№ 426
гр. Велико Търново, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Колева
при участието на секретаря Валентина В. Чаушева
като разгледа докладваното от Ирена Колева Гражданско дело №
20214100100221 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Подадена е искова молба от Й. АНГ. Д., ЕГН **********, с адрес село К.., община Л..,
ул.”К..” № ., чрез пълномощник – адвокат Д.Д., срещу ЗК „..” АД, ЕИК .., със седалище и
адрес на управление град С.., район С.., бул.” ..” №. В нея ищецът твърди, че на 13.05.2019г.,
около 8.30 часа, в село К.., на ул.”..” пред № 25, водачът на т.а. влекач „ДАФ”, модел ФТ 95
ХФ 430, с рег. № .. и прикачено полуремарке „ШМИТЦ С01” с рег. № .., при управление от
запад на изток в нарушение на правилата за движение по пътищата при изпреварване и
осъществяване на маневра „завой надясно” към ул.”Велико Търново” допуснал ПТП, при
което го ударил, като водач на велосипед, движещ се в същата посока. Твърди, че
вследствие на произшествието получил следните увреждания – разкъсно-контузни рани
медиално с дължина около 15 см на дясно ходило и дорзално по хода на първи лъч около 10
см, кожна исхемия и отлепване на подкожието на латерално дисталната част на
подбедрицата, посттравматичен тромбофлебит, ограничен обем на движение на глезенната
става, нарушена сетивност на подбедрицата, нарушен обем на движения в колянната става,
както и посттравматично стресово разстройство, изразяващо се в безсъние. Посочва, че
получените физически травми наложили спешен прием и лечение в лечебно заведение за
извършване на медицински интервенции, а две седмици по-късно за извършване на
повторна операция поради влошаване състоянието на дясното ходило, съответно 14 дни по-
късно - за извършване на трета операция. Твърди, че е с хронични заболявания и при
получените травми прогнозата е за много дълго възстановяване, съпроводено с голям обем
болки и страдания, като предвид тежестта на увредата пълно възстановяване на дясното
ходило няма да настъпи. Сочи, че виновният за настъпилото събитие водач на товарен
автомобил попада в кръга на лицата, чиято отговорност се покрива от застраховка „ГО” за
1
посочения автомобил, сключена с ответника и валидна към датата на събитието. Излага, че
предявил претенция пред застрахователя по реда на чл.380 КЗ за заплащане на обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди, но такова не му било заплатено. Поради това
прави искане за осъждането му да заплати сумата от 30 000 лв., предявен като частичен иск
от 60 000 лв., за претърпените от него неимуществени вреди вследствие настъпилото ПТП,
ведно със законната лихва, считано от изтичане на 15 работни дни от предявяване на
застрахователната претенция до окончателното изплащане. Претендира направените по
делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца фактически обстоятелства, на които
основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по
чл.432 ал.1 от КЗ – пряк иск на увреденото лице, спрямо което застрахованият по
застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, ведно с акцесорна претенция за законна
лихва.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез юрисконсулт К.И., е депозирал писмен
отговор на ИМ, в който оспорва исковата претенция по основание и по размер. Оспорва
изложените в ИМ твърдения, че процесното произшествие е настъпило единствено по вина
на водача на товарния автомобил, твърдения механизъм на същото, че в резултат на него са
причинени описаните в ИМ травми на ищеца. Оспорва изложените обстоятелства относно
провеждането и естеството на лечението на ищеца и неговата продължителност. Оспорва
твърдението, че към датата на подаване на ИМ оздравителния процес при ищеца не е
завършен. Твърди, че произшествието е настъпило вследствие действията на ищеца, който
като участник в движението нарушил правилото на чл.25 ал.1 от ЗДвП – преди да започне
извършване на маневра не се е убедил, че няма да създаде опасност за останалите участници
в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобрази с тяхното положение, посока и скорост на движение. Оспорва
по основание претендираната законна лихва за забава. Прави искане за присъждане на
разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалните си представител по пълномощие,
поддържа исковата молба и предявения с нея иск. Моли за уважаването му в предявения
размер по съображения, подробно изложени в писмена защита. Прави искане за присъждане
на възнаграждение за един адвокат по реда на чл.38 ЗА поради оказаната безплатна
адвокатска защита на ищеца.
Ответното дружество, чрез своя пълномощник, поддържа отговора на ИМ и
направените с него възражения. Моли за отхвърляне на предявения иск, като неоснователен
и недоказан, а в случай, че съдът намери същия за основателен, при определяне размера на
претендираното обезщетение да съобрази приноса на пострадалия в настъпването на
вредоносния резултат. Излага подробни фактически и правни съображения в писмена
защита. Поддържа претенцията си за разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно между страните по делото и се установява от приложения Констативен
протокол за ПТП и събраните гласни доказателства, че на 13.05.2019г., около 08.30 часа, в
село К.., на ул.”..” настъпил пътен инцидент между застрахования при ответника товарен
автомобил влекач „ДАФ”, модел ФТ 95 ХФ 430, с рег. № .., управляван от водача Г.М.Г. и
велосипед, управляван от ищеца, при който пострадал последният. С протокол за оглед на
местопроизшествието от същата дата, ведно с фотоалбум към него, било поставено началото
на образуваното ДП № 260/2019г. по описа на РУ-Горна Оряховица. С Постановление на
2
прокурор при ГОРП от 25.11.2020г. наказателното производство било прекратено на
основание чл.243 ал.1 вр. чл.24 ал.1 т.9 НПК – поради направено от пострадалия искане за
това.
Механизмът на настъпване на процесното ПТП е установен от приетото в настоящото
производство заключение на автотехническата експертиза, изготвено от вещото лице след
запознаване с приложения по досъдебното производство огледни протоколи /на мястото на
ПТП и на ППС/, оглед, извършен на мястото на произшествието и необходимите
изчисления. Вещото лице установява, че произшествието е настъпило в светлата част от
денонощието, при сухо и слънчево време и добра видимост, в пътен участък без пътни
знаци, ограничаващи скоростта на движение. Товарната композиция се е движила по
платното за движение на ул.“..“ в посока от запад на изток със скорост от 24 км/ч /съгласно
иззетата от товарния автомобил тахошайба/, като по същото време и място, в същата посока,
се е движил и управлявания от ищеца велосипед със скорост от 8 км/ч. При движението си
товарният автомобил изпреварил велосипеда, продължил напред и приближавайки до
кръстовището на ул.“..“ и УЛ. .., намалил скоростта си, при което се изравнил с велосипеда.
Впоследствие товарният автомобил отново изпреварил велосипеда. В момента, в който
последният бил в областта на задната дясна част на кабината на влекача, водачът му
предприел завой надясно към УЛ. .., променил траекторията си на движение надясно по
крива и навлязъл в обособения на кръстовището площад, като по този начин пресякъл
траекторията на движение на велосипеда. Липсват доказателства, които да установяват, че
преди извършване на маневрата водачът на товарния автомобил е подал светлинен сигнал,
указващ предприемането й. В този момент за велосипедиста възникнала опасност, на която
той реагирал, отклонявайки се вдясно спрямо посоката си на движение, като навлязъл в
същия площад, без да променя скоростта си на движение. В следващия момент
траекториите им се пресекли и между тях настъпил удар, при който в контакт влезли предна
дясна част на предна броня на влекача и предна част на велосипеда. Вследствие на удара,
велосипедът и водача му паднали върху пътното платно надясно, а влекачът, който бил в
процес на спиране, продължил движението си напред, като изминал разстояние от порядъка
на около един метър, след което спрял. При падането върху платното десният крак на ищеца
бил притиснат от предното дясно колело на влекача. Съгласно заключението, в процеса на
движение на двете ППС до момента, в който водачът на товарния автомобил е предприел
маневрата завой надясно към УЛ. .., и двамата водачи са имали възможност да следят
взаимно движението си. Според вещото лице причината за настъпване на процесното
произшествие е пресичането на траекториите на движение на двете ППС – ситуация, в който
водачите им взаимно са се поставили. Вещото лице пояснява, че ако в момента, в който
възниква критичната пътна ситуация, двамата водачи са реагирали на опасността, всеки от
тях задействайки спирачната система чрез аварийно спиране, и двамата са имали
техническата възможност и време да предотвратят настъпването на произшествието. При
изпреварването на велосипедиста и предприемане на маневрата, водачът на застрахования
при ответника автомобил е имал възможност да наблюдава велосипедиста, тъй като освен
страничните външни огледала за задно виждане, влекачът има и огледала, поставени над
него, които осигуряват видимост към зоната между предната и задната ос на самия влекач, в
която се е намирал велосипедистът. Отчитайки мястото на удара и описаните в огледния
протокол спирачни следи на мястото на произшествието, вещото лице е заключило, че
траекторията на движение на велосипеда е била максимално близо до южния ръб на
платното за движение по ул.“..“, т.е. най-вдясно на платното за движение. Поради липсата на
достатъчно обективни данни експертът не е могъл да определи мястото на влекача по
широчината на платното за движение към момента на започване извършването на маневрата
„завой надясно“.
От приложените 3 бр. епикризи се установява, че по време на болничния престой за
3
времето от 13.05.2019г. до 17.05.2019г. в Отделение по ортопедия и травматология при
МОБАЛ „ Д-р Ст. Черкезов“ АД с диагноза „смазване на глезена“ на ищеца е било
преведено оперативно лечение на фрактурата на дясната му глезенна става, след което в
периода от 03.06.2019г. до 10.06.2019г. и от 25.06.2019г. до 04.07.2019г. постъпил в
Отделение по изгаряне и пластична хирургия при УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД поради
некроза на меките тъкани в областта на раните била извършена автотрансплантация на кожа
и подкожие.
По делото са представени етапна епикриза за периода от 27.10.2020г. до 27.11.2020г.,
издадена от хирург, в която е посочено, че дясната подбедрица на ищеца е силно оточна,
болезнена, с данни за прекаран посттравматичен тромбофлебит, ограничен обем на
движение в глезенната става, частична контрактура, нарушена сетивност на подбедрицата,
болка и ограничен обем на движение в колянната става.
Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза, прието от съда и
неоспорено от страните, при процесното произшествие ищецът е получил разкъсно-контузна
рана на десен глезен и гърба на дясно стъпало /с отлепване и размачкване на кожа,
подкожие и мускули в тези области/, късна посттравматична некроза на меките тъкани в
областта на раните, наложило автотрансплантация на кожа и подкожие върху увредените
участъци, реактивен посттравматичен тромбофлебит на дясна подбедрица, груби келоидни
белези от зарасналите рани в областта на десен глезен и дясно ходило, посттравматична
частична контрактура на дясна глезенна става и дясна колянна става, намалена сетивност на
дясна подбедрица и дясно ходило. Според заключението периодът на лечение и
възстановяване на ищеца от получените рани и извършената оперативна трансплантация на
кожа продължил около шест месеца, като първоначално болките са били със значителен
интензитет. Към момента на експертизата вещото лице е констатирало, че е налице частично
възстановяване, като са затворени само получените рани с наличие на останали груби
посттравматични белези, но са налице болка и оток в дясна подбедрица /поради наличен
посттравматичен тромбофлебит/ и болезнени и ограничени движения на глезенната става и
дясното коляно /поради наличната контрактура в тези стави/, с оглед на което е налице
накуцваща походка. Установеният дефицит в движенията на глезенната става и дясното
коляно и тяхната болезненост според експерта са пожизнени.
По делото са събрани гласни доказателства. От показанията на св. Д. Д., син на ищеца,
се установява, че когато отишъл на мястото на произшествието баща му лежал на земята със
смазан крак и в безпомощно състояние, не говорел, само плачел. Бил откаран в болницата
във Велико Търново, където бил опериран. След изписването му не можел сам да се движи и
бил придружаван винаги от членовете на семейството си, а впоследствие и с помощта на
патерици. Тъй като раната не зараствала, бил откаран при специалисти в УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“ ЕАД-С... При постъпването му там лекарите установили, че раните му са
възпалени и продължават да „работят“, поради което била извършена нова операция, а след
нея и трета. В продължение на около седем месеца след инцидента той се движел с
патерици, като не трябвало да стъпва на увредения крак. Постоянно се оплаквал от болки в
крака и вземал обезболяващи медикаменти. Не можел да движи крака си от коляното
надолу, не можел да го сгъва и да стъпва на него. След произшествието и последиците от
полученото увреждане ищецът започнал да „рухва“ психически. Отказвал да се движи
заради болката, която изпитвал. Физическото му състояние не позволявало вече да кара
велосипед.
По делото е представена преписка по застрахователната претенция на ищеца до
ответното дружество, видно от която същата е заявена за пръв път на 15.10.2019г. Няма спор
между страните, че ответникът не е определил и заплатил застрахователно обезщетение на
ищеца.
4
От установената по-горе фактическа обстановка, съдът изведе следните правни изводи:
Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.432
ал.1 от КЗ. Законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск
от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител. В настоящия случай предявеният иск е
допустим дотолкова, доколкото ищецът е предявил извънсъдебна претенция към
застрахователя-ответник, но последният не му е определил и и заплатил застрахователно
обезщетение.
За успешното провеждане на иска по чл.432 КЗ в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, настъпило
застрахователно събитие, причинено от застрахования деликвент, претърпени вреди –
техния, вид, тежест и размер, и причинна връзка между вредите и застрахователното
събитие.
В настоящото производство между страните не е налице спор относно наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица №
BG/22/118001468600 от 2019г. по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с
ответното застрахователно дружество за управлявания от Г.М.Г. товарен автомобил влекач
„ДАФ”, модел ФТ 95 ХФ 430, с рег. № .. към датата на събитието - 13.05.2019г.
Протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в
установената форма и ред и представляващ официален свидетелстващ документ, установява
по несъмнен начин настъпилото на процесната дата и място ПТП, участниците в него, както
и факта, че при това произшествие пострадал ищецът. Прието от съда експертно заключение
на автотехническата експертиза, изготвено на база всички събрани по делото доказателства,
извършен оглед на място и почиващо на знанията и опита на експерта, което съдът изцяло
кредитира, установява по категоричен начин механизма на произшествието. Според вещото
лице причината за настъпване на същото е пресичането на траекториите на движение на
влекача и велосипеда, в която ситуация водачите им взаимно сами са се поставили. Преди да
предприеме маневрата „изпреварване“ на движещия се велосипед водачът на товарния
автомобил е бил длъжен да се убеди, че има свободен път на разстояние, достатъчно за
завършване на маневрата, че може да я завърши без да създава опасност за изпреварваното
ППС и да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката си на движение.
Същият е предприел тази маневра в нарушение на правилата, регламентирани в чл.41 ал.2 и
чл.42 ал.1 т.2 от ЗДвП и преди да я завърши, предприел друга - „завой надясно“, в
нарушение на разпоредбата на чл.35 ал.2 от ЗДвП, без да пропусне движещия се от дясната
му страна велосипед, като в този момент последният се намирал в областта на задната дясна
част на кабината на влекача, зона, към която водачът на процесния автомобил е имал
видимост. Изложеното обосновава извода, че последното е настъпило поради неговото
виновно и противоправно поведение, като това поведение се намира в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото произшествие и причинените на ищеца увреждания.
Водачът на товарния автомобил не е изпълнил произтичащите от посочените норми
задължения на водач на моторно превозно средство при неговото управление, въпреки
обективната и субективна възможност в конкретните условия да го направи, и да
предотврати транспортния инцидент. Ето защо, съдът намира, че по делото се установява
твърдения от ищеца деликт, в т.ч. всички елементи на отговорността по чл.45 ЗЗД.
От доказателствата по делото и заключението на автотехническата експертиза се
5
установява по категоричен начин и наличието на принос на пострадалия, като водач на
велосипеда, участвал в произшествието, в настъпване на вредоносния резултат. Същият се е
движил най-вдясно в полагащата му се за движение пътна лента, но не е предприел спиране
на управлявания от него велосипед въпреки възникналата опасност за движението. Вместо
това ищецът се отклонил вдясно по посока на движението си, като по този начин сам се е
поставил в невъзможност да предотврати удара. В случая, същият не е съобразил скоростта
си с предприетата от водача на товарния автомобил маневрата „завой надясно“, с което е
нарушил разпоредбата на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, съгласно която водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с характера и
интензивността на движението, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Завиващият надясно товарен автомобил е бил предвидимо препятствие, тъй
като ищецът е можел да наблюдава през цялото време поведението на водача на влекача и
промяната в траекторията на движението му. Това поведение на ищеца се намира в пряка
причинна връзка с вредоносния резултат, поради което е налице съпричиняване от негова
страна. Съдът намира, че приносът на водача на застрахования при ответника автомобил е
значително по-голям, тъй като в момента на предприемане на маневрата „завой надясно“
същият е знаел, че не е завършил изпреварването на велосипеда и че в този момент той се
намира от дясната му страна, в зона, към която е имал видимост, и въпреки това е започнал
извършването й, поради което определя степента на съпричиняването от страна на ищеца на
20%, а приносът на деликвента е 80 %.
Събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и заключението на
приетата съдебно-медицинска експертиза, което съдът също кредитира като пълно,
обосновано и компетентно изготвено, установяват по категоричен начин, че описаните в
последната увреждания, включително и отражението на същите и инцидента върху психо-
емоционалната сфера на ищеца, са получени вследствие на настъпилото произшествие.
Представените писмени доказателства установяват, че след първата оперативна интервенция
ищецът е претърпял още две вследствие посттравматичната некроза на меките тъкани в
областта на раните на крака. Последната според вещото лице е единствено резултат на
спецификата на получената разкъсно-контузна рана, изразяваща се в отлепване на кожата от
прилежащите кости и набиването й с чужди тела при увреждането й, вследствие на което са
се образували възпалителни гнойни джобове. И приложената по делото етапна епикриза, и
експертното заключение установяват по категоричен начин наличието все още на болезнени
и ограничени движения в дясна глезенна и колянна стави на ищеца вследствие тежкия
колоиден белег, които експертът определя за пожизнени.
Предвид изложеното ищецът следва да получи справедливо обезщетение за търпените
от него неимуществени вреди. Както се приема и в задължителната съдебна практика
(Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС), понятието "справедливост" не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обстоятелства, вкл. характер на
увреждането, начинът на получаването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето на пострадалия, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др. При преценка на обстоятелствата от значение за
размера на обезщетението съдът съобрази възрастта на пострадалия /67 години към датата
на събитието/, вида и характера на получените телесни увреждания и тяхната тежест,
времетраенето на оздравителния процес, провежданото продължително време лечение,
проведените три оперативни интервенции, настъпилите усложнения, наложили
допълнителна оперативна намеса, както и установения посттравматичен тромбофлебит,
6
характера и интензитета на болките и страданията, изживения шок от случилото се,
претърпените неудобства от личен, битов и социален характер, отражението на
произшествието върху психо-емоционалното състояние на ищеца. Случилото се и
получените увреждания закономерно са предизвикали неблагоприятни изменения във
физическото здравно състояние на ищеца и са му причинили емоционални и психически
терзания, нарушили са изключително душевното му равновесие и спокойствие. На
последно, но не по важност място, съдът съобрази наличието на трайни и невъзстановими
последици, наличните болки при движение и двигателен дефицит, които са пожизнени. Това
несъмнено изцяло променя в негативен аспект качеството на живот на ищеца, двигателната
му активност и каквато и да било деятелност. Съобразявайки гореизложеното, както и
практиката на ВКС, както и на други равни по степен с настоящия съд съдилища,
конкретните икономически условия в страната към релевантния за определяне на
обезщетението момент, съдът намира, че сумата от 35 000 лв. се явява справедлив паричен
еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди. При приетото съотношение на
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия и определения размер на
обезщетението, последното следва да бъде намалено с размера на приетото съпричиняване,
т.е. с 20 %. Следователно ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца
за причинените му неимуществени вреди сумата от 28 000 лв. В останалата си част до
пълния предявен размер от 30 000 лв., който иск е предявен като частичен от 60 000 лв., той
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По претендираното обезщетение за забава:
На основание чл.493 ал.1 т.5 от КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице – 15.10.2019г., а след изтичането на срока
по чл.496 ал.1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение, дължи законната
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. Тъй като
ищецът в случая претендира обезщетение за забава, считано от изтичане на 15 работни дни
от предявяване на застрахователната си претенция, т.е. от 06.11.2019г., то акцесорната
претенция следва да бъде уважена за периода от тази дата до окончателното изплащане на
обезщетението.
По претенциите за разноски:
При този изход на процеса следва да бъде уважена претенцията на процесуалния
представител по пълномощие на ищеца за присъждане на възнаграждение за един адвокат на
основание чл.38 ал.2 ЗА. От представеното по делото пълномощно е видно, че ищецът не е
заплатил възнаграждение на упълномощения от него адвокат и че последният е осъществил
безплатно процесуално представителство по делото на основание чл.38 ал.1 т.2 ЗА.
Изявлението за наличието на соченото основание за оказване на безплатна помощ обвързва
съда и при липса на оспорване от другата страна, последната следва да бъде осъдена да
заплати на адвокат Д.Т. Д. възнаграждение в размер от 1 370 лв., определено съобразно чл. 7
ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът също е поискал присъждане на разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение. Същият е направил разноски за заплащане възнаграждение на вещото лице
по автотехническата експертиза в размер от 150 лв., като има право и на юрисконсултско
възнаграждение в определен съобразно разпоредбата на чл.25 ал.1 от Наредбата за
заплащане на правна помощ, размер от 360 лв. Предвид отхвърлената част от иска и на
основание чл.78 ал.3 от ГПК и чл.78 ал.8 ГПК, същият има право на разноски в размер на
34.00 лв.
7
На основание чл. 78 ал.6 ГПК, чл.71 ал.1 ГПК вр. с чл.1 от Тарифата за държаните
такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати по бюджетната сметка на ВТОС сумата 1 120 лв., представляваща следващата се
държавна такса върху уважения иск за неимуществени вреди, както и сумата от 550 лв.,
представляваща изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещите лица.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „..” АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление град С.., район С..,
бул.” ..” № ДА ЗАПЛАТИ на Й. АНГ. Д., ЕГН **********, с адрес село К.., община Л..,
ул.”К..” № ., сумата от 28 000 /двадесет и осем хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
претърпени от последния неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило
на 13.05.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.11.2019г. до
окончателното изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
претърпени неимуществени вреди в останалата му част - до пълния предявен размер от
30 000 /тридесети хиляди/ лв., като частичен от 60 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН
ОСЪЖДА ЗК „..” АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление град С.., район С..,
бул.” ..” № ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д.Т. Д. при ВТАК, личен адв. № **********, с адрес
град Велико Търново, ул.“Цанко Церковски № 38 Г, ет.1, сумата от 1 370 /хиляда триста и
седемдесет/ лв. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на
ищеца по делото.
ОСЪЖДА Й. АНГ. Д., ЕГН **********, с адрес село К.., община Л.., ул.”К..” № . ДА
ЗАПЛАТИ на ЗК „..” АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление град С.., район С..,
бул.” ..” №, сумата от 34.00 /тридесет и четири/ лв., представляваща направени по делото
разноски за възнаграждение на вещото лице и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно
с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗК „..” АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление град С.., район С..,
бул.” ..” № да заплати по бюджетната сметка на ВТОС сумата 1 120 /хиляда сто и двадесет/
лв., представляваща дължима държавна такса върху уважения иск за неимуществени вреди и
сумата от 550 /петстотин и петдесет/ лв., представляваща изплатено от бюджета на съда
възнаграждение на вещите лица, от заплащането на които ищецът е бил освободен.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Апелативен съд-Велико Търново.
Препис от решението, на основание чл.7 ал.2 от ГПК, да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
8