Р Е Ш Е Н И Е
№ 560
от 08.08.2022 г., гр. Хасково
Административен съд - Хасково, в открито съдебно заседание на деветнадесети юли,
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: БИЛЯНА ИКОНОМОВА
като разгледа дело № 262/2022 г. по описа на Административен съд Р Хасково,
докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 118, ал. 3 във връзка с чл. 117, ал. 3 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/ във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е
по жалба на С.К.М. срещу Решение №
1012-26-114-1/08.03.2022 г. на Директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Хасково, с което е отхвърлена
жалбата му срещу задължителни предписания № ЗД-1-26-01072031/08.02.2022 г. на
контролен орган на ТП на НОИ -Хасково.
Жалбоподателят
моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно издадено. Твърди, че
неправилно е приложено материалното право относно зачитането на осигурителен
стаж като земеделски производител при наличие на реално обработваема земя и
получен добив. Не съществувало изискване относно количеството произведена
продукция. Не били изложени мотиви относно направеното възражение и оспорените
констатации в протокол от 08.02.2022 г. Не били изследвани предпоставките на
чл. 10, ал. 1 КСО. Обективирано е искане за отмяна на обжалваното решение и
потвърдените с него задължителни предписания. Претендира разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят - С.К.М., редовно уведомен, се
явява и се представлява. Чрез процесуалния си представител, поддържа изложеното
в жалбата. Претендира разноски.
Ответникът
Р Директор на ТП на НОИ - Хасково, редовно уведомен, не се явява и не се
представлява. В молба, депозирана по делото, са изложени подробни съображения
за неоснователността на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Хасково, като
обсъди релевираните с жалбата доводи и прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
По повод
заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на С.К.М. е възложено извършването на
проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на същото лице
/Заповед № ЗР-5-26-01067834/01.02.2022 г. на ръководител на ТП на НОИ Р Хасково
Р л. 15/.
Резултатите
от проверката са обективирани в Констативен протокол /КП/ №
КП-5-26-01071869/08.02.2022 г., изготвен от инспектор по осигуряването /л. 11/.
В КП е посочено, че за лицето С.К.М. има подаване на данни
в НОИ за периода от 05.08.2019 г. до 31.12.2020 г. съгласно чл. 5, ал. 4 КСО
като самоосигуряващо се лице, регистриран земеделски стопанин. За същия период
има данни за внесени в приход на бюджета ДОО осигурителни вноски. Сочи се, че лицето е
регистриран като земеделски стопанин на 05.08.2019 г. /л. 38/, пререгистриран
на 25.11.2019 г. с валидна регистрация до 11.06.2021 г. /л. 32/ за отглеждане
на обикновена пшеница /л. 33-34/. Установено било, че земята се обработва за
лични нужди и не е произвеждана продукция за продажба, поради което и доколкото
С.К.М. не е подавал в НАП ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2019 г. и 2020 г. /л. 30/,
същият не отговарял на дефиницията регистриран земеделски стопанин по смисъла
на КСО. В писмени обяснения лицето посочва, че отглежда пшеница Р 1000 кв.м., в
с. ***, но не може да представи фактури за посеви, препарати и за продадена
продукция /л. 18/. Лицето е посочило също, че е получило около 350-400 кг
зърно, което дало на леля си, а за 2021 г. не се е осигурявал и няма
регистрация като земеделски стопанин. От ОД на МВР Р Хасково е предоставена
информация преминаването на границата на Република България през ГКПП Капитан
Андреево от лицето за периода 01.07.2019 г. Р 31.01.2021 г., като се установява
следното Р излизане от Република България през ГКПП Капитан Андреево на
01.09.2019 г., влизане в Република България през ГКПП Капитан Андреево на
20.11.2019 г.; излизане от Република България през ГКПП Капитан Андреево на
24.11.2019 г., влизане в Република България през ГКПП Капитан Андреево на
19.01.2020 г.; излизане от Република България през ГКПП Капитан Андреево на
01.02.2020 г., влизане в Република България през ГКПП Капитан Андреево на
22.07.2020 г.; излизане от Република България през ГКПП Капитан Андреево на
19.11.2020 г., влизане в Република България през ГКПП Капитан Андреево на
19.11.2020 г.; излизане от Република България през ГКПП Капитан Андреево на
18.12.2020 г. /л. 28/. При така установените факти е обективиран извод, че през
по-голямата част от периода, в който се предполага, че С.К.М. е упражнявал дейност и е декларирал това в качеството си на
самоосигуряващо се лице, регистриран земеделски стопанин, то не е бил на
територията на Република България. Не било възникнало основание за осигуряване,
а за периода Р 05.08.2019 г. Р 25.01.2021 г., не може да бъде удостоверен стаж
и доход за лицето.
Установената
с КП фактическа обстановка е изцяло възпроизведена и в издадените задължителни
предписания № ЗД-1-26-01072031/08.02.2022 г. на контролен орган при ТП на НОИ РХасково
/л. 12-13/. В същите е обективирано, че С.К.М. с ЕГН **********
следва да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за периода
от 05.08.2019 г. до 31.08.2019 г. /декларация обр. 1/, от 01.09.2019 г. до
30.09.2019 г. /декларация обр. 5/, от 01.01.2020 г. до 31.01.2020 г.
/декларация обр. 5/, от 01.06.2020 г. до 31.12.2020 г. /декларация обр. 1/, с
код за вид осигурен 13, в срок от 14 работни дни .
Задължителните
предписания са оспорени по административен ред пред Директора на ТП на НОИ Р
Хасково, с жалба вх. № 1012-26-114/22.02.2022 г. по описа на ТП на НОИ -
Хасково, депозирана в указания по чл. 117, ал. 2, т. 2 КСО 14-дневен срок /л.
9/. Посочено е в жалбата, че задължителните предписания са издадени от
некомпетентен орган, като към същите не е приобщена информацията, получена от
ОД гЗемеделиеТ, ТД на НАП Р Хасково и ОДМВР Р Хасково. Изложени са твърдения, че
изводите в КП от 08.02.2022 г. не били обективни, вкл. и доколкото не била
извършена физическа проверка относно верността на декларираните правно значими
факти.
С Решение
№ 1012-26-114-1/08.03.2022 г. Директорът на ТП на НОИ - Хасково, е отхвърлил
жалбата на С.К.М. срещу задължителни
предписания № ЗД-1-26-01072031/08.02.2022 г. на контролен орган при ТП на НОИ
РХасково, като е възприел изцяло установената в последните фактическа
обстановка.
Решение
№ 1012-26-114-1/08.03.2022 г. на Директора на ТП на НОИ Р Хасково, е връчено на
жалбоподателя, чрез неговия процесуален представител, на 10.03.2022 г., видно
от отразяването в известието за доставяне /л. 8/.
Към
административната преписка са приложени анкетна карта за регистрация на
земеделски стопанин, анкетен формуляр, справка за дейността на лицето в
Регистъра на земеделските стопани, воден от Министерство на земеделието,
храните и горите, договор за наем на земеделска земя /л. 19-27/, видно от които
С.К.М. обработва земеделска земя с
площ 0,900 дка, като отглежда пшеница /обикновена, мека/.
По
делото са изслушани и свидетелските показания на А. С. Х., който познава
жалбоподателя С.К.М. от 20 години и
посочва, че същият се е занимавал със земеделие за целия този период. Свидетелят
уточнява, че в периода 2019 г. - 2020 г. жалбоподателят отглежда домати около 1
дка на жп гарата /изградена била поливна система/ и пшеница около 800-900 кв.
м. в с. Стамболийски, за посяването на която дал 20 кг семе. Произвел е около
350 кг Р пшеница, и гтон Р тон и нещоТ Р домати. Св. Х. допълва, че през 2020
г. предвид пандемията и поради това, че жалбоподателят не се е чувствал добре
/бил е на гости в Турция и се е лекувал там, като не е успял да се прибере през
месец март/, същият е имал затруднения при обработката на земята и добива на
продукцията, поради което свидетелят му помагал - в края на март пръскал
един-два пъти доматите. Към настоящия момент му бил предоставил маркучи за
поливане на нивата с домати до жп гарата. Свидетелят посочва също, че С.К.М. пътува често Р гпостоянно отива,
влиза, идва, отива там и примерно като си дойде, си седи дълго времеТ. По
отношение реализирането на продукцията уточнява, че произведената пшеница била
дадена на роднини, а доматите ги продава пред дома си, на познати, вкл. и на
свидетеля.
При така установеното от фактическа страна,
Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:
Жалбата
е ДОПУСТИМА. Насочена е срещу
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ
на съдебен контрол, подадена е от активно легитимирано лице - адресат на акта и
засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 118, ал. 1 КСО. В специалната разпоредба на чл. 118, ал. 1 КСО, дерогираща общите - чл. 145, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 98, ал. 2 АПК, се
посочва актът, чиято законосъобразност се изследва в настоящото съдебно
производство Р решението на ръководителя на съответното териториално поделение
на НОИ, като това се осъществява само след изчерпване възможността за оспорване
по административен ред на задължителните предписания по чл. 117, ал. 1, т. 3 КСО на основание чл. 117, ал. 2, т. 2 КСО.
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На първо място, Решение №
1012-26-114-1/08.03.2022 г. е издадено от компетентен административен орган - Директора
на ТП на НОИ Р Хасково /л. 52/, в установената писмена форма /чл. 117, ал. 3 КСО и чл. 59, ал. 2 АПК/, поради което не са налице основания за прогласяване
на неговата нищожност, съответно отмяна, по смисъла на чл. 118, ал. 3 КСО във
връзка с чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК.
На второ място, в съответствие с
чл. 107, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 3 КСО във връзка с чл. 29, ал. 1 от Инструкция
№ 1 от 3 април 2015 г. за реда и начина за осъществяване на
контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, издадена на
основание чл. 108, ал. 3 КСО, чл. 31-32 от Правилника за организацията и
дейността на НОИ, със Заповед № ЗР-5-26-01067834/01.02.2022 г. на ръководителя
на ТП на НОИ Р Хасково е възложено извършването на проверка по разходите на
държавното обществено осигуряване на С.К.М.,
която заповед е връчена на последния на 02.02.2022 г. Проверката е възложена да
се извърши от лицето Р. И. Д. Р инспектор по осигуряването, в срок от 20
работни дни, считано от връчването на заповедта. Резултатите от проверката са
обективирани в КП, съставен на основание чл. 32 от Инструкция № 1 от 3 април
2015 г. от определения инспектор по осигуряването, и връчен лично на
проверяваното лице /л. 14/. На основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО от
компетентния контролен орган Р Р. И. Д. /инспектор по осигуряването Р л. 15, л.
53/, са дадени и процесните задължителни предписания, връчени лично на
проверяваното лице на 11.02.2022 г. /л. 14/. Задължителните предписания са
оспорени от г-н М. по
административен ред Р пред ръководителя на ТП на НОИ Р Хасково, в установения
по чл. 117, ал. 2, т. 2 във връзка с ал. 1, т. 3 КСО срок. Спазен е и срокът за
произнасяне от Директора на ТП на НОИ Р Хасково, съгласно разпоредбата на чл.
117, ал. 3 КСО. Въз основа на горните правни изводи и въпреки че не са обсъдени
всички възражения на С.К.М., но
доколкото са изложени в пълнота фактите по спора и въз основа на тях са
обективирани подробни мотиви относно правилността и законосъобразността на
задължителните предписания, се формира извод, че не са допуснати процесуални
нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на
защита на проверяваното лице, инициирало административното производство по
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, и предпоставка за
отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 118, ал. 3 КСО във връзка
с чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.
На трето място, предмет на спора е
дали жалбоподателят отговаря на условията по чл. 10, ал. 1 КСО във връзка с ¤
1, ал. 1, т. 3 и т. 5 ДР КСО, т.е. упражнявал ли е реално трудова дейност в
периода от 05.08.2019 г. до 31.12.2020 г., съответно Р придобил ли е качеството
госигурено лицеТ.
Съгласно
чл. 10, ал. 1 КСО госигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или
дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝТ. Съгласно ¤ 1,
ал. 1, т. 3, изр. Първо ДР КСО госигурено лицеТ е физическо лице, което
извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4
и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноскиТ.
Съгласно ¤ 1, ал. 1, т. 5 ДР КСО грегистрирани земеделски стопани и
тютюнопроизводителиТ са физическите лица, които произвеждат растителна и/или
животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по
установения редТ. Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване
на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и
морските лица задължението за осигуряване на регистрираните земеделски стопани
и тютюнопроизводители като самоосигуряващите лица по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО възниква
от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до
нейното прекъсване или прекратяване. От така цитираните разпоредби се обуславя
извод, че осигурено лице е това, което реално извършва трудова дейност /непрекъсвана/,
за което лице са внесени или дължими осигурителни вноски, а в конкретния
случай, за да бъде земеделският стопанин осигурено лице, той следва да е
регистриран, да произвежда растителна продукция и същата да е предназначена за
продажба.
Безспорен
е фактът, че С.К.М. е регистриран като
земеделски стопанин от 05.08.2019 г. Р единствено за отглеждане на обикновена
пшеница. По делото не се съдържат данни, че произведената от жалбоподателя
продукция е предназначена за продажба. Напротив, в обяснението му, дадено в
хода на административното производство, същият заявява изрично, че
произведените от него 350-400 кг зърно е дал на леля си, което обстоятелство се
установява и от изслушаните свидетелски показания.
Не се
кредитират показанията на св. Х. в частта за отглеждане и продажба на домати,
тъй като в писмените доказателства по делото не се съдържат данни за
регистриране на С.К.М. като
земеделски стопанин за този вид култура, означена в анкетните формуляри,
подписани собственоръчно от него за текущи стопански години 2018/2019 и
2019/2020 на 05.08.2019 г. и 22.11.2019 г., табл. 2 Р домати /полски,
градински, оранжерийни/, нито че същият е обработвал и други земеделски земи,
извън заявената нива с площ 0,090 ха, в която отглежда пшеница.
Отделно
от това, от справката на л. 28 от делото, се установява, че през по-голямата
част от периода 05.08.2019 г. - 31.12.2020 г., а именно - от 01.09.2019 г. до
20.11.2019 г.; от 24.11.2019 г. до 19.01.2020 г.; от 01.02.2020 г. до
22.07.2020 г.; за един ден на 19.11.2020 г.; от 18.12.2020 г. без данни за
завръщането му до 31.12.2020 г., жалбоподателят не се е намирал на територията
на Република България, поради което е невъзможно да упражнява дейността, за
която е регистриран. Без значение е обстоятелството, че в писмо изх. №
21102-26-74-3/31.01.2022 г. до Директора на ОД на МВР Р Хасково /л. 29/ е
определен по-дълъг период от процесния, тъй като с определянето му се цели
установяване в пълнота на осъществилата се в действителност фактическа
обстановка Р посочване на данни за задграничните пътувания на лицето.
С оглед
разпределената доказателства тежест жалбоподателят не установява онези факти и
обстоятелства, от които претендира за него да настъпят благоприятни правни последици,
а именно - че в месеците, в които се извършва сеитба на пшеница и прибиране на
продукцията, той е бил в България, същият не представя доказателства както за
извършването на тези две дейности лично, чрез лица, чиято селскостопанска
техника се ползва, или от трети лица поради отсъствието му от страната, така и
за реализирането на продукцията чрез продажба.
С.К.М. не е упражнявал реално трудова
дейност, поради което единствено от регистрирането му като земеделски стопанин
и внасянето на осигурителни вноски не се обуславя възникването на осигуряване и
придобиването на качеството госигурено лицеТ. Административният орган е
достигнал до този извод, като е отхвърлил жалбата на г-н М. срещу задължителните предписания за заличаване на данните,
подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Оспореният акт е постановен в
съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което не са налице предпоставките
за отмяната му на основание чл. 118, ал. 3 КСО във връзка с чл. 168, ал. 1 във
връзка с чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК.
В тази
посока е и актуалната съдебна практика: Решение № 1652 от 22.02.2022 г. по адм.
д. № 8185/2021 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 4533 от 12.05.2022 г. по адм. д. №
11978/2021 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 5355 от 02.06.2022 г. по адм. д. №
344/2022 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 6215 от 23.06.2022 г. по адм. дело № 1929/2022 г., VІ
отд. на ВАС, Решение № 3271 от 11.03.2021 г. по адм. д. № 375/2021 г., VІ отд.
на ВАС.
С оглед
изхода на спора и на основание чл. 118, ал. 3 КСО във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ в полза на ответника следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 /сто/ лева.
Така мотивиран и на основание чл.
118, ал. 3 КСО във връзка с чл. 172, ал. 2, чл. 143, ал. 3 АПК, Административен съд - Хасково,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.К.М. срещу Решение №
1012-26-114-1/08.03.2022 г. на Директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му
срещу задължителни предписания № ЗД-1-26-01072031/08.02.2022 г. на контролен
орган на ТП на НОИ -Хасково.
ОСЪЖДА С.К.М., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на Националния осигурителен институт, със седалище в гр. София,
сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му до Върховен
административен съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на жалбоподателя
на посочения съдебен адрес ***, офис 8, чрез адв. Ч., и на ответника на
основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.
СЪДИЯ: