№ 3406
гр. Варна, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20253110106872 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
В исковата молба ищецът Д. И. Д. твърди, че на 10.03.2025г., около 08:50ч., в гр.
В.*****, собственият му лек автомобил марка „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“, рег. № ****,
бил ударен от лек автомобил „Ауди Е Трон“, рег. № *****, поради виновно поведение
на водача на лек автомобил „Мерцедес Е 220 Д“, рег. № *****. Твърди се, че
последният, поради движение с несъобразена скорост, изгубил контрол над превозното
средство, същото се отклонило надясно и блъснало паркираният лек автомобил „Ауди
Е Трон“, рег. № *****. От удара лек автомобил „Ауди Е Трон“ се преместил надясно и
блъснал собственото на ищеца моторно превозно средство в предната лява част. За
настъпилото пътнотранспортно произшествие бил съставен протокол за ПТП №
1887012, в който като виновен бил посочен водачът на лек автомобил „Мерцедес Е 220
Д“, рег. № *****. За произшествието ответното дружество е уведомено, като на
автомобила е извършен оглед от застрахователя и са установени следните щети от
инцидента: броня предна, спойлер предна броня, калник преден ляв, врата предна
лява, централна решетка, основа ДК номер ПВЦ, фародържател ляв и фар ляв ксенон.
Излага, че застрахователят му изплатил обезщетение в размер на 1686.53 лева.
Поддържайки, че така изплатеното обезщетение не покрива разходите за отстраняване
щетите по автомобила сезира съда с искане за осъждане на ответното дружество да й
заплати сумата от 5430.61 лева (съобразно допуснатото в о.с.з. на 15.09.2025г.
изменение на иска), частичен иск от общо 6313.47 лева, представляваща обезщетение
за причинените имуществени вреди изразяващи се в разликата между стойността,
1
необходима за възстановяване на щетите и изплатеното застрахователно обезщетение.
Претендира и законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на обезщетението, както и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „Застрахователно акционерно
дружество ОЗК Застраховане“ АД, депозира отговор на исковата молба, в който
изразява становище за неоснователност на иска. Не оспорва наличието на сключен
застрахователен договор по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
лек автомобил „Мерцедес Е 220 Д“, рег. № *****, валидна към 10.03.2025г. Не оспорва
и факта на настъпилото пътнотранспортно произшествие по описания от ищеца начин,
както и че в резултат на същото са увредените следните детайли по собствения на
страната лек автомобил „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“, рег. № ****: броня предна, спойлер
предна броня, калник преден ляв, врата предна лява, централна решетка, основа ДК
номер ПВЦ, фародържател ляв и фар ляв ксенон, за което на Д. Д. е изплатено
обезщетение в размер на 1686.53 лева. Поддържа, че така изплатеното обезщетение е
съответно на действително претърпените вреди по процесния автомобил. С оглед
изложеното моли за отхвърляне на иска.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
С изготвения проект за доклад, обявен за окончателен в о.с.з. на 15.09.2025г.,
между страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че
между собственика на лек „Мерцедес Е 220 Д“, рег. № ***** и ответното дружество е
била налична сключена застраховка Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
валидна към 10.03.2025г., на която дата водачът на застрахования автомобил е
предизвикал пътнотранспортно произшествие в резултат на което са увредените
следните детайли по собствения на страната лек автомобил „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“,
рег. № ****: броня предна, спойлер предна броня, калник преден ляв, врата предна
лява, централна решетка, основа ДК номер ПВЦ, фародържател ляв и фар ляв ксенон,
за което на Д. Д. е изплатено обезщетение в размер на 1686.53 лева.
Видно от приложеното на л. 4 от делото заверено от страната копие на
регистрационен талон, че като собственик на лек автомобил „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“,
рег. № **** е записан ищецът Д. И. Д..
В заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, което
съдът кредитира като обективно дадено, експертът заключава, че средната стойност за
увредените детайли по цени за алтернативни части, определена към датата на
застрахователното събитие – 10.03.2025г., възлиза в размер на 3817.01 лева, а по цени
за оригинални части – 6634.02 лева. Стойността на труда за отстраняване на щетите е
определена на 2169.66 лева по цени на сервизи, притежаващи сертификат за качество и
1613.59 лева по цени на сервизи, които не притежават такъв сертификат.
