Решение по дело №54/2021 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 260034
Дата: 16 март 2022 г. (в сила от 16 март 2022 г.)
Съдия: Албена Георгиева Миронова
Дело: 20211620100054
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 януари 2021 г.

Съдържание на акта

НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

Гр. Лом, 16.03.2022 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Ломски районен  съд, в публично съдебно заседание на двадесети октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 54 описа за 2021 г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Искове с правно основание с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД и вр. чл. 99 ЗЗД. Акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД.

 

Предявени са обективно съединени искове от ЮБЦ ЕООД, ЕИК ********, гр. София, чрез пълномощника си, адв. В.П.Г., САК, срещу М.С.И., ЕГН **********,***, за установяване дължимост на суми по договор, за които има издадена Заповед по чл. 410 ГПК.

ИЩЕЦЪТ твърди, че между третото лице БТК ЕАД и ответника, с клиентски номер при доставчика № 1821621 е имало сключен договор за далекосъобщителни услуги и допълнително споразумение от 15.07.2014 год., за мобилен номер ********, договор от 14.03.2014 год., за мобилен номер *********, с допълнително споразумение от 19.01.2017 год., договор от 21.08.2014 год., за мобилен номер *********, с допълнително споразумение от 08.09.2016 год., договор от 16.05.2015 год., за мобилен номер *********, с допълнително споразумение от 19.01.2017 год., договор от 06.09.2016 год., за мобилен номер *********, по които ответникът е неизправна страна.

Ответникът е ползвал далекосъобщителни услуги, които ищецът е фактурирал.

На 05.02.2016 год. е сключен между страните и договор за лизинг, с предмет – мобилен телефон, м. Леново А6000 за срок от 24 месеца, на 08.09.2016 год. е сключен договор за лизинг, с предмет – мобилен телефон, м. Самсунг Галакси А3 2016, за срок от 24 месеца.

Тъй като ответникът не е заплатил дължимите суми за пет последователни месеца, доставчикът прекратил едностранно договорите по вина на абоната, начислил е съответна неустойка и е издал крайна фактура за задълженията.

С договор за цесия от 16.10.2018 год. мобилният оператор БТК прехвърлил свои вземания, сред които и процесното на третото лице С.Г.ГРУП ООД, ЕИК ********, което дружество от своя страна ги прехвърлило на ищеца ЮБЦ ЕООД с Договор за цесия от 01.10.2019 год., като така последния встъпил в правата на първоначалния кредитор. Уведомленията за извършените прехвърляния на вземания са приложени към исковата молба.

Ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК. След като длъжникът по заповедното производство е бил известен за издадената Заповед за изпълнение по реда на чл. 47 ГПК и за ищеца е възникнал правен интерес от предявяването на установителен иск.

            Иска се: да бъде признато от съда за установено по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца, в размер на 600,72 лв., представляващи сбор от незаплатени вноски за лизинг в размер на 259,50 лв. и неустойка за прекратяване на договорите, сключени с БТК ЕАД за клиентски номер 1821621 в размер на 341,22 лв., съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.

 

Претендират се и направените разноски по водене на заповедното и исковото производство.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника чрез назначеният му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, адв. П. Г., МАК.

Предвид становището на ответника, съдът е приел с доклада си по делото, че между страните няма спорни фактически твърдения..

 

            Приложено е ч.гр.д. № 1103/2020 год. по описа на РС – Лом, видно от което по Заявление на ищеца и в негова полза е издадена Заповед № 663 от 18.08.2020 год., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника – длъжник за посочените в исковата молба суми.

            Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, поради което съдът с Разпореждане от 16.11.2020 г. е указал на заявителя правото му да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението. Последното е получено от заявителя-настоящ ищец на 09.12.2020 г.

            Искът по реда на чл. 422 ГПК е предявен в указаният срок.

Предявеният иск е допустим. Налице е подведомственост на спора пред съда, искът е предявен от и срещу надлежна страна. Няма основания за отвод на пресъдено нещо.

            В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал писмен такъв.

            Страните са редовно призовани за първото по делото открито съдебно заседание.

            Ищецът не се представлява. В писмено становище поддържа предявения иск.

Моли да бъде постановено неприсъствено решение, предвид неявяването на ответника и неупражняването от негова страна на правото на отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Претендира да им бъдат присъдени направените в исковото и заповедното производство разноски.

            Ответникът, редовно и своевременно призован чрез назначеният по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, адв. П. Г., МАК, не се е явил в съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът намира, че с връчените на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея, ведно с Разпореждане от 09.02.2021 год., с оглед упражняване правото на подаване на писмен отговор /чл.131 ГПК/, които са получени от него на 21.05.2021 год. чрез назначеният по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, адв. П. Г., МАК и призовка за страна за открито съдебно заседание /чл. 142 ГПК/, ведно с Определение от 20.09.2021 г. по чл. 140 ГПК, връчено на 27.09.2021 год. отново чрез назначеният по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, адв. П. Г., МАК и призовка за пренасрочване на делото за 20.10.2021 год., също връчена на 07.10.2021 год., чрез назначеният по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, адв. П. Г., МАК, на страната, са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.

С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, предявеният иск се явява вероятно основателен.

На основание горното, съдът намира, че с оглед направеното искане и наличието на предвидените в чл. 238 ал. 1 и чл. 239 ал. 1 ГПК предпоставки, следва да се постанови неприсъствено решение, като главният иск да бъде уважен в предявения размер.

Предвид уважаването на главния иск, не се дължи произнасяне по евентуалния.

Съгласно задължителната практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.

На осн.чл.78 ал.1 ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за тази инстанция съгласно представения списък по чл. 80 ГПК в общ размер на 760 лв., от които 555 лв. по исковото (300 лв. за особен представител, 180 лв. адвокатско възнаграждение и 75 лв. – държавна такса) и 205 лв. по заповедното производство.

Мотивиран от горните съображения и на осн.чл. 239 ГПК съдът

Р  Е  Ш  И :

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.С.И., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на ЮБЦ ЕООД, ЕИК ********, гр. София, по силата на: Договор за лизинг от 05.02.2016 год., с предмет – мобилен телефон, м. Леново А6000 и  Договор за лизинг от 08.09.2016 год., с предмет – мобилен телефон, м. Самсунг Галакси А3 2016, сключени с третото лице БТК ЕАД за клиентски номер 1821621, сумата от 600,72 лв. (шестстотин лева, 72 ст.), представляваща сбор от незаплатени вноски за лизинг в размер на 259,50 лв. и неустойка за прекратяване на договорите, в размер на 341,22 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК  в съда (11.08.2020 год.), до окончателното плащане,  за която сума е издадена Заповед № 663 от 18.08.2020 год., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1103/2020 год. по описа на РС – Лом.

 

            ОСЪЖДА М.С.И., ЕГН **********,*** да заплати на ЮБЦ ЕООД, ЕИК ********, гр. София, сторените разноски в исковото и в заповедното производство, в общ размер на 760,00 лв. (седемстотин и шестдесет лв.)  

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

Районен съдия: