Р Е Ш Е Н И
Е №261586
гр. Пловдив, 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, VII граждански състав, в публично заседание на двадесет и осми
април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря Елена Неделчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 13367 по
описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу И. С. С.
от гр. *****, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: сумата от 694,20 лв., представляваща стойността
на разпределената топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2019 г. за обект,
находящ се в гр. ***, ул. „***“ № ***, ет.*, ап.**, ведно със законната лихва
от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – *** г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 70,08 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода
04.12.2018 г. – 21.05.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК № 2352/ 26.05.2020 г. по ч.гр.д. № 5538 по
описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, II гр.с. Претендира се присъждане на
сторените разноски в заповедното производство и в исковото.
Ищецът
твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е единственото търговско
дружество, притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна енергия на
територията на гр. ****, като съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия
се осъществявала при публично известни общи условия. Посочва, че ответникът бил
клиент на топлинна енергия с № **** по отношение на обект на потребление,
находящ се в гр. ***, ул. „***“ № **, ет.*, ап.**. Поддържа, че за процесния
период 01.10.2018 г. – 30.04.2019 г. била доставена от ищеца и била
разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна енергия на обща
стойност 764,28 лв., включваща главница за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2019
г. в размер на 694,20 лв., както и обезщетение за забава в размер на 70,08 лв.
за периода 04.12.2018 г. – 21.05.2020 г.
Посочва, че за процесните суми била издадена заповед за изпълнение по
реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 5538 по описа за 2020 г. на Районен съд
Пловдив, II гр.с., която била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК,
поради което обосновава правния си интерес от предявяване на настоящите искове.
Моли за тяхното уважаване и за присъждане на сторените по делото разноски.
В
срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна И.С. –
чрез назначения особен представител адв. Б., с което се оспорват предявените
искове – както по основание, така и по размер. Възразява се, че липсват
доказателства ответникът да е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153
ЗЕ и купувач – потребител по смисъла на чл. 3 от ОУ. Посочва се, че липсва
индивидуализация на дълга – претендираната сума за кой от компонентите по чл.
142, ал.2 ЗЕ се отнася. Излагат се съображения, че начислената топлинна енергия
не е доставена и разпределена съобразно изискванията на ЗЕ, Наредбата за
топлоснабдяването и останалите подзаконови нормативни актове от тяхното
приложение. Оспорва се приложения към исковата молба препис – извлечение от
сметка, доколкото търсената сума за главница не е реално потребена. Оспорва се
и дължимостта на обезщетение за забава върху главницата, доколкото същата е
прогнозна, респ. не е установена по основание и размер. Според особения
представител на ответника, обезщетение за забава се дължи след стабилизиране на
изравнителната сметка, когато се установява и реалното потребление.
Поради
изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По
допустимостта на предявените искове:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 5538 по описа за 2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, II гр. състав,
образувано по депозирано от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – гр. *** заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на
настоящото дело е издадена заповед № ***от *** г. Заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал.1 ГПК, поради което с разпореждане на съда от 19.08.2020
г. и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК е указано на заявителя да предяви иск
за установяване на вземанията си по чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен
срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за
които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по
делото. Затова предявените искове са допустими.
По
основателността на предявените искове:
За
основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество
следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154,
ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по
доставката на топлинна енергия през процесния период, че ответникът е
потребител (собственик или ползвател) на услугите за исковия период на обекта,
находящ се в гр. ***, бул. „***” № 43, ет.**, ап. **, че ищецът е изправна
страна по договора, както и да установи размера на претенциите.
Облигационното правоотношение, което възниква
и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни
действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в
един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване,
което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ
общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. По делото са ангажирани
доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един
местен ежедневник преди процесния период.
Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура
по приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна
енергия.
