Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
за да се произнесе съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК С Решение от 24.10.2011г. постановено по гр.д. № 5760/2010г. Великотърновския районен съд е приел за установено по отношение на „Е. Б. П.” гр. В., че С. Р. Г. от гр. В. Т. чрез пълномощника М. Х. Г. не дължи на посоченото дружество сумата от 1456, 91 лв., представляваща начислена корекционна сума по фактура № */29.10.2010 г. за периода 02.05.2010 г. – 28.10.2010 г. Присъдени са и разноски в полза на ищеца. Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Е. Б. П.” гр. В., подадена чрез процесуалния му представител. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното решение. Сочи се, че корекционната процедура няма санкционен характер към потребителя, защото задължението на абоната да плати произтича пряко от договора между страните, поради което и регламента по чл. 38 Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е. Б. М.” /ОУ на ДПЕЕЕМ/ не е неравноправна клауза по чл. 143 ЗЗП. Целта на тази процедура е да възстанови нарушения баланс в размяната на имуществени блага между доставчика и абоната, който е настъпил поради „неправомерното въздействие” върху средството за търговско измерване /СТИ/. Сочи се, че визираните в чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ три хипотези на „неправомерно въздейс‗вие” са самостоятелно форми на неправомерни действия, а не са взаимообуславящи. Възразява се срещу приложената от районния съд практика на ВКС, тъй като тя е относима към решаването на спорове, преди приемането на Правилата за измерване на количество енергия /обн. ДВ бр. 38 от 11.05.2007г./, както и срещу задължителния й характер, доколкото тя се отнася за други електроразпределителни дружества. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на разноски. В съдебно заседание не се явява представител на жалбоподателя. С молба се поддържа искането за разноски като по факса е изпратено копие от фактура за заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът по жалбата С. Р. Г., в срока по чл. 263 ал.1 изр. 1 ГПК не подава отговор. В съдебно заседание процесуалният й представител адв. Н. Илчев от ВТАК оспорва подадената въззивна жална и депозира писмено становище. Не претендира разноски. Окръжният съд, за да се произнесе взе предвид следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. В изпълнение на задълженията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд служебно провери валидността и допустимостта на обжалваното решение и приема, че решението е валидно и допустимо изцяло. По същество решението е правилно, а подадената против него въззивна жалба е неоснователна. В исковата си молба С. Г. твърди, че е собственик на недвижим имот в гр. В. Т., ул. „И. Д.” № *. В . 2 и като такава е в договорни отношения с ответника за доставка на ел. енергия, както има разкрита партида с аб. № *. Сочи, че служители на „Е. Б. м.” са съставили констативен протокол № 025355/28.10.2010г., на основание на който е начислена ел. енергия по партидата му в размер на 1456, 91 лв., за което била издадена фактура с № */29.10.2010г. За извършената корекция за периода 28.03.2010г. – 23.09.2010г. бил уведомен с писмено от ответното дружество. Ищцата твърди, че не дължи така определената сума в размер на 1456, 91 лв., тъй като бил нарушена процедурата по чл. 61 от ОУ на ДПЕЕЕМ. Не била уведомявана и търсена от служителите на ответното дружество, за да присъства на проверката, а присъствалия Найден Христов Ковачев нито бил ползвател по см. на чл. 4 ал. 1 от ОУ на ДПЕЕЕМ, нито пък упълномощено от ищцата лице. Твърди, че е опорочена процедурата по чл. 34 от ОУ на ДПЕЕЕМ, както и че неправилно корекцията е извършена по реда на чл. 38 ал. 3 т. 3 от ОУ на ДПЕЕЕМ. Предявява се иск, с който ищцата иска да се приеме за установено, че не дължи на „Е. Б. П.” сумата по фактура с № */29.10.2010г. в размер на 1456, 91 лв. за ел. енергия за процесния недвижим имот. Ответникът „Е. Б. П.” заема становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Твърди, че между страните действат Общи условия публикувани на 30.11.2007г. в централния и местен печат, с измененията им публикувани на 19.04.2009г. Сочи, че на 28.10.2010г. негови служители са извършили проверка на СТИ на ищеца като е констатирано, поставянето на мост от меден проводник със сечение 4 кв. мм между входящата и изходящата фаза на електромера. По този начин СТИ не е извършвал отчитане на цялата потребявана ел. енергия. Това нарушение било отразено в констативен протокол. След приключване на проверката била възстановена правилната схема на свързване. Въз основа на тези констатации била изготвена справка за корекция на сметки като на основание чл. 38 ал. 3 т. 3 от ОУ на ДПЕЕЕМ е извършена корекция за периода от 02.05.2010г. до 28.10.2010г. За получена сума в размер на 1456, 91 лв. била съставена фактура и до ищеца е изпратена покана за заплащането й в срок до 22.11.2010г.. Така извършената корекция не представлявала санкция за потребителя, а с нея се целяло избягване на последици от неоснователно обогатяване на някоя от страните по правоотношението. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия на посочения в исÛовата молба адрес и че имотът, в който е монтиран процесното СТИ, е присъединен към електропреносната мрежа. От КП № 025355/28.10.2010г. се установява, че на същата дата длъжностни лица от „Е. Б. М.” са извършили техническа проверка на СТИ с № 7046236, находящо се на ищцовия адрес с клиентски № *. Констатирано е, че държавните пломби и тези на капака на клемния блок са налични като са посочени номерата на последните (05/2). Отразено е още, че е отчетена грешка при работата на електромера. След отваряне на капачката на клемния блок е намерен мост от меден проводник – 4 кв. мм между входящата и изходящата фаза на електромера. В протоколът са посочени имената на служителите на „Е. Б. М. , които са участвали в извършването на проверката. КП е подписан от тях и от лицето Н. Х. К. като свидетел. От приложените по делото - писмо с изх. № 343062/01.11.2010г. от „Е. Б. П.” , справка за корекции на сметки при неточно измерване на ел. енергия по чл. 38 ал. 3 т. 3 от ОУ на ДПЕЕЕМ, дебитно известие № */29.10.2010г. и извлечение от сметка е видно, че в резултат на корекция на сметката за ел. енергия на ищцата е начислена за плащане сумата от 1456, 91 лв. От разпита на свид. Д.– служител на „Е. Б. М.” , който е извършил проверката на процесното СТИ става ясно, че при проверка с преносим еталонен уред е установил, че електромера измерва с грешка по – голяма от допустимата. Не открили собственика на партидата и извикали за свидетел негов съсед. След като разпломбирали електромера и смъкнали капачката на клемния блок било констатирано, че между входящата и изходящата фаза има поставен шунт /мост/ със сечение 4 кв. мм, който бил отстранен и била възстановена правилната работа на СТИ. За извършеното съставил констативен протокол, който бил подписан от присъстващите. По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза и допълнителна такава. В заключението на първата е отразено, че наличието на меден проводник се извършва шунтиране на измервателната система на СТИ и по този начин по - голяма част от ел. енергията потребявана от абоната не преминава и не се отчита от електромера. Съгласно експертното заключение коригираното количество ел. енергия е изчислено математически правилно според чл. 38 ал. 3 т. 3 от ОУ на ДПЕЕЕМ, а според допълнителното, ако дължимата сума за корекция относно процесния период се изчисли по т. 2 от цитираната разпоредба размерът би възлязъл на 979, 48 лв. Изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК. Страната, която носи доказателствената тежест, а именно ответника, трябва да докаже дължимостта на процесната сума. Той следва да проведе пълно и главно доказване, за да установи наличието на облигационна връзка с другата страна т.е., че ищецът е потребител на ел. енергия, доставяна от „Е. Б. П.” . Наред с това ответникът пълно и главно следва да докаже основанието и размера на вземането си. В тази връзка той трябва да установи, че в резултат на извършената проверка законосъобразно е коригирал сметката на абоната и е начислили посочената в дебитното известие сума. По делото не се спори, че ищцата е потребител на ел. енергия за по смисъла на § 1 т. 42 от ДР на ЗЕ и е в договорни отношения с ответното дружество, както и че имотът, в който е монтиран процесното СТИ, е присъединен към електропреносната мрежа. От наличните по делото писмени доказателства се установява, че ответното дружество е начислило сумата от 1456, 91 лв. като корекция на сметката на въззивника по реда на чл. 38 ал. 3 т. 3 ОУ на ДПЕЕЕМ. По въпроса за законосъобразността на жалбоподателя да извършва едностранна корекция на сметка за вече доставена ел. енергия за минал период има задължителна съдебна практика формирана по реда на чл. 290 ГПК, съгласно т. 2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК. С Решение № 165/19.11.2009г. по т.д. № 103/2009г., Решение № 104/05.07.2010г. по гр. д. № 885/2009г., Решение № 26/04.04.2011г. по т.д. № 427/2010г. ВКС е заел категоричното становище, че извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел. енергия от доставчика на ел.енергия е лишена от законово основание, както при действието на ЗЕЕЕ /отм./ и подзаконовите актове за неговото прилагане, така и при действащия ЗЕ и съответните подзаконови актове по прилагането му. В посочената практика ВКС излага допълнително изводи, че коригирането на сметки за вече доставена ел.енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната енергия е в разрез с установения в чл. 82 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, в случай че не е доказано виновно поведение на потребителя, с което да се препятства правилното отчитане. В конкретния случай недоказано остана наличието на такова поведение у потребителя. В съставения КП изрично е посочено, че държавните пломби и тези на клемния блок са налични, като дори са посочени номерата на последните. Самия служител на ответното дружество – свид. Д. сочи в разпитата си, че са разпломбирали капака на клемния блок и едва след това са махнали капака и са установили медния проводник. Наред с това в Решение №189/11.04.2011г. по т.д. №39/2010г. и Решение №79/11.05.2011г. по т.д. №582/2010г. ВКС е отрекъл възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителя общи условия, които поради неравноправния им характер са нищожни по смисъла на чл. 143 ал. 1 т. 6 и т. 18 ЗЗП и чл. 26 ал. 1 ЗЗД. Изтъкнатите от жалбоподателя Правилата за измерване на количество електрическа енергия, приети от ДКЕВР с Решение № П – 1 от 10.04.2007г., обн. ДВ бр. 38/2007г. не съдържат уредба различна от тази в Правилата от 2004г., които са вземани предвид от ВКС при постановяването на горните решения. Разпоредбата на чл.45 ал. 1 от Правилата от 2007г. е идентична с тази на чл. 64 ал. 1 от Правилата от 2004г. Ето защо и понастоящем ответното дружество не може да черпи основание за едностранна корекция на сметката на потребителя, позовавайки се на чл. 45 ал.1 от Правилата от 2007г. във вр. с чл. 24 от Общите си условия. Възможността за едностранна корекция на сметки за изминал период е била уредена в Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители от 2000г., но същата е отменена с Наредба №6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, в която такава възможност не е предвидена, поради което и ВКС в задължителната си практика приема, че след 2004 г. не е налице законово основание за такава корекция. Неоснователно се явява оплакването на жалбоподателя, че цитираната практика на ВКС касае други доставчици на ел. енергия. С Решение № 177/12.12.2011г. по т.д. 1008/2010г. II т.о. постановено по реда на чл. 290 ГПК, ВКС се е произнесъл, че посочената по – горе практика е относима и по отношение на настоящият жалбоподател. По изложените съображения въззивният съд намира, че по делото не се установи наличието на основание и законосъобразност на извършените корекции на сметката на абоната, с оглед на което се явява недоказано от ответника по иска „Е. Б. П.” , че процесната сума му се дължи. Поради това искът за установяване на недължимостта й е основателен и следва да бъде уважен. Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Великотърновския районен съд следва да бъде потвърдено. При този изход на делото, настоящата инстанция не дължи произнасяне по въпроса за разноските, доколкото такива са поискани само от жалбоподателя – „Е. ОН Б. П.” . Водим от горното и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение от 24.10.2011г. постановено по гр.д. № 5760/2010г. на Великотърновския районен съд, като правилно. Решението е окончателно и неподлежи на обжалване. Да се връчи на страните препис от решението. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |