МОТИВИ към присъда № 15 от 10.06.2015г.
по НОХД № 320/ 2014г. по описа
на Кюстедилския окръжен съд
Обвинението
срещу Р.С.Д. ***, *** област е за
извършване на престъпление от общ характер по чл.343, ал.1, б. “В” НК вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК при фактическата
и правна обстановка, изложени в обвинителния акт- затова, че на 01.08.2013г.
около 01,10 часа на ПП-І, Е- 79,
км 353+950 – в района на гр.***, кв.”***” при управление на т.а. м.”***”, м.”***” с рег. ***,
е нарушила правилата за движение по
ЗДП- чл.20, ал.2, изр. 1, пр.3 ЗДП – „Водачите на пътните превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие”- не е избрала безопасна скорост, съобразена с условията
на видимост през нощта, за да бъде в състояние да спре пред предвидимото
препятствие- движещият се в нейната лента за движение в посока гр.*** пешеходец и по
непредпазливост е причинил смъртта
на Д.Д.И. от ***.
Прокурорът поддържа
обвинението, счита, че същото е доказано и изразява становище, че на подсъдимата
следва да се наложи наказание лишаване от свобода в размер към средния,
предвиден в закона, което да се отложи при усл. на чл. 66 НК. Иска се и приложение на разп. на
чл.343Г от НК и постановяване на лишаване от право да управлява МПС.
Пострадалите от
престъплението М.Б.М. и А.И.Д.– низходящи на
починалата вследствие ПТП Д.Д.И. не са предявили граждански искове за
неимуществени вреди в наказателния процес. Същите са конституирани
като частни обвинители в наказателния процес. Чрез повереника си адв. Б.
искат налагане на справедливо наказание.
Защитникът на подсъдимия-
адв.Т.Г. пледира за оправдаване на Д. по повдигнатото обвинение, като развива
доводи, свързани с липсата на нарушени
правила от негова страна по ЗДП, респ. за наличие на случайно деяние по см. на
чл.15 НК.
Подсъдимата Р.С.Д.
дава обяснения пред съда. Не се признава за виновна, изразява съжаление за
настъпилия вредоносен резултат и иска постановяване на справедлива присъда.
Кюстендилският окръжен съд,
след като събра необходимите
доказателства за изясняването на делото от фактическа и правна страна и след
обсъждането им както поотделно, така и в тяхната съвкупност и при реда и усл.на
чл.16, чл.301 и сл.от НПК, приема следната:
фактическата
обстановка
Подсъдимата Р.С.Д.
е роден на ***г***. ***, *** гражданка,
жител и живущ ***. С *** образование, работещ. ****, ***, *** със св.Д.М.. Притежава много добри характеристични данни.
Правоспособен шофьор е от 2007г., като няма съставени АУАН, НП и ПАМ на
извършени нарушения по ЗДП.
Пострадалата Д. И. живеела
само в с.***, *** област. На
26.07.2013г. пристигнала на гости на дъщеря си
св.А.Д. в кв.”***”. Същата
споделила пред дъщеря си, че се страхува от лица, живущи в с.***, с които
искала да води дела. Носела със себе си багаж и останала при св.Д. да й
погостува. Домът на св.А.Д. се намирал
отстрани на главен път Е-79 от
лявата страна по посока на движението към гр.***, от другата страна на табелата
за гр.***, в кв.”***”.
На 31.07.2013г. св.Д. вечерта
предложила на пострадалата на вечеря, но тя отказала и към 24,00 часа легнала
да спи. Същото сторило и семейството на св. Д.. След известно време
пострадалата И. станала, напуснала къщата на дъщеря си в кв.*** и излязла
навън.
Към 23,30 часа от гр.Петрич с
т.а. м.”***”, м.”***”
с рег. *** по посока гр.*** потеглили подс.Д.
и приятелят й св.М.. Автомобилът бил с десен волан и бил натоварен със
земеделска продукция, която двамата прекарвали в този период от годината до гр.***,
където я продавали. Автомобилът бил управляван от подс. Д.. След излизането на
автомобила от гр.Петрич, тя се движела със скорост от около 60- 70 км/ч. В района на гр. Сандански св. М., намиращ се на седалката
до шофьора вляво, заспал.
Подс.Д.,
наближавайки гр.***, се движела със
скорост около 61 км/ч.
на къси светлини. В района на гр.***, преди навлизане в града, на прав участък от пътя, подс.Д., след моста започнала да се спуска към кв. „***”.
Времето било сухо, но районът не бил осветен с улично осветление. По същото
време пострадалата И. излязла на пътя и
се движела в лентата за движение на товарния автомобил, в дясната й част.
Вървяла бавно, с наведена глава. При км 353+950, фаровете на автомобила на
подс.Д. й осветили движещата се в този момент в близост до страничната бяла
ограничителна линия И., при което подсъдимата
не успяла да реагира и не задействала спирачната система на
автомобила, застигнала и уда*** отзад в
подбедрицата жената на пътя в областта на левия й крак. Ударът настъпил в
близост до страничната лява непрекъсната ограничителна линия в лентата за движение на автомобила. Ударът бил с предните десни части
на автомобила, като в резултат на него тялото на И., вследствие на появилата се
инерционна сила, се отхвърлило към
предната част на МПС. След този първоначален удар Д. продължила да управлява
т.а. с почти същата скорост, а тялото на пешеходката с десните си ребра се
силно се притиснало и деформирало предната броня, предния десен калник,
предната маска и предния капак, счупило десния фар и десния мигач. От
продължилото постъпателно движение на МПС в права посока и малкото триене,
тялото й се плъзнало нагоре и надясно.
При това преместване главата й достигнала и счупила предното стъкло на около 39 см от страничната колона и
на около 30 см
от долния му ръб. След удара се плъзнало
странично покрай дясната част на МПС, като счупило страничното огледало за
обратно виждане и паднало на банкета на около 2 метра по перпендикуляр от
страничната ограничителна линия. След падането тялото се плъзнало за кратко и
се установило неподвижно на около 25, 60 метра от първоначалния удар.
При удара подс.Д.
извикала силно „Ударих човек” и отклонила автомобила в насрещното движение.
Вследствие на вика й заспалия междувременно до нея св.М. се събудил и видял, че
автомобила се намира в насрещното платно. Инстинктивно посегнал към волана,
като междувременно подс.Д. овладяла автомобила и
спряла в лявата страна на банкета. Започнала да вика и казала, че е уда*** човек. Помолила го да звънне на телефон 112, което
св.М. направил. Видно от писмо №**********/08.12.2014г. на МВР Дирекция
„Национална система 112”
е, че сигнала за настъпилото ПТП е подаден от него в 01,19 часа. Междувременно,
до идването на помощ, двамата започнали да обикалят района, за да търсят
тялото, което подс.Д. уда***,
като си светели с мобилните телефони.
По същото време св.К. и св.П.
изпълнявали служебните си задължения като дежурен автопатрул в района на гл.път
Е-79 за времето от 22,00 часа до 06,00 часа. Били направили обход до края на
района до границата с гр. *** със служебен автомобил и спирали в района на с.***.
Спрял преминаващ автомобил и пътник в него съобщил за станало ПТП в района на
гр. ***, на около 6-7 км
от тях, като казал, че този автомобил правел странна маневра. Двамата свидетели
веднага потеглили към указания район.
В района на кв.*** на гр.***
видели товарен микробус, отбил вдясно в посока ***, с фарове, насочени към гр.***
Бил със счупена дясна част- фар, броня и предно стъкло. Видели, че в далечината
мъж и жена осветяват и търсят нещо по пътя. Двамата им казали, че подс.Д. е уда*** нещо по пътя и че те го търсят. Св.К. преценил по
щетите на автомобила, че е настъпил удар с човек и четиримата отново обходили
района. Намерили труп на жена- пострадалата И.,
който бил изхвърлен през мантинелата в странични храсти, на около 2 метра от начало на
отводнителен отскок вдясно от платното за движение, гледано по посока гр. ***.
Св.К. и П. запазили района на
местопроизшествието и извикали дежурна оперативна група от гр.***. Започнала
работа по установяване самоличността на жената.
Полицаите отишли в района на
близките къщи, където живеела св.А.Д.,
която се събудила към 01,30 часа и установила, че майка й я няма. При проведен
разговор с дошлите полицейски служители било направено описание на намереното
тяло и св. А.Д. съобщила, че това е майка й.
Подсъдимата заедно със св.М. били
заведени във ФСМП *** и там на нея и на св.М. била иззета кръв за изследване за
употреба на алкохол. Видно от приетите по реда на чл. 282, ал.1 НПК две химически експертизи,
изготвени от в.л. К.И. под №№288 и 289/05.08.2013г. е, че в кръвта на подс.Д. и на св.М. не се съдържа етилов алкохол.
Бил извършен оглед на ПТП-
срвн. огледен протокол на л.18 от
дознание № 127/2013г. по описа на РУП ***, който започнал в 02, 36 часа и
приключил в 04, 00 минути. Същият бил изготвен в присъствие на поемни лица и
бил придружен с изготвена скица, в която е отразена пътната обстановка,
местоположението на тялото на пострадалата и на автомобила, както и откритите веществени следи по платното- дамска
чехла, пластмасово уплътнение за огледало, парченце счупено стъкло, парче
пластмаса, следа в пясъка до
непрекъснатата линия, разделяща пътното платно от банкета, отводнителна
канавка, приета като ориентир на огледа, описани са и отстоянията на посочените предмети до
съответните ориентири. Описано е състоянието на пътното платно- в много добро
състояние, размерите на лентата посока ***, маркировката на същото-
непрекъсната линия, местоположението на МПС- на 250 метра от
предполагаемото място на удара в левия банкет, фигурира подробно описание на
същия—десен волан, следи от удар в
дясната броня и под предния капак тип „вдъбнатини”, счупен десен фар и мигач,
както и бронята в десния й край; счупено
предно панорамно стъкло в долния му десен край в зоната на долен десен
ъгъл; с приблизителни размери на счупването, счупено странично дясно огледало
за обратно виждане и следи от блъсване по дясната шофьорска врата. Отразено е, че табелата с надпис „***” се
намира на около 100 метра
преди предполагаемото място на удара. Посочено е описание на местоположението
на тялото на пострадалата, както и наличието на многобройни наранявания по нея
в областта на лицето. Били направени съответните снимки от намерите обекти в района на ПТП.
От
съдебномедицинска експертиза на труп № 43/ 01.08.2013г., извършена от в.л. д-р Н.
и приета от КОС като обективна и неоспорена от страните се установява, че Д. И.
е претърпяла множествена травма: 1.фрактури
на гръбначен стълб, таз, десет десни и две леви ребра, лява лопатка, двете
кости на лява подбедрица с луксация в глезенната става с кръвонасядания в меките
тъкани около счупванията; 2. разкъсване на съчленението
между черепа и гръбначни ястълбс разкъсване и контузии на продълговатия мозък в
тази област; 3. контузии на главен мозък, субарахноидален кръвоизлив по мозъка;
4.разкъсвания и контузии на гръдни и коремни оргтани- аорта, перикард, бял
дроб, черен дроб, слезка, двата бъбрека, с кръвоизливи в гръдна и коремни
кухини и десностранен пневмоторакс; 5.разкъсно- контузни рани, кръвонасядания и
охлузвания по глава, тяло, крайници, лек моздъчен и белодробен оток, тъмна
течна кръв.
Смъртта на Д. И. се дължи на тежките травматичните
увреждания на жизненоважни органи (основно разкъсвания на продълговат мозък,
аорта, бял и черен дроб), които са несъвместими с живота. Смъртат е настъпило
бързо мигновено и е била неизбежна.
Установените по трупа
травматични увреждания са причинени по механизма на удари с или върху твърди тъпи/тъпоръбести
предмети с различна форма и големина с
по- голяма сила и добре отговарят да са получени при автомобилна травма:
блъскане на пешеходец от микробус. Предвид вида и разположението на
уврежданията най- вероятният механизъм на травмата е: първоначален удар с предни десни части ва
автомобила (броня, решетка или др.) по задна част на долните крайници (основно
левия) на пострадалата; последващи удар
с по-високи части в поясноседалищна
област, гърба и главата, последващо отхвърляне от автомобила и падане на
пострадалата върху пътното платно. В момента на първоначалния удар пострадалата
е бил права, обърната със задна/ възможно леко заднолява част към автомобила.
Всички травматични увреждания са получени приживе. По трупа не са установени следи от
прегазване или влачене, респ. други увреждания, които да не могат да бъдат
получени при тази автомобилна травма.
От констативен протокол от 06.08.2013г. за проверка на техническото
състояние на МПС- срвн. л.131 от ДП е видно, че същото е изправно, като са
налице констатираните и в огледния протокол поражения по осветителната система-
счупени десен фар и десен мигач, фаровете са за английско движение, както и
пораженията по купето- ударен преден калник, ударена предна дясна престилка,
предно стъкло счупено вдясно. При тестване на спирачната система и приложен
протокол, в който е отбелязано, че
същият е в добро състояние. Кормилното
управление, гумите, стъклочистачки и
друга сигнализация са изправни.
От справка от сектор КАТ от
ОДП ***-л.126 от ДП се установява, че подс.Д. е
придобила свидетелство за правоуправление на 28.09.2007г. и до този момент
няма наказания по ЗДП.
Характеристичните данни на
подсъдимата са много добри. От пок. на св.Е.Д.- нейна сестра, се установява, че
подсъдимата след смъртта на баща й в ниска възраст, е била отгледана фактически
от нея, като независимо от финансовите трудности е успяла да завърши ***си
образование. Същата била съвестна, трудолюбива, искрена и добронамерена. Била
много разстроена след ПТП и споделила със свидетелката, че е видяла жена на
пътя с тъмни дрехи и се изплашила. Пътувала често и познавала добре пътния
участък. След катастрофата не била концентрирана и била много притеснена
затова, че е пострадал човек вследствие
действията й.
Пред органите на досъдебното
производство е назначена и приета
автотехническа експертиза, извършена от в.л. инж. Вл.Н.-
срвн. същата на л. 77 от ДП. От същата се установява, че в момента на
първоначалния удар пострадалата е била права, с обърната задна част (възможно и
леко задно ляво) към автомобила. Мястото на ПТП е на прав участък от главния
път Е-79 (353+950 км),
след десен завой на главния път, преди табелата на кв.*** по посока гр.***. Платното за
движение е двупосочно, повърхностна
настилка от дребнозърнет гладък асфалт с добре запазено покритие, без дупки,
изкуствени или други неравности. Двете ленти са разделени по средата от смесена
маркировка на осевата линия тип М5, като прекъснатата линия е валидна за
движещите към гр.***, а непрекъснатата -към гр.***. Като ориентир вещото лице е ползвало началото
на отвододнителен водоскок вдясно от платното за движение, гледано по посока
гр.***. На разстояние 100
метра преди линията на ориентира непосредствено след
моста на реката надлъжния наклон на платното за движение е малък към нулев.