За да
бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на
собственост, респективно на вещно право на ползване, за процесния период върху
обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл.153, ал.1 ЗЕ. Посоченото
обстоятелство се установява от приобщената по делото справка от Служба по
вписванията гр. **** /л.75-76/, от която е видно, че през 2007 г. ответницата е
придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот, върху който
впоследствие са наложени няколко поредни възбрани. От това следва, че между
страните по спора е възникнало валидно облигационно правоотношение по доставка
на топлинна енергия, доколкото, както се изясни по-горе същото възниква с
конклудентни действия, предвид обстоятелството, че ответникът е потребител на
топлинна енергия в качеството му на собственик на топлоснабден имот.
По
отношение на факта на доставка на топлинна енергия в топлоснабдения имот, както
и досежно размера на претенцията са изслушани заключенията на СТЕ и ССчЕ.
От
приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвена от
в.л. В.Ш., неоспорено от страните, което се кредитира от съда като обективно и
компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, се установява, че през процесния
период 01.10.2018 г. – 30.04.2019 г. АС, обслужваща жилищния блок в гр. ***,
ул. „***“ № **, ет. *, ап. **, е работила като е подавала ТЕ за отопление и БГВ,
като била подадена общо 17, 177233 MWh ТЕ за разпределение, от които били
отчислени технологични разходи в размер на 0, 153315 MWh за сметка на „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД. През процесния период в имота всички отоплителни
тела са били отсъединени от топлопреносната мрежа в блока. Отопляемият обем на
имота е 140 куб. метра. През имота не преминава щренг лира. В имота всички
отоплителни тела тип радиатор са отсъединени от топлопреносната мрежа в блока и
на същите не са начислява топлинна енергия за отопление. През процесния период
в имота няма монтирани ИРУ /индивидуални разпределителни устройства/. Има
монтиран водомер за топла вода, който през процесния период е бил нередовен,
поради което начисляването на ТЕ за БТВ е било на два броя лица по 140
л/денонощие. За имота са прилагани изискванията на т.6.7, вр. т. 6.5 от
„Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“
приложение към чл. 61, ал.1 от Наредба 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, поради което нередовен водомер за топла вода – на два броя
лица по 140 л. на денонощие. Количеството ТЕ, разпределено в имота на ответника
възлизало на общо 7, 41292 MWh, в това число 0, 8502 MWh за отдадената от
сградната инсталация, 0,0 MWh за отопление и 6, 56272 MWh за БГВ. Няма разлика
между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от
„ЕВН България Топлофикация” ЕАД. Начинът на разпределение и начисляване на
потребената от ответника ТЕ съответства на специалната методика от Наредба №
16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването и Закона за енергетиката. Предвид
тези изводи на вещото лице, които се възприемат от съда като компетентни и
обективни, следва, че топлинната енергия е разпределяна и начислявана в
съответствие с действащата нормативна уредба. По този начин, според съдебния
състав, се отграничават и различните компоненти, въз основа на които е
формирана претенцията на ищеца, като съобразно заключението на вещото лице,
същата в формирана въз основа на топлинна енергия за сградна инсталация и
топлинна енергия за БГВ.
По
делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от
в.л. Й.П., при съобразяване на начислените количества ТЕ по партидата на
ответника – съгласно издадените към ответника фактури и извлечението от
партидата, както и въз основа на прилаганите цени от „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че през процесния период по партидата на ответника са издадени две
кредитни известия / т.нар. „минусови изравнителни сметки“/. Размерът на
задължението за доставена топлинна енергия на ответника за процесния период възлиза
на 694,20 лева, а обезщетението за забава до 21.05.2020 г. – в размер на 70,08
лева.
Съдът
кредитира заключенията на изготвените съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертизи като компетентни, обективни и съответстващи на събрания по делото
доказателствен материал. От заключението на съдебно-техническата експертиза се
установява, че за процесния период ищцовото дружество е доставяло топлинна
енергия в процесния имот, собственост на ответника, в която връзка
неоснователни се явяват възраженията на ответника. Така, от заключението на
вещото лице, и неговият разпит в открито съдебно заседание, се установи, че в
имота е налице водомер с изтекъл срок на метеорологична годност, респ. същият
не е редовен. Поради изложеното и съобразно Методиката за дялово разпределение,
обективирана в приложение към чл. 61, ал.1 на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г.
за топлоснабдяването /отм. ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г./,
начисляването на топлинна енергия е осъществявано служебно – по 140 л. на денонощие
на човек. От представения протокол за абонат 6013950 /л.78/, се установява
липса на водомер, доколкото броячният механизъм е отделен от корпуса и е
невъзможно да се установи разходът за топла вода. В същия протокол са посочени
по като брой обитатели на имота: двама. Действително, посоченият протокол е съставен
през 2011 г., но от приобщените по делото доказателства не се установи да е
налице промяна в някое от посочените обстоятелства. Поради изложеното, според
съдебния състав правилно служебно е начислявана топлинна енергия за двама
обитатели при липса, респ. негодност на водомера. Ето защо, именно ответникът,
на основание чл.153, ал.1 ЗЕ е задължен да заплаща цената на доставената
топлинна енергия за двама обитатели и предявеният иск е доказан по своето
основание.
Определеният размер на главницата съгласно
ССчЕ изцяло кореспондира на заявения с исковата молба, поради което и искът
следва да бъде изцяло уважен. Като законна последица от уважаване на заявената
главна искова претенция следва и присъждане на законната лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, а
именно – *** г. до окончателното изплащане на вземането.
Основателна
е и заявената акцесорна претенция с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, за
заплащане на обезщетение за забавено плащане. Съгласно разпоредбата на чл.34,
ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД за потребители в гр. **** купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и суми за услугата дялово
разпределение за топлинна енергия в 30-дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнасят. От посочената разпоредбата в общите условия следва, че за
всяко едно от периодичните вземания падежът е настъпил в посочения срок и
доколкото се установи, че не е налице плащане на дължимите суми, то кредиторът
има право на обезщетение за забавено плащане. Ищецът претендира сумата от 70,08
лв. - обезщетение за забава за периода от 04.12.2018 г. – 21.05.2020 г., която
сума съвпада с посочения от вещото лице размер на дължимото обезщетение. Налице
е забава в плащанията от страна на ответната страна, поради което
претендираното обезщетение за забава се явява доказано по основание и размер.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на
основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт,
поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер
на съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по
дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв.
Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се
определи възнаграждение в размер на 100 лв. Затова в полза на ищеца следва да
се присъдят разноски пред първата инстанция в общ размер от 825 лв. съгласно
представен списък на разноските, от които за исковото производство: 75 лв. –
държавна такса, 350 лв. – депозити за съдебно-техническа експертиза и
съдебно-счетоводна експертиза, 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 300
лева – депозит за особен представител. В общата сума на дължимите разноски
следва да се включат и разноските в заповедното производство в размер на 75
лв., тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът
дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив. Общата дължима сума за
разноски възлиза на 900 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.С.С., ЕГН: **********, с
адрес: ***, дължи на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, на основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, следните суми: сумата от 694,20 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна
енергия за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
– 22.05.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 70,08 лв., представляваща обезщетение
за забавено плащане върху главницата за периода 04.12.2018 г. – 21.05.2020 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № *** от *** г. по ч.гр.д. № 5538 по описа за 2020 г. на Районен съд
Пловдив, II гр.с.
ОСЪЖДА
И.С.С., ЕГН: **********, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: ********* сумата от общо 900 лева, представляващи съдебно деловодни разноски, от които – 825 лева - съдебноделоводни разноски
пред първата инстанция и 75 лв. –
разноски в заповедното производство, сторени по ч.гр.д. № 5538 по описа за 2020
г. на Районен съд Пловдив, II гр.с.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
Да
се издаде РКО на особения представител на ответника – адв. В.Б., в размер на
300 лева.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Катя
Боева
Вярно с оригинала.
ЕН