№ 13795
гр*** 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110103460 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от М. Г. С. срещу „ФИРМА осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 228,83 лева (след допуснато изменение на
исковата претенция по реда на чл. 214 ГПК чрез увеличение на размера и с протоколно
определение от 23.09.2022 г.), представляваща недължимо платена сума по Договор за
паричен заем „ФИРМА № *** от 23.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 25.01.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между него и ответника бил сключен договор за потребителски
кредит от 23.01.2019 г., по силата на който дружеството му предоставило кредит в размер на
сумата от 400 лева със срок на погасяване 5 месеца и половина, при годишен процент на
разходите 49,30 % и годишен лихвен процент - 40,32 %. Излага, че според клаузата на чл. 1,
ал. 3 от договора за извършена от кредитора допълнителна услуга „експресно разглеждане
на заявка за паричен заем“ заемателят дължи такса в размер на 127,16 лева. В чл. 4, ал. 1
било посочено, че същият е длъжен в тридневен срок от получаване на заемната сума да
предостави на заемодателя обезпечение: поръчител – физическо лице, което да отговаря на
определени условия, или банкова гаранция, издадена след усвояване на парични заем, в
размер на цялото задължение, валидна 30 дни след падежа на договора. Съгласно чл. 4, ал. 2
при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение заемателят дължи
неустойка в размер на 84,81 лева, платима разсрочено на равни части, заедно с всяка от
погасителните вноски. Въз основа на посочените клаузи М. Г. С. заплатил в полза на
1
ФИРМА обща сума по кредита в размер на 628,83 лева, включително такса за експресно
разглеждане – 127,16 лева, неустойка – 66,09 лева и 35,58 лева – възнаградителна лихва
(предвид уточнението на сумите, направено с молбата, представена в открито съдебно
заседание на 23.09.2022 г.). Ищецът излага, че не дължи начислената му такса за експресно
разглеждане на кредита, тъй като клаузата, с която е договорена, е нищожна. Позовава се на
чл. 10а, ал. 2 ЗПК, като посочва, че заемателят не следва да заплаща такси за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Излага съображения, че по същността си
таксата представлява печалба за кредитора. Счита, че клаузата, с която е предвидено
задължението за заплащане на таксата, е нищожна и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП поради
неравноправност по смисъла на чл. 143 ЗЗП. В исковата молба се твърди, че клаузите от
процесния договор за потребителски кредит не са индивидуално договорени. Изложени са и
съображения за нищожност на клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора поради протИ.речие с
добрите нрави. Освен това според ищеца чрез нея се достига заобикаляне на закона,
доколкото чл. 33, ал. 1 ЗПК предписва, че при забава потребителят следва да заплати само
законна лихва върху неплатената сума. М. Г. С. излага, че непредставянето на обезпечение
дава основание на кредитора да иска предсрочно изпълнение според чл. 71 ЗЗД, а в случая
се променяли последиците от липсата на обезпечение, като кредиторът начислявал
неустойка, платима разсрочено. Освен това твърди, че клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора е
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Поддържа, че размера на неустойката, както и на
таксата за експресно разглеждане на кредита не е включен в годишния процент на
разходите, а подлежи на включване, тъй като по същността си представлява печалба за
кредитора. Уточнява, че при включването му размерът на годишният процент на разходите е
по-висок от максимално допустимия според ЗПК. Според М. Г. С. клаузата, с която е
договорена възнаградителна лихва, е нищожна поради протИ.речие с добрите нрави. Счита,
че размерът на лихвата, в който според нето следва да се включи размерът на таксата за
експресно разглеждане и неустойката, е изключително висок. Изразява становище, че
недействителността на клаузата за възнаградителна лихва води до недействителност на
целия договор. В исковата молба се сочи, че процесният договор е нищожен на основание
чл. 22 ЗПК. В тази връзка се поддържа се, че недействителността произтича от нарушаване
на нормите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 11, ал. 1, т. 11, чл. 11, ал. 1, т. 9, чл. 11, ал.
1, т. 20 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи се, че кредиторът не е изпълнил задължението си да
предостави на ищеца преддоговорна информация, както и информация за условията, при
които може да се откаже от договора. Договорът не бил написан на ясен и разбираем начин с
еднакъв шрифт с размер не по-малък от 12 и в два екземпляра. Общите условия към него не
били предоставени на кредитополучателя, не били подписани от него и той не се съгласил с
тях. М. Г. С. поддържа освен това, че в договора за потребителски кредит годишният
процент на разходите бил посочен единствено като абсолютна стойност, без описание на
основните данни, послужили за неговото изчисляване. Не била разписана методика относно
начина на формиране на годишния процент на разходите. Според него посоченият годишен
процент на разходите не отговаря на действителния такъв. от 136,42 %, който е над
максимално установения праг в ЗПК. Според ищеца посочването на годишен процент на
2
разходите, който не е реално прилаган, представлява заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. В исковата молба се сочи, че в процесния договор
не е посочено правото на кредитополучателят да се откаже от него, срокът, в който това
може да бъде направено, както и други условия за упражняването му, включително
информация за 2 възможността за погасяване на задължението по чл. 29, ал. 4 и ал. 6 ЗПК.
Ищецът навежда твърдение, че клаузите от договора не са формулирани по ясен и разбираем
начин и не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването му, поради което договорът е нищожен на основание чл. 146, ал. 1, вр. с чл.
143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. С оглед на тези съображения М. Г. С. счита, че сумата в общ размер на
228,83 лева (с оглед изменението на иска, чрез увеличаване на размера му по реда на чл. 214
ГПК), включваща такса за експресно разглеждане в размер от 127,16 лева, неустойка в
размер от 66,09 лева и възнаградителна лихва в размер от 35,58 лева е недължимо платена
на ответника и подлежи на връщане. Поради това моли да бъде постановено решение, с
което ФИРМА да бъде осъдено да му заплати процесната сума, ведно съд законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 25.01.2022 г., до окончателното й изплащане.
Претендира разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът ФИРМА
оспорва предявения иск. Признава, че между него и ищеца е сключен процесният договор за
кредит, както и че ищецът е заплатил всички задължения по него. Оспорва изложените в
исковата молба твърдения, че договорът като цяло и отделни клаузи от него са нищожни.
Излага съображения, че е спазена предвидената от ЗПК форма за сключване на договора за
потребителски кредит. Твърди, че погасителният план е инкорпориран в самия договор.
Сочи, че предвид обстоятелството, че е налице уговорен фиксиран лихвен процент, за
валидността на договора не е необходимо да се посочва последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Оспорва твърденията на
ищеца, че в договора не е посочен реален годишен процент на разходите, както и, че липсва
яснота относно начина на формирането на годишния процент на разходите. Уточнява, че
при сключването му на заемополучателя е предоставена изрична, ясна и детайлна
информация за начина, по който се изчислява годишният процент на разходите по
кредитното правоотношение. Според ответника процесната неустойка не се включва в
годишния процент на разходите, тъй като чл. 19, ал. 3 ЗПК изключва при формирането на
годишния процент на разходите плащания, възникващи при неизпълнение на задължения на
кредитополучателя. ФИРМА оспорва твърденията на ищеца, че клаузата, с която е
предвидена такса за услугата „експресно разглеждане на документи“, е нищожна, като
излага, че експресното разглеждане на заявката от заемодателя за кратък срок изисква бърза
реакция и необходимост от ангажиране на по-голям административен и човешки ресурс,
поради което плащането й е дължимо. Счита, че експресното разглеждане на кредита не е
действие по усвояване или управление на кредита, а предхожда същите. В отговора на
исковата молба е уточнено, че тази услуга не е задължителна за сключването на договора, а
доброволно избрана от ищеца. Изложени са съображения за неоснователност на твърденията
на ищеца за нищожност на клаузата, с която е договорено плащането на неустойка за
3
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение. Ответникът поддържа, че
неустойката не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни
функции. Уточнява, че уговорената неустойка обезпечава изпълнението на цялото
задължение по договора за кредит и не надвишава 20 % от главницата. Според ответника
клаузата, с която е договорена неустойката, не нарушава чл. 71 ЗЗД, а овен това същият
излага съображения, че нормата на чл. 71 ЗЗД е диспозитивна, а не императивна. С отговора
на исковата молба се твърди, че договорената възнаградителна лихва не протИ.речи на
добрите нрави. Уточнено е, че клаузата на чл. 5, т. 2 от договора информира потребителя за
правото му да се откаже от него, както и за условията за това. Ответникът поддържа, че
ищецът е имал възможност да влияе върху съдържанието на договора, поради което не са
налице предпоставките на чл. 146, ал. 1 ЗЗП. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на
исковата претенция и за присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, а и от събраните писмени доказателства се установява, че
между „ФИРМА, в качеството му на заемодател и ответника М. Г. С., в качеството му на
заемополучател, е сключен договор за паричен заем „ФИРМА № *** от 23.01.2019 г., по
силата на който на същия е предоставена в заем парична сума в размер от 400 лв. срещу
задължението на заемателя да я върне на заемодателя заедно с договорна лихва и такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на кредита в размер от 127,16 лв., чрез 11
равни погасителни вноски, всяка в размер от по 5,39 лева, за срок от 22 седмици. Установен
е падеж на първата вноска на 06.02.2019 г. и падеж на последната на 26.06.2019 г., при
фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40,32 % и годишен процент на разходите от
49,30 % - при положение, че договорът влиза в сила на посочения в него срок, всяка от
страните изпълнява задълженията си точно и в срок, при което няма да бъдат начислявани
разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията
по договора). Общиятобщият размер на дължимата от заемополучателя сума възлиза на
565,29 лева и представлява сбор от заемната сума и общите разходи по кредита. В договора
е отразено, че същият се сключва на основание предложение за сключване на договор за
паричен заем, направено от заемателя и стандартен европейски формуляр, предоставен
предварително на същия и посочващ индивидуалните условия по бъдещия паричен заем или
преддоговорна информация, касаеща предоставяне на финансова услуга от разстояние,
посочваща индивидуалните условия на договора, с която заемателят се е запознал
предварително. Съгласно клаузата на чл. 10 от договора заемната сума следва да бъде
предоставена на заемателя в брой, а съгласно ал. 2 от този текст с подписването му
заемателят удостоверява, че е получил същата от заемодателя, както и, че в тази част
договорът да има характера на разписка за получаването на парите. В клаузата на чл. 1 е
отразено, че договорът се сключва на основание стандартен европейски формуляр,
предоставен предварително на заемателя и посочващ индивидуалните условия по бъдещия
4
паричен заем, както и по предложение за сключване на договора от страна на заемателя. В
клаузата на чл. 4 от договора страните са уговорили, че в срок до три дни от усвояване на
сумата по същия заемателят дължи да предостави на насрещната страна едно от изброените
обезпечения: физическо лице – поръчител, което да отговаря на конкретно посочени
условия във връзка с получаваното от него трудово възнаграждение и наличието на други
кредитни отношения или банкова гаранция в полза на заемодателя в размер на цялото
задължение по договора. Предвидено е, в клаузата на чл. 4, ал. 2, че при неизпълнение на
задължението за представяне на обезпечение ищецът дължи на заемодателя неустойка в
размер на сумата от 84,81 лева, която ще се заплаща разсрочено – като част от съответната
погасителна вноска, чийто размер в този случай възлиза на 59,10 лева, а общият размер на
задължението по договора от 650,10 лева. От клаузата на чл. 8 на договора се установява, че
при неизпълнение от заемателя на задължението си за заплащане на дължимите погасителни
вноски, заемодателят има право да предприема действия по събирането на вземанията си.
От клаузата на чл. 8, ал. 2 от договора следва, че при забава в плащането на някоя вноска
ответникът дължи и законна лихва за всеки ден забава. В ал. 1 от договора е удостоверено,
че заемателят доброволно е избрал да използва допълнителна услуга по експресно
разглеждане на заявката за отпускане на заема, за което дължи такса в размер на сумата от
127,16 лева, чието плащане е разсрочено чрез включването му в погасителните вноски по
договора. В чл. 11 от последния е отразено, че заемателят е запознат с Тарифата на
„ФИРМА, актуална към датата на сключването му. В клаузата на чл. 5, т. 2 от договора е
установено правото на заемателя да се да се откаже от сключения договор – без да дължи
обезщетение или неустойка и да посочва причина за това, в 14-дневен срок от сключването
на договора чрез писмено уведомление на насрещната договаряща страна, в който случай
същият дължи на заемодателя връщане на заемната сума заедно с възнаградителна лихва,
начислена за периода от усвояване на заема до датата на връщане на главницата.
По делото е прието предложение от 23.01.2019 г. за сключване на договор за паричен
заем, изходящо от ищеца М. Г. С. /обстоятелство, останало неоспорено от същия/, в което са
вписани негови лични данни – три имена, ЕГН, номер на лична карта, адреси и основните
параметри на искания кредит – размер на заемната сума, срок за погасяване, размер на
погасителната вноска. В предложението ищецът е заявил съгласие, че при използване на
средства за комуникация от разстояние ще използва четири цифри от ЕГН си като код за
идентификация и посредством използването му ще може да отправя всякакви волеизявления
към ответното дружество, които да го обвързват. Декларирал е, че е получил Стандартен
европейски формуляр.
В последния – приет като доказателство по делото се съдържат данни за кредитора,
описание на основните характеристики на съответния кредит – чрез вписване на неговия
размер, начин на усвояване и погасяване, размер на погасителните вноски и техния брой,
периодичност (четиринадесетдневни) с проведено разграничение в размера на
погасителната вноска в случай на избрана от потребителя допълнителна услуга по
експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем, общият размер на
5
дължимата сума,, изисквани обезпечения, размер на лихвения процент и ва ГПР, посочване
на свързаните с договора разходи и размерът им, в т.ч. неустойка при неизпълнение на
задължението за предоставяне на изискуемото обезпечение, правото на отказ от договора от
страна на заемополучателя чрез посочване на условията, при които може да бъде упражнен
и последиците от това.
От представените и приети по делото Общи условия, приложими към Договори за
предоставяне на финансови услуги от разстояние се установява, че авторството на
електронното изявление на потребителя, с което изразява волята си за сключване на
договора, се удостоверява от него чрез добавяне на данни в електронна форма, които го
индивидуализират, както и че така положеният обикновен електронен подпис се приема от
страните по договора за достатъчен за удостоверяване на авторството и се приравнява на
саморъчен подпис. Установява се, че още при кандидатстването за отпускане на кредит, на
посочения от заемателя електронен адрес, заемодателят изпраща стандартен европейски
формуляр, посочващ индивидуалните условия на договора и Общи условия. Установено е в
клаузата на т. 12 от ОУ, че след одобряването за отпускането на кредит, заемодателят
уведомява насрещната страна чрез изпращане на електронно съобщение, съдържащо СЕФ,
договора и ОУ към него, като заемателят изразява съгласието си за сключване на договора
чрез въвеждане на код, представляващ електронния подпис на заемателя. Клаузата на чл. 20
от ОУ предвижда заплащането от страна на заемателя на такса за експресно разглеждане,
дължима в случаите, при които същият е поискал предоставянето на допълнителна и
незадължителна услуга, изразяваща се в експресна обработка на кандидатурата на заемателя
за отпускане на кредит, в който случай последният ще получи становище по искането си в
срок до 20 минути.
За изясняване на делото от фактическа страна е изслушано и прието заключението по
съдебносчетоводната експертиза, което съдът, преценявайки по реда на чл. 202 ГПК,
кредитира като обосновано, изготвено въз основа на материалите по делото и допълнително
представени за нуждите на експертиза от страна на ответното дружество, отговарящо на
всички поставени задачи и останало неоспорено от страните по делото. Вещото лице
посочва, че по силата на договора за паричен заем от 23.01.2019 г. на ищеца М. С. е
отпуснат паричен заем в размер от 400 лева с договорена крайна дата на връщане на сумата
по заема 26.06.2019 г., с начислена сума на възнаградителната лихва в размер от 38,13 лева,
неустойка по чл. 4, т. 2 от договора в размер от 84,81 лева и такса за експресно разглеждане
по чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от договора в размер от 127,16 лева. Изяснява, че за погасяване на
сумите по договора са извършени плащания в общ размер от 650,10 лева, като е налице
пълно предсрочно погасяване на задълженията по договора Последно извършеното плащане
е на 23.05.2019 г. Експертизата установява, че платената сума включва следните вземания:
400 лева, представляваща главница, 38,13 лева, представляваща договорна лихва, 66,09 лева
– неустойка (чийто размер е по-нисък от общо дължимата от 84,81 лева поради извършеното
предсрочно погасяване) и 127,16 лева, представляваща такса за експресно разглеждане.
Изяснено е също, че при включване на всички компоненти при изчисляване на ГПР, а
6
именно: договорна лихва, такса „експресни услуги“ и неустойка, така, както е формулиран
поставеният въпрос, то размерът на последния възлиза на 872,20 %.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД за връщане на
платена сума без основание поради нищожност на договора, евентуално нищожност на
отделни негови клаузи, въз основа на който са извършени тези плащания.
Възникването в полза на ищеца на процесното вземане е обусловено от установяване,
при условията на пълно и главно доказване, че е платил на ответника процесната сума, въз
основа на договора за паричен заем, а в доказателствена тежест на ответника е да установи
основанието за получаването й, като докаже, че са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 10, чл. 11, ал. 1, т. 11, чл. 11, ал. 1, т. 9, чл. 11, ал. 1, т. 20 и чл. 19, ал. 4 ЗПК при
сключването на договора за кредит; както и, че договорът е индивидуално договорен.
По делото не е спорно, а и от събраните писмени доказателства се установи, че между
страните е възникнало заемно правоотношение по силата на процесния договор за паричен
заем „ФИРМА № *** от 23.01.2019 г. Доколкото се касае за реален договор, то неговото
действие е обусловено, както от постигането на съгласие между страните, така и от реалното
предаване на заемателя на сумата, предмет на договора. Между страните не се спори, че
заемодателят е изпълнил задължението си и реално е предоставил на заемателя сумата от
400 лв., предмет на паричния заем, който факт следва от удостоверителното волеизявление
на ответника за получаване ѝ, обективирано в клаузата на чл. 3 от договора за кредит.
Не се спори, а и от заключението по изслушаната съдебносчетоводна експертиза се
установи, че в изпълнение на задълженията си по договора М. С. е заплатил в полза на
ответното дружество ФИРМА сума в общ размер от 628,83 лева.
Основният спорен по делото въпрос е дали са налице неравноправни клаузи в
договора и дали договорът е недействителен, съответно налице ли е основание ответникът
да задържи платените суми или същите подлежат на възстановяване на ищеца.
Както вече беше установено, процесният договор за паричен заем е сключен като
потребителски заем. Доколкото страна, в качеството си на заемополучател, по процесната
двустранна сделка е физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е действало в
рамките на своя професионална или търговска дейност и предвид нейния предмет, съдът
намира, че в случая договорната обвързаност между страните попада в обхвата на
дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 от ЗПК (Обн. в ДВ бр.18 от 05.03.2010 г. в сила от
12.05.2010 г.) и спрямо същата са приложими специалните изисквания към съдържанието на
договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя,
регламентирана в Закона за защита на потребителите (Обн. В ДВ бр. 99 от 09.12.2005 г., в
сила от 10.06.2006 г.) – арг. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, който въвежда разпоредбите на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори.
7
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа: годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Сключеният между страните договор е в писмен вид, ясно и четлИ. написан, на
разбираем език, като не е доказано да е изготвен със шрифт, по-малък от изискуемия от
закона.
В договора са посочени фиксираният годишен лихвен процент по заема – 40,32 % и
годишният процент на разходите на заема – 49,30 %, изчислен при съответните допускания,
посочени в клаузата на чл. 2, ал. 1, т. 8 от договора.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани
всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в
положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.
Гореизложеното поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо
кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му
по кредита. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика
обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и
дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. В конкретния случай е
посочено, че ГПР е 49,30%, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за
това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Годишният процент
на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит,
въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да
съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. Последицата,
свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е уредена в нормата на чл. 22
ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
договорът за потребителски кредит е недействителен, поради което и с оглед чл.23 ЗПК -
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
В настоящия случай ГПР е посочен като процент, но не са посочени основните данни,
които са послужили за неговото изчисляване, каквото е изискването на закона. Не ставя ясно
какво представлява разликата между размера на ГПР и на възнаградителната лихва, която е
част от него, с оглед и предвиденото в договора допускане, че този размер на ГПР е
изчислен при условие, че страните изпълняват своевременно и точно задълженията, при
което няма да бъдат начислени неустойки поради неизпълнение на някое от задълженията
8
по договора. Посоченото дава основание за извод, че в този размер на ГПР не е включен
размерът на начислената на ищеца, като заемател, неустойка поради неизпълнение на
конкретно договорно задължение – за предоставяне на обезпечение съгласно чл. 4 от
договора, макар че още при сключването му – в клаузата на чл. 4, ал. 2 е предвидено, че
неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска по договора, като общият й
размер възлиза на сумата от 84,81 лева. Включена по този начин към погасителните вноски,
неустойката на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява
сигурна печалба за заемодателя. При съобразяване на това обстоятелство с изводите на
вещото лице по съдебносчетоводната експертиза относно размера на ГПР в случай, че в
същия се включи и неустоечното вземане, то действителният размер на ГПР би надхвърлил
законоустановения праг по чл. 19, ал. 4 ЗПК, което е самостоятелно основание за
несъблюдаване на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. С оглед изложеното, съдът
намира, че липсата на част от задължителните реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК – в случая по т.
10 – ясно определен ГПР в процесния договор за паричен заем, сключен между ищеца М. Г.
С., като заемател и „ФИРМА, като заемодател, води до неговата недействителност
съобразно разпоредбата на чл. 22 ЗПК.
Както се изясни, в този случай и на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи.
Изложеното води до извод, че ищецът дължи заплащане единствено на предоставената му
заемна сума в размер от 400 лева, която, както се установи, е погасена, но доколкото според
заключението на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза ищецът е погасил суми в
общ размер на 628,83 лева, то разликата над главницата от 400 лева или сумата от 228,83
лева се явява недължима, като получена при начална липса на основание, при което същата
подлежи на връщане на потребителя.
В допълнение и за правна прецизност на изложението, съдът намира за необходимо
да отбележи, че в случая са налице самостоятелни основания за недължимост на сумата от
66,09 лева, представляваща реално начислена и заплатена от заемателя неустойка зарази
неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение и на сумата от 127,16
лева, представляваща такса за експресно разглеждане и на, предвид следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. Една от хипотезите на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е клауза, която задължава последния при неизпълнение на
своите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка – арг. чл.
143, т. 5 ЗЗП.
В настоящия случай в договора за паричен заем е уговорено, че заемателят дължи
неустойка в общ размер на сумата от 84,81 лева при неизпълнение на задълженията си по
чл. 4, ал. 1 от договора за предоставяне от страна на заемателя на обезпечение по договора
под формата на поръчител или банкова гаранция в 3-дневен срок от сключването му.
9
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо
те да се доказват. Правната норма определя неустойката като форма на договорна
отговорност за причинените вреди от неизпълнение на договорно задължение, чийто размер
е предварително уговорен от страните, като наред с това очертава и специфичните функции
на неустоечното вземане – обезщетителна, свързана с преразпределяне на последиците от
неизпълнението в тежест на неизправния длъжник, обезпечителна - за обезпечаване
изпълнението на задължението и наказателна – в случаите, при които размерът на
неустойката е по – голям от причинените вреди.
В рамките на един от основните принципи в гражданското право – свободата на
договаряне, намерил нормативното си отражение в чл. 9 ЗЗД страните по една двустранна
правна сделка могат да уговорят неустойка за вредите от неизпълнение на договорно
задължение. Необходимо е обаче това неустоечно вземане да има някоя от специфичните за
неустойката функции. В противен случай клаузата за неустойка би била нищожна поради
накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, преценявайки клаузата към
момента на сключване на договора и включването в неговото съдържание – арг. т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г.на ОСТК на ВКС.
В конкретната хипотеза се касае за неустойка, дължима поради неизпълнение на едно
акцесорно по характера си задължение – за предоставяне на обезпечение, а с това и
насочена към обезпечаване на вреди, които не са преки такива – вредите, чието обезщетение
се търси с тази неустойка са, че вземането няма да бъде събрано. Предвид това и
съобразявайки конкретния размер съдът намира, че процесната клауза от договора за заем
създава предпоставки за обогатяване на едната страна – заемателя без правно основание,
доколкото неустойката, дължима заради неизпълнение не на главното, а не акцесорното
задължение излиза извън присъщите си функции по чл. 92, ал. 1 ЗЗД и нарушава принципа
за справедлИ.ст, поради което същата е нищожна като протИ.речаща на добрите нрави – арг.
чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и като израз на неравноправна клауза – арг. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143,
т. 5 ЗЗП. В допълнение следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК
в случаите на допусната забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, какъвто характер няма процесната
неустойка.
Наред с това, съдът намира за необходимо да отбележи, че в разпоредбата на чл. 16
ЗПК законодателят е предвидил оценка от кредитора на кредитоспособността на
потребителя преди сключване на договора за кредит. Касае се за оценка на
платежоспособността на бъдещия заемател преди страните да се обвържат от договорно
правоотношение. Следователно, за евентуалното настъпване на вредите, чието обезпечение
се цели с включването на неустоечната клауза като част от съдържанието на договора за
заем, принципно допринася и бездействието на заемодателя да оцени кредитоспособността
на заемателя преди отпускане на заема съгласно изискването на чл. 16 ЗПК, с което
недопустимо същият се стреми да придобие права в резултат от собственото си бездействие
10
и по този начин да прехвърли отговорността за това в тежест на потребителя.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че в полза на ответника не е възникнало
процесното неустоечно вземане, поради което същият дължи връщане на платената от
заемателя сума, отнесена за погасяване на това задължение – в случая в размер от 66,09
лева.
Съгласно чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони
за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита, като съгласно ал. 4 видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Изясни се, че в процесния договор за заем е предвидено заплащането от заемателя на
сумата от 127,16 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на искането за
отпускане на кредита, чието плащане е разсрочено чрез включването и в размера на
двуседмичните погасителни вноски, както и, че съгласно т. 20.1 от приложимите към
договорното правоотношение Общи условия, допълнителната услуга, за чието предоставяне
се дължи таксата се изразява в получаване на становище по заявката за отпускане на кредит
в срок до 20 минути.
Съобразявайки съдържанието на тези клаузи, съдът приема, че посочената услуга е
свързана с усвояване и управление на кредита, поради което събирането на такса за същата е
забранено по силата на посочената разпоредба на ЗПК. В допълнение следва да се посочи,
че от страна на ответното дружество не се установява наличието на основанието за
възникване на вземането, а именно, че „ФИРМА е разгледало заявката на заемателя М. С. в
срок от 20 минути, като липсват доказателства за часа, в който е подадено заявлението и
съответно за часа, в който същото е било одобрено.
Предвид всичко изложено дотук, предявеният осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл.
1 ЗЗД следва да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
общо 228,83 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен заем
„ФИРМА № *** от 23.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 25.01.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – основателност на предявения иск, право на разноски има
само ищецът. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на същия следва да бъде присъдена
сумата от 350 лева, представляваща сторени по делото разноски за държавна такса и депозит
за изготвяне на съдебно-техническата експертиза. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, в полза на процесуалния представител на
ищеца – адв. И.Н. следва да бъде присъдена сумата от 300 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита на ищеца, при съобразяване с
отразеното в представения по делото договор № *** от 11.02.2022 г. за правна защита и
11
съдействие (л. 21) представителство на ищеца от пълномощника му безплатно - на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА и предвид съобразяването му с минималния му размер,
установен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Сторените от ответника разноски следва да останат за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ФИРМА, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС,
ФИРМА, да заплати на М. Г. С., ЕГН: **********, с адрес: гр*** ж.к. АДРЕС, сумата от
228,83 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен заем „ФИРМА
№ *** от 23.01.2019 г., включваща: сумата от 127,16 лева, представляваща такса за
експресно разглеждане, сумата от 66,09 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение и сумата от 35,58 лева,
представляваща възнаградителна лихва, ведно със законната лихва върху главницата от
228,83 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.01.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „ФИРМА, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС,
ФИРМА, да заплати на М. Г. С., ЕГН: **********, с адрес: гр*** ж.к. АДРЕС, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 350 лева, представляваща сторени по делото разноски.
ОСЪЖДА „ФИРМА, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС,
ФИРМА, да заплати на адвокат И.П.К., ЕГН **********, с адрес – гр*** ул. „АДРЕС, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, сумата
от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска
защита на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12