№ 7208
гр. София, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20221110166496 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и
по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „............“ АД твърди, че на обект, находящ се в гр.София, ж.к.“Банишора“,
ул.„Опълченска“бл.53, вх.А, ет.1, собственост на ответника е доставял ВиК-услуги.
Претендира сумата от 1625.09 лева, представляваща задължения за предоставена и
потребена вода за периода от 10.07.2017 г. до 08.07.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на заявлението- 25.11.2021 г. до окончателното изплащане, сумата от 139.33 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 10.08.2017 г. до 08.07.2021 г. Претендира
разноски.
Ответникът Д. К. Й. е получил препис от исковата молба и в срока по чл.131 от ГПК е
подал писмен отговор. Заявява, че не е индивидуализиран недвижимия имот, за който се
твърди, че са доставяни ВиК- услуги, респ. не е налице облигационна връзка между страните
по делото и оттам не е потребител на ВиК-услуги. Твърди, че липсват доказателства, които
да установяват, че претендираните суми отразяват действително потребени ВиК- услуги, т.е.
липсва реален отчет. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира
разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Основателността на иска се обуславя от осъществяване на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. ответникът да има качеството потребител на ВиК-
1
услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение; 2. за процесния
период ищецът да е доставил ВиК-услуги в претендираните количества в посочения обект,
чиято стойност възлиза на претендираната сума.
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги „потребители“ по смисъла на закона са юридически или
физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги и юридически или физически лица – собственици или ползватели
на имоти в етажна собственост.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, потребители на ВиК-услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради –
етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Аналогична е и
разпоредбата чл.2, ал.1 от Общите условия на „............“ АД.
Видно от цитираната разпоредба на Наредбата, която императивно установява кой е
страна по облигационното отношение с предприятието – доставчик на питейна вода, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – на собственост или
вещно право на ползване. По силата на вещното право върху имота, до който е налице
доставката, между доставчикът и титулярът на правото възниква облигационното
правоотношение. В настоящето производство не е ангажирано нито едно доказателство, че
ответника е титуляр на вещно право на ползване или е собственик на имот, до който е
налице доставка на питейна вода. Качеството собственик и или вещен ползвател на лицето,
от което се претендира заплащане на ВиК-услуги следва да се докаже с документ за
собственост, респективно за учредено вещно право на ползване. По делото не са
представени никакви доказателства, от които да се направи извод, че недвижимия имот е
собственост на ответника, като нотариален акт, договор за продажба на държавен
недвижим имот, придобиване по наследствено правоприемство или друг вид способ.
Такива доказателства не са представени нито в исковото производство, нито в
производството за издаване за заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, поради което това обстоятелство остава недоказано по делото.
От представените по делото от ищеца доказателство- Справка от Агенция по
вписванията №758093/01.07.2021 г. чрез отдалечен достъп по данни за
физическо/юридическо лице се установи, че на посочения адрес: гр.София, ж.к.„Банишора“,
ул.„Опълченска“, бл.53, вх.Е ответника е придобил помещение 11, с площ 52.710 кв.метра
(№23 в Справката и вх.рег.№ 202852/17.12.2002 г.) и помещение 10, с площ 94.710 кв.метра
(№22 в Справката и вх.рег.№ 208332/05.02.2003 г.). Видно от исковата молба не става ясно
по отношение на кой от горецитираните недвижими имоти се претендира предоставяне на
ВиК-услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води. В
2
Справката е посочен входа на недвижимите имоти(вход Е), без да е уточнен етажа, докато в
исковата молба е уточнен етажа(етаж 1). В тази връзка не може да се направи извод, че
ответника е собственик/ползвател на въпросния недвижим имот(посочен в исковата молба)
през процесния период, тъй като същия не е индивидуализиран.
По изложените съображения следва да се приеме, че по делото не се установи по
безспорен начин наличието на договорна връзка между ищеца и ответника, а оттам и
наличието на възникнало за последния задължение за заплащане на претендираните от
ищеца суми за предоставените и потребени ВиК-услуги в процесния обект.
В тази връзка предявения иск главен иск за заплащане на сумата от 1625.09 лева,
представляваща задължения за предоставена и потребена вода за периода от 10.07.2017 г. до
08.07.2021 г. се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Щом неоснователен/недоказан се явява главния иск, неоснователен/недоказан е и
акцесорния такъв за сумата от 139.33 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
10.08.2017 г. до 08.07.2021 г. и като такъв подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед на изхода на правния спор, на ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК
следва да се присъди сумата от 480 лева, представляваща разноски за платено адвокатско
възнаграждение. В тази връзка възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското
възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК се явява неоснователно, тъй като претендираното
отговаря на минималните размери по чл.7, ал.2, т.1 и т.2, във връзка с чл.2, ал.5 от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „............” АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 159, Бизнес център Интерпред Цар Борис,
ет.2 и ет.3, срещу Д. К. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.“Пирински проход“ №55,
вх.Б, ет.7, ап.10, иск по чл. 422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, за установяване
съществуването на вземането за сумата от 1625.09 лева, представляваща задължения за
предоставена и потребена вода за периода от 10.07.2017 г. до 08.07.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на заявлението- 25.11.2021 г. до окончателното изплащане и иск
по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, за установяване съществуването на
вземането за сумата от 139.33 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
10.08.2017 г. до 08.07.2021 г.
ОСЪЖДА „............” АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Цар Борис III“ № 159, Бизнес център Интерпред Цар Борис, ет.2 и ет.3, да заплати на Д.
К. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.“Пирински проход“ №55, вх.Б, ет.7, ап.10, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 480 лева, представляваща разноски за платено
3
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от датата на връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4