Решение по дело №35/2022 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 7
Дата: 13 януари 2023 г.
Съдия: Илиана Георгиева Димитрова Васева
Дело: 20225200900035
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Пазарджик, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тринадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Илиана Г. Димитрова Васева
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
като разгледа докладваното от Илиана Г. Димитрова Васева Търговско дело
№ 20225200900035 по описа за 2022 година
Производстото е по реда на Глава ХХХІІ от ГПК съгласно чл.365 т.1 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба на „Сайлест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Патриарх Евтимий“ №2 вх.А, ап.1 срещу „Булгар
Минерали Стрелча“ АД (в несъстоятелност), със седалище и адрес на управление
гр.Стрелча, ул. „Фелдшпати“ №1, ЕИК *********. Предявен е иск с цена 7 007,25 лв. лв. с
правно основание чл. 694, ал.2, т.2 ТЗ, с които се иска да се установи със сила на присъдено
нещо съществуването на вземане в същия размер на „Сайлест“ ЕООД към „Булгар
Минерали-Стрелча“ АД (н.). с премет - обезщетение за лишаване от ползването за времето
м.юли-м.септември 2021 г. върху част от недвижим имот, описан в исковата молба, който
ищецът твърди, че е закупил в хода на производството по несъстоятелност, като му бил
възложен с Постановление № 8/13.07.2016 г. по т. д. № 66/2010 г., влязло в сила на
19.12.2016 г. Имотът, ползването на части от който ищецът твърди,че се възпрепятства от
ответника е ПИ № ****** /производствен терен/ в м.*** по картата на възстановената
собственост на гр. Стрелча. Вземането било включено от синдика в списък на приети
вземания, но изключено от него с определението на съда за одобряването му по чл.692,ал.4
ТЗ по възражения на други двама кредитори. Спорното вземане било възникнало след
отрИ.е на`производството по несъстоятелност срещу ответника, тъй като ищецът закупил от
масата на несъстоятелността описания по-горе имот, но ответното дружество /в
производство по несъстоятелност/, не освободило определени части от имота и по този
начин лишавало новия собственик от възможността да го ползва пълноценно по
предназначението му. Кредиторът- ищец твърди, че през описания в исковата молба период
бил лишен от ползването част от незастроения терен с площ 9 343 кв. м. в източната част на
закупения имот,върху която имало складирана готова продукция /млян пегматит/ , която се
1
твърди да е собственост на ответното дружество, за което се претендира обезщетение в
размер на 7 007,25 лв. за процесния период. Изпратена била покана за освобождаване на
имота, връчена на синдика на ответното дружество, в която бил даден срок за това до
30.09.2017 г. Поради неосвобождаването му, ищецът предявил вземанията за обезщетения,
чието правно основание би следвало да се търси в разпоредбата на чл. 59 ЗЗД, поради
липсата на друга правна норма, която може да уреди отношенията между собственика и
лицето, лишаващо го неоснователно от ползването на негов имот. Препис от исковата молба
е изпратен на на ответника-длъжник в производството по несъстоятелност, в което са
предявени процесните вземания, но в срока по чл. 367 ГПК не е постъпил отговор по Следва
да се има в предвид, че по предявения иск ответникът се представлява от своите законни
представители преди открИ.е на производството по несъстоятелност, а не от синдика, който
участва в процеса на друго специално предвидено в ТЗ основание и не може да да
представлява дружеството като ответник по този вид дела. Синдикът също не е подал
отговор/становище в указания срок след връчване на препис от исковата молба. Като трето-
лице помагач, по негово искане за встъпване, е конституиран кредитор на масата на
несъстоятелността - Л. А. К., която е направила възражения срещу иска и свои
доказателствени искания в писмено становище от 03.05.22 г., наречено "отговор на исковата
молба". Възражения на третото лице-помагач:
В протокола за въвод във владение на ищеца-купувач на имота не били отразени негови
възражения за наличие на имущество в източната част на производствения терен, което да
му пречи да упражнява своето право на собственост, липсвала изобщо и констатация за
оставането на такова имущество на предишния собственик в имота. Не било вярно
твърдението относно площта от имота, заета с готова продукция през процесния
период.Имало две купчини с обща площ 4 729 кв. м., която ясно се разграничавала от
"свлечената и разпиляна такава". Последната образувала тънък слой върху земната
повърхност, който по никакъв начин не пречил да се използва тази част от имота.Дори точно
върху тази част през месец октомври 2021 г. фактически се осъществявала дейност по
сепариране на отпадъци. Било възможно за да се осъществява дейност върху тази площ и
през другото време, поради което за нея не са дължало каквото и да е обезщетение на
собственика. Третото лице оспорва размера на претендираното обезщетение, като твърди, че
месечния наем за такъв имот по пазарни цени е много по нисък на 1 кв. м. от сочения от
ищеца. Нямало доказателства, че тази готова продукция е собственост именно на
несъстоятелното дружество. В срока по чл.372 от ГПК е постъпила допълнителна искова
молба, след получаване на препис от която третото лице- помагач е подал и своя
отговор/становище по повод на изложеното в нея. В д. и.м. ищецът основно се позовава на
решенията на Пловдивския апелативен съд, постановени по дела между същите страни,
имащи за предмет вземания за обезщетения, породени от същите факти, но за различни
периоди от време. В становището по повод подадената д. и. м. третото лице-помагач
поддържа своето възражение, че не било доказано, че готовата продукция /двете
пирамидални купчини/ е собственост на несъстоятелното дружество, като подробно излага
доказателства каква готова продукция /като вид и количество в тонове/ е била оценена като
2
част от масата на несъстоятелността, какви количества в последствие е заприходил и каква
част от тях е отчел, че е продал и пр., като черпи от тези обстоятелства аргументи за
съществуващата неяснота какви количества и от какъв вид притежава и съответно
съхраняване ответното дружество на процесната площ.
Съдът като съобрази доводите на страните и събраните в процеса доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 и чл.236 от ГПК,
приема следното:
Няма спор между страните, а и се установява от представеното Постановление за
възлагане по чл.717з от ТЗ, че на 13.07.2016 година ищецът е придобил собствеността върху
недвижим имот, представляващ производствен терен с площ от 35 000 кв.м. с кад.№****** в
м.*** по КВС на гр.Стрелча и 8 броя сгради находящи се в поземления
имот,индивидуализирани с посочване на площта им, предназначението и година на
построяване на всяка от тях, както и строителни съоръжения включително и площадка
промишлено товаро-разтоварна. Ищецът е бил въведен във владение на така описания имот,
за което синдикът в изпъленине на предоставените му от закона правомощия е съставил
Протокол за въвод във владение от 05.01.2017 г.
Никой от участниците в процеса не оспорва и факта, че в източната част на
процесния имот са разположени две големи по размери купчини от пегматит,
представяваващ продукт след преработването на руда, а с действията си по частично
приемане на вземането на собственика на имота, синдикът всъщност признава, че това е
част от масата на несъстоятелността на ответното дружество, която подлежи на осребряване
като актив – готова продукция. Тази продукция продължава да се намира там в насипно
състояние през цялото време от продажбата на недвижимия имот до сега. Този факт се
потвърди от разпита на свидетеля И., който знае за купчините от октомври 2016 г., когато за
е отишъл на мястото за да осъществява охрана на имота. Свидетелят установява, че две
огромни купчини, по негова преценка - върху 4-5 декара продължават и сега да си стоят
там. Сегашното фактическо положение е констатирано, заснето на геодезическа снимка и
описано от от в. л. Х. К. в изготвеното и прието по съответния ред заключение.
Обсъждайки и оценявайки заключението като пълно, ясно и обосновано, съдът
приема, че площта от имота, заета от двете компактни купчини пегматит е общо 4 729 кв. м.
и се намира в североизточната част от имота, като 202 кв. м. от едната купчина попада извън
неговите граници, а частта от имота, непосредствено до тези две купчини, върху която се
установява, че има разпиляна и свлечена продукция е 4 614 кв. м.
Назначено бе вещо лице, което да даде заключение за цената на пазарния наем на
процесния имот, за да може да се определи размера на иска, съответен на наема, който би се
дължал за площта от него, заета от продукция, принадлежаща към масата на
несъстоятелността. Съобразно поставената му задача вещото лице инж. А. П. е определил
пазарния наем 1 кв. м., както и - за за цялата площ от 9 343 кв. м. за процесния тримесечен
период, който възлиза на 7 007 лв.
Искът е безспорно са доказани по своето основание, като се има в предвид, че
обстоятелствата, на които се основава съществуването на предявените вземания очертават
претенции на кредитора „Сайлест“ ЕООД по чл. 59 от ЗЗД. Като собственик на имота,
лишен от ползването на част от него, неразполагащ с друг иск, с който да се защити,
ищецът цели да получи обезщетение за неоснователното обогатяване на несъстоятелния
длъжник, който без основание държи своя продукция върху чужд имот, спестявайки по този
начин наем на терена за нейното складиране и съхраняване. Обезщетение се дължи в полза
на собственика, който е лишен от съответните ползи /граждански плодове/ от същата част от
имота.
Ищецът е доказал своето право на собственост върху целия имот, както и ползването
без основание на част от него, за да се държи там струпана на открито готова продукция от
масата на несъстоятелността на длъжника. Това води до разместване на имуществени блага,
3
превръщайки ищеца в кредитор на масата на несъстоятелността със свое вземане на
извърдоговорно основание на плоскостта на неоснователното обогатяване. За да се
обезщети собственика на имота за своето обедняване на осн. чл. 59 ЗЗД, следва да се
определи съответното обезщетение до размера на обедняването. Практиката последователно
и неотклонно възприема като еквивалент на обедняването при неоснователното ползване на
чужд имот пропуснатия наем на същия, определен по пазарни цени за съответния период.
За да определи площта от имота, ползването на която собственикът не е могъл да
осъществява през процесния период, съдът се позовава на показанията на св. И., който казва,
че откакто е охрана там, не е видял "нито да се изнася, нито да се внася" пегматит. Все
същата площ си било. Логично е под въздействие на вятъра и дъждовете да се разсипва и
разпилява продукция от горната част на пирамидата, която да образува по дебел слой около
нея. Но липсват доказателства за толкова бурно въздействие на атмосферно фактори или
друго някакво механично въздействие периода от лятото и есента на 2001 г. до
извършването на геодезическото заснемане по настоящото дело,което да е разширило
значително границите на площта, заета от разпилян пегматит. Става дума за разпиляна или
свлечена маса, заемаща площ 4 614 кв. м., за чието разпростиране на още по-голяма площ
очевидно са необходимо много по-дълго време или някакво озезаемо външно въздействие,
за каквото няма твърдения и доказателства.
Ето защо съдът приема, че с помощта на заключението на в. л. К. бе установено каква
част от площта е била негодна за ползване като свободен терен, поради заемането й от двете
купчини и разпилян около тях пегматит през исковия период - юли-септември 2021 г.
Пазарният наем за тази площ от имота е 7 007 лв. за процесния период, но тъй като
предявеното в производството по несъстоятелност вземане за обезщетение е прието до
размер ато 3 643, 77 лв., то неприетата част, за чието съществуване е предявен иска, реално
се установява в размер на 3 363, 23 лв., който съответства на намаления в последното
съдебно заседание при спазване на чл. 214 ГПК размер на иска.
Поради всичко изложено до тук искът по чл. 694,ал.2,т.2 от ТЗ следва да бъде уважен
изцяло, като се приеме за съществуваща неприетата част от вземането до размера от 3 363,
23 лв.
Останалите аргументите, които третото лице-помагат противопоставя срещу
приемането на вземането в този размер, също са неоснователни.
Дори купувачът"Сайлест" ЕООД да е знаел за складираната в имота готова продукция,
при закупуването му, това не го лишава от правото да претендира обезщетения за по
поддържаното фактическо положение, което го лишава във времето от възможността да
ползва така, както намери за добре тази част от имота.
Че ответното дружество /в несъстоятелност/, чрез своя синдик, упражнява фактическа
власт върху обсъжданата готова продукция, става ясно от показанията на св. И., нает за
охранява именно активите на това дружество, които още не са осребрени, както и
цялостното поведение на законния представител на несъстоятелния търговец /синдика/,
който приеме вземанията за обезщетения за основателни, не оспорва иска, вкл. фактическите
твърдения, че обявява същата готова продукция за продан и пр.
По отношение на твръденията на третото лице-помагач, за извършване на дейност по
сепариране на отпадъци върху терена с разпилян върху него пегматит, /от трети лица,без да
се твърди да е разрешено или възложено от собственика/, макар пълномощникът на ищеца
да е признал това в изявление по друго дело, става дума за обстоятелства, които не могат да
променят извод, за поддържано от ответното дружество трайно състояние върху имота,
което възпрепятства ищеца да го ползва лично или да реализира доходи,предоставяйки го от
друг. Това състояние очевидно ще продължава, докато синдикът или евентуален купувач, не
преместят складираната продукция и не освободят имота от пегматита, който заема
понастоящем една значителна по площ част от него.
Ищецът, въпреки намалението на иска, следва да се осъди на основание чл.694 ал.7
от ТЗ и по аргумент от разпоредбата на 74 ГПК, да заплати ДТ в размер на 30,34 лв. в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Пазарджишкия окръжен, както и в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист - държавна такса в размер на 5 лева, съгласно чл.
4
11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.Ответното
дружество БМС /в несъстоятелност/ дължи в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Пазарджишкия окръжен съд разноски съответстващи на уважената част от исковата
претенция, като следва да заплати ДТ в размер на 33,63 лв., както и в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева, съгласно чл. 11 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Предвид заявената претенция от ищеца за присъждане на сторените от него разноски
в процеса и при спазване изискванията на чл.78 ал.1 от ГПК, ответника ще следва да бъде
осъден да му заплати сумата 909,63 лева съобразно уважената част от иска.
По изложението съображения Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.694 ал.2 т.2 от ТЗ,
съществуването на частично неприето вземане на „Сайлест“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Патриарх
Евтимий“ №2 вх.А, ап.1 срещу „Булгар Минерали Стрелча“ АД -/в
несъстоятелност/, със седалище и адрес на управление гр.Стрелча, ул.
„Фелдшпати“ №1, ЕИК *********, до размера от 3 363, 23 лв..,
представляващ част от обезщетението за лишаване от ползване на собствения
на "Сайлест" ЕООД недвижим имот №******, в м.*** по КВС на гр.Стрелча,
а понастоящем: ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Стрелча , за периода
от 01.07.2021 г. - 30.09.2021 г., с ред на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.7 от
ТЗ.
ОСЪЖДА „САЙЛЕСТ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. Бургас, ул. „Патриарх Евтимий“ №2 вх.А, да заплати по
сметка на Пазарджишкия окръжен съд ДТ в размер на 30,34 лв. лева, както и в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер
на 5 лева, съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА „Булгар Минерали Стрелча“ АД – в несъстоятелност,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стрелча
ул.“Фелдшпати“ №1, да заплати по сметка на Пазарджишкия окръжен съд
ДТ в размер на 33,63 лева, както и в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева, съгласно чл. 11 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА „Булгар Минерали Стрелча“ АД – в несъстоятелност,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стрелча
ул.“Фелдшпати“ №1, да заплати на „САЙЛЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Патриарх Евтимий“ №2
вх.А, ап.1 сумата 909,63 лева – разноски, съразмерно на уважената част от
иска.
Решението е постановено при участие на синдика на
несъстоятелното дружество И. Л. К. и на трето лице помагач - Л. А. К. със
съдебен адрес: гр.София ул.“Самоков“ №28 и комплекс ЕСТЕ на страната на
5
„Булгар Минерали Стрелча“ АД - в несъстоятелност, ЕИК *********, и има
действие за всички кредитори в производството по несъстоятелност, на осн.
чл.694 ал. 8 ТЗ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд
Пловдив в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
6