Вещото лице е приело, че
скоростта на движение на т.а. е била около 68, 9 км/ч при максимално
допустима скорост за т.а. от категория N1 от 80 км/ч. Мястото на удара е
района както следва-на 4,40
метра по дължина на платното за движение по посока гр.***, преди линията на ориентир №1 и на 1-1,20 метра по широчината
на същото вляво от ориентир №1. Ударът е настъпил в близост до страничната
непрекъсната бяла ограничителна линия на лентата за движение на т.а. вещото
лице е определило опасната зона в размер на 79, 50 метра. Посочило е, че
разстоянието на видимост за водачката е зависимо от разстоянието на осветената
зона пред автомобила и скоростта на пешеходката, която е приета, че е 2,9 км/с. Подчертана е техническата
особеност- участъка с асиметрично
осветяванепред МПС, заводски оборудвано с фарове за ляво движение. Съгласно
изискването на европейските норми за видимост при управление на къси светлини
осветеното пространство пред автомобила следва да е: десен фар- максимална
осветеност напред пред фара на разстояние до 50 метра, а надясно от
центъра на фара достига до 4 метра; ляв фар- ясна
осветеност пред фара на разстояние от 50- до 75 метър са най- силно
осветените точки в лявата часдт на платното пред МПС, а наляво от центъра на
фара осветеността достига до 4
метра. В участъка от 25-ти до 50-ти метър пред МПС е
зоната на максимална осветеност пред автомобила по цялата дължина на платното
за движение. С оглед особеностите на автомобила, вещото лице е дало два
варианта за движение на подсъдимата- при движение на къси светлини е приело, че
разстоянието от момента на възприемането
на пешеходката до момента на удара е 95, 60 метра, а при режим на
дълги- 145, 60 метра.
С оглед на това е прието, че за времето до удара от 4, 99 секунди, за Д. е
съществувала техническа възможност да задейства спирачната система. Вещото лице
е отрекло възможността пострадалата да е
пресичала, позовавайки се на СМЕ и уврежданията по тялото, сочещи, че
първоначалния удар е в лявата подбедрица, ляво бедро и лява лопатка при
положение на тялото в гръб, респ. прави се извода, че движението на
пострадалата е било в попътно с посока гр.***, което е технически
неправилно поради липса на пряк визуален контакт към попътно движещите се
участници в движението.
От допълнителното заключение на
същото вещо лице- л.94 и сл. от ДП, се установява, че скоростта на т.а.,
определена по удара на главата в предното стъкло по метода на Коршаков е 56, 0 км/ч, а по метода „Апел”-
61, 9 км/ч.
Безопасната скорост при конкретния автомобил, с която за водачката е
съществувала техническа възможност да предотврати ПТП е 51, 9 км/ч. Мястото на удара е изчислено по идентичен
начин с първоначалното заключение- на 3,60 метра по дължината
на платното за движение по пооска гр.*** преди линията на избрания Ор1 и на
1,00- 1,20 метра
по широчината на платното за движение вляво от избрания Ор1, гледано всъщата посока. Разликата от първоначално
определеното място до дължина от 4,40 метра се различава само с 0,80 метра по дължина,
което е несъществено.Ударът е настъпил
на разстояние от около 20,30
метра преди мястото върху десния банкет, на което е била
открита пешеходката и на около 0,90 метра след линията на ориентира. Вещото
лице е определило като опасна зона за спиране при скорост от 68,9 км/ч- 79,50 метра и при
скорост от 56 км/ч- 58,90
метра. Подчертано е, че при движение на къси светлини и
със система от асиметричен наклон на осветяване за ляво движение, осветяването
на пешеходката пред десния фар ще започне на разстояние от 50 метра от МПС.
Разстоянието до удара, изминато от т.а. със скорост от 68,9 км/ч от момента на
възприемане на движещата се пешеходка до момента на удара е 52, 20 метра. При такова
разстояние и с такава скорост Д. не е имала техническа възможност на
предотврати ПТП чрез спиране. Разстоянието
до удара, изминато от т.а. със скорост от 68,9 км/ч от момента на
възприемане на движещата се пешеходка до момента на удара е 52, 50 метра. Разстоянието до
удара, изминато от т.а. със скорост от 56 км/ч от момента на възприемане на движещата
се пешеходка до момента на удара е 52, 70 метра.
Заключението на експерта е, че
безопасната скорост, при която за водачката Д. е съществувала техническа
възможност за предотвратяване на ПТП е 51,9 км/ч.
КОС назначи тройна комплексна
АТЕ, изготвена от в.л. У., В. и Н.. От нейните заключения се установява
следното: Вещите лица са определили скоростта на движение на т.а. по два метода- на спирачните следи (каквито
не са оставени) и по мястото на счупване на предното стъкло и са приели, че
същата се е движела със скорост от 61, 5 км/ч поради липсата на спирачни следи.
Посочили са, че опасната зона е била в
размер на 68, 83 метра.
Изрично са посочили, че пешеходецът става опасност за движението от момента, в
който покаже намерение с действие да препречи пътя на МПС. Счели са, че
пешеходката е стъпила на платното 30, 74 метра преди мястото на удара и тогава
водачката е следвало да я възприеме като
опасност, като са се позовали на
писмените обяснения непосредствено
след ПТП на водачката Д. преди образуването на ДП. От находките по мястото на
ПТП са установили мястото на удара- надлъжно на 4,40 метра преди
нормалата към Ор1 и напречно- 1,20 метра от дясната ограничителна
непрекъсната единична линия. Приели са следния механизъм на удара- Т.а. се
управлява от подсъдимата Д. със скорост от 61,5 км/ч; на 4, 40 метра преди Ор1
пострадалата е тръгнала да пресича пътното плътно перпендикулярно или близо до
перпендикуляра на оста на пътя; в този момент автомобилът е на разстояние от около 30 метра пред пешеходката;
водачката насочва автомобила вляво; след
по- малко от 2 сек. блъска навлязлата на платно пострадала и спира
автомобила в лявата част на пътя, след
около 200 метра.
Тъй като в момента на удара пострадалата е била права, обърната със задна,
възможно задно лява част към автомобила, е избрана по голяма дължина- 1,20 метра при
определяне на отстоянието до автомобила, от което водачът би могъл да го
възприеме. Основната причина на ПТП според в.л. е внезапното навлизане на
пострадалата в платното за движение,
където е забранено и тъмното й облекло и това, че не се е съобразила с приближаващите МПС. Вещите лица сочат, че с
оглед приетото от тях, че пострадалата е станала опасност на разстояние от 30, 74 метра преди мястото на
удара и при опасна зона от 68,83
км, тя е попадала
в нея, въпреки че спиране на автомобила не е предприемано. Спирането на
автомобила на 200 метра
след мястото на удара потвърждава, че подсъдимата не е ползвала спирачки.
Вещите лица са изследвали и реалната
зона на осветеност от фаровете. Приели са с оглед особеностите на автомобила- с
десен волан на къси светлини същият осветява насрещната пътна лента около 60- 70 метра, а банкета вдясно- на 35-45 метра. Пешеходката е
попадала в обсега на фаровете 2,4 сек. преди удара- фаровете усреднено
осветяват 40 метра,
а е могла да бъде забелязана на 30, 74 метра, време по- малко
от необходимото за изминаване на опасната зона за спиране, което 6,2 сек.
Спирачната система е задействана за
осъществяване на служебно, а не аварийно
спиране едва след удара, когато автомобилът
е спрял на 200
метра. Ако водачката се е движела със скорост от 41 км/ч би могла да спре
управлявания от нея автомобил преди точката на удара- в края на зоната,
осветена от късите светлини на фаровете.
Посочено е, че осветеността на пътя при движение на дълги светлини не се
различава съществено при конструкции на автомобили с ляв или десен волан.
Направен е извода, че водачката не е имала никаква техническа възможност да
предотврати ПТП. Такава би имала, ако в
един по- ранен момент се е била съобразила с конструктивните особености на
автомобила с десен волан и при движение не би превишила скоростта на
движение над 40 км/ч, когато би могла да
спре в рамките на осветеното пространство.
Отново по инициатива на КОС
бе назначена и комплексна арбитражна
тройна допълнителна СМАТЕ, изготвена от вещите лица гл.асистент д-р Р.Х.,
инж.Ц.В. и инж.С.М., приета от съда като обективна, компетентна и неоспорена от страните, която е изследвала
същите въпроси. Вещите лица са изследвали общия вид на участъка, на ориентира,
измерили са двата наклона при ориентира, отразили са върху снимки особеностите
на пътя, пътното платно и местоположението на трупа на пострадалата, провели са
заснемане на географските координати на местонахождението на тялото с GPS навигатор,
касаещо мястото на настъпилото местопроизшествие. Изрично са посочили, че
последното замерване с дължина отстоянието до ориентира на местоположението на
трупа се явява основно за изчисленията на скоростта на автомобила. Посочили са,
че в световната практика съществуват 22 математически формули за изследване на
скоростта на движение. Вещите лица са се позовали на различни изследвания, за да посочат, че
математическата формула на експериментални данни не може да се унифицира,
доколкото касаят специфични случаи.
Сочат, че от инженерна и научно техническа гледна точка в началото на 21
век изследователят Ashton в монографията си „Произшествията с
пешеходци и тяхното разследване” е обобщил и дал поредността на използваните способи за определяне скоростта
на удара: 1.Според дължината на оставените спирачни следи; 2. Според
дистанцията на отхвърляне на тялото на пешеходеца; 3. Според следите (
деформациите), причинени от ударения обект върху удрящия обект; 4. Според
нараняванията (следите по ударения обект
от удрящия такъв; 5. По свидетелски показания- само при липса на каквито и са
находки или липса на останалите способи.
С оглед конкретната пътна
обстановка вещите лица са посочили неприложимост на първия способ. Приели са с
оглед конкретната пътна обстановка и условия, че определянето на скоростта
следва да се извърши по следващите четири способа и са приели, че усреднената стойност на
движение на автомобила е от порядъка на 54 км/ч. В района разрешената по закон скорост
е до 90 км/ч- извън населеното място преди кв.”***”. Хоризонтатала
пътна маркировка в района на ПТП е
двойна непрекъсната осева линия, вертикална не е налична към момента на
ПТП. Изяснили са съдържанието на понятието техническа възможност за
предотвратяване на ПТП- действие на водача да спира при появата на внезапна
опасност. Посочили са, че в случая такова действие от страна на водача не е
налице дори и след настъпилия удар с пешеходката. Предложили са илюстративен
материал за осветеността на фаровете на автомобила- съответно с халогенен и ксенонов фар, представили са
графична презентация за видимост на пешеходец в нощни условия. Подробно е
разгледано осветлението на конкретния автомобил и е посочено, че същото е
нестандартно. Отразили са, че осветлението пред автомобила с десен волан е
повече от 40 метра. От физична гледна точка е констатирано, че
пешеходец, облечен в тъмни дрехи, без светлотражател е видим на 20 метра пред автомобила в
светлинния му сноп. Подчертано е, че от инженерно-техническа гледна точка
централното осветление е с параметри да осветява пред автомобила до и не повече
от 40 метра
за дясно движение с ляв волан. Посочено
е, че съгласно Виенската конвенция към всички производители на автомобили има
задължително условие относно ъгъла на наклона на светлинния сноп, който е в
рамките на 1 ,3 %. За конкретния автомобил разстоянието на осветеност е по-
голямо и в полза на водачката са направени разчети за технически съобразената
скорост при и за осветено и видимо
разстояние за забелязване на обект, намиращ се
пред и в зоната на централното
осветление на автомобила от порядъка максимално на 35 метра. Посочили са, че
технически съобразената скорост за спиране на водача на разстояние за видимост
на пешеходец пред автомобила = 35
метра е до 51 км/ч., а при видимост = на 20 метра е до 34 км/ч.
Вещите лица са подчертали,
че от физична гледна точка действията на водача могат да бъдат три на брой: 1.при поява на внезапна опасност- да
спира задължително; 2.чрез
спасителна маневра да направи опит да заобиколи препятствието и 3. да направи опит да заобиколи
препятствие и да спира при това. За конкретното произшествие не е спирано екстрено, спирането е извършено
служебно. Посочено е, че ако видимостта е била 35 метра е и е започнало
екстрено спиране от автомобила, който
се е движел със съобразена за
видимостта скорост от 51
км/ч, то той е щял да спре на 35 метър и е нямало да
настъпи летален изход при условие, че е спирано. При сравнение между опасните
зони за съобразената безопасна скорост от 34 км/ч и тази на 54 км/ч от предходните
изчисления е видно, че само в първата фаза на „опасната зона” за
скоростта на движение, когато движението на автомобила е равномерно, се
изминават 21 метра;
докато при движение със скорост от 34 км/ч за разстоянието за
минималната видимост от 20
метра (дължина на опасната зона за скорост от 34 км/ч) е по- малко от 1 метър от това, в
което в първия случай е необходимо само
да се реагира, без дори реално да е започнало спиране. Правият участък след десния за движението на автомобила завой
е дълъг повече от 300
метра и водачката е тръгнала да заобикаля. Вещите лица
са приели, че същата е реагирала по втория начин- тръгнала е да заобикаля, без да спира, като са се позовали
на нейните първоначални сведения.
Вещите лица са обобщили, че
дължината на ОЗ за спиране на автомобила, движещ се със скорост непосредствено
преди ПТП от 54 км/ч
е = и не по- малка на 39
метра. Технически съобразената скорост за спиране на
разстояние за видимост на пешеходец пред
автомобила = на 35 метра
е до 51 км/ч;
а за видимост на пешеходец пред автомобила = на 20 метра е до 34 км/ч. При поява на
внезапна опасност всеки водач е длъжен
да спира. На конкретното място при конкретните условия водачката
не е спряло екстрено дори и след настъпилото произшествие, което дори
при служебно спиране би установило автомобила на разстояние от 55 метра. Предотвратяване
на ПТП е изисквало движение със
съобразена безопасна скорост от порядъка
на 34 до 51 км/ч
– в случая опасността е била възприета и
не е спирано ефективно и екстрено. Мястото на удара е изчислено по координати както следва: По
направлението на абсцисната ос Х от гр.Петрич към гр.*** на 0,5 метра южно от линията
на приетия за огледа Ор1 и По направлението на абсцисната ос У на 1 метър перпендикулярно и
западно на бордюрната линия на водосливния бордюр в източната част на пътното
платно.
Подробно са описани на схема
уврежданията на пострадалата с точно отбелязване на констатираните счупвания,
охлузвания и кръвонасядания. В този аспект е дефиниран механизма на удара в три
последователни фази за настъпването му както следва:
1. Динамика на обекта на произшествието непосредствено преди удара.
На 01.08.2013г. автомобилът се движи по главен път Е-79 преди гр.*** със
скорост равна и не по- ниска от 47- 61 км/ч.
на къси светлини. По същото време и място в лентата за движение в
направление юг- север се движи
пострадалата Д. И..
2. Динамика на
обекта на произшествието за и към момента на удара. Автомобилът
прави опит да заобиколи предно намиращата се пред автомобила пешеходка, като я
удря отзад с предно дясна част и по
елементно нанася удара с предната част
на бронята, преден десен пътепоказател, дясно странично огледало и дясна част
на панорамното стъкло. Пешеходката е ударена
в гръб попътно, при което тя получава наранявания в техния опис и
оставяне на следа от кръв по пътното платно. Ударът е нанесен в задната част на
тялото с леко завъртане с лявата му част, при опорен ляв крак. При този удар са
се получили луксацията на лявата
глезенна става, счупванията на костите в
лявата подбедрица, гръбначния стълб, таза и разкъсванията по вътрешните органи.
Едномоментно е бил реализиран и
камшичния удар в шийния отдел на гръбначния стълб, довел до разкъсването на
съчленението между черепната основа и
първи шиен прешлен. Последвало е възкачване на тялото върху автомобила, при което са се счупили лявата лопатка и ребрата вляво.
Главата е достигнала до челното стъкло, при което са се получили разкъсноконтузните рани в лявата част на
главата, както и черепномозъчната травма. В подкрепа на по- вероятен удар отзад
сочи отварянето на гръбначния стълб напред, както и двустранното счупване на
таза в областта на двете кръстно- хълбочни стави и напречно счупване между
кръстната кост и пети поясен прешлен. Последвало е отхвърляне на тялото и удар
на дясната му част върху терена, при която фаза са се реализирали счупванията
на ребрата вдясно, на дясната срамна и
седалищна кости, при приплъзването са се получили охлузванията в дясната лицева
половина.
3. Динамика на обекта на
произшествието след настъпилия удар. Автомобилът
след удара е променил дирекрисата си с последващо отклонение и навлизане в насрещната лента за движение,
като се е установил без екстрено спиране
на разстояние по- голямо от 55 метра. Пешеходката при самия удар е ударена
и отхвърлена на разстояние от порядъка на 21, 2 метра от Ор1 и поради
тежките травми се е установила без местене от нея или други лица и е намерена в окончателно й статично положение
непосредствено при извършване на огледа.
Вещите лица са отговорили
и на други идентични въпроси, като са подчертали, че пострадалата е била ударена попътно в гръб, че
заключението е дадено на база съпоставимост и автентичност на фактически
получени увреждания по удрящия обект, съпоставени с увреждания на пострадалата; че водачката на
автомобила не е спирала преди евентуално заслепяване, нито при последвалите от
действия; че десния фар за съответния автомобил е за движение в страни с десен волан и осветява разстояние
от 40- до 80 метра
точно в тази лента за движение на автомобила с ляво разположен волан, реално за
неговото осветление в режим на къси светлини
видимата зона пред него е с възможност да се вижда на разстояние
по-голямо от 40м до 60
метра. Изчислили са вариант за технически безопасната
скорост при непосредствена видимост пред автомобила за разстояние до 30, 75 метра- 47 км/ч., като са
подчертали изрично, че конкретното осветление пред десен фар на автомобила е с
осветена видимост над 40
метра.
Горната фактическа
обстановка се установява от показанията на свидетелите М., А.Д., Е.Д., Д.М., В.К.,
И.П. пред КОС, както и пок. на св.А. Д. и
Д.М. от ДП (приобщени по реда на
чл. 281, ал.7, вр. ал.5, вр. ал.1, т.1 НПК), частично от обясненията на
подсъдимата, които подробно ще бъдат обсъдени по- долу, от съдебномедицинската
експертиза на труп на в.л д-р Н., двете
АТЕ на в.л.Н., тройната АТЕ на в.л на инж.Н.В., инж.У. и д-р Н. и комплексната
арбитражна АТЕ на в.л.М., В. и Х., както и от всички писмени доказателства и
доказателствени средства по ДП №127/13г. на РПУ ***.
по
доказателствата
На първо
място КОС кредитира и пок. на св.Д.М., който е пътувал с
подсъдимата и чиито възприятия относно нейното поведение преди тръгване от
гр.Петрич, пътуването до ***, реакцията на подсъдимата в момента на удара,
доколкото същата извикала „Ударих човек”, поведението й след това, издирването
на трупа на пострадалата, обаждането от негова страна на тел.112 са
безпротиворечиви, логични и последователни. Независимо от обстоятелството, че
св.М. живее на семейни начала с
подсъдимата, КОС няма основания да не дава вяра на показанията му,
доколкото същите се потвърждават както от обясненията на самата подсъдима, така
и от пок. на св.К. и П., дошли почти веднага на мястото на ПТП, от обективното
отразяване на местоположението на автомобила и трупа в огледния протокол, както
и от справката от МВР „Дирекция 112”.
Показанията му в частта, в която предава
какво му е казала подсъдимата след
спирането на автомобила, а именно, че човекът е бил на средата на
пътното платно, имат производен характер, доколкото същият предава чужди, а не
лични свои възприятия, не следва да се кредитират. Те и се опровергават от
обясненията на подсъдимата пред КОС от 03.02.2015г., в които същата сочи, че е
видяла сянка пред автомобила, но не уточнява нейното местонахождение- в
началото или в средата на пътното платно. Доколкото обясненията на подсъдимата
представляват първично пряко доказателствено средство, КОС ги приема именно тях за достоверни и отхвърля показанията на св.М. в тази им част-
че пострадалата се е намирала в средата на платно. Те са и изолирани от останалия гласен
доказателствен материал, опровергават се и от експертните заключения и от
показанията на самия свидетел пред органите на ДП, в които същият сочи, че
подсъдимата му е съобщила, че пострадалата е
вървяла по платното, без да уточнява местоположението й. Съдът не дава
вяра и на показанията му в частта, в която твърди, че след идването на
полицаите същите били отправили упрек към св.А.Д. относно това, че майка й пак
била навън. В тази част те се опровергават от напълно идентичните пок. на св.К.
и П., които са категорични, че не са получавали
в близките дни сигнал за скитаща жена в района.
На второ място се дава вяра и на
пок. на св.К. и св.П.- полицейските служители, които почти веднага след ПТП са посетили района, обходили са го и
след намиране на трупа на пострадалата, са запазили същото. Те имат
непосредствени възприятия от същото. Техните показания – относно поведението на
св.М. и подс.Д., които са търсели пострадалото лице,
пътната обстановка веднага след инцидента, местоположението на автомобила, намирането на трупа и
установяването на самоличността на пострадалата са достоверни, последователни и
логични, респ. на тях следва да им се даде вяра. Между показанията на
посочените свидетели не са налице
противоречия, непоследователности и неясноти, всеки от тях предава
собствените си лични възприятия и КОС ги
кредитира като добросъвестни и обективни. Местоположението на автомобила, трупа, пътната обстановка- сухо време, неосветен
район, добра пътна настилка е потвърдена
от тези свидетели в с.з., доколкото им са предявени фотоалбумите от ПТП, поради
което КОС намира, че същите веднага след установяване на трупа на пострадалата
са запазили същото, поради което и данните в огледния протокол следва да се
приемат за обективни и коректни.
На следващо място КОС изцяло
кредитира и приобщава към доказателствения материал по делото пок. на св. М. и А.Д.-
дъщери на пострадалата, който добросъвестно предават своите възприятия относно
поведението на същата преди деянието, пристигането й в гр.***, излизането
е през нощта навън и последващото
идентифициране на трупа й. Техните показания са достоверни, без вътрешни противоречия и на тях
им се дава вяра.
КОС кредитира и пок. на св. Е.Д. относно живота на подсъдимата, трудностите по отглеждането и възпитанието й,
възприемането на случая, страданието от настъпилата смърт на пострадалата и ги
счита за достоверни независимо от неговата заинтересованост като сестра на
подсъдимата и не намира основания да ги изключи от доказателствения материал.
КОС кредитира частично обясненията
на подсъдимата Д.. По принцип съгл. разп. на
чл.115 НПК обясненията на подсъдимото лице представляват гласно доказателствено средство и няма пречка
да се включат в доказателствения материал. Те представляват годно първично
доказателствено средство по см. на чл.115 НПК и като такова в него се съдържат
преки доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване в
наказателния процес. Същевременно те са и средство за защита на интересите му в
процеса, респ. подлежат на проверка с
останалите доказателства. КОС се съобрази с обстоятелството, че подсъдимата е
давала два пъти обяснения- веднъж на 03.02.2015г.- л. 99 от делото и втори път-
на 19.03.2015г.- 143 от делото. Няма основание за отхвърлянето на тези
обяснения, доколкото същите се потвърждават в отделните им части - относно
скоростта на движение ( 60-70
км/ч) от пок. на св.М. и от заключенията на
експертизите; относно движението на къси светлини- от пок. на св.М. и
експертизите; относно реакцията й, изразяваща се в заобикаляне- също от експертизите, относно
липсата на употреба на спирачки- от заключенията на всички АТЕ. Приемат се
обясненията й относно движението на пострадалата по пътя, доколкото във вторите
си обяснения пред КОС от 19.03.2015г. подсъдимата категорично сочи, че не е
видяла пострадалата на банкета, а само на пътното платно. В тази им част те
също се потвърждават от експертните заключения. Затова в тази им част
обясненията на подсъдимия се включват в доказателствената съвкупност, тъй
като по делото е налице корелация с посочените вече и доказателствени
средства, респ. не са налице неясноти,
противоречия и непоследователност . В тази им част КОС ги намира за достоверни,
респ. същите не са голословни и ги ползува като доказателствено средство, още
повече, че същите не са единствения доказателствен източник.
Не се кредитират обясненията й в
частта, в която сочи, че силуета на пострадалата се бил появил от нищото,
доколкото видно от експертизите е, че светлинния сноп на фаровете осветява
разстояние повече от 40
метра, поради което
в тази им част ги приема за израз на защитната й позиция. Не се приемат
и в частта, в която твърди, че пешеходката изникнала пред колата й, идвайки отдясно, когато последната
е пресичала (л.143). В тази й част обясненията са твърде общи и създават
впечатление, че пешеходката според възприятията на подсъдимата е пресичала
перпендикулярно. Подобно движение на пострадалата с оглед характера на травмите
й е отречено категорично от в.л. Н. и тройната КАТЕ на в.л. Х., В. и М., поради
което в тази им част тези обяснения се приемат за израз на защитната позиция на
подсъдимата.
На следващо място КОС
кредитира приетите по делото експертни заключения на вещите лица Н.- основно и
допълнително, У., В. и Н., както и на вещите лица Х., М. и В. и ги приобщава
към доказателствения материал, като намира, че същите са компетентни и
обосновани. Следва да се подчертае, че тези експертизи определят скоростта на
движение по различни методи, като разликите
в тях са по отношение на скоростта на водача- така в.л. Н. приема- 68,9 км/ч, в.л.У., В. и Н.-
61, 9 км/м, а в.л. Х., М. и В.- не по- малко от 47 и не повече от 61 км/ч.; опасната зона за
спиране на автомобила- така в.л. Н.
приема, че тя е 79,50 м, в.л.У., В. и Н.- 68, 83м, а в.л. Х., М. и В.-
39 метра;
местоположението на тялото на пострадалата в момента на удара- така в.л. Н. приема, че тя е била права и удара е бил отзад, в.л.У., В. и Н.- че е пресичала платното перпендикулярно,
обърната със задна (възможно задно лява част), а в.л. Х., М. и В.- че е
била в гръб попътно; както и по
отношение на безопасната скорост, при която ПТП не би било реализирано- така в.л. Н. приема, че тя е 51, 9 км/ч, в.л.У., В. и Н.- 41
км/м, а в.л. Х., М. и В.- до 51
км/ч. С оглед на тези различия КОС кредитира тези
експертизи в отделните части им части както
следва:
1. По отношение на скоростта на движение на подс.Д.: Вещите лица Х., М. и В. са приели твърде
широки параметри на движение на скоростта на подсъдимата- не по- ниска от 47 км/ч и не по- висока 61 км/ч, вследствие на
което са приели средна скорост от 54 км/ч. КОС приема, че подсъдимата се е
движела със скорост от 61 км/ч, като обосновава този си извод на заключенията на
първата тройна КАТЕ на в.л.У., В. и Н., приемащи скорост от около 61,5 км/ч и на
обясненията на самата подсъдима, която в обясненията си е категорична, че е
движела със скорост между 60-70 км/ч. Впрочем такава
скорост допуска и в.л. Н. в допълнителното си заключение. След като самата
подсъдима сочи по- висока скорост от 54 км/ч, която се потвърждава и от първата
тройна КАТЕ, КОС приема, че същата се е
движела със скорост от 61
км/ч, а това е и максимума на движение на скоростта,
посочен като горна граница в тройната арбитражна КАТЕ на в. Х., М. и В.. Тази
скорост е по- благоприятна за подсъдимата от скоростта, посочена от в.л. Н.- 68,9 км/ч, поради което
последната експертиза в тази й част не се приема, а се кредитира експертизата
на в.л. У., В. и Н., както и тази на вещите лица Х., М. и В., сочещи този
параметър- 61 км/ч
като горна граница на движение .
2. По отношение на опасната зона за спиране на автомобила:
Така в.л. Н. приема, че тя е 79,50 м, в.л.У., В. и Н.- 68, 83м, а в.л. Х., М. и В.-
39 метра.
Вещото лице Н. е изчислил опасната зона обаче при скорост на движение от 68,9 метра, която, както
бе посочено от КОС, не се приема за установена скорост на движение на
подсъдимата. Вещите лица Х., М. и В. са я изчислили на не по- малка от 39 метра, но при скорост
от 54 км/ч.
При приетата от КОС скорост на движение от 61 км/ч, е очевидно, че
опасната зона за спиране на автомобила е повече от 39 м. Дължината на опасната
зона би имала значение единствено, ако е
имало предходно намаляване на скоростта, т.е. ако пешеходката е била възприета от водача на МПС като
опасност и е започнала намаляване или спиране, което при конкретиката на
случая не е било предприемано (всички експертизи са
еднозначни в заключенията си, че подсъдимата не е предприемала намаляване или
спиране). В случая тази дължина е без
съществено значение, доколкото водачката
се е движела с несъобразена за пътните
условия скорост.
3. По отношение местоположението на тялото на пострадалата в
момента на удара: Така в.л. Н. приема,
че тя е била права и удара е бил
отзад, в.л.У., В. и Н.- че е пресичала платното перпендикулярно,
обърната със задна (възможно задно лява част), а в.л. Х., М. и В.- че е
била в гръб попътно. КОС кредитира
изводите на единичната експертиза на в.л. Н. и на тройната КААТЕ на в.л. Х., М. и В., доколкото същите
са идентични по отношение на местоположението на тялото в момента на удара,
като заключението им е изцяло съобразено
с травмите на пострадалата. В тази връзка КОС обосновава изводите си
върху тройната комплексната арбитражна
експертиза на вещите лица Х., М. и В., която прави впечатление със своята
пълнота, теоретична обоснованост и нагледност, подкрепена от съответните
формули и изготвени скици и чертежи. Не се приема заключението на първата тройна АТЕ на вещите лица У., В. и Н.,
че пострадалата е пресичала
перендикулярно или плътно близо до перпендикуляра на оста по пътя, като КОС го
намира в тази му част за необосновано
именно с уврежданията на пострадалата.
4. По отношение
на безопасната скорост, при която ПТП не би било реализирано: Трите експертизи
също имат известни отклонения, при която ПТП не би било реализирано- така в.л. Н. приема, че тя е 51, 9 км/ч, в.л.У., В. и Н.- 41
км/м, а в.л. Х., М. и В.- до 51 км/ч. КОС се позовава на
последната тройна КАТЕ, чиито параметри са почти идентични с тези на в.л. Н., и
приема, че това е била безопасната за движение скорост, при която ПТП би било
избегнато.
В частта по отношение мястото
на удара- че е станало в платното на
движение на т.а., зоната на осветеност от фаровете на същия- повече от 40 метра, начина на
реакция на водачката на МПС тези заключения съвпадат и са еднозначни, поради
което следва да се кредитират в тези им части.
Както бе посочено основно КОС
обосновава изводите си на тройната комплексната
арбитражна експертиза на вещите лица Х., М. и В., която прави впечатление
със своята пълнота, теоретична обоснованост и нагледност, подкрепена от
съответните формули и изготвени скици и чертежи. Тези експерти прецизно и
изчерпателно в заключението си са описали както използваната литература, така и
доказателствените източници, въз основа на които правят своите изводи.
Единствено неправилно са се позовали на „сведението” от подс.Д., дадено непосредствено след ПТП, което няма
характер на доказателствено средство, което обаче не променя техните изводи,
доколкото от него са използвали нейното описание, че е осветила човек и че се опитала да избегне удара,
заобикаляйки го. В тази му част то е идентично
с обясненията й в съдебно заседание от 03.02.2015г.относно възприемането
на пострадалата и нейната реакция-„…….. видях черна
сянка, инстинктивно завих наляво …..” „видях един силует и рязко завих наляво. КОС счита, че този извод на вещите лица не може да бъде
опроверган, доколкото той се подкрепя и от посочените обяснения пред КОС. С тази експертиза по ясен и
несъмнен начин доизясняват всички обстоятелства във връзка с настъпилото
произшествие. Въззивният съд кредитира това заключение с изключение на приетата
от тях скорост за движение и в частта относно позоваването на посоченото „сведение”,
като вече изложи мотиви за това.
КОС кредитира е
експертизите на вещото лице Н., като по-
горе изрично посочи в кои части не ги приема ( в частите, в които това вещо
лице приема по – неблагопирятни за движение параметри на вадачката на
автомобила).
Вещите лица от първата
тройна АТЕ У., В. и Н. са изследвали и реалната зона на осветеност на фаровете,
респ. са начертали подробна скица за това. Тези експерти са посочили, че поради
конструктивните си особености (десен волан), автомобилът на къси светлини ще
осветява насрещната пътна лента около 60-70 метра, а банкета
вдясно- 35- 45 метра.
КОС кредитира това заключение и в тази му част като обосновано и компетентно и
приема, че пешеходката е попадала в обсега на фаровете, които осветяват средно
на 40 метра,
като е могла да бъде забелязана на 30,74 метра.
Към доказателствения материал следва да се
включи и СМЕ на труп, изготвена от в.л. д-р Н. относно причините за настъпването
на смъртта на пострадалия, както и съдебно химическите експертизи на в.л. И.,
установяващи липса на алкохол в кръвта на подсъдимата и св.М., като КОС ги
намира за компетентни и обективни.
В заключение КОС приема като
механизъм на удара този, изложен подробно по- горе във фактическата обстановка
въз основа на заключенията на вещите лица в отделните им кредитирани от
съда части.
Към доказателствата по делото следва
да се включи и огледния протокол, доколкото същият е изготвен съгласно разп. 156 НПК- от
компетентен орган, в присъствие на поемни лица, в които са отразени всички
обективни следи от произшествието. КОС счита, че същият представлява годно
доказателствено средство по НПК и няма основания да го изключва от
доказателствената маса.
Останалите писмени
доказателства- протокол за техническо състояние на ПТП, свидетелство за
съдимост, справка от КАТ също се включват в доказателствената съвкупност като
годни писмени доказателства.
по правната квалификация
Въз основа на приетите от
КОС по- горе факти, настоящият съдебен състав счита, че подсъдимата Д. е
допуснала нарушение на вменените й
правила за движение по ЗДП, които нарушения са в причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат- смъртта на пешеходката Д.Д.И., респ. е извършила престъпление по 343,
ал.1, б. „В” вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК. Съображенията за това са следните:
Посочената норма е бланкетна и нейното съдържание се попълва от
нарушенията, допуснати от извършителя по специалното законодателство,
свързано с транспорта. Тези нарушения се
извличат от фактологичните обстоятелства по начина, по който са описани в обстоятелствената част на обвинителния акт,
следва да се изследват и съответно да се
прецени с оглед събрания доказателствен материал дали твърдените от
обвинителната власт нарушения на специалните правила по ЗДП са налице.
С обвинителния акт е въведено
нарушение на режима за следното правило за движение по пътищата- по
чл.20, ал.2, изр.1 ЗДП, вменяваща на водача на
ППС при избиране на скорост за
движението по пътищата да се съобразяват с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. В тази връзка
КОП счита, че подс.Д. не е избрала безопасна скорост, съобразена с условията за видимост през нощта, за да е в
състояние да спре пред предвидимото препятствие – движещият се в нейна лента за
движение пешеходец.
В
този контекст следва да се изследва въпроса дали водачката се е движела с
т.нар. съобразена скорост, визирана в
чл. 20, ал.2, изр.1 ЗДП. Съобразената скорост е тази, която с оглед
изискванията за безопасност всеки водач конкретно е длъжен да избира с оглед
недопускане на ПТП. Подс. Д. не се е съобразила с конкретните условия за
видимост- нощно време, неосветен пътен участък, излизане след завой, движение с
автомобил с десен волан, чийто десен фар осветява по- късо разстояние пред
автомобила в сравнение с
автомобилите с ляв волан за българските
пътни условия. Движението на къси светлини е осветявало участък над 40 метра пред автомобила.
Технически съобразената скорост, за да се спре на разстояние за видимост на
пешеходец пред автомобила е до 51
км/ч. Именно това е хипотезата, която въззивният съд
прие за изпълнена в настоящия казус. Първото изречение на чл.20, ал.2 от ЗДвП,
предполага такова съобразяване с конкретната пътна обстановка, което позволява
спиране пред всяко „предвидимо” препятствие. Такова препятствие е представлявала пешеходката, която не е изскочила внезапно на
банкета, а се движела попътно в гръб и е
била осветена от фаровете на автомобила.
Попадането на пострадалата в опасната зона би имало значение, ако на подс.Д. е било повдигнато обвинение по чл.20, ал.2, изр.2 ЗДП- затова, че е била
длъжна да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне
опасност за движението, каквото обвинение не е повдигнато от страна на КОП.
Следва да се посочи обаче във връзка със защитните доводи, че в тази хипотеза от значение за отговорността на водача е дали той
своевременно е възприел вече възникнала опасност на пътя, за да
възникне задължението за намаляване на скоростта, респ. за аварийно спиране.
При положение, че в настоящия случай подсъдимата не е съобразила скоростта си с
конкретните условия на видимост, правно ирелевантно обстоятелство е, макар и
това да е изяснявано от експертизите, в кой момент същата е възприела пешеходеца
като опасност, след като се движела с
несъобразена с условията за видимост
скорост, която да й позволява да спре в рамките на осветеното от фаровете
пространство пред автомобила. В случая по безспорен начин е установено, че причината на ПТП е единствено
несъобразяване на скоростта с конкретната пътната обстановка.
Посоченото нарушение на
правилото на чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДП е в причинна връзка с настъпилия
тежък вредоносен резултат- смъртта на
пострадалата Д. И.. Действително същата с движението си през нощта по пътното
платно (зона, забранена за пешеходци) също е допринесла за настъпилия
вредоносен резултат.
В този аспект КОС приема, че
е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата И..
Същата се е движела нощем, с тъмни дрехи
на платното за движение, с което е нарушила правилата за движение на
пешеходците по чл.108 и сл. от ЗДП. Несъмнено същата не се е намирала на
банкета, а на самото пътно платно, поради което КОС приема, че с поведението
си пострадалата също е допринесла за
настъпването на ПТП, доколкото е създала опасност за движението и е нарушила
горепосоченото правило на ЗДП.