2
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
За основателното провеждане на иска в тежест на ищеца е да установи по пътя
на пълното и главно доказване, наличието на валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
настъпило застрахователно събитие, причинено от застрахования деликвент,
претърпени вреди и причинна връзка между вредите и застрахователното събитие.
В настоящия случай между страните е безспорно наличието на валиден
застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност” със собственика на
лек автомобил „Мерцедес Е 220 Д“, рег. № ***** към 10.03.2025г., на която дата е
настъпило пътнотранспортно произшествие по вина на водача на застрахования
автомобил, в резултат на което са нанесени щети по лек автомобил „Мерцедес МЛ 320
ЦДИ“, рег. № ****, изразяващи се в увреждане на следните детайли по автомобила:
броня предна, спойлер предна броня, калник преден ляв, врата предна лява, централна
решетка, основа ДК номер ПВЦ, фародържател ляв и фар ляв ксенон.
Спорният по делото въпрос се свежда до размера на дължимото застрахователно
обезщетение.
При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно
обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие – чл. 386, ал. 1 КЗ. Последната разпоредбата предвижда, че обезщетението
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава действителната
(при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на
застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други. Правото на
справедлив размер на обезщетението и възможността за поправка на щетата съобразно
средни пазарни цени не може да се отрече и с оглед периода на експлоатация на
автомобила.
С оглед горното и при липса на ангажирани от ищеца доказателства (а и
твърдения), щетите по автомобила да е отстранена, респ. да са реализирани разходи по
отстраняването й, съдът приема, че застрахователното обезщетение следва да бъде
определено по възстановителна стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, като ползва заключението на вещото лице. След като
законът сочи, че възстановителна стойност е тази, за която може да се възстанови
имуществото с ново от същия вид и качество, то безспорно е, че ремонтът може да
3
бъде извършен в сервиз сертифициран за качество ISO, както и в такива, които нямат
такъв сертификат, респ. да бъдат вложени оригинални части или такива на
производители, различни от официалния представител на марката. Както обаче
увреденият има право да получи справедливо обезщетение, така и застрахователят не е
и не може да бъде обвързан да заплаща ремонт на висока стойност. Ето защо
обезщетението следва да бъде определено при съобразяване на средната цена между
дадените варианти на заключението по първоначалната съдебно-автотехническа
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и основано
на по-обширно пазарно проучване на цени на труд на автосервизи, което именно ще
даде и средната пазарна цена за материали и труд за отстраняване на щетите. Или,
дължимото застрахователно обезщетение възлиза на 7117.14 лева ((3817.01+6634.02) :
2 + (2169.66+1613.59) : 2). След приспадане на изплатеното от застрахователя
обезщетение от 1686.53 лева, застрахователят е останал задължен за сумата от 5430.61
лева.
При това положение предявената претенция се явява основателна в рамките на
предявения размер от 5430.61 лева и като такава следва да бъде уважена, ведно със
законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в съда.
Предвид изходът от спора и своевременно направеното искане, в полза на
ищеца Д. И. Д. следва да се присъдят сторените от последния разноски, възлизащи в
общ размер на 1367.22 лева, както следва: 217.22 лева за заплатена държавна такса, 150
лева за заплатен депозит за вещо лице и 1000 лева – адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“, №
7, ет. 5, да заплати на Д. И. Д., ЕГН **********, от гр. В.*****, *****, сумата от
5430.61 лева (пет хиляди четиристотин и тридесет лева и шестдесет и една
стотинки), частичен иск от общо 6313.47 лева, представляваща разлика между
действителната стойност, необходима за отстраняване на материалните щети по
увредения в резултат на пътнотранспортното произшествие от 10.03.2025г. лек
автомобил „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“, рег. № **** и изплатеното от застрахователя
обезщетение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
28.05.2025г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка: BG31
UBBS 8155 1007 8433 49, с титуляр адв. Й. К. А..
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД,
4
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“, №
7, ет. 5, да заплати на Д. И. Д., ЕГН **********, от гр. В.*****, *****, сумата от
1367.22 лева (хиляда триста шестдесет и седем лева и двадесет и две стотинки),
представляваща сторените в производството пред РС-Варна разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5