Р Е
Ш Е Н
И Е
№
126
гр.
Перник, 10.07.2023
година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ: КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от
съдията Кирил Чакъров административно дело № 95 по описа за 2023 година на
Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на И.И.О., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв. А.А.
***, съдебен адрес:*** срещу
Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 изх. рег.
№ 02-140-6500/639 от 13.01.2023г. на заместник изпълнителния директор на
държавен фонд „Земеделие“. С обжалваното уведомително писмо е намален
размера на заявената сума за финансово подпомагане по заявление с уникален
идентификационен номер /УИН/ 14/250521/59489 за кампания 2021 – таблица № 1
(лист 12 - 13) и е извършено прихващане на всички оторизираните суми за
кампания 2021 – таблица № 2 (лист 14).
В жалбата се твърди, че административният акт е издаден в нарушение на разпоредбата на чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като в него не са посочени фактически и
правни основания за издаването му. Сочи се, че от уведомителното
писмо не става ясно, на какво основание е извършено намалението на поисканите
суми, защо е наложена ставка на финансова корекция, съответно липсват и мотиви
за извършеното прихващане на оторизираните суми, липсва посочване на вида, произхода и размера
на задълженията, както
и техния субект, което да обоснове, че към датата на издаване на акта в полза на Държавен фонд
"Земеделие" съществува изискуемо и ликвидно вземане спрямо И.И.О., с което да се извърши прихващане на оторизираните за подпомагане суми. Излагат се съображения, че липсата на
мотиви прави
невъзможна проверката за законосъобразност на оспорения акт и лишава
жалбоподателя от възможността да защити правата си, което от своя страна е порок от категорията
на съществените, обосноваващите нищожност на обжалвания акт, алтернативно
неговата отмяна като незаконосъобразен. Претендира се актът да бъде отменен в
неговата цялост.
С писмото придружаващо преписката при изпращането
й в съда, ответната страна представя Становище с изх. № 02-140-6900 /639#3 от 23.02.2023г. (лист 7-11) от издателя на
оспорения административния акт, съдържащо допълващи мотиви към уведомителното
писмо. В становището са изложени подробни аргумент относно законосъобразността
на оспореното Уведомително
писмо.
В съдебно заседание проведено на 29.06.2023
година, жалбоподателят И.И.О.,
редовно призован не се явява, представлява се
от адв. А.А. ***. Процесуалният представител поддържа жалбата, моли съда
да отмени обжалвания административен акт в цялост, като излага подробни мотиви
в тази насока. Претендира присъждане на съдебни разноски, прилага списък по чл.
80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.
В проведеното съдебно заседание на 29.06.2023 година,
ответникът по жалбата - заместник
изпълнителният директор на държавен фонд „Земеделие“,
редовно призован не се явява, представлява се от гл. юрисконсулт П. и
юрисконсулт Б.. Процесуалните представители оспорват жалбата, считат че
оспореното уведомително писмо е издадено в съответствие с законовите разпоредби
и не страда от порок, който да обоснове неговата нищожност. Молят съда да
отхвърли жалбата, като неоснователна, претендират присъждане на съдебни
разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, правят възражение за
прекомерност по отношение на
адвокатското възнаграждение претендирано от процесуалния представител на
жалбоподателя.
Административен съд – Перник, в настоящият съдебен състав, след
както обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
във връзка чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
И.И.О. е регистриран в
Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) с уникален
регистрационен номер /УРН/ ***. Със заявление за подпомагане от 12.05.2021г., форма
за физически лица, с /УИН/ 14/250521/59489 (лист 45-48), същият заявява схеми и
мерки за подпомагане за 2021г. по СЕПП, СПП, ЗДП, МЗС, СП (основна), ПНДП и Подмярка 13.1/НР 1. Към заявлението е
приложена в табличен вид информация за използваните парцели 2021 г. и заявените
площи по схеми и мерки (лист 49-51).
По делото са приложени резултати от автоматични проверки на въведените
данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2021 и
Резултати от автоматични проверки на въведените данни по ЗДП в заявлението за
подпомагане по директни плащания за кампания 2021 (лист 55-57), с дата на обработка последно стартиране
12.05.2021 г., с които заявителят е запознат срещу подпис на 12.05.2021г. Приложени са още, декларация по чл. 32, ал. 1 от Наредба
3 от 17.02.2015г. (Наредбата) във връзка със заявено участие по схеми за
обвързано с производството подпомагане за плодове и зеленчуци СП – (основна
група)- сливи и десертно грозде (лист 58), таблица на предоставените документи, доказващи
изискуем минимален добив на основание чл. 32, ал. 1 от Наредбата (лист 59) и
фактура издадена от И.И.О., за
доставени на получателя „Ричи Рич“ ЕООД череши (лист 60).
С процесното уведомително писмо,
издадено на 13.01.2023 г. от Владислава Казакова – заместник изпълнителен
директор на ДФ “Земеделие“, в таблица 1: Оторизирани суми по Подмярка
13.1/НР 1 е оторизирана сума в размер на 1 058.97 лв., като е направено
намаление на поисканата сума с 324.17 лв.; по СЕПП е оторизирана сума в размер
на 805.68 лв., като е направено намаление на поисканата сума с 246.63 лв.; по
СПП е оторизирана сума в размер на 573.69 лв., като е направено намаление на
поисканата сума с 175.62 лв.; по СП (основна) оторизираната сума е 0,00 лв.,
като е направено намаление с цялата поискана сума в размер на 2190.05 лв.; по
ЗДП е оторизирана сума в размер на 599.64 лв., като е направено намаление на
поисканата сума с 62.03 лв. и по МЗС оторизираната сума е 0,00 лв., като е
направено намаление с цялата поискана сума в размер на 526.16 лв. В уведомителното
писмо е посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след
извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място в
съответствие с чл. 37 от ЗПЗП на данните в подаденото заявление за подпомагане,
като тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се
във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП. В таблица 1 на писмото са посочени по схеми и мерки
исканата сума, наложените намаления и оторизираната сума. Под таблицата е направено
кратко разяснение за съдържанието на всяка от колоните, като в колона 3
"Намаления" са посочени пет основания за наложените намаления, без да
е уточнено кое основание за намаление,
за коя схема/мярка се отнася.
В таблица 2: Извършени плащания
на оспореното уведомително писмо по Подмярка 13.1/НР 1 е прихваната цялата оторизирана сума в размер на 1
058.97 лв., като в колона „изплатената
сума“ е посочено 0; по СЕПП е прихваната цялата оторизирана сума в размер на 797.72 лв.,
като в колона „изплатената сума“ е
посочено 0; по СПП е прихваната
цялата оторизирана сума в размер на 573.69 лв., като в колона „изплатената сума“ е посочено 0 и
по ЗДП е прихваната цялата
оторизирана сума в размер на 599.64 лв., като в колона „изплатената сума“ е посочено 0.
По отношение съдържанието на таблица 2, за Колона 3: "Оторизирана сума"
е пояснено – "сумата, посочена в колона 6 на таблица 1".
По отношение на Колона 4, е посочено, че
"Прихваната сума" отразява приспаднатите от оторизираната субсидия
суми, в резултат на санкции или недължимо оторизирани суми, за които има
издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и
мерки, администрирани от ДФЗ и/или "удържан данък общ доход" –
отразява сумата на данъка, който на основание чл.
65, ал. 14, във вр. с чл.
38, ал. 15 от ЗДДФЛ се удържа и внася от ДФ "Земеделие", в
качеството му на администратор на съответната помощ, в срок до края на месеца,
следващ тримесечието на придобиването на дохода. Съгласно чл.
38, ал. 15 от ЗДДФЛ, с окончателен данък се облага брутната сума на
придобитите от физически лица, нерегистрирани като земеделски стопани,
облагаеми доходи, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго
подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския
фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет. "
По
отношение на Колона 5 „Изплатена сума“ е посочено „отразява сумата, преведена
по банков път по банковата сметка, посочена от бенефициера в заявлението за
подпомагане“.
Съгласно приложената разпечатка (лист 16), Уведомителното писмо е
изтеглено от СЕУ, от бенефициера И.И.О., на
дата 26.01.2023г. Жалбата срещу Уведомителното писмо е подадена чрез административния орган до
съда, на дата 13.02.2023г.
По
делото са приложени още Заповед № 03-РД/3088 от 22.08.22 г., на
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, за делегиране на правомощия (лист
17), Решение на
Управителния съвет на фонда от 19.08.2022 г. за избирането на В.И.К.
за заместник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" (лист 19), Становище с изх. № 02-140-6900 /639#3 от 20.02.2023г. (лист 7-11), както
и Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 149, том I, рег. № 3763, дело № 121 от 2021г. на
нотариус Л.Х., район на действие РС – Кюстендил, от който е видно, че И.И.О. е собственик на поземлени имоти с
идентификатори, както следва: № 23282.46.4,по КККР на с. ***, м. „***‘ с площ
от 2833 кв.м.; № 23282.46.6,по КККР на с. ***, м. „***‘ с площ от 2967 кв.м.; №
23282.46.10,по КККР на с. ***, м. „***‘ с площ от 926 кв.м. и № 23282.45.21,по КККР на с. ***, м. „***‘ с
площ от 1643 кв.м.
С оглед установеното от фактическа страна,
Административен съд – Перник, при преценка
на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт с
оглед наведените с жалбата основания и правомощията си по чл. 168,
ал. 1 от АПК, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима за разглеждане, като депозирана при спазване на установения в чл.
149, ал. 1 от АПК - 14-дневен
срок от съобщаване на акта. Същата е насочена срещу годен за съдебно оспорване
индивидуален административен акт и подадена от адресат на акта, чиито права са
негативно засегнати от този акт, доколкото е видно, че със същия е направено намаление на заявените за
подпомагане суми по Подмярка 13.1/НР 1, по СЕПП, по СПП, по СП (основна), по ЗДП и по МЗС, а от оторизираните суми по Подмярка 13.1/НР 1, по СЕПП, по СПП и по ЗДП е прихваната цялата оторизирана сума, съответно
жалбоподателя не е получил подпомагане за 2021г.
Разгледана по същество жалбата е и основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.
168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността обжалвания административен акт на
всички основания по чл. 146 АПК.
Като извърши дължимата проверка, съдът приема, че
оспореният акт е издаден от компетентен административен орган.
Съгласно чл.
20а, ал. 1 и ал.
2, т. 2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е
изпълнителен директор на Разплащателната агенция и представлява същата.
Съгласно §
1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана
акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и
извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на
законодателството на Европейския съюз. Разпоредбата на чл.
20а, ал. 4 от ЗПЗП предвижда възможност изпълнителният директор да делегира
със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от
националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д,
ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за
подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на
средствата от Европейските фондове при споделено управление и по този закон и по
подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и
на директорите на областните дирекции на фонда. В случая, видно от
представената по делото Заповед № 03-РД/3088/22.08.2022 г., издадена от
Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", на заместник-изпълнителния
директор на ДФ "Земеделие" – В.И.К., са делегирани
правомощия, включително (по т. 1 от заповедта) да издава и подписва всички
уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане, които са подали заявления по реда
на Наредба № 5 от
27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания. Персоналната компетентност на подписалото Уведомителното
писмо лице също е удостоверена по делото с представеното Решение на Управителния съвет на фонда от 19.08.2022
г. за избирането на В.И.К. за заместник изпълнителен
директор на ДФ "Земеделие".
Уведомителното писмо е издадено в
изискуемата писмена форма, но при
неспазване на изискването относно неговото съдържание.
Съдът споделя възражението на оспорващия, че при
издаване на Уведомителното писмо не е спазено въведеното с чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК изискване, като в тази връзка същото се явява немотивирано.
Съгласно чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактически
и правни основания за издаването му. Мотивите на административния акт
представляват единство от фактически и правни основания за издаването му, и
тяхното наличие позволява на адресата да разбере волята на административния
орган и да защити адекватно правата и интересите си. Те имат съществено
значение и при осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, тъй като
липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за
отмяна на издадения акт.
В настоящия случай в Уведомителното писмо е
посочено само, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след
извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място
на данните по подаденото заявление за подпомагане, както и че тези данни са
сравнени с информацията във външните регистри на ИСАК.
Никъде в акта обаче не е посочено, какви факти
обосновават неоторизирането на
заявените за подпомагане суми, съответно неизплащането (прихващането) на оторизираните суми.
Видно от
съдържанието на уведомителното писмо в таблица 1: „Оторизирани суми“ в Колона
3 "намаления" е посочено, че се отчитат:
-
намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са
установени всички недопустими за подпомагане пощи в съответното заявление -
проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или
автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и
предоставени данни от МЗм и МОСВ;
-
намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване
и/или редакция на заявлението, съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г.
за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания;
-
наложена ставка на корекция (финансова дисциплина), определена съгласно чл. 26
от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и чл. 8, § 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, в
изпълнение на Регламент (ЕС )№ 2021/951 на Комисията от 11.06.2021 г. За
кампания 2021 е в размер на 1,658907%;
-
линейно намаление съгласно чл. 51, § 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано
съгласно чл. 6, § 2, б. е), т. i) от Регламент (ЕС) № 809/2014 на Комисията;
-
линейно намаление, съгласно чл. 65, § 2, б. в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013,
налагано съгласно чл. 6, § 2, б. е) т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) №
809/2014 на Комисията.
Поясненията към колона 3 на таблица 1 и
извършените намаления по съответните схеми не покриват според съда изискването
за мотивираност на административния акт. Те представляват механично
възпроизвеждане и изброяване на множество основания, които могат да послужат за
намаление на субсидията по заявените схеми и мерки за директни плащания, базирани
на площ за кампания 2021 г., но не и конкретни такива. Същите въобще не могат
да бъдат отнесени към фактическите основания на органа за постановените
намаления, т.е. по отношение на наложената санкция е невъзможно да се установи
еднозначно, каква е действителната воля на административния орган. В оспореното
уведомително писмо липсват каквито и да е съображения на административния
орган, обосноваващи извършеното намаление, по отношение, на кои от имотите е
налице несъответствие, кое от посочените основания, в поясненията към колона 3
"намаления", е относимо в случая. Никъде в писмото не е посочено,
какви факти от установените от административния орган при извършените задължителни
административни проверки и проверка на място са обосновали намалението на
исканите от жалбоподателя суми по всяка от тези схеми и мерки. Налагането на
санкция следва да бъде съобразено с установената недопустима за подпомагане
площ, основанието за недопустимост, схемата, по която е заявен процесния
парцел. Това е необходимо, за да се определи правното основание за налагането й
и съответния размер.
В
същото време и в таблица
2: „Извършени плащания“ не е посочено, на какво правно основание е извършено въпросното
неизплащане на оторизираните
суми, нито пък са изложени някакви фактически обстоятелства в тази насока.
Това не става ясно
от оспорения
акт -
обясненията към таблица 2 за
Колона 4,
а и от административната преписка по издаване му, тъй като липсват каквито и да било данни, от които да се
установява наличието на някоя от хипотезите на недължимо оторизирани суми, за
които да има издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по
други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ и/или удържан данък общ доход, както
се сочи в оспорения акт.
От
изложеното следва, че в случая е налице пълна липса на мотиви, която не дава възможност на
съда да провери доколко е законосъобразен оспореният административен акт.
Мотивирането на акта е една от гаранциите за неговата
законосъобразност, тъй
като с излагането на мотиви се довеждат до знанието на страните в
административното производство съображенията, по които административният орган
издава или отказва да издаде акта си, което подпомага страните в избора им на
защита и съответно при обжалването им прави възможен контрола за
законосъобразност.
За да бъде спазено изискването за форма, актът дължи
да съдържа ясно и недвусмислено изложение на фактическите основания, въз основа
на които е постановен, докато в процесното уведомително писмото не е посочено
какви фактически обстоятелства са взети предвид за достигане на посочения
резултат и кои са приложените правни норми.
Едва в допълнително изготвеното Становище (лист 7-11) с изх. № 02-140-6900/639#3 от 20.02.2023г. административният орган е изложил допълващи мотиви към
уведомителното писмо, в
частта на решението си да намали поисканите от заявителя суми за оторизиране,
но дори и в цитираното становище липсват мотиви обосновали решението на органа
да извърши прихващане на оторизираните суми.
В тази връзка и независимо, че в Становище с изх. № 02-140-6900/639#3 от 20.02.2023г. се съдържат мотиви обосновали решението на органа да извърши намаление на
заявените за оторизиране суми,
съдът намира, че е
необходимо да отбележи, че е недопустимо волята на административния орган да бъде мотивирана
за първи път след издаване на административния акт, едва след образуване на
съдебно производство по повод оспорване на този акт.
Съдът отчита, че съгласно незагубилото приложимост
и след приемането на АПК Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на
ВС на РБ, е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ,
съставен с оглед предстоящото му издаване, като в същото Тълкувателно решение е
прието и че "Не съществува пречка мотивите да бъдат изложени и
допълнително, след издаването на административния акт, стига да се постигат
целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на
индивидуалните административни актове и отказите за издаване на такива.... Също
така би следвало да се приеме за възможно мотивите да бъдат изложени и в
препроводителното писмо, с което жалбата на страната и административното
производство се изпращат на по-горния административен орган за разглеждане...
", като е изтълкувано, че в тези случаи допълнителното излагане на
мотивите позволява на страните своевременно да се запознаят със съображенията,
по които е издаден актът, и да организират защитата си срещу него, съответно
по-горният административен орган и съдът, пред който актът е обжалван, ще
разполагат с необходимата основа за по-правилно извършване на проверката на
законосъобразността и правилността на обжалвания акт.
Никоя от тези допустими хипотези не е налице в
процесния случай, тъй като цитираното Становище не представлява документ,
съставен с оглед предстоящото издаване на оспореното Уведомително писмо, нито в
последното има извършено препращане към мотиви, съдържащи се в такъв документ.
Макар да е издадено от същия административен орган,
който е издал и обжалваното Уведомително писмо, Становището, което единствено
дава някаква насока за основанията обосновали решението на органа да извърши намаление на
заявените за оторизиране суми, не може да се приеме за част от административната
преписка. Това Становище е изготвено по повод вече депозираната до съда жалба,
с която е оспорено издаденото Уведомително писмо, т. е. в случая адресатът на
акта не е бил запознат с изложените в това становище фактически основания и
съответно не е могъл да оспори същите с подадената до съда жалба и адекватно да
организира защитата си срещу тях. Даденото в Тълкувателно решение № 16 от
31.03.1975 г. на ОСГК на ВС на РБ разрешение на този въпрос е свързано с
възможността административният орган – издател на акта, да допълни мотивите си
със съпроводителното писмо, с което административната преписка се изпраща на
по-горестоящия административен орган, т. е. при оспорване на акта по
административен ред, тъй като в този случай адресатът на акта би имал
възможност да оспори акта и по съдебен ред, след като вече се е запознал с
допълнително изложените мотиви при оспорването на акта по административен ред.
В случая Становището не е дадено при оспорване по административен ред и
адресатът на акта не е бил запознат с допълнително изложените в него мотиви преди
да упражни правото си на оспорване на акта по съдебен ред.
Допуснатото в случая нарушение на изискването за
спазване на законоустановената форма на акта е съществено, доколкото препятства, както възможността на оспорващия да изгради
адекватно защитата си, така и преценката на съда за съответствието на акта с
материалния закон. Липсата
на мотиви е тежък порок, който във всички случаи е самостоятелно основание за
отмяна на издадения административен акт, тъй като се отразява върху неговата
действителност и го прави незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 2 от АПК,
в този смисъл /Тълкувателно решение №
4/22.04.2004 г. на ВАС по адм. дело № 4/2002 г./.
По тези съображения съдът
намира оспорения административен акт за незаконосъобразен, поради което същият
следва да бъде отменен, тъй като е
издаден при неспазване на установената от закона форма – отменително основание
по реда на чл. 146, т. 2 от АПК.
Доколкото естеството на акта не
позволява решаването на въпроса по същество от съда, то на основание чл. 173,
ал. 2, предл. 3 от АПК, преписката следва да бъде изпратена на ответника за
ново произнасяне по подаденото от И.И.О.
заявление с уникален идентификационен номер /УИН/ 14/250521/59489 за кампания
2021, при спазване на дадените по-горе задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона, като на основание чл. 174, изр. 1 от АПК се определи и
срок за произнасянето, който според съда, следва да е едномесечен, считано от
датата на получаване на заверен препис от решението.
С оглед изхода
на спора следва да се постави на разглеждане претенцията на жалбоподателя за
присъждане на разноски, изразяващи се в заплатената държавна такса за
образуване на съдебното производство в размер на 10 лв. и заплатеното
адвокатско възнаграждение по договори за правна защита и съдействие (лист 71) и
(лист 74), за сума в общ размер на 1200 лв., съгласно списък на разноски (лист
69). На основание чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт.
Във връзка с гореизложеното, с оглед
срочността на заявената претенция и като взе предвид своевременно направеното възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, съдът счита, че ответникът
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото
разноски, размер на 810 лв., от които 10 лв. - държавна такса за образуване на съдебното
производство и 800 лв. – адвокатско възнаграждение съобразено с разпоредбата на
чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл. 172, ал. 2, във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на И.И.О., ЕГН **********, адрес: ***, Уведомително писмо
за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 изх. рег. №
02-140-6500/639 от 13.01.2023г. на заместник изпълнителния директор на държавен
фонд „Земеделие“, с което е намален размера на заявената сума за
финансово подпомагане по заявление с уникален идентификационен номер /УИН/
14/250521/59489 за кампания 2021 и е извършено прихващане на всички
оторизираните суми за кампания 2021, като незаконосъобразно.
ИЗПРАЩА преписката на
заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за ново произнасяне по
заявление за подпомагане УИН
14/250521/59489 за кампания 2021, подадено от И.И.О., ЕГН **********, адрес: ***,
съобразно дадените мотиви на настоящото решение, представляващи задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона, в едномесечен срок от
получаването на заверен препис на решението.
ОСЪЖДА Държавен фонд
"Земеделие" с адрес гр. София, бул. "***" № 136 да заплати
на И.И.О., ЕГН **********, адрес: ***,
сумата в размер на 810 /осемстотин и десет/ лв.,
представляваща направени по делото съдебни разноски.
Решението може да бъде
обжалвано, с касационна жалба, пред Върховния
административен съд на Р.
България, в 14
–дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи по реда на чл. 137 от АПК.
СЪДИЯ:/п/