Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 20.08.2019г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
осемнадесети юни година 2019
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Емилия Кривачкова
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 6849 по описа за 2017 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет
на делото е иск с правно основание чл. 135, ал.1
във връзка с чл. 135, ал.2 от
ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на „Б.П.Б.”
АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Е.А.А.– Главен изпълнителен директор, чрез пълномощника юрк.Св. Т., с която е предявен иск с правно
основание чл. 135, ал.1 ЗЗД, срещу ответниците „К.Т.К.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, офис 18, представлявано от Е.В., в качеството му на
управител на дружеството и К.В., ЛНЧ **********, с адрес: ***, за прогласяване относителната недействителност
по отношение на ищеца на Договор за прехвърляне на дружествени дялове, заверен с
per. номер № 2857/2016 г. на нотариус В. Я., нотариус
с район на действие РС Перник, peг. № 331 на НК,
сключен между К.В., от една страна и „К.Т.К.” ЕООД, от друга страна, с който К.В.
е продал на „К.Т.К.” ЕООД собствените и 65 194 дяла за сумата от 65 194,00
лева. Направено е искане за присъждане и на сторените по делото разноски.
Твърди се, че на 19.11.2014 год. между банката ищец,
от една страна като кредитор и “К.Т.” ЕООД, от друга като кредитополучател, К.В.
като солидарен длужник, е сключен Договор за кредит №
309/2014 г., по силата на който на кредитополучателя е предоставен банков
кредит в размер на 514 250 евро. Сочи се, че условията по сключения договор за
кредит многократно са били предоговаряни с Анекс
А01-309/2015 от 26.02.2015 г., Анекс А02-309/2015 от 27.03.2015г. и Анекс А03-
309/2015 от 25.09.2015г., а ответникът К.В. поел солидарна отговорност за
задълженията на кредитополучателя, произтичащи от договора за банков кредит,
като се е задължил в качеството си на солидарен длъжник спрямо кредитора да
отговаря за изпълнението на задълженията на кредитополучателя по горепосочения
кредит, включително и за заплащането на всички дължими суми по кредита до
окончателното му погасяване.
Твърди, че ответникът К.В. в качеството си на
солидарен длъжник е поел солидарна отговорност спрямо ищеца за всички
задължения на кредитополучателя “К.Т.” ЕООД, произтичащи от договора за кредит.
Твърди се още, че към 18.10.2016 г. К.В., в качеството си на солидарен длъжник
по договора за кредит дължи сумите на ищеца както следва: EUR 268 323,00 от
които: главница по Договор за кредит №
309/2014 от 19.11.2014 г. и анекси към него - EUR 253 247,55, възнаградителна
лихва - EUR 15 075.45, съгласно чл. 5, от Раздел II от „Договор за кредит №
309/2014 от 19.11.2014 г. и анекси към него”, начислена за периода от
30.12.2015 г. до 18.10.2016 г. Начална дата на забава за плащане на падежирали вноски за Лихви - 30.03.2016 година.
Твърди се, че на 28.09.2016г. с договор за прехвърляне
на дружествени дялове, per. номер № 2857/2016 г. на
нотариус В..Я., per.
№ 331 на НК, К.В. е прехвърлил собствените си 65 194 дяла от дружество „КБЛ 15“
ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, офис 18 на „К.Т.К.”
ЕООД, представлявано от управителя Е.В., която е сестра на първия ответник.
Промяната в партидата на „КБЛ 15“ ООД била отразена в търговския регистър на
19.10.2016 година.
Сочи, че при справка в Търговския регистър по
партидата на приобретателя по сделката - „К.Т.К.”
ЕООД е било установено, че едноличен собственик на капитала и управител на
дружеството е Е.В.. Навежда твърдения, че между Е.В. и К.В. съществува
роднинска връзка. Сочи се още, че представителите на двете страни по
атакуваната сделка са свързани лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 1 от
ДР на ТЗ.
В срока по чл.131 ГПК ответниците
„К.Т.К.” ЕООД и К.В., чрез адв.Г. Г., са депозирали отговор, в който предявеният иск е
оспорен като неоснователен. Твърди се в отговора, че с договор за заем от
01.08.2015г., „К.Т.К.” ЕООД е имал изискуемо вземане, в размер на 65 194 лева
от Е.В.. Заемат бил отпуснат целево, за да послужи за участие в капитала на
„КБЛ 15" ООД. Със сумата от предоставеният заем Е.В. е искал да увеличи
инвестицията си в дружествените работи на „КБЛ 15" ООД. Именно поради тази
причина заетата сума била преведена по сметка на дружеството „КБЛ 15" ООД,
а не по личната сметка на Е.В., като същата била ползвана за покриване на
дружествени разходи. Допълнително на 01.08.2015г. „К.Т.К.” ЕООД е сключил
договор за заем с „КБЛ 15“ ООД, по силата на който се е задължил да предостави
заем на дружеството в размер на 67 746 лева.
Сочи, че с тристранно споразумение от 05.07.2016г., К.В., и „КБЛ 15"
ООД, са уредили отношенията помежду си, като на основание устно съгласие „К.Т.К.”
ЕООД е превел сумата в размер от 132 940 лв. на „КБЛ 15" ООД, но във
вътрешните си отношения се споразумяват, че К.В., дължи на дружеството ответник
сумата в размер на 65 194 лева и „КБЛ 15" ООД, дължи на „К.Т.К.” ЕООД
сумата в размер на 67 746 лева. Заявява, че задължението на „КБЛ 15" ООД
към „К.Т.К.” ЕООД е изплатено на 14.10.2015г. с три платежни нареждания.
В отговора се твърди, че по отношение на задължението
на Е.В. към „К.Т.К.“ ЕООД, страните се
били споразумели, че с продажбата на притежаваните от К.В. общо
65 194 дружествени дялове, всеки на стойност от 1 лев, представляващи
33,33 % от капитала на „КБЛ 15"
ООД, Е.В. изплаща своите задължения и връща сумата по сключения целеви договор
за заем от 01.08.2015г., като кредиторът „К.Т.К." ЕООД, няма да има
каквито и да е претенции към него и „КБЛ 15" ООД, по отношение на това
задължение.
Не се оспорва обстоятелството, че управителят на „К.Т.К."
ЕООД, Е.В. се намира в роднинска връзка с К.В., а именно сестра - брат, но
твърди категорично, че дружеството което представлява сестрата на Е.В. е
самостоятелно юридическо лице, което е имало изискуемо вземане към Е.В., поради
което и възражението за знание за увреждане от страна на дружеството ответник и
третото лице е несъстоятелно.
В съдебно заседание банката ищец чрез
пълномощника юрк.Т. поддържа предявения иск, оспорва наведените в
отговора възраженията. Представя списък по чл.80 ГПК и писмена защита.
В съдебно заседание ответниците чрез пълномощниците адв.Г. и адв.С. оспорват
предявения иск. Представят списък по чл.80 ГПК и писмена защита.
Съдът,
след като се запозна с доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ал.2 и ал.3 ГПК,
намира следното от фактическа страна:
По
делото е приет Договор
за кредит №309 /19.11. 2014г. , сключен между ищеца „Б.П.Б.”
АД, от една страна като кредитор и от друга “К.Т.” ЕООД, като кредитополучател,
и ответника К.В. като солидарен длъжник, по силата на който на
кредитополучателя е предоставен банков кредит в размер на 514 250 евро, с краен
срок на издължаване 32 месеца, но не по-късно от 30.06.2017г. /л.11 –л.19 от делото/ Ответникът К.В., съгласно чл.17 от договора
отговаря солидарно за задълженията на кредитополучателя, включително и за
заплащането на всички дължими суми по кредита до окончателното му погасяване.
Не е спорно, че
условията по договора за кредит от 19.11.2014г. многократно са били предоговаряни, като това се установява от приетите Анекс
А01-309/2015 от 26.02.2015 г., Анекс А02-309/2015 от 27.03.2015г. и Анекс А03-
309/2015 от 25.09.2015г./л.22-
л.27 от делото/ Ответникът К.В.,
е отразен като солидарен длъжник във всеки от посочените
анекси, който е поел солидарна отговорност за задълженията на
кредитополучателя, произтичащи от договора за банков кредит.
В приетата по делото справка за дълг издадена от „Б.П.Б.” АД, Дирекция
„Съдебни кредити“ на 20.01.2017г., е отразено, че към 18.10.2016г. К.В., в
качеството си на солидарен длъжник, заедно с “К.Т.” ЕООД, дължи
по договор
за кредит №309 /19.11. 2014г. и Анекс
А01-309/2015 от 26.02.2015 г., Анекс А02-309/2015 от 27.03.2015г. и Анекс А03-
309/2015 от 25.09.2015г.
на кредитора „Б.П.Б.” АД , суми както
следва: главница 253 247,55 евро и 15 075,45 евро възнаградителна
лихва, с начална дата на забава 30.03.2016г./л.28 от
делото/
С договор за продажба на
дружествени дялове от 05.07.2016г. с нотариална заверка на подписите с рег. №2857/
28.09.2016 г. на нотариус В. Я. с рег.0331 от НК, с който ответникът К.В.
продава на „К.Т.К.” ЕООД, представлявано от Е.В. 65 194 броя дружествени дялове от
капитала на „КБЛ 15“ ООД, с ЕИК *******, с номинална стойност на дяловете от по 1
/един/ лев срещу продажна цена от 65 194лв. В текста на чл.2, ал.2 от договора за продажба
на дружествени дялове е предвидено
вземането на продавача по договора да се прихване срещу задължението му произтичащо от договор за заем от
01.08.2015г., с който купувачът предоставил на продавача сумата 65 194 лв. / на
л.7 - л.10 делото/
Не се твърди, нито доказа ответникът К.В. да е получил цената на продадените дялове, представляващи
1/3 от капитала на КБЛ 15“ ООД, нито по
пазарна, нито по номинална стойност.
Съгласно справка в Търговския регистър промяната
в партидата на „КБЛ 15“ ООД е отразена в търговския регистър на 19.10.2016
година, като в раздел „Съдружници“, до името К.В. -
65 194лв. е отразена отметка –
„заличено обстоятелство“.
С доклада по
делото по реда на чл.146, ал.1, т.3 ГПК
е прието за безспорно обстоятелството, че ответникът К.В. и Е.В. – едноличен
собственик на капитала на ответното дружество, са брат и сестра.
Спорен по делото е въпроса, дали с
това разпореждане ответникът К.В. е намалил имуществото си.
Представен е договор за заем с
посочена дата 01.08.2015г. /без достоверна дата/, в който е
отразено, че „К.Т.К.” ЕООД, предоставил на К.В. заем в размер на 65 194 лв., който е оспорен от ищеца, като
съставен за целите на процеса.
Видно от приетата молба вх.№38437 / 22.05.2017г. ищецът „Б.П.Б.” АД сезирал ЧСИ М. Базински
с рег.№838, с искане за образуване на изпълнително дело
срещу “К.Т.” ЕООД, като представил издаден по ч.гр.д.№ 21025/
2017г. на СРС, ГО, 42 с-в, изпълнителен
лист и заповед за незабавно изпълнение срещу
“К.Т.”, за непогасени задължения по Договор за кредит №309
/19.11. 2014г., в размер на 30 000 евро, ведно със законна лихва от 30.03.2017г.
до изплащането и 1248лв. разноски в заповедното производство./л.129 от делото/
От приетото и кредитирано от съда
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, с вещо лице П.Д. се установи, че анализа на счетоводните
записвания за извършени начисления по договор за банков кредит №
309/2014 г. и сключените към го анекси сочи, че към 05.07.2016 г./дата на Договор за продажба на дружествени дялове/ в счетоводството на банката се водят
следните суми като размер на задължението, общо в размер на 263 152,53 евро,
от тях: главница 253 247,55евро, просрочена лихва в размер на 9 609,51
евро, текущо начислена лихва 259, 46 евро. След проверка на кредитното досие при банката
ищец,
вещото
лице спри анализ на счетоводните записвания, във връзка с процесния
договор за кредит № 309/2014 г. е установило, че на 28.03.2017 г. е осчетоводена
операция за
отнасяне на сумата от 253 247,55 евро
като предсрочно изискуема. От приетото неоспорено заключение по допълнителната
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че към 05.07.2016г., в
счетоводните записвания в търговските книги на „Б.П.Б.“ АД, по договор за
банков кредит № 309/2014 г. и сключените анекси, към 05.07.2016 г. е осчетоводено вземане от 263 152, 53
евро, в това число просрочена /падежирала/ лихва в
размер на 9 609,52 евро, формирана
за 98 /деветдесет и осем/ дни просрочие. По въпросите поставени от ответниците
в заключението на ССчЕ от 17.09.2018г. , вещото лице
сочи, че на 12.08.2015г. от сметка с титуляр „К.Т.К.” ЕООД е платена по сметка
на „Ф.Л.“ ООД сума от 68 174, 36 евро с основание заем. При проверка в счетоводните
записвания на „К.Т.К.” ЕООД, вещото лице не е установило да е извършван превод
от дружеството по сметка на К.В. на сума от 65 164,00лв.
За установяване възраженията на ответната
страна е
допуснати един свидетел.
Свидетелката
Е.В. /49г., сестра на първия ответник/ разпитана в о.с.з. на 02.10.2018г.
посочи в показанията си, че през
2015 г. била упълномощен представител на „Е.Т.П.Е.В.“ и представител при
създаването на „КБЛ“, така че практически представлявала един от акционерите
към онзи момент. През 2016 г. март или май станала управляващ директор на „К.К.“ и продължава да бъде. Твърди, че тогава акционерите на „КБЛ“ ООД
били „П.А.В.“, „Л.“ и К.В., като решили да увеличат капитала на компанията, за
да навлезнат в бизнеса. Свидетелката сочи, че към
онзи момент „Л.“ и К.В. нямали възможност да участват в увеличаването на
капитала, затова взели решение, като акционери, да приемат заем от „К.“ за
увеличаване на капитала и специално към „Л.“ и К.В.. Твърди, че заемът, който е
изтеглен от „КБЛ“, която сумата е преведена от „К.“, е изтеглена целево за
увеличаване капитала на компанията към онзи момент.
Показанията на свидетелката Е.В., съдът преценява по реда на
чл.172 ГПК, като съобразява, че е сестра на първия ответник и управител на
втория и взема предвид нейната заинтересованост от изхода на спора.
Така
установената фактическа обстановка, сочи на следните правни изводи:
Допустимост:
С оглед подържаните от ищеца в исковата молба твърдения за съществуващо
в негова полза вземане срещу ответника и извършена в внегова
увреда разпоредителна сделка между първия ответник и
втория ответник, съдът намира предявения иск за допустим.
По същество:
Предмет на конститутивния
иск по чл. 135 от ЗЗД е потестативното субективно материално гражданско право на
ищеца-кредитор да бъде обявена само спрямо него за недействителна правна сделка
или друго правно или фактическо действие на ответника-длъжник, с които
последният го уврежда. За да възникне потестативното
право, съответно за да е основателен искът следва да се установят материалноправните предпоставки: 1. ищецът да е
кредитор на ответника-длъжник, т. е. ищецът да е титуляр на друго субективно
материално гражданско право, противопоставимо на
ответника-длъжник; 2. извършеното от последния действие/сделка да уврежда
интереса на ищеца-кредитор, т. е. да осуетява или да затруднява по някакъв
начин упражняването на правата му спрямо ответника-длъжник; 3. длъжникът да е
знаел за увреждането към момента на извършването на атакуваната
сделка/действие. Когато тя е възмездна - и договарящото с него лице трябва да е
знаело за увреждането; когато увреждащата сделка/действие е извършена преди
възникване на вземането на ищеца-кредитор, е необходимо намерение (а не само
знание) у ответниците за увреждането. Презумпция за
знание е установена само по отношение на ограничен кръг трети лица - съпруг,
низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника - чл. 135, ал. 2 ЗЗД.
По наличието на първата предпоставка: Банката ищец обосновава
качеството си на кредитор по смисъла на чл. 135 от ЗЗД със сключения между нея
и ответника договор за кредит.
По делото безспорно се установи, че ищецът „Б.П.Б.”
АД е придобил качеството на кредитор по
отношение на ответника К.В. преди предявяване на
иска на основание Договора за кредит №309/2014г.
и сключените към
него Анекс А01-309/2015 от 26.02.2015 г., Анекс А 02-309/2015 от 27.03.2015г. и
Анекс А03- 309/2015 от 25.09.2015г.
Установи се, че ищецът „Б.П.Б.”
АД е придобил
качеството кредитор спрямо
ответника К.В. ,
преди същия да се разпореди с свой актив, чрез договора за продажба на
дружествени дялове от 05.07.2016г.
Ответниците са възразили, че ищецът няма
вземане, тъй като към 05.07.2016г. няма падежирала
лихва и главница по договора за банков кредит.
Съдът приема за неоснователни тези възражения на ответниците. Кредитор по смисъла на чл. 135 от ЗЗД е всяко
лице, титуляр на парично /какъвто е настоящият случай/ или непарично вземане по
отношение на ответника. Правото на кредитора да иска обявяването за
недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане, което
може да не е изискуемо или ликвидно /Решение № 4 от 26.01.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 551/2010 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
Страната, поискала отмяната по чл. 135 от ЗЗД, има за
задача да установи само качеството си на кредитор, като материална
предпоставка, а не да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които
черпи правен интерес /Решение № 328 от 23.04.2010 г. на ВКС по гр. д. №
879/2009 г., III г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. В процесния спор, павловият иск не
е обективно съединен с иска за вземането. С оглед на горното, правоотношенията,
от които произтича вземането не стават предмет на делото и съдът не може да
преценява дали същите съществуват, а изхожда от положението, че вземането е
налице, ако то произтича от твърдените факти.
В продължение
на горните доводи и съобразно безспорната съдебна практика, следва да се
посочи, че съдът, разглеждащ ревокаторния иск не може
да проверява, съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор,
освен ако вземането не е отречено с влязло в сила решение /в този смисъл
Решение № 639 от 06.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 754/2009 г., IV г. о.,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. В настоящия случай обаче,
съществуването на вземането не само, че не е отречено, а напротив по същото е издадена
заповед за изпълнение и иззпълнителен лист по
ч.гр.д.№ 21025/ 2017г. на СРС, ГО, 42 с-в. От заключението на приетата в
настоящото производство ССчЕ, безспорно се установи,
че към 05.07.2016 г. в „Б.П.Б.“ АД е осчетоводено вземане от ответника в размер
на 263 152, 53 евро, в това число просрочена /падежирала/
лихва в размер на 9 609,52 евро,
формирана за 98 /деветдесет и осем/ дни забава по Договора за кредит №309/2014г.
Предвид изложеното съдът приема, че банката ищец има
качеството на кредитор за действително вземане в полза на кредитора, което е
възникнало преди действието, чието обявяване за недействително се иска.
По втората
предпоставка /увреждаща кредитора сделка/:
В относимата съдебната практиката безспорно се приема, че след
като извършените разпоредителни сделки осуетяват или затрудняват
осъществяването на правата на кредитора, то тези сделки са и увреждащи
кредитора. В допълнение на това разбиране, следва да се посочи, че прехвърлителната сделка е увреждащ кредитора акт на
длъжника, който намалява длъжниковото имуществво, служещо за общо обезпечение на кредитора /така
Решение № 55 от 24.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4525/2015 г., IV г. о., ГК и
Решение № 639 от 06.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 754/2009 г., ІV г. .о., ГК, постановени
по реда на чл. 290 от ГПК/.
В настоящия случай е налице увреждащо разпореждане.
Установено по делото е и наличието на втората
предпоставка за основателността на иска по чл. 135 от ЗЗД – увреждащия характер
на процесната сделка - договора за покупко-продажба
на дружествени дялове от капитала на "КБЛ 15“ ООД, сключен на 05.07.2016г.
/с нотариална заверка рег.№331/28.09.2016г/, между длъжника К.В. и „К.Т.К.” ЕООД. С увреждащото действие - сключването на този договор от 05.07.2016г., длъжникът се лишава от свое
имущество, намалява го и по този начин затруднява удовлетворяването на
кредитора за вземането, което го предхожда.
Съдът приема за
неоснователни възраженията на ответниците относно
липсата на увреждащ характер на процесната сделка –
прехвърляне на дружествени дялове от 05.07.2016г. , доколкото с нея се
погасявал заем на ответника. На първо място ответника не първо място не се
установи да е извършван превод от ответното дружество по сметка на К.В. на сума
от 65 164,00лв.
Без значение за
увреждащия характер на тази сделка са твърдените от ответника правоотношения
между трети за настоящия спор лица – „Ф.Л.“ ООД, „П.“ АД. Длъжникът К. В. с
прехвърлянето на дружествените дялове си от , "КБЛ 15“ ООД независимо на каква цена, се е лишил
от имущество, върху което може да се насочи изпълнението и да се удовлетвори
ищеца - кредитор за вземането по договор за кредит.
В трайно установената и задължителна съдебна практика
е прието, че съдът не следва да изследва въпроса за наличието на друго
имущество, респ. средства, достатъчно за удовлетворяване на кредитора.
Следователно, в настоящото производство е ирелевантно
дали длъжникът притежава друго имущество, с което да удовлетвори кредитора, тъй
като оспорената сделка страда само от относителна недействителност, която може
да бъде преодоляна като длъжникът изпълни задължението си /в тази насока са
Решение № 407 от 29.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2301/2014 г., IV г. о. и
Решение № 320 от 05.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1379/ 2012 г., ІV г. о.,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК/.
По третата предпоставка - знание (съзнаване) на
увреждането от страна на прехвърлителя
и от втория ответник–приобретател на имуществото/:
Налице и
третата субективна предпоставка за уважаване на иска по чл. 135 от ЗЗД – знание
за увреждане със сделката у длъжника К.В.
и продавач по договора от 05.07.2016г.
Прехвърлянето на дружествените дялове, е осъществено
след подписване на Анекс №А3 -309 от 25.09.2015г. и реализирана 100 забава, по договора за кредит
/заключението на ССчЕ/. Горното обосновава извода за
наличие на знание за увреждане на банката
ищец с прехвърлянето на дружествените дялове, притежавани от
длъжника К.В., от които ищеца може да
удовлетвори вземането си.
Знанието за
увреждане на банката ищец от ответното дружество приобретател
също е установено по делото.
Установи се, че
е налице роднинска връзка (брат-сестра) между К.В. и Е.В. управител и едноличен
собственик на „К.Т.К.” ЕООД. Следователно, представителите на двете страни по
атакуваната сделка са свързани лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 1 от ДР на ТЗ.
Независимо, че разпореждането е възмездно, то е извършено в полза на дружество,
чийто едноличен собственик и управител е Е.В., между която и ответника К.В.
съществува роднинска връзка, поради което е налице законовата презумпция по чл.
135. ал. 2 от ЗЗД, като ответниците по делото и
страни по сделката са знаели, че със сключването и увреждат кредитора „Б.П.Б.”
АД.
Приложението на презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД
следва да се разпростре и за лица, които са собственици или представляват
юридическите лица - страни по атакуваната сделка и се намират в родствени
отношения, от кръга на посочените в цитираната норма. Така в Определение № 38
от 19.01.2016 г. по т. д. № 887 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. Отделение.
Според чл.135, ал.2 ЗЗД знанието се предполага до
доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат
или сестра на длъжника. Счита се, че съпругът, низходящият, възходящият, братът
или сестрата на длъжника, които са договаряли с него, знаят, че тази сделка
уврежда кредитора. Счита се, че и длъжникът знае за увреждането. Съгласно установената
практика на ВКС, оборимата презумпция по чл. 135, ал. 2 ЗЗД е приложима и по отношение
на юридическите лица. Юридическите лица се управляват от определени органи.
Чрез тях участват в гражданския оборот. Органите винаги се състоят от физически
лица, които са носители на волеизявление. Орган на юридическо лице е този
необходим състав от лица или едно лице, които по силата на закона образуват и
изявяват волята на юридическото лице и валидно го обвързват. Законът определя
за воля на юридическо лице да се счита изявената воля на определени физически
лица. Когато тези физически лица действат като органи, те поемат права и
задължения не за себе си, а за юридическото лице. Юридическото лице се
представлява от физически лица, чрез които то прави волеизявления и приема
волеизявления.
Предвид наличието на трите предпоставки по чл. 135 от ЗЗД, Софийски градски съд, ГО, I -7 състав приема, че предявеният иск да се обяви за
недействителна по отношение на банката ищец извършената продажба на дружествени
дялове от К.В. на „К.Т.К.” ЕООД, обективина в Договор
за прехвърляне на дружествени дялове, заверен с per.
номер № 2857/2016 г. на Нотариус В. Я., е
основателен и следва да се уважи.
По разноските. :
С оглед изхода на делото право на
разноски, съгласно чл.78, ал.1 ГПК има ищеца. На ищеца следва да се заплатят
направените разноски в общ размер на 3 599,76 лв., от които разноски за държавна такса за образуването на
делото -2607лв., 40лв. разноски за обезпечение на бъдещ иск, 300лв. юрисконсултско възнаграждение, 600лв. депозит за съдебно-счетоводна експертиза, д.т. за СУ и
такса за удостоверение от МВР , Дирекция Миграция.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА
ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на основание чл. 135, ал.1 ЗЗД вр. с чл.135, ал.2 ЗЗД, спрямо „Б.П.Б.” АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***,
по иск предявен срещу „К.Т.К.“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, офис 18, представлявано от
Е.В., в качеството на управител и К.В., ЛНЧ **********, с адрес: ***,
договор за продажба на дружествени дялове,
оформен с Договор за прехвърляне на дружествени дялове, заверен с per. номер № 2857/2016 г. на нотариус В..Я., нотариус с
район на действие РС Перник, peг. № 331 на НК,
сключен между К.В., от една страна, като продавач и „К.Т.К.” ЕООД, от друга
страна като купувач, с който К.В. е продал на „К.Т.К.” ЕООД собствените и 65
194 дяла за сумата от 65 194,00 лв.
ОСЪЖДА К.Т.К.“ ЕООД, ЕИК *******, и К.В., ЛНЧ **********, да
заплатят на „Б.П.Б.”
АД, ЕИК: ******* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 3 599,76 лв.,
представляваща сторени по настоящото дело и в производството по обезпечаване на
бъдещ иск съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис на страните.
СЪДИЯ: