Решение по дело №133/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260030
Дата: 29 октомври 2020 г. (в сила от 15 декември 2020 г.)
Съдия: Десислава Ангелова Ралинова
Дело: 20195200900133
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 26 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                        РЕШЕНИЕ  

 

                  №260030                29.10.2020г.     град  П.

 

 

        В     И М Е Т О     Н А   Н А Р ОД А

 

          ПАЗАРДЖИШКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение

на    двадесет и девети  септември  две хиляди и  двадесета  година

В   публично  заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА  РАЛИНОВА

 

секретар:КАТЯ КЕНТОВА

като разгледа докладваното от съдия Ралинова

търговско дело №133  по описа за   2019  година

 

         Производството е по реда на чл.226 ал.1 от КЗ /отм./,приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

           Производството по настоящето дело е образувано по искова молба предявена от А.Т.Ш. с ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен адрес *** адв.Б.М., срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК121130788, със седалище и адрес на управление гр.София бул.“Симеоновско шосе“ №67А, представлявано от М.С.М.Г., Г.Н.Г.и П.В.Д. със съдебен адрес *** пл*** адв.В.Д.,в която се твърди, че на 01.09.2015 г., ищцата - А.Ш. заедно с В.И.Ч., ЕГН **********, се прибирали от морето. На около 331-вия километър от магистралата /посока от гр.Бургас към гр.София/, В.Ч., която управлявала лекия си автомобил, марка „Фолксваген", модел „Бийтъл" внезапно се почувствала зле - била заслепена от залязващото слънце, поради факта, че носела диоптрични очила, въздействието на ярката светлина й се отразило още по-силно на очите. Сочи се, че заслепената от яркото слънце, В.Ч. установила моментна полу-слепота. Тъй като не виждала почти нищо, преценила, че е наложително спешно да преустанови шофирането, докато й отмине неразположението, за да предотврати евентуален пътен инцидент. Огледала се за идващи превозни средства, престроила се в най-дясната аварийна лента, след което отбила колата, включвайки аварийните светлини. С голяма част от колата навлязла в чакъла, извън платното, така че да не пречи на движението. Секунди преди А.Ш. да махне предпазния си колан, за да помогне на приятелката си да постави предупредителен триъгълник, последвал внезапен удар от камион отзад. Последният спомен на А.Ш. преди инцидента е, че си търсели телефоните, за да съобщят на приятелите си, които карали пред тях, че се налага да спрат. След удара, първа се събудила А.Ш. и установила, че са обиколени от много хора, един от мъжете я карал да провери, дали приятелката й, седяща на шофьорското място, диша. Твърди се, че по разказ на приятели на пострадалите А.Ш. и В.Ч., органите на реда и пожарникарите стояли отстрани и са предпазвали от евентуален взрив колата. Един от приятелите им собственоръчно е изкривил рамката на дясната врата на автомобила, за да извадят първо А.Ш., след което и В.Ч..

            Следващият спомен на ищцата е от транспортирането им до болницата, без да ги обездвижат. А.Ш. е била със ***.

           Твърди се още, че до днес  А.Ш. - близо четири години покъсно, все още не можела да се възстанови напълно психически. Изпитвала ***. Също така имала големи затруднения с намирането на постоянна работа, тъй като и се налагало да преустановява работа поне през два месеца да е в болничен или да излиза в почивки, поради увреждането, което имала на ***. Периодично приемала болкоуспокояващи и много витамини, както и физиотерапии за възстановяване. Била и изписана ***, което отново е сериозен фактор за наличието на дискомфорт и трудности в ежедневието.Ищцата имала и ***. Разрушени били ***.

         Сочи се, че по никакъв начин на нея и приятелката й не е било обърнато необходимото, адекватно внимание в болницата предвид сериозността на инцидента и сериозните физически и психически травми. Твърди, че описаното в нейната първа епикриза, нямало нищо общо с действителността. В болницата била разпитана от органите на реда и бил съставен протокол за ПТП, а по-късно образувано ДП с вх. № 539/2016 г.

         От протокола за ПТП било  видно, че собственикът на камиона „Диди-транс 2010" ЕООД, който ги ударил имал валидно сключена застраховка с ЗК „Лев Инс“ АД. Посочената  фактическа обстановка се подкрепяла изцяло от изготвените и приложени протокол за отчет на местопроизшествие, медицинска документация, съдебномедицинско удостоверение и от другите писмени материали.

           Твърди се, че завели претенция за неимуществени вреди, като ответното дружество определило и заплатило на 13.05.2019 година с нареждане по банковата й, сметка, сумата от 5000 лева, а ищцата била  отговорила,че не е съгласна с така определеното й обезщетение.

         Сочи се, че това плащане представлява извънсъдебно признание на иска.

          Във връзка с изложеното се моли съдът, да постанови решение, с което да осъди ЗК „ЛЕВ ИНС",с ЕИК *********, да заплати обезщетение на А.Т.Ш. с ЕГН **********, за претърпени неимуществени вреди в размер на 25 100 лева, представляващи частичен иск от цялата претенция в размер на 65 000 лева, мораторна лихва от 7 641.68 лева, за периода от 14.06.2016г. до 14.06.2019 година, както и законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 25.06.2019 година, до окончателното ѝ изплащане.

Претендират се съдебно-деловодни разноски.

В  законния срок е постъпил отговор на исковата молба от ЗД „ЛЕВ ИНС" АД с ЕИК *********,  чрез пълномощника адв.В.Д., като са изложени следните твърдения.

Твърди се, че водачът на застрахованото при него МПС- товарен автомобил Мерцедес 1835Л с рег. №******.нямал вина, за което било образувано н.о.х.д.321/18г. по описа на Районен съд Карнобат, вината за това била на В. Ч. която била нарушила правилата на ЗДвП. Алтернативно се твърди,че ако вина имал П.Й. Д., то било налице съпричиняване от В. Ч., тъй като същата била спряла на неаварийна лента за движение, без да е обозначила престой или паркиране със светлоотразителен триъгълник или авариен сигнал, с което нарушила чл.58 т.1 от ЗДвП.

Оспорва се в писменият отговор да са настъпили вреди за ищцата изобщо и за посоченият период.Травматичните увреждания не били настъпили, като в приложената медицинска документация не било отразено, ищцата да е имала травми по ***, констатирани били единствено  - ***, която е зашита, а много по-късно се установявали другите твърдени в исковата молба ***.Ставало въпрос за телесни увреждания, които не били сериозни, като при подробните изследвания в болничното заведение не били констатирани други, а пострадалата била изписана с подобрение, без никакви усложнения и без назначено болнично или домашно лечение. Тези увреди не можели да предизвикат описаните в исковата молба болки, страдания, неудобства, като при обичаен ход отшумявали в кратък срок.

Възразява се, че предявеният размер на неимуществените вреди бил прекомерен и изключително завишен, като не отговарял на критериите на чл.52 от ЗЗД. Претендираното обезщетение за неимуществени вреди многократно надвишавало рамките на обезщетителния характер на плащането. Алтернативно се твърди, че ответникът бил изпълнил задълженията си по застрахователната полица, като обезщетил вече ищцата с плащането на сумата от 5000 лева. Доколкото нямало спор по този въпрос се моли съда  да обяви за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта на плащането на сумата от 5000 лв. от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, на ищцата.

         Прави се и възражение за съпричиняване на телесната повреда, изразяваща се в ***, дължащи се на недоброто й здравословно състояние - наличие на ***, което било допринесло и опосредило телесната повреда.

         Постъпила е допълнителна искова молба от ищцата в която заявява, че е постановено решение №10/31.01.2020г. по в.н.о.х.д. 1280/2020г. на Окръжен съд Бургас, с което е оправдана В.И. Б. по обвинението в нарушение на чл.59а ал.1 от ЗДвП и е потвърдена присъда №17/31.10.2019 година в останалата част на Районен съд Карнобат, според която В. Б. е призната за виновна в нарушение на чл.58 т.1 от ЗДвП, а П.Й.Д.с ЕГН**********, за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП и причиняване на средна телесна повреда на В. Б. и А.Ш..Моли се съда да приложи последиците от чл.300 от ГПК. По отношение на претендираните неимуществени вреди се сочи,че ищцата е получила средна телесна повреда, която е била виновно причинена от водача на застрахованото при ответника МПС - П.Й. Д..

Сочи се, че ответникът предложил да изплати сумата от 5000 лева, но ищцата отказала това обезщетение, тъй като същото било крайно недостатъчно.Твърди се, че четири години по-късно на Ш. и се налагало да живее с родителите си, поради влошеното й здравословно състояние и освен това изпитвала сериозни затруднения с намирането на постоянна работа. Не можела да се издържа сама и периодично инвестирала големи суми за лечение. Сочи се, че от 4 месеца работела във фирмата на брат си като козметик при 4-часов работен ден.

Постъпил е допълнителен отговор от ответника в който се заявява, че с оглед влезлите в сила съдебни актове и на основание чл.300 от ГПК, процесното ПТП било настъпило при независимо съпричиняване от В.И. Ч.и П.Й. Д.. Доколкото В. Ч. била застрахована при ЗД“ЕВРОИНС“ АД, следвало ответника да отговаря за ½ от причинените на ищцата вреди.

Развити са подробни доводи, сочи се съдебна практика.

С определение №282/22.05.2020 година по реда на чл.219 от ГПК е конституиран в производството като трето лице помагач на страната на ответника ЗК „Лев инс“ АД – ЗД „ЕВРОИНС“ АД.

В срока даден за становище по така повдигнатият спор третото лице- помагач  ЗД „ЕВРОИНС“ АД, не е депозирало писмено становище.

В писмените си бележки е застъпил становището, че искът е неоснователен и ищцата е получила обезвреда в размер на 5000 лева, които покриват изцяло претърпените от ней вреди.

          В проведените съдебни заседания страните поддържат становищата и възраженията си.

           Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба,писменият отговор и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното:

    По допустимостта: Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.226 ал.1 от КЗ /отм./, приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ. Съгласно §22 ПЗР на КЗ за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ /01.01.2016 г./, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането (отм. ДВ бр.102 от 29.12.2015), освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ. Следователно, доколкото в случая никоя от страните не твърди до приключване на устните състезания, а и не ангажира доказателства относно подобна договорка помежду им, то следва да се приеме, че споровете във връзка с процесния застрахователен договор, който е сключен преди 01.01.2016г. ще бъдат разрешавани по реда на ч.ІV от КЗ/отм./

За да се уважи така предявеният иск, следва безспорно да установи: 1.противоправно поведения от страна на делинквента, 2. вреда; 3. причинна връзка между деяния и вреда; 4. вина /същата се презумира/; 5. наличие на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 6.настъпване на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.

       На основание чл.300 от ГПК,  влязлата в сила присъда по решение №10/31.01.2020г. по в.н.о.х.д. 1280/2020г. на Окръжен съд Бургас и присъда №17/31.10.2019 година на Районен съд Карнобат, е задължителна за гражданския съд, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност  и виновността на дееца, а оттам могат да се направят изводи за механизма на ПТП.

              От посочените присъди се установява  безспорно,че механизмът е описаният в исковата молба, като са признати две лица за виновни П.Й. Д., /чиято застраховка „ГО“ е направена в ответното дружество/, за това, че на 1.09.2015г., около 19.40 часа в района на община Карнобат област Бургас Автомагистрала Тракия км. 331+600, Денев като водач на т.а. с рег.№А6522КТ,а Б. като водач на л.а.***, в условията на независимо съпричиняване, нарушили правата за движение, съответно Д. чл.20 ал.2 от ЗДвП и Б. по чл.58 т.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинили средна телесна повреда на А.Ш..

          В тази връзка е конституиран и застрахователят на л.а. ***, като трето лице помагач на страната на ответника.

В случая между страните не се спори, че преди завеждане на исковата молба на 13.05.2019г. ответника   е изплатил обезщетение в размер на 5 000 лева на ищцата Ш., което представлява извънсъдебно признание на иска.

От представените писмени доказателства и поведението на ответника се обуславя извод за наличие на всички кумулативно изискуеми предпоставки за възникване отговорността на застрахователното дружество: установен деликт при съответно авторство, противоправност, вина, вреди /неимуществени – болки и страдания от травматичните увреждания/, и причинна връзка между деяниято и вредите.

След това плащане спорен остава спорен въпросът репарирани ли са изцяло претърпените вреди от ищцата. И какъв е справедливият размер на обезщетение.

По възражението на ответника, че тъй като от присъдата било ясно, че виновен е и водача Ч. застрахована при третото лице помагач  участващо в делото- ЗД“ЕВРОИНС“ АД, съдът излага следното становище:

Категорична и последователна е практиката през последните няколко години на ВКС, че при увреждане от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност", сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума. В този смисъл възражението на ответника, че следва да отговаря за обезщетение в размер на ½ идеална част е несъстоятелно.

Така например в  решение №121 от 18.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 2859/2013 г., I т.о., ТК, докладчик съдията Костадинка Недкова, е прието, че  „при съпричиняване по чл.53 от ЗЗД на увреждането от няколко деликвенти, застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност", сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълният размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент, така като с оглед установената в чл.53 от ЗЗД солидарна отговорност на причинителите на вредата, всеки от тях отговаря към увреденото лице за всички причинени от деликта вреди в пълния им размер, а не съобразно приноса им. Въпреки, че застрахователят по гражданската отговорност на един от делинквентите не отговаря спрямо увреденото лице солидарно с останалите делинквенти или техните застрахователи, предвид функционалната обусловеност на прякото право от деликтното, застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" отговаря по отношение на увредения в обема, в който отговаря застрахованият при него делинквент - за всички вреди за целия им размер, като отговорността на застрахователя е лимитирана единствено от застрахователната сума по договора за застраховка“.

Ответника не оспорва представената мед.документация по делото.

По делото е постъпило писмено изявление от д-р С.Г. стоматолог, в което удостоверява пред съда, че е прегледал ищцата на 11.09.2015г. и е издал мед. удостоверение, но ищцата не била посещавала кабинета му, нито преди, нито след инцидента.

       От допуснатата СМЕ, се установява, че ищцата е пострадала при пътно-транспортно произшествие на автомагистрала „Тракия" на 01.09.2015 г. при което е получила: ***.Била приета по спешност за лечение и наблюдение в Неврохирургичното отделение на МБАЛ-Бургас, където била изследвана, наблюдавана и лекувана. Раната била зашита и дренирана и съответно изписана след три дневен престой за домашно лечение. Установява се, че на 11.09.15 година, пострадалата посетила кабинета на д-р С.Г.-лекар по дентална медицина, който установил ***.На 18.09.2015 г. е прегледана от хирург, който освен *** описва и ***.

На 25.09.15 г. Ш. била освидетелствана от съдебен лекар, който описал ***.

Вещото лице е установило от мед.документация по делото,че на  19.10.2015 година ищцата е била приета с оплаквания от *** в Неврологично отделение на МБАЛ„Здраве"-Велинград. Данните от медицинското наблюдение и клинично изследване покриват диагнозата ***.. Проявява се ***.

Според заключението на вещото лице *** е най-честата проява и се среща в до 60% при закрити ЧМТ. Обикновено е дифузно, но може да бъде и локализирано в областта на травмата (ръбец). По интензивност е различно - от търпими до непоносими болки, а по характер-предимно потискащо, по-рядко разпъващо или пулсиращо. Специфично е провокирането или усилването му при психическа и физическа преумора, висока околна температура, престояване в задушни помещения, наличие на шум, вибрации, консумация на алкохол дори и в съвсем ограничено количество.

От експертизата се установява,че *** прояви имат предимно астенен характер (***). Наблюдават се и *** и пр. С такива оплаквания пострадалата е била консултирана с психиатър.

От вегетативните нарушения по-характерни са: ***.

Обобщено в резултат на ПТП пострадалата е получила: ***.

Според експерта обичайният оздравителен процес при тези увреждания е с продължителност от 3-4 седмици. В острия период на травмата има интензивни болки, които се купират с обезболяващи медикаменти. *** е бил с ***, което е улеснило счупването му. Останалите *** не са били болестно променени по приложената медицинска документация.

Като последица от ***. Характерно за това състояние е, че развитието му не зависи нито от тежестта на ЧМТ, нито е проведеното лечение. Описаните клинични симптоми по-горе могат да персистират от месеци до години с тенденция за затихване. В конкретния случай основният симптомокомплекс е бил овладян в рамките на 3-3,5 месеца.

Според експерта д-р М. оплакванията към настоящия момент от ***, която не е обективизирана със съответните изследвания.

         При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

            Съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички конкретни обстоятелства около самото произшествие, характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Следва да се посочи, че на обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото състояние. В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС 4/1968 г., съгласно които понятието "справедливост" не е абстрактно понятие и е свързано „с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства“ каквито са „характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.“

            От разпита на св. Т.Ш. баща на ищцата се установява, че  ищцата е била в тежко състояние и след изписване от болницата останала при тях в Ц. да й помагат. Била с превръзка на ***, счупени ***,които се клатели в резултат на ПТП. Установява,че след катастрофата се влошил начина й на живот, ***.От разпита му, се установи,че ищцата работела като козметичка в момента, като натоварвала ***.      

            Вследствие на ПТП ищцата е получила *** описани по-горе, представляваща средна телесна повреда.

        Съдът приема от съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал писмени доказателства чрез представената медицинска документация и гласни доказателства, а също така и от неоспореното и изцяло кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено заключение и имайки предвид  установените по делото болки и страдания, преживени от Ш. в резултат на нанесената й травма  при ПТП, отчитайки   като ориентир за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди конкретните икономически условия в страната, съдебната практика при сходни увреждания, както и установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливост,продължителността на възстановяване повече от нормалното около 3.5 месеца и настоящият съдебен състав намира, че  размера на обезщетението следва да е 20 000 лева.Този размер е справедлив и е съобразен от една страна с  вида на нанесената средна телесна повреда, с интензитета и продължителността на физическите болки и страдания и съдебната практика в подобни казуси.

        В производството е безспорно, че ищцата е получила вече обезщетение в размер на 5000 лева, преди завеждане на исковата молба, затова следва да й бъде присъдена разликата от 15 000 лева, като предявеният частичен иск, за сумата над 15 000 лева до размера от 25 100 лева, следва да се отхвърли като неоснователен.

            По отношение на претенцията за лихви.

  При исковете за непозволено увреждане съгласно нормата на чл.84 ал.3 от ЗЗД, деликвента изпада в забава от датата на деликта и дължи обезщетение за забава равно на законната лихва. Този принцип при непозволеното увреждане обуславя правилото, че увреденото лице, има право и може да иска присъждане на обезщетение за забава, от датата на деликта или увреждането до окончателното изплащане на обезщетението за причинени имуществени или неимуществени вреди от непозволено увреждане. Това обуславя извода, че иска за обезщетение за забава, като акцесорен иск към иска за обезщетение за вреди от непозволено увреждане е иск за период от време с начало законово определен момент т.е. от датата на деликта /чл.84 ал.3 от ЗЗД/ до датата на окончателното му изплащане.Искът за обезщетение за забава по смисъла на чл.84 ал.3 от ЗЗД,  към иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, представлява иск за обезщетение за това че длъжник е изпаднал иск за забава от момента на деликта и е в забава до окончателното изплащане на обезщетението за вреди. В случая следва да се прави разликата между иск за обезщетение за забава /„мораторна лихва”/ при неизпълнение на парични задължения.

В този случай искът за обезщетение за забава е иск от датата на падежа до датата на предявяване на исковата молба в съда и това произтича от нормата на чл.86 от ЗЗД.

Касае за различни по характер искове макар, като стойност да са равни на законната лихва.В случая, така оформената претенция не се явява недопустима, а се „поглъща“ от присъдената законна лихва.

Тези изводи, се налагат от специфичния характер на непозволеното увреждане и целта на закона в случая е да възпира участниците в гражданския оборот от такива действия.по отменения КЗ, се дължи само законна лихва.

Претендирана е мораторна лихва  в размер на 7 641.68 лева, за периода от 14.06.2016г. до 14.06.2019 година за главницата от 20 000 лева. Съобразно изчисленията на ел.калкулатор размера на законната лихва върху главницата от 20 000 лева за периода от 14.06.2016г. до 13.05.2019г./когато застрахователят е направил плащане от 5000 лева/ е в размер на 5911.21 лева, а върху главницата от 15 000 лева от датата на плащане 13.05.2019г. до 14.06.2019г. е 137.50 лева или общо законна лихва – 6048.71 лева.

Искът за разликата над 6048.71 лева до претендираният размер от  7 641.68 лева,следва да се отхвърли като неоснователен.

При този изход на делото на всяка от страните се полагат разноски.

От ищцата е представен списък по чл.80 от ГПК, съобразно който се претендират разноски от адв. М. по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв в размер на 1283 лева.

С исковата молба адв.Б.Г.М. САК  е поискал определяне на  адв.възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, в размер на минимално адв.възнаграждение.

Доколкото по делото адвокатът е осъществил безплатна адвокатска помощ, което е обективирано в договора за правна защита и съдействие, процесуалният представител има право на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, в размер не по нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 от ЗАдв. Съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения, и уважената част от материалния интерес /обезщетение в размер на 15 000 лева/,  ответникът следва да заплати на процесуалния представител на ищцата Б.Г.М. САК, сумата от 1161.44 лева.

           Ответника съобразно представеният списък на разноски е направил разход заплащайки 150 лева за изслушаната СМЕ.

Съобразно отхвърлената част от исковете, следва да му се присъдят разноски в размер на 53.57 лева.

На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Пазарджишки окръжен съд държавна такса 991.92 лева, върху присъденото обезщетение в размер на  21 048 лева/сбор от главниците/, и 150 лева заплатено възнаграждение на в.л. д-р М., както и на основание чл.11 от Тарифа ГПК д.т. в размер на 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкият   Окръжен съд,

 

 Р     Е     Ш     И:

 

ОСЪЖДА  ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК121130788, със седалище и адрес на управление гр.София бул.“Симеоновско шосе“ №67А, представлявано от М.С.М.Г., Г.Н.Г.и П.В.Д.със съдебен адрес *** пл*** адв.В.Д., да заплати  на ищцата А.Т.Ш. с ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен адрес *** адв.Б.М., обезщетение по чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ в размер на 15 000 лева, за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 1.09.2015г., около 19.40 часа в района на община Карнобат област Бургас Автомагистрала Тракия км. 331+600, ведно със законната лихва, считано от 25.06.2019 година/депозиране на иска/, до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 15 000 лева до предявеният размер от 25 100 лева /частичен иск от 65 000 лева/, като неоснователен, както и лихва за забава в размер на 6048.71 лева за периода от 14.06.2016г. до 14.06.2019 година, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 6048.71 лева, до претендираният размер от 7641.68 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА  ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК121130788, със седалище и адрес на управление гр.София бул.“Симеоновско шосе“ №67А, представлявано от М.С.М.Г., Г.Н.Г.и П.В.Д.със съдебен адрес *** пл*** адв.В.Д., да заплати  на адв.Б.Г.М. САК, с  адрес ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.1 т.2 от ЗАдв, възнаграждение в размер на 1161.44 лева от /съобразно уважената част от исковете/.

ОСЪЖДА  А.Т.Ш. с ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен адрес *** адв.Б.М., да заплати  на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК121130788, със седалище и адрес на управление гр.София бул.“Симеоновско шосе“ №67А, представлявано от М.С.М.Г., Г.Н.Г.и П.В.Д.със съдебен адрес *** пл*** адв.В.Д., разноски в размер на  53.57 лева, съобразно отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК121130788, със седалище и адрес на управление гр.София бул.“Симеоновско шосе“ №67А, представлявано от М.С.М.Г., Г.Н.Г.и П.В.Д.със съдебен адрес *** пл*** адв.В.Д., да заплати по сметка на Окръжен съд П. на основание чл.78 ал.6 от ГПК, държавна такса и изплатено възнаграждение на вещо лице в размер общо на 991.92  лева.

Делото е разгледано с участието на трето лице помагач - ЗД „ЕВРОИНС“ АД с ЕИК121265113, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Искър бул. “Христофор Колумб“ № 43, представлявано от юрк.Б. Г., на страната на ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК121130788.

              Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд гр.Пловдив.

                Препис от решението да се връчи на страните.

                                      

 

                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: