Решение по гр. дело №225/2019 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 665
Дата: 25 октомври 2019 г. (в сила от 26 юни 2020 г.)
Съдия: Павлина Христова Господинова
Дело: 20195640100225
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 665

25.10.2019г. гр. Хасково

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Хасковски Районен съд   четвърти граждански                                        състав

на седемнадесети октомври                                     две хиляди и деветнадесета  година в публичното заседание в следния състав:

 

СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА                                                           

 

Секретаря Елена Стефанова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.д.№225 по описа за  2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение за имуществени вреди. Ищецът твърди, че бил собственик на л.а. Мерцедес А 15, рег.№********, закупен на 10.08.2018г. в Република Германия. След като автомобилът пристигнал в България на 25.08.2018г., то бил паркиран пред дома му на ул.********, като не бил местен повече, тъй като изтекла валидността на транзитните немски номера. На 10.10.2018г. му се обадил ответника, с който били съседи, за да каже, че при извършване на маневра за паркиране назад със собствения си автомобил Фолксваген Пасат, рег.№ ******** ударил автомобила на ищеца. Двамата съставили двустранен протокол за ПТП, който подписали, а в него ответникът признавал вината си. На 12.10.2018г. ищецът подал Искане за оценка и вреди до АД Дженерали застраховане, тъй като в това дружество бил застрахован автомобилът на ответника. Извършен бил оглед на двата автомобила от вещо лице Р.С. и бил изготвен Опис заключение на щетите. Направени били снимки, като били констатирани увреждания по предната лява врата, лайсна на предна лява врата и основа на предно ляво огледало. С писмо изх.№*********/31.10.2018г. застрахователят отказал да изплати обезщетение по щета №*********/12.10.2018г. След този отказ ищецът заплатил 250 лева за поправянето на ведите по автомобила, като считал, че това била пряка и непосредствена вреда от действията на ответника, а и той самият го признавал в съставения протокол. Проведени били срещи с ответника доброволно да заплати дължимото за поправянето на щетите, но той отказал. При пътуванията си ищецът ползвал обществен транспорт или автомобили на приятели, за което им заплащал по 20 лева за изразходвания бензин, като така иска и това да му бъде заплатено като обща сума от 250 лева. Иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца общо сума от 500 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди вследствие инцидента на 10.10.2018г., от които 250,00 лева – за причинените вреди на автомобила, и 250,00 лева – за причинени вреди във връзка с пътувания с обществен транспорт и автомобили на приятели, ведно със законната лихва за забава върху общата сума, считано от датата на увреждане, както и направените разноските.

            Ответникът оспорва предявения иск, като счита, че е неоснователен. Не оспорва, че на процесната дата при паркиране ударил леко автомобила на ответника, като го уведомил веднага и двамата съставили двустранен протокол. Видимите следи от удара били върху задната броня, която била леко изкривена. Независимо, че ответникът имал валедна ГО и бил съставен надлежно протокол, то ищецът поискал да му се заплатят веднага щетите. Ответникът предложил да даде 100 лева, които и предал пред свидетел – синът на ответника. Още тогава имал съмнение, че ищецът ще злоупотреби, като поради това помолил сина си да присъства при предаването на парите и уговорката между страните. Счита, че Опис заключението за вреди по МПС бил неотносимо по делото и описаните вреди нямали нищо общо с пораженията върху автомобила, поради което оспорва съдържанието на фактурата и опис заключението за вреди. Счита иска за недопустим и иска да бъде отхвърлен, като се заплатят направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения в оригинал и копие Двустранен констативен протокол за ПТП от 10.10.2018г. – 18,00ч., в Хасково, ул.********, се е осъществило ПТП между л.а. Фолксваген Пасат, рег.№ ********, собствен на ответника и застрахован в АД Дженерали, управляван от ответника, които е посочил увреждания по своя автомобил в задната част /задна броня/ и признал, че има вина за произшествието. Другият участвал и пострадал автомобил е посочен като собствен на ищеца -  л.а. Мерцедес А 15, рег.№********, регистриран в Германия, както и изрично е посочено, че към момента на произшествие автомобилът няма водач. Отбелязани са видими щети по посоченото превозно средство – предна лява врата, ляво огледало. От представената в препис и оригинал фактура от 16.01.2019г., ведно с приложен фискален бон, се установява, че ищецът е заплатил общо сумата от 250 лева за предна лява врата – ремонт, огледало врата лява, ремонт и материали.

С писмо от 31.10.2019г. АД Дженерали застраховане уведомили ищеца, че по депозирано от него искане за оценка на вреди на имущество е заведена преписка, извършен е оглед и е изготвено опис – заключение. Считат, че уврежданията, за които се претендира обезщетение, не били получени вследствие на съприкосновение между двамата посочени автомобила, поради което и отказали плащане по щетата. Видно от приложения опис – заключение за вреди на МПС от 12.10.2018г., съставен от застрахователя, вредите са по предна лява врата, лайсна на тази врата и огледало на същата.

Като свидетел по делото е разпитан Г.Г.И., син на ответника, който дава показания, че имало първоначална уговорка между страните ответникът да заплати 100 лева, но още тогава мислели, че ще им искат още и още пари. Затова направили запис, че тези пари са дадени. Даже на записа се подразбирало как се иска 190 лева. После не били искани други пари. Появил се иска за 500 лева. Застрахователят отказал да плати и тогава дали тези пари, на предаването на които бил свидетел.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Не се спори между страните, че ищецът е собственик на пострадали автомобил л.а. Мерцедес А 15, рег.№********, за което са приложени доказателства с исковата молба – на немски език, без превод и произнасяне на съда относно приемането им. Безспорно е и че на посочената дата ответникът причинил ПТП при паркиране на собствения си автомобил, като увредил автомобила на ищеца, като за това двамата съставили двустранен протокол, като така не са спорни причините и механизма на осъществяване на произшествието.

Спорно е какви са вредите и каква е тяхната стойност, която следва да бъде обезщетена.

Страните не спорят, че има вреди по автомобила на ищеца, като в тази насока е представения съставен двустранен протокол, подписан и от двамата участници – настоящи ищец и ответник. Видно от същия щетите са по предна лява врата, ляво огледало на л.а. Мерцедес А 15, рег.№********, а л.а. Фолксваген Пасат, рег.№ ********, има увреждания задна броня, поради което и съдът приема, че действително са причинени вреди на ищеца, представляващи такива по предната лява част на автомобила.

За да докаже направените от него разходи за поправка на пострадалия му автомобил, ищецът представя фактура от 16.01.2019г., по отношение на която е открито производство по чл.193, ал.1 от ГПК относно оспорване на съдържанието и́. Но следва да се има предвид, че в производството по чл.193 от ГПК се оспорва истинноста, а това означава, че в това производство се иска да бъде опровергана формалната доказателствена сила на фактурата, като се установи, че авторът е различен от посочения в оспорения документ. В настоящия случай обаче ответната страна не оспорва авторството на фактурата, а оспорва съдържанието и́, както и изрично е посочил съдът в определението си за откриване на производството. Така съдът не следва да направи проверка на автентичността на оспорения документ, а на верността на документа, тъй като именно в тази посока са и изявленията на ответната страна в отговора и в становището, изразено от представляващия в с.з. Законът не предвижда задължителна доказателствена сила на изявленията и фактите, съдържащи се в частен документ, и съдът не е обвързан в преценката си за тях, поради което при оспорване верността не се открива процедура по чл.193 от ГПК, а доказването на посочените в документа факти се провежда в хода на съдебното дирене. Всяка фактурата представлява частен диспозитивен документ, удостоверяващ волеизявленията на страните, и има силата на писмен договор, след като същата съдържа всички необходими елементи, характеризиращи договора за услуга/продажба като такъв: вид, стойност и начин на плащане на закупената стока, време и място, а така също и имената и подписите на лицата,които поръчват и извършват услугата/предават и приемат стоката. Процесната фактура е подписана от ищеца и трето лице, като за да бъде доказано съдържанието има приложен и фискален бон, издаден от търговеца на съответната дата и за същата посочена във фактурата сума. Поради това съдът намира, че ищецът е страна по валидно сключена търговска сделка, по която е доказано изпълнение на задължението му да заплати сумата от 250 лева за ремонт на МПС, т.е. той е направил разходи, за да поправи нанесените вреди върху автомобила му. Описаните във фактурата обстоятелства съвпадат с тези, които са описани във вече обсъдения двустранен протокол за ПТП, подписан от страните по делото и неоспорен от тях.

По отношение на оспорения Опис – заключение, съставен от застрахователя, следва да се има предвид вече изложеното във връзка с оспорването на неговото съдържание. Този опис е съставен от трето лице, но изявлението на застрахователя следва да се преценя отново в съвкупност с другите събрани доказателства, а основно с подписания от страните двустранен протокол, съгласно които ответникът е причинил ПТП с увреден автомобил – този на ищеца.

 При така установените факти и предвид обстоятелството, че доказателствена сила на процесната фактура не е оборена, то съдът приема за доказано осъществените вреди върху автомобила, които са били поправени от ищеца, за което той е заплатил стойността на ремонт от 250 лева, за която сума следва да бъде обезщетен от причиня вредата – ответника. Налице са елементите на състава на непозволено увреждане – налице е доказана вреда, налице е виновно и противоправно поведение на участник при движение по пътищата, управлявал МПС, както и причинна връзка между вредата и поведението на ответната страна. 

Тук следва да се имат предвид и показанията на св.Димитров, който твърди, че вече била заплатена част от сумата в размер на 100 лева. Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца в посока кредитиране на тези свидетелски показания, доколкото единствено обстоятелството, че свидетелят е син на ответника, не е от естество да обори обстоятелствата, за които са дадени показанията. В този смисъл исковата претенция следва да бъде уважена до размера от 150 лева, тъй като другата част е била вече заплатена.

По отношение на търсената сума като обезщетение за вреди, представляващи разходи – общо също в размер на 250 лева, направени от ищеца за пътуване с обществен транспорт и с автомобили, за които е заплащал горивото, следва да се има предвид, че няма посочени обстоятелства относно невъзможността на ищеца да осъществява своя дейност без процесния увреден автомобил. Още повече, че този автомобил е с регистрация в Германия, а в самата искова молба се сочи, че към момента на произшествието тази регистрация вече не е била валидна, поради което и автомобилът не е бил ползван и останал паркиран пред дома на ищеца. В този смисъл, а също и като се има предвид, че няма ангажирани доказателства за така твърдените пътувания, нито за моментът им на извършване, то съдът намира претенцията за недоказана и неоснователна в тази ѝ част.  

При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т. е. той е в забава от момента на причиняване на вредите. Вземането за вреди е парично вземане и за забавеното му плащане се дължи законната лихва. Тя е предназначена да обезщети увредения за вредите, които търпи от забавеното плащане на паричното вземане. Задължението е парично, поради което върху сумата, представляваща обезщетение, ответникът дължи лихва в законния размер, считано от датата на увреждането – 10.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

С оглед крайния извод относно дължимия размер на обезщетение ищецът следва да заплати на ответника съразмерно на отхвърлената част направените по делото разноски – 244,99 лева. Ищецът не претендира разноски нито в исковата молба, нито в съдебно заседание.

Мотивиран така, съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА Г.И.И., ЕГН **********,*** да заплати на Д.Г.Д., ЕГН **********,***, сумата 150,00 лева, представляваща незаплатена част от обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на ПТП на 10.10.2018г., ведно с лихва за забава, считано от 10.10.2018г. до окончателна изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска над сумата от 150,00 лева до предявения размер от 250,00 лева, както и за сумата от 250,00 лева, представляващ обезщетение за вреди, причинени от същото ПТП във връзка с пътувания с обществен транспорт и автомобили на приятели, като недоказан и неоснователен.

ОСЪЖДА Д.Г.Д., ЕГН **********,*** да заплати на Г.И.И., ЕГН **********,***, сумата 244,99 лева, представляваща направени разноски съобразно отхвърлената част на претенцията.

Решението може да бъде обжалвано пред Хасковски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението за страните, че е обявено.

 

Съдия: /п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.