Р Е Ш Е
Н И Е
№ 255
град Шумен, 06.12.2018 г.
Шуменският
окръжен съд, в закрито заседание на
шести декември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Константин Моллов
Членове: 1.Йордан Димов
2.Ненка Цветанкова
като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов в. гр. д. №442 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.435, ал.2 от ГПК.
Настоящото производство е започнало по жалба на Е.М.Б., ЕГН-********** към момента в затвора в гр. Ловеч против действия на държавен съдебен изпълнител (ДСИ) по изпълнително дело №188/2018 г. с район на действие – района на ШРС. В жалбата се сочи, че незаконосъобразно са били предприети действия по изпълнение против възнаграждението получавано от жалбоподателя за работа извършвана от последният в мястото за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Твърди, че получаваното от него възнаграждение е в размер на 183 лв., като работел от съвсем скоро и намира, че посоченото възнаграждение е в диапазона на несеквестируемият минимум по смисъла на закона – чл.446, ал.1 от ГПК. Твърди, че имал две ненавършили пълнолетие деца, на които дължал издръжка. Моли също така на основание чл.435, ал.2, т.6 от ГПК съдът да спре производството по изпълнителното дело. твърди, че образуването на процесното изпълнително дело е незаконно, тъй като съгласно чл.264, ал.2 от ГПК ДСИ осъществяват принудително изпълнение на частни притезания, а вземанията на ШС не били частни притезания. Твърди, че вземанията на съдът се събират от НАП, а не от ДСИ по реда на ДОПК. Моли да бъде прекратено изпълнителното дело изцяло.
От страна на ДСИ при ШРС, водещ процесното изпълнително дело е постъпило становище, в което се твърди, че жалбата е неоснователна. Намира, че сумите получавани от жалбоподателя в затвора не са трудово възнаграждение, тъй като полагането на труд в местата за лишаване от свобода е в съответствие с нормата на чл.77, ал.1 от ЗИНЗС и Правилника за неговото приложение, като работещите по този начин получават възнаграждение не по-малко от 30 процента като възнаграждение за изработеното, който размер се определял от министъра на правосъдието. Полагането на труд от лишените от свобода. Сочи, че според разпоредбата на чл.78, ал.3 от ЗИНЗС на лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от две трети от полагащото им се възнаграждение, като това ограничение не се прилага за удръжките по задължение за издръжка. Сочи, че установените минимуми за несеквестируем доход са установени, за да се гарантира, че едно лице ще може да задоволи месечните си нужди за подслон, храна и облекло. Сочи, че в чл.84, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗСизрично е предвидено, че лишените от свобода имат право на безплатна храна, легло, облекло, обувки и спални принадлежности по таблици утвърдени от министъра на правосъдието. Намира, че сумите получавани като възнаграждение за труд от жалбоподателят, не попадат под защитата на специалните норми касаещи изпълнението. В края на становището пък сочи, че в запорното съобщение изпратено до затворническата администрация изрично било указано, че удръжките следва да бъдат извършени при спазване на правилото на чл.446 от ГПК.
Въззивната
частна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения от закона срок, и
против действие на съдебният изпълнител, което може да бъде обжалвано от
длъжника в изпълнителното производство по смисъла на чл.435, ал.2, т.2 от ГПК.,
поради което същата се явява допустима.
В рамките на производството се установява следното от фактическа страна: Против жалбоподателят Е.М.Б., ЕГН-********** бил издаден изпълнителен лист от 19.07.2018 г. по присъда №12/28.03.2017 г. по НОХД №...г. за сумата от 2 270.78 лв. разноски в наказателното производство, 2400 лв. държавна такса върху уважен граждански иск, 5 лв. държавна такса за издаване на изпълнителен лист. По силата на възлагателно писмо на ШОС било образувано изпълнително дело №188/2018 г. на ДСИ при ШРС на 23.07.2018 г. с взискател ШОС и длъжник жалбоподателят. ПДИ била връчена на представител на администрацията на затвора, в който жалбоподателят изтърпява наказание лишаване от свобода на 10.08.2018 г. със задължение да я предаде на длъжника. Предприетите по изпълнителното дело действия по принудително изпълнение се заключават в изпратено на 06.11.2018 г. запорно съобщение за запор на вземанията на длъжника произтичащи от полагане на труд с превод В него е посочено, че общият размер на задължението към 05.10.2018 г. е 5 104.84 лв.
Предвид приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: С настоящата въззивна жалба се оспорва запора на възнаграждението получавано от жалбоподателят, в хипотезата на чл.432, ал.2, т.2 от ГПК, като възнаграждение за положен труд по време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода, който запор засяга несеквестируема част от това възнаграждение по смисъла на чл.446 от ГПК. Неотносими към спора са аргументите на ДСИ, изложени в отговора му към съда и касаещи обстоятелството, че възнаграждеинето на жалбоподателят не е трудово. Както може да се види от текста на чл.446, ал.1 от ГПК предвидените несеквестируеми минумуми касаят не само трудовото възнаграждеине, такова каквото го определя КТ, а и всяко - каквото и да е друго възнаграждение за труд - „Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд ...” Т.е. всяко възнаграждение от положен труд се ползва от защитата на чл.446 от ГПК. От друга страна оплакванията на жалбоподателят са неоснователни. Както може, да се види от изпратеното запорно съобщение на лицевата страна изрично е записано в удебелен текст, че при запор върху трудовото възнаграждение удръжките се правят ежемесечно при спазване на правилото на чл.446 от ГПК, както и на останалите законови разпоредби уреждащи несеквестируемостта.
Неоснователно е и възражението направено от жалбоподателят, че ДСИ събирал единствено частни притезания по смисъла на чл.264, ал.2 от ЗСВ и в този смисъл съдебните изпълнители осъществяват принудително изпълнение. При простото прочитане на посоченият текст се установява, че ДСИ има възможност да събира и вземания на съдилищата, когато му бъдат възложени – чл.264, ал.2, изр.2 от ЗСВ – „На държавния съдебен изпълнител може да се възложи и събирането на вземания на органите на съдебната власт.”.
От самата жалба може да се установи, че на жалбоподателят към момента на подаването и не са правени удръжки от възнаграждението, тъй като още на първата страница твърди, че той работел едва от няколко дни. Т.е. не само няма неправилни или противозаконни действия на ДСИ, но такива не са се случили въобще, например по грешка при неправилно удържане на суми, от затворническата администрация.
Предвид изложеното така подадената жалба е неосоавателна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Е.М.Б., ЕГН-********** към момента в затвора в гр. Ловеч против запора върху получаваното от последния възнаграждение труд като лишен от свобода в хипотезата на чл.435, ал.2, т.2 от ГПК, предприет по изпълнително дело №188/2018 г. на ДСИ при ШРС.
Решението не подлежи на обжалване по смисъла на чл.437, ал.4, изр.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.