№ 38
гр. Балчик, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на двадесет и седми
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА П. Д.А
при участието на секретаря Г. КР. И.
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. Д.А Административно
наказателно дело № 20253210200002 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. А. Г., чрез адв. М. Я., срещу Наказателно
постановление № *** от *** г., издадено от началника на РУ А. към ОДМВР – Д., с което на
въззивната страна на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП са й наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 1000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
12 месеца за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на наказателното
постановление поради допуснато нарушение на материалния закон и допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Сочи, че липсва осъществен състав на
административно нарушение като излага твърдения, че при извършване на проверката от
полицейските служители същият не е имал качеството на водач. Отправя искане за отмяна
на наказателното постановление.
В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на
жалбоподателя излага допълнителни доводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление. Сочи, че в обстоятелствената част на НП е посочен, че жалбоподателят е
неправоспособен водач, което не отговаряло на обективната истина. Излага, че часът на
извършване на проверката се различавал от този, посочен в справка от GPS координати.
Поддържа искането за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна началникът на РУ А. към ОДМВР – Д., редовно призован, не се
явява и не изпраща представител в проведеното открито съдебно заседание.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено
1
от фактическа страна следното:
На *** г. около *** часа в *** жалбоподателят А. А. Г. управлявал лек автомобил
„***“ с рег. № СВ****ХЕ, негова собственост.
По същото време на бариерата на КПП на РУ - А. имало екип от полицейски
служители, измежду които и свид. С. И. С. (ст. полицай при РУ А.) и свид. С. Д. К. (полицай
при РУ А.). Контролните органи забелязали, че управляваният от жалбоподателя автомобил
се движи без насочени движения и го спрели със светлинно – звуков сигнал.
Жалбоподателят бил изпробван с Алкотест Дрегер 7510 ARPM – 0839, проба номер ***, при
която била отчетена концентрация на алкохол в кръвта 0,97 промила.
На *** г. свид. С. И. С. съставил срещу жалбоподател акт за установяване на
административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 ЗДвП. При връчването на АУАН
жалбоподателят не е направил възражения.
В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН са постъпили писмени възражения
срещу съставения АУАН.
На *** г. началникът на РУ А. към ОДМВР – Д., приемайки идентична фактическа
обстановка, като тази, която е изложена в АУАН, издал обжалваното наказателно
постановление.
От писмо с вх. № 442/27.01.2025 г. от Дирекция „Вътрешна сигурност“ към МВР, се
установява, че в централната платформа на автоматизирана информационна система
„Видеозаснемане на охранителната дейност и пътния контрол“ за служебен автомобил
„Ш.Р.“ с рег. № СВ **** НР, за периода от 21:00 ч. до 22:00 ч. на *** г. не е налична файлова
информация, като такава не е установена и като преиндексирана. В писмото е посочено, че
всички файлове с видеоинформация от тази система се съхраняват за срок от 30 дни в
централната компонента или се преиндексират след мотивирано искане за срок от 2 години,
когато са необходими за провеждане на наказателно или административно производство,
след изтичане на този срок автоматично се извършва тяхното заличаване.
От писмо вх. № 811/13.02.2025 г. от РУ – А. към ОД на МВР Д. се установява, че
преди да се издаде процесното НП №***/*** г. ВПД началника на РУ – А. се е запознал със
съдържанието им в цялост.
В хода на съдебното следствие са назначени съдебно-техническа експертиза и
допълнителна съдебно-техническа експертиза. От заключението на изготвената съдебно -
техническа експертиза се установява, че разстоянието от КПП А. до началото на паркинга
на автогара А. по асфалтов път е 120 м., а по въздушен път – 70 м. като самият паркинг е с
размери 90/90 м. Вещото лице е посочило, че дървесната растителност на озеленената площ
между КПП А. и паркинга на автогара А. към момента на изготвяне на експертизата не е
разлистена, а към *** г. листата са били опадали, поради което между двете описани точки
има пряка видимост. От заключението на изготвената допълнителна съдебно-техническа
експертиза се изяснява, че съгласно справка от МВР от 13.03.2025 г. между установените с
координатни точки паркирания до КПП А. автомобил и паркирания на паркинга на автогара
2
А. автомобил разстоянието по линията на движение е 300 м. Между двете точки има
изразена денивилация и пряка видимост.
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на
събраните по делото гласни доказателствени средства - показанията на свид. С. И. С. и свид.
С. Д. К.; писмени доказателства и доказателствени средства: АУАН; талон за изследване;
справка по история на регистрацията от АИС – КАТ; заповед за прилагане на принудителна
административна мярка, заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза и
заключението по изготвената допълнителна съдебно-техническа експертиза.
Съдът кредитира свидетелските показания на свид. С. И. С. и свид. С. Д. К. като
обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си,
последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени
доказателства.
Отчитайки възможната заинтересованост на свид. Е.И. и свид. А.Б., съдът не
кредитира показанията им, които са изолирани, неподкрепени с други обективни
доказателствени източници и противоречиви помежду си. Така според показанията на свид.
Е.И. А. си купил автомобила декември месец /след датата на нарушението/, а според тези на
свид. А.Б. А. си купил колата октомври месец, на следващия ден я закарал в сервиз, където
стояла една седмица и в деня в който взели колата от сервиза тръгнали към *** /ако се
приеме, че процесният лек автомобил е купен от А. в края на октомври, показанията на този
свидетел се отнасят за ден преди датата нарушението/. Наред с това показанията на свид.
А.Б. в частта, в която сочи, че полицейската кола се е намирала на 10-15 м се опровергават
от заключението на вещото лице, според което разстоянието между КПП А., където се
намирал патрулният автомобил, и паркинга на автогара А., където се е намирал процесният
автомобил, по асфалтов път е 120 м., по въздушен път – 70 м, а при според справка от МВР
от 13.03.2025 г. – 300 м. Изолирана от кредитирания доказателствен материал и лишени от
всякаква житейска логика са показанията на свид. Е.И. и свид. А.Б. в частта, в която сочат,
че автомобилът е бил управляван от свид. Е.И. от *** до автогара А., след което свидетелят
Е.И. и жалбоподателят си разменили местата, защото А. искал да си направи снимка.
Заключението на вещото лице Г. П. Г. по изготвената съдебно-техническа експертиза
и допълнителна съдебно-техническа експертиза следва да бъде кредитирано като пълно,
ясно и обосновано.
Съдът кредитира представения по делото АУАН като достоверно и допринасящо за
разкриване на обективната истина по делото писмено доказателствено средство, тъй като
съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП същият се ползва с презумптивна доказателствена сила, т.е.
удостоверените от контролните органи обстоятелства се считат за установени до доказване
на противното, като в хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, които
да опровергават констатациите на контролните органи.
Посочените по-горе писмени доказателства следва да бъдат оценени като
достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото
същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на
3
тях, свидетелските показания и експертното заключение съдът изгради своите фактически
изводи.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното административно наказание направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.
2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на
процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със
съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е
надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган и отговаря
на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
При анализа на приложимата нормативна уредба се налага извод, че изпълнителното
деяние на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП се осъществява чрез действие – управление
на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози.
От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 0,97 промила, следователно е
осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Това е
било установено по надлежния ред - с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARPM –
0839, резултатите от която свидетелстват за наличие на алкохол в кръвта на водача от 0,97
промила.
Предвид формалния характер на нарушението (липсата на съставомерен резултат)
деянието може да бъде извършено само при пряк умисъл, какъвто в случая е налице.
Жалбоподателят е управлявала моторното превозно средство с ясното съзнание, че преди
това е употребил алкохол, поради което съдът прие, че деянието е извършено при пряк
умисъл.
Действително, въпреки проявената от съда активност, по делото не са събрани
видеозаписите от бодикамерите и тези от служебния автомобил „Ш.Р.“ с рег. № СВ **** НР,
с който са се движили свид. С. И. С. и свид. С. Д. К., когато са извършили проверката на
жалбоподателя на *** г. Видно от постъпилата по делото информация всички файлове с
видеоинформация от автоматизирана информационна система „Видеозаснемане на
охранителната дейност и пътния контрол“ - МВР се съхраняват за срок от 30 дни в
централната компонента или се преиндексират след мотивирано искане за срок от 2 години,
когато са необходими за провеждане на наказателно или административно производство,
след изтичане на този срок автоматично се извършва тяхното заличаване. От писмо вх. №
811/13.02.2025 г. от РУ – А. към ОД се установи, че до издаването на процесното НП, нито
4
жалбоподателят, нито представител на упълномощеното от него адвокатско дружество, са се
явили в рамките на административно наказателния процес с искане за визуализиране на
нарушението, във възражението по съставения АУАН се е искало запазването на записите от
бодикамерите и тези от полицейския автомобил, което е направено със записването им в
Централната компонента. Този факт обаче по никакъв начин не дискредитира показанията на
свид. С. С. и свид. С. К.. В писмото е посочено, че преди да се издаде атакуваното НП
№***/*** г. ВПД началника на РУ – А. се е запознал със съдържанието им в цялост. В тази
връзка дори и да е установено нарушение на задълженията на полицейските служители за
преиндексиране на въпросините файлове за провеждане на настоящото административно –
наказателно производство, по делото са събрани достатъчно доказателства, от които
несъмнено се установява, че жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил в
инкриминирания ден и час с концентрация на алкохол в кръвта над 0,97 на хиляда,
установено по надлежния ред – с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARPM – 0839,
проба номер ***, съгласно чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, като е отказала да даде кръв за
изследване.
Неоснователно е възражението, че в АУАН и НП неправилно е посочен часът на
нарушението. Видно от справка от РУ А. от 13.03.2025 г. на GPS координати на служебен
автомобил „Ш.Р.“ с рег. № СВ **** НР в периода от 20:37 ч. до 22:24 ч. на *** г. (в който
интервал от време е извършена проверката), същият е в престой на паркинга до автогара А..
Възражението, че жалбоподателят не е управлявал процесният автомобил
непосредствено преди проверката, остана недоказано. Освен това възражението, че няма как
да бъде възприето кой е управлявал автомобила предвид голямото разстояние между КПП
А. и паркинга на автогара А., се опроверга от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. От разпита на свид. С. С. и свид. С. К. се установи, че от бариерата на к. к А.
до паркинга на автогара А. има пряка видимост, както и че управляваният от жалбоподателя
лек автомобил се е движел в момента на подаване на светлинно звуков сигнал и е спрял пред
полицейските служители. Това обстоятелство се потвърди и от заключението на назначените
по делото – съдебно – техническа експертиза и допълнителна такава, според които между
двете точки има изразена денивелация и пряка видимост.
Не следва да бъде обсъждано възражението дали жалбоподателят е правоспособен
водач или не, доколкото, въпреки че посоченото обстоятелство е описано в АУАН и НП,
същото се явява несъставомерно и няма значение за административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя.
Наказващият орган правилно е приложил санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 1,
т. 2 ЗДвП, която предвижда наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12
месеца и наказание „глоба“ в размер 1000 лв. за водач, който управлява МПС с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда, включително.
С оглед посоченото, съдът намира, че следва да потвърди издаденото НП като
правилно и законосъобразно, като доколкото наложените наказания са в рамките на
5
законоустановения минимум, то съдът не е овластен да редуцира размера им.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *** от *** г., издадено от
началника на РУ А. към ОДМВР – Д., с което на А. А. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП са му наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 1000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца
за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Д. в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
6