От субективна
страна деянието е извършено при проявна форма на вината- непредпазливост под
формата на съзнавана небрежност
(самонадеяност) по см. на чл.11, л.3,
пр.1 НК. Д. е съзнавала, че нарушава правилата за движение по ЗДП. Същата не е
предвиждала настъпването на общественоопасните последици- смъртта на
пострадалата. Подсъдимата, възприемайки пътната обстановка- нощно време,
неосветен участък, излизането й след завой,
управление на МПС с десен волан,
е следвало да изпълни задълженията си като водач на ППС, посочени по-
горе и да се движи със съобразена за пътните условия скорост. Като не е изпълнила вменените й от закона
задължения, тя ангажирала своята наказателна отговорност. Тя е била длъжна и е
могла да предвиди негативните последици, от нейната воля е зависело
предотвратяването на вредите в рамките на очакваното. Подсъдимата е могъл да изведе в съзнанието си
представата за общественоопасните последици, което е било възможно чрез
правилното насочване на вниманието й. Това тя не е сто***, само защото е била
напълно убедена в собствените си възможности и че престъпният резултат няма да
настъпи, като и по този начин е
причинила смъртта на И., за която смърт и последната е допринесла със
собственото си поведение.
Не се споделят доводите от
страна на защитата на подсъдимата, че деянието е случайно по см. на
чл. 15 НК. Виновното поведение на
подсъдимата се състои в това, че далеч преди сблъсъка с пострадалата е нарушила
правилата за движение по чл. 20, ал.2,
изр. 1 ЗДП, задължаващи я да се съобразява
с условията за видимост нощно време и да избира безопасна за тези
условия скорост. Очевидно същата е допуснала нарушение на инкриминираното й
правило, което е в пряка причинна връзка с настъпилия впоследствие удар с пострадалата,
респ. с предвидените в чл. 343, ал. 1, б. "в" от НК съставомерни
последици. Ето защо тя не може да се позовава на изненадваща и внезапна поява
на опасността, защото не е изпълнила
посочените вече нормативно вменени й задължения за движение, чието
спазване да й позволи да избегне пътнотранспортното произшествие. Тезата за случайно деяние би била съвместима
само при наличие на поведение на подсъдимата, съобразено с
изискванията на посочените по- горе правила за движение по ЗДП. При липсата на
подобно поведение същата не може да се позовава на оневиняващото
основание по чл. 15 НК.
Съобразявайки гореизложеното,
КОС призна подсъдимата Д. за виновна в извършване на престъпление по чл.343,
ал.1,б. “В” вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК.
По наказанието
При определяне вида и размера на
наказанието съдът съобрази всички обстоятелства, обуславящи отговорността на
подсъдимата, както и целите на наказателната репресия по чл.36 НК.
Степента на обществена опасност
на деянието е висока. Засегнати са обществени отношения, свързани не само със
сигурността и безопасността на движението, но и със охраната и защитата на
живота и здравето на гражданите.
Степента на обществена опасност
на подсъдимата е ниска. Д. е човек в трудоспособна възраст, не е осъждана, няма
други данни за негови противообществени прояви, с добри характеристични данни.
Съдът отчете наличието на
следните смекчаващи обстоятелства- чистото съдебно минало, частичното
самопризнание, младата й възраст, много добрите характеристични данни, липсата
на други наказания по ЗДП и наличието на
съпричиняване от страна на пострадалата. Отегчаващи отговорността обстоятелства
не са налице. Предвид гореизложеното
съдът прецени посочените смекчаващи отговорността обстоятелства като
многобройни по см. на чл.55, ал.1, т.1 НК и прецени, че и най- лекото
предвидено в закона наказание лишаване
от свобода (чийто минимум е 2 години), би се оказало несъразмерно тежко. С
оглед на това посочената разпоредба следва да бъде приложена и наказанието ЛС
следва да се опредил под ппредвидения в закона минимум- а именно 1 година и 6
месеца. Настоящият съдебен състав намира, че
така определеното наказание е справедливо и чрез него ще се изпълнят целите на
специалната превенция по чл. 36 от НК, както и на генералната превенция-
предупредително- възпиращо спрямо другите членове на обществото
При определяне на начина на
изтърпяване на наказанието съдът счита, че е налице възможност за приложение на
разп. на чл.66 НК. Съдебната практика и доктрина приемат безпротиворечиво, че
чл.66 от НК всякога следва да се прилага, след като същестувавт предпоставките
за това. В случая са налице предпоставките, предвидени в тази разпоредба-
подсъдимата не е била осъждана и й е
определно наказание ЛС в размер на 1 година и 6 месеца. Тази разпоредба се прилага
освен при наличие на тези предпоставки, и при преценка за целите на наказанието.
При преценка на условията по чл.66, ал.1 НК следва да се отчита специфичната
обществена опасност на конкретното деяние и конкретния деец. В ППВС№6/75г.,
изм. с ППВС № 7/87г. изрично е изтъкнато, че тази преценка се прави с оглед
конкретната тежест на деянието, последиците от него, отражението му в
обществото и пр. В случая конкретното деяние от една страна се отличава с висока степен на тежест,
доколкото са засегнати обществени отношения, свързани с транспорта, към които е
налице особена чувствителност от страна на обществото с оглед на настъпилите
вредни последици. От друга страна подсъдимата е с ниска степен на обществена
опасност, доколкото е неосъждана, няма данни за негативни нейни проява и
изразява искрено съжаление за крайния резултат, която я характеризира в
положителна светлина. Но за конкретната степен на обществена опасост на един
деец се съди не само от тези обстоятелства след извършване на престъплението, а
от самите фактически обстоятелства по време на извършването му, по конкретния механизъм на деянието и в случая-
от съпричиняването от пострадалата. Тези обстоятелства несъмнето представляват
акт на поведение, в което се проявява личността на подсъдимата и сочат на
наличето на ниска степен степен на обществена опасност на същата.
При разрешаването на въпроса
за наказанието съдът следва да постигне баланс
между посочените в чл.36 от НК цели- поправянето и превъзпитанието на
осъдения и общо превантивната функция на наказанието. Надценяването на
специалната превенция винаги би довело до неоправдана репресия спрямо
конкретния подсъдим. От друга страна пък подценяването на същата би довело до
трайни нагласи в обществото за безнаказаност на тежките престъпления. Нейните цели винаги се постигат чрез индивидуална превенция, а не
с абстрактна и несъобразена с конкретния деец и деяние строгост и тежест на
наказанието. В този аспект КОС счита, че специалната превенция ще бъде
осъществена единствено чрез прилагане на института на чл.66 от НК, който ще способствува за нейното превъзпитание, без
да е необходимо същата да бъде извеждана от обществото.Същевременно КОС счита,
че по този начин ще се изпълнят и целите на генералната превенция-
осъществяване на предупредително-възпитателното въздействие на наказанието
върху останалите членове на обществото с
оглед предотвратяване на транспортните произшествия по пътищата.
На осн.чл.343Г вр.чл.37, т.7 НК,
доколкото подсъдимата е правоспособен водач, притежаващ свидетелство за
правоуправление на МПС, съдът й наложи и
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години. Размерът на това
наказание бе определен в съответствие
със задължителните указания на ВС (ППВС № 1 / 83г, т.6), предвиждащи, че
срокът на лишаване от право да се управлява МПС не може да е по-кратък от
наложеното наказание лишаване от свобода. Същевременно КОС определи по- голям
размер на това наказание от наказанието лишаване от свобода, считайки, че с по-
дългия срок на лишаването от правоуправление същата ще бъде мотивирана към
стриктно спазване на правилата за движение по ЗДП. КОС на осн. чл.59, ал.3 НК
приспадна времето, през което Д. е била лишена по административен ред от
възможността да упражнява това си право.
по веществените доказателства и разноски
На основание чл. 111 НПК иззетите
по делото веществени доказателства- вещи и следи следва да се унищожат след влизане на присъдата в сила.
При усл. на чл.189, ал.3 НПК Д.
следва да заплати и разноските по делото- по сметка на ОД на МВР Кюстендил- 735 лв разходи за вещи лица, по
сметка на КОС- 1966 лева разноски за
вещи лица и 5 лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
По тези съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :