Решение по дело №2979/2018 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                        №.......

                 гр.*, 04.04.2019г.

 

       В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на пети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА

 

при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 2979 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Предявен по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД вр. чл.8 ал.1 от ЗАЗ.

            Ищцата Ю.И.М. ***, чрез пълномощника си адв.С. от ШАК, излага твърдения в ИМ, че на 08.07.2015г., в качеството си на собственик, е сключила с "*" ООД гр.* Договор за аренда на собствените си земеделски земи, находящи се в землището на с.*, общ.**, описани в ИМ, който е вписан в СВ при ШРС, с нотариална заверка на подписите на страните, по силата на който е предоставила собствените си имоти под аренда за срок от 6 стопански години, считано от датата на подписването му. Сочи, че съгласно чл.3 от процесния договор за аренда, по отношение на всички имоти арендатора "*" ООД гр.* се е задължил срещу арендованата земя да й заплаща арендна цена, не по-късно от 30 октомври на съответната година, в размер на 40лв./дка или 70кг. на дка за стопанска година. Сочи, че за стопанската 2016г.- 2017г. не е получила дължимата  арендна цена, както и каквото й да е друго, с цел изплащане на полагащото се по договора за аренда, поради което във връзка със закъснялото плащане с повече от три месеца след датата на падежа 30.10.2017г. по нейно заявление по чл.410 от ГПК е образувано Чгр.д.№2059/2018г. по описа на ВТРС, по което против ответника "**" ООД гр.*, встъпил като съдлъжник по реда на чл.101 от ЗЗД на основание Договор за преарендоване на земеделски земи от 16.06.2016г., поради което отговаря солидарно наред с първоначалния длъжник "*" ООД, е издадена заповед по чл.410 от ГПК за сумата от 892.08 лв. /осемстотин деветдесет и два лева и осем стотинки/ – представляваща неплатена арендна цена за стопанската 2016г. – 2017г. по Договор за аренда на земеделски земи от 08.07.2015 г., в което задължение "**" ООД е встъпило като съдлъжник по реда на чл. 101 ЗЗД на основание договор за преарендоване на земеделски земи от 16.06.2016г., поради което отговаря солидарно наред с първоначалния длъжник "*" ООД, ЕИК: ********* /срещу когото за същото вземане има издаден изпълнителен лист от 26.02.2018г. по ч.гр.д. № 327/2018г. на ВТРС/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.01.2018 г. до изплащане на вземането, против която заповед длъжникът е възразил в срока по чл.414 ал.2 от ГПК, което обуславя и правния интерес у ищцата от предявяване по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК на настоящия иск за установяване съществуването на оспореното й парично притезание. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да установи съществуването на паричното й вземане против "**" ООД гр.* в субективните и обективни предели на издадената заповед по чл.410 от ГПК по ЧГр.д.№2059/2018г. по описа на ВТРС, а именно за исковата сума в размер на 892,08лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.01.2018г. до окончателното изплащане. Претендира направените по исковото и заповедното производства съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

            В СЗ ищцата, чрез пълномощника си адв.С. от ШАК, поддържа предявения иск по съображения, подробно изложени в писмена защита.

            Ответникът "**" ООД със седалище гр.* в срока по чл.131 ал.1 от ГПК депозира писмен отговор, с който заема становище за процесуална допустимост, но неоснователност на предявеният иск, който оспорва по основание и по размер. Релевира възражение за нищожност на Договор за преарендоване от 16.06.2016г. на основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД, поради противоречие на закона - разпоредбата на чл.11 ал.1 от ЗАЗ. В условията на евентуалност, на основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД вр. чл.11 ал.2 от Закона за арендата в земеделието релевира възражение за нищожност на клаузата на чл.2 от Договор за преарендоване от 16.06.2016г., с довод, че на основание чл.26 ал.4 пр.1 от ЗЗД, същата е заместена с повелителното правило на чл.11 ал.2 от Закона за арендата в земеделието, in fine. В условията на евентуалност оспорва предявеният иск по размер. В СЗ , чрез пълномощника си адв.Василев от ШАК, поддържа доводите, изложени в писмения отговор и доразвити в писмена защита.Претендира направените в исковото производство съдебни разноски.

            Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

            По делото не е спорно между страните, а и се установява от приложените писмени доказателства, че на 8.7.2015 г. между ищцата, в качеството на арендодател, и "*" ООД със седалище гр.*, в качеството на арендатор е сключен Договор за аренда на процесните земеделски земи, находящи се в землището на с.*, общ.**, с нотариална заверка на подписите на страните, вписан в Служба по вписванията, както и че на 16.6.2016 г. между първоначалния арендатор "*" ООД гр.* и ответника в процеса "**" ООД със седалище гр.* е сключен Договор за преарендоване на същите с нотариална заверка на подписите на страните, вписан в Служба по вписванията.

            В чл.3 от сключения между ищцата и "*" ООД договор за аренда от 08.07.2015г. е уговорено, че срещу арендованата земя арендаторът се задължава да плати на арендодателя не по-късно от 30-ти октомври на съответната година, годишна рента до 40.00 лева на 1 дка или 70.00 кг. на декар за стопанската година. Договорът за аренда от 08.07.2015г. е сключен за срок от 6 стопански години, като по смисъла на договора стопанска година е времето от 1 октомври на текущата година до 30 септември на следващата година. В чл.5 от процесния Договор за аренда от 08.07.2015г. изрично страните са уговорили, че арендаторът има право да преотдава земеделските земи, предмет на д/ра за аренда.

            Съгласно чл.2 от сключения между ответника и "*" ООД Договор за преарендоване от 16.06.2016г., "**" ООД встъпва в правата и задълженията на първоначалния арендатор, съгласно сключените договори, заедно с произтичащите от това права и задължения, съгласно ЗА и ЗЗД, считано от стопанската 2016/2017 г., като, съгласно чл.4 от д/ра за преарендоване, преарендаторът се е задължил да изпълнява задълженията към арендодателите в същите срокове и размери, като при неизпълнение – да възстанови на първоначалния арендатор изплатените от последния суми. Съгласно чл.4.1 от Д/ра за преарендоване от 16.06.2016г., същият се сключва за срок от изтичането на договора, вписан в съда по Вписванията до 30.09.2021г.

            Видно от приетите като писмени доказателства по делото справки от ТР на Агенция по вписвания, арендаторът "*" ООД и ответникът - преарендатор "**" ООД са свързани лица, доколкото Управителят на "*" ООД е съдружник в "**" ООД., респ. един от съдружниците в "*" ООД е Управител на "**" ООД.

            Видно от приетото като доказателство Извлечение от интернет страницата на ДФЗ по партидата на процесните земеделски земи, бенефициентите, черпещи правни последици от процесните земеделски имоти са, както следва: за 2016г. "*" ООД, за 2017г. и 2018г. "**" ООД.

            По силата на издаден ИЛ №337/26.02.2018г. по Чгр.д.№327/2018г. по описа на ВТРС арендаторът "К.Т.Н" ООД да заплати на заявителя Ю.И.М. сумата от 892,08лв., представляваща неплатена арендна цена за стопанската 2016г. - 2017 г. по Договор за аренда на земеделски земи от 8.7.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 26.01.2018г. до окончателното й изплащане.

            По подадено от ищцата /заявител/ заявление по чл.410 от ГПК е образувано Чгр.д.№2059/2018г. по описа на ВТРС, по което против ответника - длъжник е издадена заповед по чл.410 от ГПК за сумата от 892.08 лв.– главница, представляваща неплатена арендна цена за стопанската 2016г. - 2017 г. по Договор за аренда на земеделски земи от 8.7.2015 г., сключен между ищцата и "*" ООД, в което задължение "**" ООД е встъпило като съдлъжник по реда на чл.101 от ЗЗД на основание Договор за преарендоване на земеделски земи от 16.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.01.2018 г. до изплащане на вземането, против която длъжникът е възразил в срока по чл.414 ал.2 от ГПК, което обуславя и правния интерес у ищцата от предявяване по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК на настоящия установителен иск.

            При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

            Предявеният по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД вр. чл.8 ал.1 от ЗАЗ е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищцата от предявяването му.

            Разгледан по същество се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.

            Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в настоящото производство, уважаването на предявеният иск предполага установяване от ищцата, в чиято тежест е, наличието на валидно облигационно правоотношение по сключен между нея и "*" ООД договор за аренда, както и че ответникът е встъпил по реда на чл.101 от ЗЗД в задължението на арендатора по този договор за заплащане на дължимата арендна цена по силата на сключен договор за преарендоване, размера на вземането и неговата изискуемост, каквото пълно и главно доказване беше проведено от ищцата в процеса, предвид което предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД вр. чл.8 ал.1 от ЗАЗ е доказан, както по основание, така и по размер, и следва да бъде уважен изцяло.

            Безспорно по делото се установи възникнало между ищцата като арендодател и "*" ООД като арендатор облигационно правоотношение от сключен между тях на 08.07.2015г. Договор за аренда за срок от 6 стопански години, включващ и процесната стопанска 2016г. - 2017г. Срещу арендованата земеделска земя, находяща се в землището на с.*, община *, в чл.3 от процесния д/р за аренда от 08.07.2015г. страните са уговорили алтернативни престации - годишна рента до 40лв. на 1 дка или 70 кг. на дка за стопанската година, като предвид липсата на ангажирани по делото доказателства за постигната договорка между страните по договора за аренда относно арендното плащане за процесната 2016г. - 2017г. дали да е парично или в натура, и с оглед приетото за безспорно вземане с влизането в сила на заповедта по чл.410 от ГПК по Чгр.д.№327/2018г. по описа на ВТРС, по което арендаторът не е оспорил дължимостта на арендно плащане от 40лв. на 1 дка за стопанската 2016г. - 2017г. година, следва да се приеме, че за същата процесна стопанска 2016г. - 2017г. година арендното плащане е именно парично в размер на 40лв. на 1 дка, доколкото и ответникът не твърди и не доказва, че след сключване на договора за аренда е постигната договорка за заплащане на по-ниска арендна цена /напр. 0,01лв./, поради което съдът приема, че дължимото арендно плащане е именно 40лв. за декар. С оглед уговореното в чл.3 от процесния договор за аренда от 08.07.2015г. на 30.10.2017г., т.е. преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, е настъпил и падежа на арендното плащане за процесната 2016г. - 2017г., т.е. същото е ликвидно и изискуемо. По силата на чл.2 от сключения с длъжника -арендатор "*" на процесните отдадени под аренда земеделски земи Договор за преарендоване от 16.06.2016г. и на основание чл.101 от ЗЗД ответникът в процеса, в качеството на преарендатор, е встъпил в правата и задълженията на първоначалният арендатор, съгласно договора за аренда от 08.07.2015г., вкл. и в задължението за арендно плащане, считано от процесната 2016г./2017г., съгласно и чл.4 от договора за преарендоване, поради което и отговаря към кредитора - ищец по делото заедно с първоначалният длъжник като солидарен длъжник, предвид което предявеният срещу него по реда на чл.422 ал.1 от ГПК настоящ иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД вр. чл.8 ал.1 от ЗАЗ е доказан по основание, както и в исковият размер от 892,08лв. и следва да бъде уважен изцяло, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда 26.06.2018г. до окончателното изплащане. В случая встъпването на ответника, като трето лице като съдлъжник в задължението за плащане на арендна цена по д/ра за аренда за процесната 2016г. - 2017г., съобразно чл.101 от ЗЗД, е по съглашение с длъжника.

            Ответното възражение за нищожност на процесния договор за преарендоване от 16.06.2016г. на основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД, поради противоречие на закона - разпоредбата на чл.11 ал.1 от ЗАЗ, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. От една страна, в чл. 5 от договора за аренда от 08.07.2015г., сключен между ищцата и "*" ООД, за арендатора е предвидена възможност да преотдава земеделските земи, т.е. да преарендува същите. В случая, макар и в чл.5 от д/ра за аренда да е използван термина "преотдава", изхождайки от характера на правоотношението, възникнало от договор за аренда, а не от договор за наем, следва да се приеме, че волята на страните е била да уговорят право на арендатора да преарендува земеделските земи, отдадени под аренда, т.е., с оглед смисъла и значението на договора, в случая, противно на ответните твърдения, "преотдава" следва да се тълкува като "преарендува". От друга страна, разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗАЗ /в редакцията й към датата на сключване на договора за аренда и д/ра за преаренда/ е с диспозитивен, а не с императивен характер и същата цели защита интересите на арендодателите от преотдаване на земите им без тяхно изрично съгласие, поради което арендаторът и преарендаторът не могат да се позовават на нейното нарушаване, извършено от самите тях и по този начин да се ползват от недобросъвестното си поведение.

            Неоснователно е и релевираното в условията на евентуалност ответно възражение за нищожност по смисъла на чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД вр. чл.11 ал.2 от ЗАЗ на клаузата на чл.2 от процесния договор за преарендоване. С уговорката по чл.2 от д/ра за преарендоване между първоначалния и последващия арендатор /преарендатор/ последният е встъпил в задължението за заплащане на арендната цена по реда на чл. 101 ЗЗД, за което не е било нужно съгласието на арендодателя, като според чл.4 от договора за преарендоване преарендаторът, т.е. ответникът се е задължил да изпълнява задълженията към арендодателите в същите срокове и размери. Съгласно чл.11 ал.2 от ЗАЗ /в редакцията й към датата на сключване на д/ра за преарендоване/, при преарендуване преарендаторът не може да има повече права от арендатора, а последният не се освобождава от задълженията си към арендодателя, които безспорно включват и задължението за арендното плащане, както е уточнено in fine с редакцията на чл.11 ал.2 от ЗАЗ, в сила от 05.08.2016г. Противно на ответните твърдения, тълкуването на нормата на чл.11 ал.2 от ЗАЗ не означава, че доколкото арендатора не се освобождава от задълженията си към арендодателя /включващи и арендното плащане/, то единствено негово е задължението за заплащане на арендна цена, независимо дали е преарендувал имотите или не, а преарендаторът няма задължения за арендно плащане към първоначалният арендодател, и в този смисъл клаузата на чл.2 от д/ра за преарендоване не й противоречи и не е нищожна. Тълкуването, което влага ответника в нормата на чл.11 ал.2 от ЗАЗ, не може да бъде изведено от същата, която само пояснява, че при преарендоване арендатора не се освобождава от задълженията си към арендодателя, включващи и задължението за арендно плащане, за което задължение, при встъпване на трето лице в дълг по реда на чл.101 от ЗЗД, какъвто е именно процесният случай от ответника - преарендатор, арендаторът и преарендаторът отговарят към кредитора като солидарни длъжници, поради което и искът против ответника е доказан по основание, както и по размер.

            По делото няма данни (а и твърдения) ответникът да е заплатил дължимата за стопанската 2016/2017 г. арендна цена, като съдът намира за неоснователно възражението, че не става ясно как е определен вида и размера на арендното плащане, тъй като очевидно това е станало на база площта на арендованите земи, умножена по уговорената арендна цена от 40.00 лева на декар /с обща площ от 22,302 дка х 40лв. на дка = 892,08лв./. Ответникът не твърди и не ангажира доказателства, че след сключване на договора между ищцата и "*" ООД е постигната договорка за заплащане на по-ниска цена (напр. 0.01 лева), поради което съдът приема, че дължимото арендно плащане е именно 40.00 лева за декар. Тук следва да се има в предвид, че един установен по основание иск не може да бъде отхвърлен поради липса на данни за неговия размер, като съобразявайки разпоредбата на чл.162 ГПК и записаното в договора, съдът намира, че дължимото арендно плащане е именно в размер на 40.00 лева за декар. Освен това, следва да се има в предвид също, че по ЧГД № 327/2018 г. по описа на ВТРС срещу първоначалния арендатор "*" ООД и в полза на ищцата /заявител/ е издадена заповед за изпълнение, която не е оспорена от длъжника и е влязла в сила и с която е прието, че арендното плащане е именно 40.00 лева за декар.

            При тези данни, съдът намира, че ищцата е изправна страна по договора аренда, в задължението за заплащане на цената по който договор е встъпил ответника, поради което същата следва да получи дължимата такава за стопанската 2016/2017 г. в исковия размер от 892,08лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.6.2018г., когато е подадено заявлението по чл.410 от ГПК в съда по ЧГД №2059/2018г. по описа на ВТРС.

            Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.1 от ГПК обуславят основателност на ищцовата претенция за съдебни разноски в исковото производство, съгласно представен списък, в доказан размер общо от 325лв. /от които 25лв. вн.ДТ и 300лв. заплатено адв. възнаграждение за един адвокат/, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

            Изходът на делото обуславя неоснователност на претенцията на ответника за присъждане на направените по делото съдебни разноски, която следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

            На основание т.12 от Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като, съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Уважаването на предявеният установителен иск е основание за присъждане изцяло в полза на ищеца /заявител/ на направените в заповедното производство по ЧГр.д.№2059/2018г. по описа на ВТРС съдебни разноски в доказан размер общо от 325лв. /от които 25лв. вн. ДТ и 300лв. заплатено адв. възнаграждение за един адвокат/.

            Ответникът /длъжник/ не е претендирал разноски за заповедното производство по Чгр.д.№2059/2018г. по описа на ВТРС, поради което и исковият съд не дължи произнасяне в тази насока.

            Водим от горното и на основание чл.422 ал.1 от ГПК, съдът

 

                                                                           Р Е Ш И:

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "**" ООД със седалище и адрес на управление гр.*, ул."*" №*, ЕИК *, представлявано от *, че дължи на Ю.И.М. ***, с ЕГН **********, сумата от 892.08 лв. (осемстотин деветдесет и два лева и осем стотинки) – главница, представляваща неплатена арендна цена за стопанската 2016г. - 2017 г. по Договор за аренда на земеделски земи от 8.7.2015г., сключен между ищцата и "*" ООД гр.*, в което задължение "**" ООД е встъпило като съдлъжник по реда на чл.101 от ЗЗД на основание Договор за преарендоване на земеделски земи от 16.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 26.6.2018г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед №998/29.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД №2059/2018г. по описа на ВТРС.

            ОСЪЖДА "**" ООД със седалище и адрес на управление гр.*, ул."*" №*, ЕИК *, представлявано от *, ДА ЗАПЛАТИ на Ю.И.М. ***, с ЕГН **********, сумата от 325 лв. (триста двадесет и пет лева), представляваща направените в исковото производство съдебни разноски, както и сумата от 325лв. (триста двадесет и пет лева), представляваща направени съдебни разноски в заповедното производство по ЧГД № 2059/2018 г. по описа на ВТРС.

            ОТХВЪРЛЯ претенцията на "**" ООД със седалище гр.* за присъждане направените по делото съдебни разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

            Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.

            След влизане в законна сила на съдебното решение заверен препис от същото да се приложи служебно по ЧГр.д.№2059/2018г. по описа на ВТРС.

 

                                                                      

                                                                                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:..........