Решение по дело №4017/2020 на Софийски градски съд

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София, 22.10.2020 г.

 

В    И МЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесети октомври през две хиляди и двадесетата година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                               ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                       мл.с. Димитринка Костадинова

 

при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 4017 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 20.12.2019 г. по гр.дело № 90113/2017 г., СРС, ІІ ГО, 177 с-в е отхвърлил предявения на основание чл. 439 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК иск от В.И. Д., ЕГН ********** с адрес *** срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** Б, за признаване на установено, че В.И. Д., ЕГН ********** не дължи сумата от 1250 лв. като част от главница в размер на 3 213,71 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия, за която е издаден изпълнителен лист от 29.09.2011 г. по гр.д. № 1886/2011 г. по описа на СРС, 81-ви състав поради настъпила погасителна давност. Осъдил е В.И. Д., ЕГН ********** да заплати на Т.С. ЕАД, ЕИК: ******, сумата от 200 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 25, ал. 1 НЗПП, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 78, ал. 8.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищцата В.И. Д., ЕГН ********** с адрес *** чрез пълномощника по делото адвокат К.Б. от РАК, със съдебен адрес: ***, офис-партер с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че на 29.09.2011 г. е бил издаден ИЛ срещу ищцата въз основа на влязла в сила ЗИ по чл.410 ГПК от 24.02.2011 г. по гр.д. № 1886/2011 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 81 състав, като съгласно този ИЛ В.И. Д., ЕГН **********  е била осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД главница в размер на 3 213 лв. за незаплатена и потребена ТЕ.  По подадена от „Т.С.“ ЕАД молба с дата 27.10.2011 г. пред ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ е било образувано и.д. № 20118440403517 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844. Счита, че датата на издаване на ИЛ, а именно 29.09.2011 г. е началният момент, от който е започнало течението на погасителната давност по отношение на сумите по сочения ИЛ. От момента на образуване на ИД на 27.10.2011 г. не е имало годно изпълнително действие, което да прекъсне давността, поради което и след изтичане на двугодишния срок на 27.10.2013 г. е настъпила перемция. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява по право еx lege, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като вече настъпилата перемция само се констатира в постановлението за прекратяване на съдебния изпълнител.  Съгласно чл.117, ал.1 ЗЗД срокът на новата давност съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, който е три годишен, като не намира приложение нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД. Ето защо счита, че процесната сума от 1250 лв., представляваща част от главница по ИЛ от 29.09.2011 г. по гр.д. № 1886/2011 г. на СРС, 81 състав е изцяло недължима, като погасена по давност. Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да приеме за установено, че ищцата В.И. Д., ЕГН **********  не дължи на „Т.С.“ ЕАД сочената сума. Претендира разноски за първата и настоящата инстанции.

Въззиваемият „Т.С.“ ЕАД,  ЕИК ****** не оспорва въззивната жалба.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивната инстанция намира, че процесното решение е валидно и допустимо, поради което следва да бъде разгледано по същество.

От фактическа страна:

 

Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК вр.  с чл.124, ал.1 ГПК от В.И. Д., ЕГН ********** *** ЕАД, ЕИК ****** за признаване за установено по отношение на ответника, че поради изтекла погасителна давност ищецът не дължи на ответника сумата от 1250 лв., представляваща част от главница по ИЛ от 29.09.2011 г. по гр.д. № 1886/2011 г. на СРС, 81 състав.

Ищцата твърди, че процесните суми са погасени по давност, поради изтичането на тригодишния давностен срок. Сочи още, че последното валидно изпълнително действие е било извършено на 29.09.2011 г. -датата на издаване на ИЛ, като това е началният момент, от който е започнало течението на погасителната давност по отношение на сумите по сочения ИЛ. След това, в продължение на две години не са били извършвани изпълнителни действия и не са постъпвали искания за изпълнителни действия, настъпила е т.н. перемция.

Ответникът „Т.С.“ ЕАД е оспорил предявените искове.  

По делото е безспорно, че ЗИ, издадена по ч.гр.д. № 1886 от 2011г. на СРС е влязла в сила и въз основа на нея в полза на ответника е бил издаден ИЛ от 29.09.2011 г. Не е било провеждано исково производство по чл.422 ГПК, поради липса на възражение от страна на длъжника.

С молба от 22.10.2011 г. от взискателя „Т.С.“ ЕАД било образувано изп. дело № № 20118440403517 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844, приложено по делото.

С разпореждане от 17.11.2015г. ЧСИ е насрочил опис върху движимите вещи и върху банковите сметки на ищцата в Банка ДСК ЕАД. С призовка за принудително изпълнение, връчена лично на ищцата на 27.11.2015 г. тези действия са й били съобщени.

От правна страна:

Според чл.439, ал.1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Ищцата следва да докаже началният момент, от който е започнала да тече погасителната давност и периода, за който е изтекла. При установяване на това, ответникът следва да докаже, че за периода  от издаване на ИЛ на 29.09.2011 г.  до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането, са били налице основанията за  спиране или прекъсване течението на давността-извършвани са действия по ИД и признание на вземанията от длъжника.

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяването на който ищцата цели да установи, че вземането на ответника за сумата от 1250 лв., като част от главница в размер на 3 213,71 лв., за което е издаден изпълнителен лист на 29.09.2011 г.  въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1886/2011 г. по описа на СРС, ГО, 81 с-в, не съществува, тъй като същото е погасено по давност.

Съгласно т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по време на  изпълнителния процес давността не се счита за спряна, понеже кредиторът може да избере дали да предприема действия като иска прилагането на нови изпълнителни способи или не. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като е без значение дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето от ЧСИ по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Считано от датата на предприемане на последното валидно изпълнително действие започва да тече нова погасителна давност, като за давността е без значение кога делото е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Като изпълнителни действия, чието предприемане прекъсва давността, са посочени: налагането на запор и възбрана, присъединяване на кредитора, възлагане на вземане, извършване на опис и оценка, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан до постъпването на суми от проданта или на плащания от трети лица. Признанието на длъжника за съществуване на вземането също прекъсва давността. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В конкретния казус, за вземанията, предмет на иска, е бил издаден на 29.09.2011 г.  ИЛ въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № № 1886/2011 г. по описа на СРС, ГО, 81 с-в, като поради липсата на възражение в срок не е провеждано исково производство по чл. 422 ГПК.. Срокът на новата давност е по чл. 117, ал.  ал.2 ЗЗД, както правилно е приел районният съд. Влязлата в сила заповед за изпълнение е основание за издаване на изпълнителен лист. Последното придава на заповедта изпълнителна сила по смисъла на процесуалния закон.

С разпореждане от 17.11.2015 г. е бил наложен запор върху  банковите сметки на длъжника и това е било съобщено с призовка за доброволно изпълнение, получена от нея на 27.11.2015 г. Налагането на запор на банковата сметка съставлява валидно изпълнително действие, което прекъсва давностния срок и от предприемането му започва да тече нова погасителна давност. Налагането на запор съставлява валидно действие, целящо събиране на паричното вземане, относно което е образувано ИД. Съгласно чл. 450, ал. 3 ГПК запорът се смята за наложен спрямо третото задължено лице от деня, в който му е връчено запорното съобщение. Съгласно т. 5 от ТР 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т.д. № 3/2015 г. изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор, доколкото законът не свързва налагането на запора със съществуването на вземането. Последното не е част от фактическия състав по налагането на запора, а е от значение за това дали той може да доведе до предвидените в закона последици и да послужи за удовлетворяване на взискателя или не.

В конкретния казус, налагането на запора на 27.11.2015 г., когато от длъжника е било получено съобшението за налагането му,  е било извършено преди изтичане на петгодишния давностен срок на 29.09.2016г., поради което  давностният срок  се явява прекъснат на  27.11.2015 г. с налагане на запора.

Изводът е, че предявеният установителен иск е неоснователен и   първоинстанционното решение следва да бъде потвърено.

Водим от гореизложеното, съдът

                  

Р     Е     Ш      И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение от 20.12.2019 г. по гр.дело № 90113/2017 г. на СРС, ІІ ГО, 177 с-в.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                         ЧЛЕНОВЕ : 1.                  2.