Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 18.02.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав в закрито заседание на осемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир
Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана
Гълъбова
Ивелина Симеонова
като
разгледа докладваното от
съдия Мазгалов ч.гр.дело №1483 по
описа за 2021 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 и сл. ГПК, вр.чл.
437, ал. 4 ГПК.
Образувано е по частна
жалба на "ДЗИ- общо застраховане"ЕАД срещу Разпореждане от 06.11.2020г.
по изп.д.№20209240400918 по описа на ЧСИ Г.К.№924 на КЧСИ, с което частично е
уважено възражение на длъжника срещу приетото адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на взискателя и размера на дължимата пропорционална
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят излага
оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане. Твърди, че следва да се
намали до 200 лева адвокатското възнаграждение, доколкото представителството по
делото се е изразило само в подаване на молба за образуване на дело и не са
предприети никакви процесуални действия от страна на взискателя, а задължението
е изцяло заплатено в срока за доброволно изпълнение. Претендира отмяна на
обжалвания акт на ЧСИ, намаляване на адвокатското възнаграждение и
пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Взискателят не е подал в
срок отговор на частната жалба.
Постъпили са мотиви на ЧСИ,
според които жалбата е допустима, но неоснователна.
Като взе предвид изложеното в жалбата, мотивите на
ЧСИ и материалите по приложеното копие на изпълнителното дело, съдът намира
следното от фактическа и правна страна:
Изпълнително дело №20209240400918
е образувано по молба на взискателя З.П., чрез пълномощник адв.Б.М.на 27.10.2020г.
С молбата за образуване
на изпълнителното дело е посочен изпълнителен способ- запор на банкови сметки.
На 28.10.2020г. на
длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение.
На 03.11.2020г. е
постъпило възражение от длъжника срещу приетия размер на адвокатското възнаграждение
за представителя на взискателя.
С обжалваното разпореждане
възражението е частично уважено, като адвокатското възнаграждение е намалено от
900 на 851 лева, а таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ е намалена от 2213,63 лева на
2210,11 лева.
С платежно нареждане от
04.11.2020г. длъжникът е изплатил изцяло дълга си в срока за доброволно
изпълнение.
При служебна проверка за
допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира, че същата е
допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт от страна по
делото, която има интерес да обжалва акта, и в срока по чл.436, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е
основателна.
Съгласно чл. 435, ал.2,
т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Според
установената практика на ВКС длъжникът разполага и с процесуалното право да
претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради
прекомерност. Съгласно
чл.78, ал.5 ГПК, приложима и в изпълнителното производство, при прекомерност на
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото, може да бъде присъден по-нисък размер,
но той не може да бъде по-малко от минимално определения съобразно чл.36 ЗАдв и
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на ВАдвС.
В случая молбата за
образуване на изпълнителното производство е депозирана от надлежно упълномощен
адвокат, поради което и предвид изричното искане на взискателя, по принцип следва
да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение.
Длъжникът не е платил
сумата по изпълнителния лист преди образуване на изпълнителното дело, поради
което същият дължи таксите по ТТРЗЧСИ за извършените по делото изпълнителни и
други действия съгласно чл.78, ал.1 ЗЧСИ. Ако дължимите авансови такси са
внесени от взискателя, съответната сума се събира от длъжника и се предава на
взискателя, а ако дължимата авансова такса не е внесена, тя се събира от
длъжника и се задържа от съдебния изпълнител (в този смисъл т.11 от
ТР№2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС).
Спорен между страните е
въпросът дали се дължат разноски освен по чл.10, т.1, така и по т.2 от Наредба
№1/2004г., като длъжникът твърди липса на извършени други действия от
процесуалния представител на взискателя освен подаването на молба за образуване
на изпълнително производство. Спорно е и дали заплатеното възнаграждение е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност по делото. С
молбата за образуване на изпълнителното дело е посочен и конкретен изпълнителен
способ. Други действия не са извършвани, а вземането е удовлетворено в срока за
доброволно изпълнение, както твърди жалбоподателят. Поради това съдът намира,
че на взискателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение по чл.10, т.1,
но не и по т.2 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС. Следователно взискателят има
право на разноски за адвокатско възнаграждение само в размер на 200 лева- за
образуване на изпълнителното дело. Отделно от това следва да се посочи, че
всъщност в материалите по изпълнителното дело изобщо не се намира документ, от
който да е видно заплащането на каквото и да било адвокатско възнаграждение, но
с оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът не може да намали
адвокатското възнаграждение под посочения от жалбоподателя размер от 200 лева.
Предвид изричното искане
в частната жалба и основателността на същата следва да се коригира и размера на
пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, като същата се намали до сумата
от 2165,29 лева с включен ДДС.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 06.11.2020г. по
изп.д.№20209240400918 по описа на ЧСИ Г.К.№924 на КЧСИ и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК, вр. с чл.36 ЗАдв и
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на ВАдвС, размерът на адвокатското възнаграждение, което
длъжникът "ДЗИ-
общо застраховане"ЕАД следва да заплати на взискателя по изп.д.№20209240400918
по описа на ЧСИ Г.К.№924 на КЧСИ, на 200 лв. (двеста лева), както и
таксата по т. 26 от Тарифа към ЗЧСИ - до сумата от 2165,29 лева с включен
ДДС.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/