О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Плевен, 06.12.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***, ІІ граждански състав, в закрито заседание на 06.12 през две хиляди и шестнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Дилова гр.д. 979 по описа за 2016 година, и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба подадена от *** против *** ***, с правно основание
чл. 422 ал. 1 вр. с чл. 415 ал. 1 ГПК.
С протоколно определение от 21.10.2010 г. производството по делото е
спряно на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК – до разрешаване на спора по ч.гр.дело
№ 6860/2012 г. във връзка с подадената
от *** М. частна жалба срещу
определението от 29.03.2016 г. по ч.гр.дело № 6860/2016 г.,с което е обезсилена
издадената по същото дело заповед за изпълнение. С влязло
в сила определение на *** постановено по ч.гр.дело № 481/2016 г. /приложено към
настоящото дело/ е потвърдено определението на ***, с което е обезсилена
заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
С разпореждане от 22.11.2016г. съдът е оставил исковата молба без
движение и е дал възможност на ищеца да уточни петитума
на предявения иск.
След възобновяване на производството по делото е постъпила молба от
ищеца, в която е уточил че поддържа уточнението на иска направено в
съдебно заседание на 2106.2016г.т.е петитума на
предявения иск е да се признае за установено по отношение на ответника, че
дължи сумата за която е издадена заповед за изпълнение. При извършена проверка на допустимостта на
иска на основание чл 130 ГПК, съдът намери че към
настоящия момент предявения иск се явява недопустим поради липса на правен
интерес, поради което производството по настоящото дело следва да бъде
прекратено. Съображенията за това са следните. Искът по чл. 422, ал. 1 ГПК е специален установителен иск, който цели установяване на едно вземане,
за което е издадена заповед за изпълнение. Предпоставка за предявяване на този
иск е против издадената заповед за изпълнение да е постъпило писмено възражение
от длъжника по чл. 414 ГПК и в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК заявителя да е
предявил иска по чл. 422 ал. 1 ГПК за съществуване на вземането си, за което е
издадена заповедта за изпълнение. С иска по чл. 422 ал. 1 ГПК се цели да
бъде признато съществуването на
вземането по оспорената от длъжника с възражението по чл. 414 ГПК заповед за
изпълнение. Иска по чл. 422 ал. 1 е неразривно свързан с проведеното преди това
заповедно производство, за което говори и обстоятелството, че иска се счита
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
В настоящия случай, издадената в полза на заявителя и ищец по
настоящото дело заповед за изпълнение е обезсилена с влязъл в сила съдебен акт
на основание чл. 418 ал. 2 ГПК – поради непредставяне от страна на заявителя на
доказателства че е предявил иска по чл. 422 ал. 1 ГПК в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК. Ето защо е безпредметно в производството по настоящото дело заявителя да
иска установяване на вземане въз основа на заповед, която е обезсилена с влязъл
в сила съдебен акт. След обезсилване на заповедта за изпълнение, с която е
присъдено вземането на заявителя, защитата на последния би могла да бъде
осъществена единствено с осъдителен иск за вземането му против длъжника. Към
настоящия момент обаче по настоящото дело ищеца Д.М. не е променил вида на търсената защита
чрез преминаване от установителен към осъдителен иск
по реда на чл. 214 ал. 1 от ГПК. Поради изложеното съдът намира, че към
настоящия момент предявения установителен иск се
явява недопустим поради липса на правен интерес, който е абсолютна положителна
процесуална предпоставка и за който съдът следи служебно във всеки един момент
от производството.
По изложените съображения, ***
О П Р Е Д Е Л И:
Прекратява производството по гр.д №
979/2016г. поради недопустимост на предявения от Д.И.М. против *** иск с правно
основание чл.422 ал. 1 ГПК.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред *** в едноседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: