двустранно и следтравмена пневмония, допринесли
за настъпване на смъртта. Също и посоченото в първоначалната експертиза,
че при конкретните деформации на купето и мястото за водача, при
използване на правилно поставен работоспособен коланен механизъм,
водачът е следвало да не влезе в контакт с предно арматурно табло и волан.
Т.е., уврежданията не биха били конкретно настъпилите. При определяне
степента на съпричиняване на вредоносния резултат съдът съобразява
разясненото от вещите лица по първоначалната експертиза, че коланите от
медицинска гледна точка не могат да се разглеждат като абсолютно
предпазно средство и водещо за тежестта на травмата си остават
характеристиките на механичната сила и причинените деформации на
автомобила, както и позицията на водача спрямо тях. По този начин, основна
и водеща причина за вредоносния резултат е поведението на виновния водач,
който съобразно изложеното в мотивите на присъдата, се е движил с много
превишена скорост. С оглед гореизложеното, е налице основание за
намаляване на определеното обезщетение по реда на чл.51, ал.2 ЗЗД, като
настоящият съдебен състав намира, че следва да се определи степен на
съпричиняване от 30% /тридесет процента/.
Така мотивиран, настоящият съдебен състав намира, че предявеният
иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ищеца Д. Й. Д.,
след приспадане на определения процент на съпричиняване, следва да бъде
8
уважен до размер от 105 000лв. и отхвърлен за разликата над тази сума до
предявения размер от 200 000лв. Съобразно отправеното искане,
обезщетението следва да бъде присъдено ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане.
По акцесорната претенция за обезщетение за забава:
Спорен е началният момент, от който следва да бъде присъдено
обезщетение за забава с оглед приложимата правна уредба. По този въпрос е
налице разяснение в определение №291/27.05.2021г. по т.д. 1343/2020г. на
ВКС, II т.о. и в решение №128/04.02.2020г. по т.д. №2466/2018г. на ВКС, I т.о.
В последното е посочено, че спрямо договорите за застраховка на
гражданската отговорност са предвидени специални правила, съобразно
които застрахователят се задължава: на осн. чл.429, ал.1, т.1 КЗ - да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от последния на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие, а на осн. чл.429, ал.1, т.2 КЗ – да
покрие отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно
задължение. И в двата случая изрично чл.429, ал.2, т.2 КЗ предвижда, че в
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл.429, ал.3 КЗ. Следователно, от една страна отговорността на
застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена от
отговорността на застрахования, включително и по отношение на лихвите за
забава, които последният дължи на увредения. От друга страна, за разлика от
КЗ / отм./, новият КЗ /в сила от 01.01.2016г./, в чл.429, ал.3, изр.2 КЗ изрично
лимитира включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в
застрахователната сума, лихви за забава като ги ограничава до тези, които
текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования
на осн. чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице или от датата
на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване
на застрахователното събитие. След предявяване на претенцията по чл.498
КЗ, за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по
чл.496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно
обезщетение е свързано с:1/ изпадане на застрахователя в забава – чл.497,
ал.1, т.1 и т.2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и
2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в
съда на осн. чл.498, ал.3 вр. чл.432, ал.1 КЗ.
В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка «Гражданска отговорност», в застрахователната сума по чл.429
КЗ /в сила от 01.01.2016г./ се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от
увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането.
В процесния случай безспорно е обстоятелството, че застрахователят е
получил претенцията на ищеца Д.Д. за изплащане на обезщетение на
30.06.2020г., от който момент следва да бъде присъдено обезщетение за
забава, а претенцията за обезщетение за забава за периода 21.08.2018г. до
9
29.06.2020г. - отхвърлена.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата вр.
чл.7, ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в полза на процесуалния представител адв.
Д.Н. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от
2903.25лв. за предоставената безплатна правна помощ съразмерно с
уважената част от иска на ищеца Д.Д.. Претендираното адвокатско
възнаграждение е равно на минималния еднократен размер по Наредба
1/2004г., поради което възражението за прекомерността му е неоснователно.
От ответника се претендират разноски от 700лв. за депозит за
първоначална експертиза, адвокатско възнаграждение по иска на Д.Д. от
6720лв. с ДДС и по иска на Н.Д. от 2520лв. с ДДС. Съразмерно с
отхвърлената част от исковете, ищците следва на осн. чл.78, ал.3 ГПК да
бъдат осъдени да заплатят на ответника разноски, както следва: ищецът Д.Д.
сумата от 3516.80лв. /3192лв. адв. възнагр. и 324.80лв. за експертиза/; ищецът
Н.Д. 2601.20лв. /2520лв. адв. възнагр. и 81.20лв. за експертиза/. Възражението
за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения е
неоснователно, тъй като същите са в размери, съвсем близки до минималния
еднократен размер на възнаграждението с ДДС по Наредба 1/2004г., като
ДДС е дължим на осн. пар.2 от ДР на Наредба №1 от 9.07.2004 г.
На осн. чл.78, ал.6 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати съразмерно с уважената част от исковете сумата от 4620лв. в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Варна, от която
4200лв. представляваща дължимата държавна такса и 420лв. заплатен от
бюджета депозит за повторна комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Джеймс Баучер 87, да заплати на Д. Й. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. ***, сумата от 105 000 лв. /сто и пет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от загубата на Н.К.Й. в резултат на ПТП,
настъпило на 17.08.2018г. в гр. Вълчи Дол по вина на водача С.Н. М.а,
управлявала л.а. „**“ с рег. №***, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва, считано от
30.06.2020г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за разликата над присъдените 105 000 лв. /сто и пет хиляди лева/ до
предявения размер от 200 000 лв. /двеста хиляди лева/, както и иска за
заплащане на обезщетение за забава върху обезщетението за неимуществени
вреди за периода 21.08.2018г. до 29.06.2020г., на основание чл.432, ал.1 КЗ
и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Присъдената сума може да бъде заплатена от ответника в полза на
ищеца Д. Й. Д. по следната, посочена в исковата молба банкова сметка с
титуляр адв. В.Н.: ***.
10
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр. ***,
срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №87, искове с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от
50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на
Н.К.Й. в резултат на ПТП, настъпило на 17.08.2018г. в гр. Вълчи Дол по вина
на водача С.Н. М.а, управлявала л.а. „**“ с рег. №***, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законната
лихва, считано от 21.08.2018г. до окончателното изплащане
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Джеймс Баучер 87, да заплати на адв. Д.Н., с
адрес гр. София, ул. Иван Денкоглу №7, сумата от 2903.25лв. /две хиляди
деветстотин и три лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща
адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. с чл.38, ал.2
ЗАдв.
ОСЪЖДА Д. Й. Д., ЕГН **********, с адрес гр. *** да заплати на ЗД
„Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. Джеймс Баучер 87, сумата от 3516.80лв. /три хиляди петстотин и
шестнадесет лева и осемдесет стотинки/, представляваща сторени по делото
разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Н. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр. *** да заплати на ЗД
„Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. Джеймс Баучер 87, сумата от 2601.20лв. /две хиляди шестстотин
и един лева и двадесет стотинки/, представляваща сторени по делото
разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Джеймс Баучер 87, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Варна, сумата от
4620лв. /четири хиляди шестстотин и двадесет лева/, представляваща
дължими за производството такси и разноски, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Варна в двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11