№ 14680
гр. София, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110129937 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 114533/06.06.2022 г. на С. С. Х., ЕГН
**********, гр. София, ж.к. Света Троица, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. Манастирски
ливади, бл. 112, вх. А, ет. 2, офис 11, чрез Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“,
БУЛСТАТ ., чрез управителя Д. М., срещу „.” ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Д. Хаджикоцев № 52-54, представлявано от Здравко Стаменов
Райчев, с която е предявен главен иск по чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 26, ал.1 от ЗЗД
във връзка с чл. 22 и чл. 11, чл. 19 от ЗПК, както и чл. 143, ал. 1 от ЗПП, за прогласяване
нищожност на неравноправни клауза, предвиждаща заплащане на такса за експресно
разглеждане, предвидена в Договор № . и Анекс към него, сключен между страните, а при
евентуалност, иск да се признае за установено, че са нищожни отделните клаузи от
процесния договор на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, поради нарушение на закона, чл.
26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, поради нарушаване на добрите нрави, респективно на осн. Чл. 146 от
ЗПК, поради неравноправност.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за паричен заем
№ . на 09.01.2022 г., а на 15.01.2022 г. – Анекс към договора, с който са уговорили, че на
ищеца ще му бъде отпусната нова сума в размер на 1140 лв., за която ще дължи такса
експресно разглеждане в размер на 169.87 лв. Твърди, че договорът е нищожен на основание
чл. 10, ал. 1 връзка чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена изискуемата от закона форма и не е
предоставено копие от договора и погасителния план. Счита, че е нарушено изискването
процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, но не по-малък от 12, в
два екземпляра, по един за всяка от страните по договора. Твърди, че липсата на ясно
разписана методика на формиране на ГПР по кредита е в пряко противоречие с
императивните изисквания на чл. 19, ал. 1, вр. Чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 ЗПК. Твърди,
че в договора е посочен единствено годишен лихвен процент (ГЛП) по заема, без обаче да
става ясно тази стойност как се съотнася към ГПР по договора. Счита, че описаните в
1
съдържанието на договора такси и разходи, в това число и възнаградителна лихва, такса
експресно разглеждане и неустойка, водели до различен размер на годишния процент на
разходите (ГПР) от посочения. Счита, че в договора за потребителски кредит е налице
грешно посочен размер на ГПР, а действителният е в пъти по-висок, което е над максимално
установения праг за ГПР, предвиден в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че в договора не е
посочено какъв е размера на договорната лихва, която следва ищеца да заплати. Липсвало и
посочване на заплащане на услуга, свързана с усвояването на кредита, която не била
зачислена нито към ГПР, нито към ГЛП. Счита, че по този начин ответникът е заобиколил
изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за
кредитополучателя, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Счита, че са нарушени както национални
императивни норми, така и такива на европейското законодателство. Счита, че грешното
посочване на ГПР се явява еквивалент на липсата на посочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК и целия договор следва да се обяви за недействителен, съгласно чл. 22 от
ЗПК. Ищецът твърди, че освен това, липсвали каквито и да било условия за прилагането на
ГЛП, като нито в договора, нито в погасителния план е отбелязано какъв е общият размер на
дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по
кредита. Счита, че това отново води до недействителност на договора на специалните
основания по чл. 22 от ЗПК. Твърди, че клаузата, с която е задължен да заплати на ответното
дружество такса за експресно разглеждане на кредита, е нищожна, тъй като съгласно ЗПК
кредиторът няма право да събира такси, свързани с отпускането, усвояването и
обслужването на кредита. Твърди, че е бил принуден да сключи договора за заем, тъй като
се намирал в крайна нужда и не е разполагал с достатъчно финансови средства да задоволи
своите и на семейството си основни потребности. Сочи, че тези обстоятелства са оказали
решаваща роля да сключи процесния договор при посочените в него условия, които са явно
неизгодни. При евентуалност, моли да се признае за установено, че че са нищожни
отделните клаузи от процесния договор на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, поради
нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, поради нарушаване на добрите нрави,
респективно на осн. Чл. 146 от ЗПК, поради неравноправност. Моли съда да уважи исковете
претенции и да му присъди разноски.
Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК, оспорва исковете като неоснователни. Сочи, че процесният кредит е шести по ред
кредит, получен от ищеца от ответното дружество. Оспорва твърденията в исковата молба за
нищожност на процесния договор за кредит на посочените в исковата молба основания.
Оспорва твърдението, че ищецът се е намирал при условията на крайна нужда. Оспорва
всички доводи на ищцовата страна и моли съда да отхвърли исковите претенции.
Претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
От представените по делото писмени доказателства, преддоговорна информация,
представляваща стандартен европейски формуляр за потребителски кредит, Договор за
кредит № . от 09.01.2022 г. и Общи условия на договор за кредит, с който установява, че
между страните на 09.01.2022 г. е сключен договор за кредит, с който е предоставен кредит
в размер на 90 лева, при уговорена договора лихва в размер на 1 лев и лихвен процент за
срока на кредита в размер на 40.56 %. Общата дължима сума по кредита е определена в
размер на 109,54 лева, която включва главницата в размер на 90 лева, договорна лихва в
размер на 1 лев, както и такса за бързо разглеждане в размер на 18.54 лева, като дължимата
сума следва да бъде платена в срок до 19.01.2022 г.
От разпоредбата на чл. 10 от Общи условия на кредитодателя, представени по
делото, се установява, че всеки кредитополучател има право да кандидатства за отпускане на
суми в рамките на индивидуално определения му кредитен лимит, като в неговите рамки,
2
последният има право да изтегли допълнителни суми, чиито специални условия се уреждат
между страните в отделен Анекс към Договора за кредит.
Между страните не е спорно и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че между страните е сключен Анекс от 15.01.2022 г. към Договор за кредит № .
от 09.01.2022 г., с който е предоставена допълнителна заемна сума в размер на 1 140 лева,
като общият размер на кредита възлиза на 1 300 лева, при лихвен процент в размер на 40.02
%, като за срока на кредита се дължи възнаградителна лихва в размер на 6,69 лева. Общата
дължима сума по Анекса е определена в размер на 1 476,56 лева, която включва усвоената
главница в размер на 1 300 лева, дължимата договорна лихва в размер на 6,69 лева, както и
такса за бързо разглеждане в размер на 169,87 лева. Размерът на годишния процент на
разходите е посочен в размер на 49,1 %. Кредитът се предоставя чрез системата ePay.bg.
Срокът за връщане на дължимата обща сума е до 19.01.2022 г., който срок остава
непроменен с анекса и е уреден в Договор паричен заем № . на 09.01.2022 г.
В приложимите към Договор паричен заем № . на 09.01.2022 г. Общи условия, в т. 1
„Определения“ е посочено, че таксата за бързо разглеждане, представлява допълнителна
незадължителна услуга, предоставяна от кредитора, по искане на кредитополучателя, която
гарантира обработката на искането за кредит и отговор в рамките на 15 минути от
подаването му по електронен път. В чл. 4.2 от ОУ е посочено, че кредиторът предоставя
възможност на кредитополучателят изрично да заяви бързо разглеждане на подаденото
искане, като при отправено такова изрично искане за ползване на услугата, съгл. чл. 44 от
ОУ кредитополучателят дължи такса, която се изчислява спрямо сумата на кредита и срока
на договора. Посочено е в чл. 4.5, че услугата за бързо разглеждане не представлява
задължително условие за отпускане на заемната сума, като същата не увеличава и
възможностите на кредитополучателят да получи кредит.
Не се спори между страните, и с оглед разпоредбата на чл. 7 от ОУ се установява, че
ГПР, изчислен от кредитодателят не включва разходите за допълнителни незадължителни
услуги.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Основателността на предявения установителен иск се обуславя от установяването на
следните обстоятелства: че ищецът е подписал договора при наличие на крайна нужда,
както и всички останали положителни факти и твърдения, на които основава исковите си
претенции.
Няма спор между страните, че е предоставен кредит по Договор паричен заем № . на
09.01.2022 г. и Анекс от 15.01.2022 г. към него в общ размер на 1 300 лв., който е бил
усвоен от ищеца. Не се спори и че на ищеца с Анекс от 15.01.2022 г. е начислена такса за
бързо разглеждане на кредита в размер на 169,87 лева, както и това, че дължимата от него
такса не е включена във формирането на ГПР, посочен в Анекса. Спорът е дали са налице
неравноправни клаузи в договора, които водят до недействителност на целия договор, в
условията на евентуалност до нищожност на отделни клаузи.
При извършване преценка относно действителността на договора за кредит съдът не е
обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са
от императивен характер и за тях съдът следи служебно. Ето защо, следва да се извърши
цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор,
която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 – 9 З., договорът за потребителски кредит е недействителен.
Видно от представените по делото доказателства, кредиторът е предоставил
преддоговорна информация, в която са посочени основните параметри и условия по
3
кредита, включително разходите по кредита. В последствие договорът и анекса, с който е
извършена промяна в размера на заемната сума, са сключени отдалечено при условията на
ЗПФУ, поради което съдът намира, че е изпълнена изискуема форма за траен носител по
смисъла на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 ЗПК.
По наведеното твърдение от ищеца, че действителният ГПР е различен от уговорения
в договора, съдът намира, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски
кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК начин. Съгласно
чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими за усвояване на кредита),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Както бе установено по-горе, част от вземането на кредитодателят представлява такса
са бързо разглеждане на кредита, което вземане не е включено при формиране на посочения
в Анекса ГПР. Съдът намира, че „допълнителната такса“ следва да се включи към ГПР по
кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 ДР ЗПК за общ
разход, съгласно която "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Несъмнено заплащането от ищеца на такса за
бързо разглеждане на кредита, представлява допълнителна услуга, която произтича от
договора за кредит.
Поради гореизложеното, доколкото в процесния случай в уговорения ГПР не са
включени всички действителни разходи, то съдът намира, че е налице противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
При извършени от съда действия по изчисляване на действителния ГПР, включващ
такса за бързо разглеждане, се установява, че същият би възлизал на стойност многократно
над императивно установения праг в чл. 19, ал. 4 З., съгласно който ГПР не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва, което пък е мотивирало кредитора да прикрие
реалния процент на разходите като не включи дължимите такси в ГПР.
С оглед изложените съображения, съдът намира, че сключеният между страните
Анекс от 15.01.2022 г. към Договор за паричен заем №. от 09.01.2022 г. е нищожен като
противоречащ на чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което предявеният иск следва да
бъде уважен.
Поради несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие, съдът не дължи произнасяне
по предявения евентуален иск.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПГ в тежест на ответника следва
да бъдат възложени сторените от ищеца разноски за държавна такса в размер на 50 лева. В
производството по делото на ищеца е предоставена безплатна правна помощ на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, което се установява от представения по делото договор за правна
защита и съдействие. Възражението за прекомерност е неоснователно, поради което следва
да бъде присъдено поисканото от процесуалния представител адвокатско възнаграждение в
размер на 480 лева с вкл. ДДС. При изчисляване на дължимото адвокатско възнаграждение
4
съдът следва да съобрази редакцията на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. към момента на
сключване на договора за правна защита и съдействие, а доколкото в представения по
настоящото дело договор липсва дата, съдът приема, че същият е сключен не по-късно от
датата на представянето му в открито съдебно заседание на 15.11.2022 г. и към този момент
е била в сила редакцията на Наредбата, публикувана в бр. 88 от 04.11.2022 г.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във
връзка с чл. 26, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 и чл. 11, чл. 19 от ЗПК, предявен от С. С. Х.,
ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж. к. Света Троица срещу „.“ ЕООД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление в гр. София, р-н Лозенец, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52-54,
Анекс от 15.01.2022 г. към Договор за паричен заем № . от 09.01.2022 г., сключен между
страните.
ОСЪЖДА „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н
Лозенец, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52-54, да заплати на С. С. Х., ЕГН **********, с адрес в гр.
София, ж. к. Света Троица на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 50 лева,
представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н
Лозенец, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52-54 да заплати на адв. Д. М. М., ЕГН **********, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата в размер на 480 (четиристотин и осемдесет) лева с вкл.
ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ
на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5