О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер V - 668 Година 2020, 19.02 град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро гражданско отделение,V-ти въззивен състав
На деветнадесети февруари, две
хиляди и двадесета година
в закрито съдебно заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня
ВАНЕВА
Секретар
като разгледа въззивно гражданско дело номер 477 по описа за 2020
година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК
В.КАМБУРОВА ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
]Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба вх.№57534/16.12.2019г.,
подадена от Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР на РБ, ответник
в първоинстанционното производство, с
адрес: гр. София, бул. „Александър Малинов“ № 1, представлявана от
Директора – Главен Комисар Христо Терзийски, чрез пълномощника-гл.юрисконсулт
Христина Маркова, срещу Решение №3310/29.11.2019г.,
постановено по гр.д.№5820/2019г. по описа на Районен съд- Бургас.
С посоченото решение, Бургаският районен съд
е осъдил Главна дирекция „Национална полиция“ -МВР на РБ, да заплати на С.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 1720.26 лева, представляваща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден
труд от общо 245.96 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на
положения от него за периода от 22.07.2016г. до 22.07.2019г. нощен труд, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба на 22.07.2019г. до окончателното й плащане, сумата от 245.96 лева,
представляваща общ размер на лихви за забава, изчислени върху главница в общ
размер от 1720.26 лева поотделно, от последното число на месеца, следващ всяко
тримесечие за периода от 30.10.2016г. до деня, предхождащ датата на 22.07.2019г.
Със същото решение ответникът е
осъдена да заплати сумата от 350 лева, представляваща направените от ищеца
разноски по делото, както и сумата от 118.81 лв- държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд- Бургас и разноски в размер на 200 лева- платен хонорар
на вещо лице.
С жалбата се изразява недоволство от решението и се иска неговата
отмяна. Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и необосновано,
постановено в противоречие с материалния закон.
На първо място се изразява несъгласие с изложеното в мотивите на съда за субсидиарно прилагане Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), на основание чл.46,ал.2 от ЗНА, тъй като общата уредба на трудовите правоотношения била неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл. 142, ал. 1 от ЗМВР.
Жалбоподателят счита,
че неприлагането на горецитирания
подзаконов нормативен акт, не би поставило служителите на МВР в по-
неблагоприятно положение по отношение заплащането на допълнителни
възнаграждения. Развива съображения в тази насока.
Навежда доводи
относно диференциацията на категориите служители съгласно чл.142, ал.1 от ЗМВР:
държавни служители- полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита
на населението; държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение.
Посочва, че поради
специфичните дейности и функции, осъществявани от МВР, законодателят създал специален ред,
относим само до тази категория служители.
Намира, че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и размера им (чл.178, чл.179 от ЗМВР), не били налице предпоставките за субсидиарно прилагане на други нормативни актове (КТ и ЗДСл).
Излага становище, че съгласно чл.187, ал.9 ЗМВР., при сумирано отчитане на работното време, не се предвиждало отработените часове нощен труд да се преизчисляват с коефициент 1.143.
Съгласно действащата уредба, съотношението между дневен и нощен труд в системата на МВР следвало да бъде 1:1, т.е. осем часа нощен труд- равни на осем часа дневен труд(чл.187,ал.1 и 3 от ЗМВР), а не както по КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които 7 часа нощен труд се приравнявали на осем часа дневен такъв.
Твърди, че Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ) намирала приложение само за
работници и служители по трудово правоотношение, при кумулативно наличие на
следните предпоставки: подневно отчитане; работа на смени, продължителност на
нощното работно време, по- малка от продължителността на дневното; трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми.
Счита, че необосновано и при липса на правен анализ, първоинстанционният съд приел, че предвид наличието на празнота в закона , на основание чл.46,ал.2 от ЗНА, следвало да се приложи НСОРЗ.
Иска
се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което предявените искови претенции
да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира се присъждане на направените
пред двете инстанции съдебно- деловодни разноски.
Към въззивната жалба е приложено копие от правна консултация на проф.Васил Мръчков.
При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи
следното:
Препис от първоинстанционното решение е
връчено на упълномощено от ответника лице-гл.юрисконсулт Маркова на 09.12.2019г.
Въззивната жалба е входирана в деловодството на БРС на 16.12.2019г.- следователно е подадена в
законния двуседмичен срок. Жалбоподателят е страна, която има правен интерес от
обжалване на първоинстанционното решение
и е допустима за разглеждане по
същество.
Препис от постъпилата въззивна жалба е връчен
на процесуалния представител на ищеца на
16.01.2019г.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор от въззвиаемия.
Бургаският окръжен съд, след
проверка допустимостта на подадената въззивна жалба, намира, че делото следва
да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.
С оглед на гореизложеното и на осн.267, ал.1
ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ в.гр.д.№477/2020г.
в съдебно заседание за разглеждане и решаване на 09.03.2020г. от 09.30 ч., за която дата и час на страните са изпратени
призовки.
С оглед своевременното им призовани, в
случай на необходимост, същите да бъдат призовани вкл. на посочените от тях
телефони или ако са служебно известни на съда.
На страните да се връчи препис от настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: