Решение по дело №1070/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 542
Дата: 25 септември 2019 г. (в сила от 14 октомври 2019 г.)
Съдия: Иван Божиков Димитров
Дело: 20191510101070
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

25.09.2019

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                     Година                                    Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

II гр. отделение

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                        състав

18.09.

 

2019

 
 


на                                                                                      Година

 

Иван Димитров

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

 

 
Съдебни заседатели:

      1.

Румяна Агонцева

 

 

 
       2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Гражданско

 

1070

 

2019

 
 


                                дело №                          по описа за                    г.

 

Н.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***, с настоящ адрес:***, чрез адвокат Е.М. - служебен защитник, е предявил срещу О.Н.Г., ЕГН **********, искове с правно основание чл.127, ал.2 СК. Искането е да бъде предоставено на ищеца упражняването на родителските права върху малолетното дете Н.Н.П., ЕГН **********, като при него да бъде определено и местоживеенето на детето, а на майката да бъде определен режим на лични контакти; да бъде осъдена ответницата да заплаща месечна издръжка за детето Н.Н.П., ЕГН ********** в размер на 140 лева от датата на завеждане на исковата молба.

В исковата молба се сочи, че до м.09.2018 г. страните живели на семейни начала, като от съвместното им съжителство се родило детето Н.Н.П., ЕГН **********. След раздялата между страните ответницата се установила в с. Джерман; грижите за детето се осъществяват изцяло от бащата.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата.

Дирекция „Социално подпомагане” - гр. Бобошево е представила социален доклад, след домашно посещение и проведена беседа с Н.С.П.. В доклада се сочи, че на 31.12.2018 г. в дирекцията е постъпил сигнал относно изоставянето на детето Н.Н.П. от майката О.Н.Г. в болницата, в която преди това било настанено с нея като придружител. Грижите за детето впоследствие се полагат от бащата и бабата по бащина линия, подкрепа оказва и бабата по майчина линия. Бащата е осигурил сигурна и стабилна среда за отглеждането на детето; в жилището на бащата и бабата по бащина линия в с. Блажиево са осигурени задоволителни условия в тази насока.  

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и по свое вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №536/28.12.2017 г., детето Н.Н.П. е родено на *** г. от родители Н.С.П. и О.Н.Г..

При изслушването на родителите от съда Н.С.П. е заявил, че от около 11 месеца с О.Н.Г. живеят разделени, като тя не полага грижи за детето Н.. От около месец и половина той и детето живеят в дома на    /майка на О.Н.Г./, тъй като мястото на настоящата му работа е в гр. Дупница. След изпълнението на възложената му работа, в края на 2019 г., възнамерява отново да се установи с детето в дома на    /баба на детето по бащина линия/ в с. Блажиево, където разчита на помощта на близките си.

О.Н.Г. твърди, че също желае да упражнява родителските права върху Н.. Потвърждава, че при описаното в социалния доклад настаняване на детето в болница си е тръгнала, но твърди, че преди това извикала бабата на детето по бащина линия, за да я замести. Понастоящем живее в с. Джерман, установила е съжителство с друг мъж, с който имат дете на един месец. Заявява, че новото й семейство иска при тях да живее и Н.; при напускането на дома на ищеца взела със себе си Н., но впоследствие го оставила при майка си, тъй като „тя не можела да живее без внука си“.

Свидетелката    – майка на ищеца, сочи, че в жилището й в с. Блажиево има обособена детска стая и са осигурени необходимите удобства за отглеждането на детето. Понастоящем тя е безработна и има възможност да се грижи за детето Н., докато бащата е на работа.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1 от СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му; ал.2 на цитираната разпоредба предвижда, че ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.

Относно родителя, на който да се предостави упражняването на родителските права върху малолетното дете Н.Н.П., съдът взе предвид съвкупността от обстоятелства във връзка с разглеждания случай. По делото е безспорно, че детето живее при баща си, който след раздялата между родителите полага грижите за него и е осигурил нормални условия за отглеждането му; настоящото пребиваване на детето и баща му при бабата на детето по майчина линия е временно, предвид настоящата месторабота на ищеца.

Поведението на ответницата – установеното изоставяне на детето в болницата, твърдяното от самата нея, че взела детето при себе си в с. Джерман, след което го дала на бабата по майчина линия, не води до извод, че е в интерес на детето тя да упражнява родителските права.

 Поради това упражняването на родителските права върху малолетното дете Н.Н.П. следва да се предостави на бащата Н.С.П., като при него следва да се определи и местоживеенето на детето.

Поддържането на лични отношения с родителя, който не упражнява родителските права, е необходимо не само за родителя, но и за детето. От една страна, личният контакт дава възможност на родителя да задоволява своето естествено родителско чувство, да изразява своята обич и привързаност към детето, да полага за него непосредствени грижи, да участва в неговото възпитание. Но този контакт е необходим най-вече за детето, което чувства естествена потребност да общува със своите родители. Чрез личните отношения се избягва отчуждаването между детето и родителя, който не упражнява родителските права, осуетява се опасността от създаване в съзнанието на детето на неправилна представа за този родител, запазват се добрите чувства на детето към него. Личните отношения приближават създадената обстановка до нормалната. Това позволява детето да изживее по-безболезнено разрива между родителите и липсата на единия от тях. Развитието на детето се извършва при условия, наподобяващи обикновените: при грижите, подкрепата и авторитета и на двамата родители. Всичко това е особено съществено за развитието на детето.

Затова мерките за лични отношения трябва да обезпечават възможния най-широк контакт между родителя и детето, респ. - режимът на лични отношения не следва да се различава съществено от обичайно възприетия в съдебната практика: всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10.00 ч. на съботния ден до 18.00 ч. на неделния ден с преспиване на детето при майката; 30 дни през лятото в период, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата; за три дни за Коледа през всяка четна година и за три дни за Нова Година през всяка нечетна година.

Съгласно чл.143, ал.2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си и то по начин, позволяващ да бъдат задоволени потребностите на децата с оглед тяхното нормално физическо, психическо и здравословно развитие.

При наличието на качеството "непълнолетно лице" по отношение на претендиращия издръжката правото на издръжка е безусловно, като размерът на издръжката, съгласно чл.142 СК, се определя в зависимост от две величини - нуждите на детето и възможностите на родителя и е определен само минималния размер на издръжката на едно дете, равна на една четвърт от минималната работна заплата – понастоящем 140 лв. Нуждите на детето следва да се определят съобразно обикновените условия на живот за него, като се вземе предвид възрастта му и здравословното му състояние.

Възможностите на родителя, който дължи издръжка, се определят от доходите му, квалификацията, имотното състояние, обстоятелствата дали има други деца, за които също е длъжен да се грижи, но като се има предвид, че задължението за даване на издръжка на непълнолетно дете е безусловно, че и двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и непосредствените грижи на родителя, при когото живее детето и при отчитане изцяло интереса на детето, което следва да живее така, както ако живее и с двамата си родители.

Ответницата също е непълнолетна, но е родител, трудоспособна е, като навършилите 16-годишна възраст лица имат право да полагат труд при определени условия. Тя има безусловно задължение да издържа непълнолетното си дете. Съобразно задължителните указания, дадени с т.12 на Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС, не се освобождават от задължението за издръжка на децата трудоспособните родители, които сами се издържат от стипендия, пенсия или само от издръжка, плащана им от техните родители.

Съдът счита, че за малолетния Н.Н.П. е нужна и едновременно с това постижима за родителите му обща месечна издръжка в размер на 220 лв., която следва да се разпредели между двамата родители - за майката 140 лв. месечно, а разликата от 80 лв. ведно с грижите по отглеждането и възпитанието следва да се поеме от бащата.

На основание чл.78, ал.6 ГПК вр. с чл.83 ал.1 т.2 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ДРС държавна такса в размер на 201, 60 лв. по иска за издръжка.

Воден от горните съображения, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Н.Н.П., ЕГН **********, на бащата - Н.С.П., ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетното дете Н.Н.П., ЕГН **********, при бащата - Н.С.П., ЕГН **********.

Майката О.Н.Г., ЕГН **********, има право на лични отношения с детето Н.Н.П., при следния режим:

всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10.00 ч. на съботния ден до 18.00 ч. на неделния ден с преспиване на детето при майката; 30 дни през лятото в период, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата; за три дни за Коледа през всяка четна година и за три дни за Нова Година през всяка нечетна година.

ОСЪЖДА О.Н.Г., ЕГН **********, да заплаща на детето си Н.Н.П., месечна издръжка в размер на 140 лв. /сто и четиридесет лева/, чрез бащата на детето Н.С.П., считано от 21.05.2019 г. до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване.

ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.

ОСЪЖДА О.Н.Г., ЕГН **********, да заплати по сметка на РС - Дупница държавна такса в размер на 201, 60 лв. по иска за издръжка.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок, считано от получаване на съобщението, че е изготвено, с въззивна жалба пред Окръжен съд - Кюстендил.

         

           

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: