Решение по адм. дело №669/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на Ж. Й. Д. от [населено място], подадена чрез пълномощника му адв. Т. В. от Адвокатска колегия Стара Загора, с която против Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) Стара Загора е предявен иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за част от сумата в размер на 2000 лева, а именно – в размер на 200 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него в периода 22.02.2023 г. – 31.03.2023 г. неимуществени вреди от отменената като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице № 1959зз-69 от 22.02.2023 г., издадена от старши полицай при Първо РУ към ОД на МВР Стара Загора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта – 08.05.2024 г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на 22.02.2023 г. около 13:30 часа в [населено място] по [улица]управлявал лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № [рег. номер], когато до № 35 бил спрян за проверка на документите и след това отведен до сградата на сектор „Пътна полиция“ („ПП“) при ОД на МВР Стара Загора, където му била извършена проверка за употреба на наркотици с „Дръг Тест 5000“, фабр. № ARLK – 0072. Тестът отчел положителен резултат за употреба на канабис, който той оспорил, поради което му бил издаден талон за изследване и бил отведен в лечебно заведение, където му били взети биологични проби от кръв и урина за медицински и лабораторни изследвания. След това ищецът бил задържан за 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като му била съставена и връчена Заповед за задържане на лице № 1959зз-69 от 22.02.2023 г., издадена старши полицай в Първо РУ при ОД на МВР Стара Загора, бил му извършен обиск, при който в него не били открити забранени от закона предмети, и бил настанен в помещенията за задържане на лица в Първо РУ при ОД на МВР Стара Загора, а на следващия ден – 23.02.2023 г., бил освободен в 11:00 часа.

По повод на отчетения резултат при тестването на ищеца за употреба на наркотици по случая било образувано досъдебно производство (ДП) № 1959-зм-166/2023 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР Стара Загора, прекратено впоследствие с прокурорско постановление от 25.03.2024 г., тъй като назначената при разследването и изготвена година по-късно в Н.-МВР [населено място] токсикохимическа експертиза № 24/ТХК-50 от 23.02.2024 г. не установила наличие на забранени упойващи лекарствени средства и наркотични вещества.

Ищецът обжалвал по съдебен ред заповедта за задържането си, което преживял изключително тежко в резултат на:

физическото му ограничаване за около 21 часа, по време на което почувствал психическо напрежение, усещал се притиснат от стените, усещал задушаване и дишането му се учестило, непрекъснато бил облян в пот, усещал пристъпи на паника и страх и не можела да се контролира;

извършения му обиск, от който се почувствал унижен, тъй като се възприемал за невинен човек, подложен на действия, които нарушават личното му пространство по унизителен и обиден за него начин;

изложените в заповедта за задържането му твърдения за извършено престъпление, което било изключително обидно за него, защото знаел, че е невинен, а бил задържан заради неправилните показания на техническото средство.

С решение № 142 от 18.04.2024 г. по АНД № 841/2023 г. на Районен съд (РС) Стара Загора, необжалвано и влязло в сила на 08.05.2024 г., заповедта за задържането му била отменена като незаконосъобразна. В мотивите на решението било прието, че не е имало допустима цел за задържането му, защото той, видно от събраните по делото доказателства, бил изпълнил всички разпореждания на полицаите, които са го спрели за проверка, и не е оказвал съпротива.

Задържането на ищеца му се отразило изключително негативно и след освобождаването му, тъй като му се появили натрапчиви мисли. Останел ли сам, непрекъснато се връщал към момента на задържането му и изпитвал силни негативни усещания, като доминиращите от тях били страх, отчаяние, разочарование от държавата, негодувание от случилото се. Промяната в състоянието му била забелязана и от близките му, тъй като до този момент той бил ведър и оптимистичен, но при опитите им да го разведрят с разговори, той непрекъснато се връщал към темата за задържането му, като често редувал изблици на гняв против държавните органи и системата с отчаяние и песимизъм за бързо и правилно развитие на казуса му. За около месец след освобождаването си ищецът променил начина си на живот, не излизал с приятели и предпочитал да е сам в дома си, бил замислен и тревожен, отказвал поканите да излезе и да се забавлява, както често правел преди. Това му състояние постепенно отшумяло и в края на м. април 2023 г. той отново започнал да се държи както преди и макар че при всеки разговор за задържането му състоянието му се обостряло, изпитваните от него затормозяващи емоции вече не били така интензивни, както през месеците февруари и март 2023 г.

Ищецът смята, че справедливото обезщетение за нанесените му неимуществени вреди в резултат на задържането му, изразяващи се в силни и интензивни чувства на обида, гняв, безпокойство и отчаяние в периода 22.02.2023 г. – 31.03.2023 г., се равнява на 2000 лева и моли съда с решението си да се произнесе в този смисъл, но предявява настоящия иск като частичен – в размер на 200 лева от тази сума, съответно моли ответникът да бъде осъден да му заплати последната, ведно със законната лихва върху нея от датата на влизане на решението за отмяна на заповедта за задържането му – 08.05.2024 г., като му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Ответникът – ОД на МВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител – гл. юрисконсулт Р. М., в съдебно заседание и в представени писмени бележки оспорва иска като неоснователен и недоказан. Смята, че единствената разпитана по делото свидетелка е заинтересована, тъй ткато е майка на ищеца, и че от показанията й не се установяват претърпени сина й неимуществени вреди, тъй като не всяка негативна емоция, болка, страдание или неудобство представлява основание за присъждане на обезщетение, а трябва преживяното да е с такава интензивност, която да превишава неизбежната степен на страдание, присъщо на дадено действие на държавен орган. Поддържа също, че не е установена пряка причинна връзка по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ между претендираните от ищеца неимуществени вреди и отменената като незаконосъобразна заповед за задържането му. По тези съображения моли искът да бъде отхвърлен. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор дава заключение, че предявеният иск е доказан по основание и размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

На 22.02.2023 г. около 13:30 часа в [населено място] ищецът Ж. Й. Д. управлявал лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № [рег. номер] по [улица]в посока юг, когато до № 35 бил спрян за проверка от екип на Първо РУ при ОД на МВР Стара Загора и придружен до сградата на сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора, където му била извършена проверка за употреба на наркотици с „Дръг Тест 5000“, фабр. № ARLK – 0072; тестът отчел положителен резултат за употреба на канабис, който той оспорил, поради което, след като му бил съставен акт за установяваване на административно нарушение и му бил издаден талон за изследване, бил отведен до лечебно заведение, където му били взети биологични проби от кръв и урина за медицински и лабораторни изследвания (л. 66, 74 и 81 – 83 от приложеното АНД № 841/2023 г. на РС Стара Загора). След това ищецът бил задържан за 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като му била съставена и връчена Заповед за задържане на лице № 1959зз-69 от 22.02.2023 г., издадена от старши порицай в Първо РУ при ОД на МВР Стара Загора, бил му извършен обиск, при който в него не били открити забранени от закона предмети, и бил настанен в помещенията за задържане на лица в Първо РУ при ОД на МВР Стара Загора, а на следващия ден – 23.02.2023 г., бил освободен в 11:00 часа (л. 5 – 9 от приложеното АНД № 841/2023 г. на РС Стара Загора). По повод на отчетения положителен резултат при тестването на ищеца за употреба на наркотици по случая било образувано ДП № 1959-зм-166/2023 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР Стара Загора за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс, което впоследствие било прекратено с постановление от 25.03.2024 г. на прокурор от Районна прокуратура Стара Загора, тъй като назначената при разследването и изготвена в ЦЕКИ към Н. – МВР токсикохимична експертиза № 24/ТХК-50 от 23.02.2024 г. не установила наличие на забранени упойващи лекарствени средства и наркотични вещества (л. 6-гръб – 7 от делото и л. 92 – 94 от приложеното АНД № 841/2023 г. на РС Стара Загора). Ищецът обжалвал по съдебен ред заповедта за задържането си и тя била отменена като незаконосъобразна с решение № 142 от 18.04.2024 г., постановено по приложеното АНД № 841/2023 г. на РС Стара Загора, което не е обжалвано и влязло в сила на 08.05.2024 г. В мотивите към решението е прието, че заповедта е била издадена в несъотвествие с целта на закона.

По искане на ищеца беше допусната и разпитана като свидетел неговата майка В. И. Д., която заяви, че синът й е бил изключително притеснен от задържането му, тъй като не бил извършил нищо, заради което да бъде задържан. Споделил й, че по време на задържането му се е чувствал много зле и молил да го изведат навън да си поеме въздух. След освобождаването му бил ядосан и умислен, докато преди това бил жизнерадостен. Притеснявал се, че след като са го задържали без причина, може да го осъдят без да е извършил престъпление. Станал затворен, не искал да излиза и да общува с никого, казвал й, че са му разбили живота. Това му състояние продължило около месец и половина, но и досега, когато си спомнил за случилото се, не се чувствал добре. От освобождаването му и към момента, когато е в затворено помещение, получавал „паник атаки“, каквито не бил изпитвал преди това – ставал нервен, напрегнат, изпотявал се и се притеснявал да не умре, поради което държал вратите в жилището си отворени.

При така установената фактическа обстановка, като обсъди доводите и становищата на страните, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Искът подлежи на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК.

В случая предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е допустим, като предявен от лице с правен интерес – претендиращо да е претърпяло вреди от незаконосъобразен административен акт, чийто адресат е, срещу надлежен ответник по чл. 205, ал. 1 от АПК и след отмяната по съответния ред на акта, на чиято незаконосъобразност се основава иска – чл. 204, ал. 1 от АПК.

Разгледан по същество, искът е основателен.

За да възникне отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да са налице: 1. незаконосъобразен административен акт, отменени по съответния ред, съответно незаконосъобразно действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност; 2. реално претърпяна вреда – имуществена и/или неимуществена; 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Установено е по делото неправомерно задържане на ищеца по силата на отменена като незаконосъобразна заповед за това.

В резултат на неправомерното му задържане ищецът е бил ограничен в свободното си придвижване за периода на престоя му в арестното помещение в сградата Първо РУ при ОД на МВР Стара Загора – в заповедта като час на задържането му е посочено 16:30 часа на 22.02.2023 г., а като час на освобождаването му – 11:00 часа на 23.02.2023 г., т. е. реално ищецът е бил задържан, съответно ограничен в свободното си придвижване за около 18 часа и 30 минути – съгласно чл. 13 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. срокът за задържане на лица по реда на ЗМВР започва да тече от момента, в който е ограничено правото им свободно придвижване.

От показанията на разпитаната свидетелка се установи също, че по време на престоя си в арестното помещение ищецът е изпитвал недостиг на въздух и след освобождаването му, когато е в затворено помощение, става нервен, напрегнат, изпотява се и се притеснява да не умре, както и че преди задържането му ищецът е бил жизнерадостен, а след това до към края на м. март 2023 г. състоянието му се е променило – бил ядосан и умислен, станал затворен, не искал да излиза и да общува с никого, притеснявал се, че след като са го задържали без причина, може и да го осъдят без да е извършил престъпление. Макар свидетелката да е майка на ищеца и в този смисъл да се явява заинтересовано лице, показанията й са дадени под страх от наказателна отговорност и не се събраха доказателства, които да ги оборват, поради което съдът ги кредитира с доверие.

Несъмнено ограничаването на ищеца в свободното му придвижване и негативното отражение на задържането му върху психическото му състояние, в т. ч. и за период от около малко повече от месец след освобождаването му, са в пряка причинна връзка с отменената като незаконосъобразна заповед за задържането му и съставляват неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване по справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), приложима по силата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а всякога е свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, с общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, а не със субективното усещане за причинена вреда. Съобразявайки естеството и характера на претърпените от ищеца неудобства и страдания в резултат на неправомерното му задържане, техният интензитет и продължителност, съдът намира, че справедливо е обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди със сума в размер на 1000 лева, но тъй като искът е предявен частично – за сумата от 200 лева, ответникът следва да бъде осъден да му заплати само частично заявената претенция, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на решението за отмяна на заповедта за задържането до окончателното заплащане на сумата.

С оглед на изхода от делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно приложен списък (л. 26 от делото) в размер на сумата от 410 лв. – 10 лв. заплатена държавна такса (л. 7-гръб от делото) и 400 лв. договорено и заплатено възнаграждение на един адвокат (л. 6 от делото).

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Стара Загора да заплати на Ж. Й. Д., [ЕГН], от [населено място], [улица], ет. 6, ап. 18, сумата в размер на 200 (двеста) лева, заявена като частично предявен иск, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от отменената като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице № 1959зз-69 от 22.02.2023 г., издадена от старши полицай при Първо РУ към ОД на МВР Стара Загора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.05.2024 г. до окончателното й заплащане, както и сумата в размер на 410 (четиристотин и десет) лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, ведно с препис от него.