Решение по дело №4181/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6847
Дата: 10 октомври 2019 г. (в сила от 24 юли 2020 г.)
Съдия: Свилен Станчев Иванов
Дело: 20181100104181
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 март 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

Гр. София 10.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд първо гражданско отделение в открито заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

Съдия: Свилен Станчев

като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 4181 по описа за 2018 година, прецени:

            Предявен e иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ в размер на 60 000 лева, като частичен от претенция за 80 000 лева.

            Ищецът Н.Д.М. чрез пълномощника си адвокат О. излага, че на 18.05.2017 г. около 9.45 ч. настъпило ПТП на кръстовището между ул. „Околовръстен път“ и ул. „Без име“ в гр. София между управлявания от ищеца мотоциклет „Кавазаки ЕР 500 А с рег. № *****, и л.а. „Порше кайен“ с рег. № *****, управляван от С.К.Д.. Ищецът твърди, че произшествието настъпило по вина на водача на л.а.“Порше Кайен“ С.К.Д., поради непропускане на движещия се по път с предимство мотоциклет, управляван от ищеца. Вследствдие ПТП ищецът получил следните травматични увреждания: фрактури на 2, 3 и 4 метатарзални кости на десен крак, луксация на 5-ти пръст на дясното ходило, контузия на гръден кош и мозъчно сътресение, установени във ВМА след произшествието, а за мозъчното сътресение при преглед на 23.05.2017 г. и ЕЕГ изследване от специалист – невролог на 25.06.2017 г. Ищецът твърди, че след произшествието бил дълго време обездвижен на легло, не могъл да се обслужва сам и търпял значителни болки и страдания. Болките и сраданията се свеждали до оплаквания от болки в травмирания крак, главоболие, което водело до бърза уморяемост и непълноценност и до ограничаване възможността да се движи нормално. За л.а. „Порше кайен“ с рег. № ***** към датата на ПТП била в сила задължителна застраховка „гражданска отговорност“ с ответното дружество „З.А.“ АД *** като застраховател, с полица № BG/11/116001896241, валидна от 17.07.2016 г. до 16.07.2017 г. Ищецът предявил извънсъдебна претенция на 12.06.2017 г. и твърди, че до предявяване на исковата молба не било извършено плащане по претенцията.

            На основание изложените обстоятелства, ищецът Н.Д.М. прави искане до съда да осъди ответника „З.А.“ АД *** да му заплати обезщетение от 60 000 лева като частичен иск от сумата от 80 000 лева за неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, настъпили при ПТП на 18.05.2017 г., ведно със законната лихва от 21.03.2018 г. до окончателното изплащане.

            Ответникът „З.А.“ АД *** оспорва иска със следните възражения: оспорване вината на водача на л.а. „Порше Кайен“ С.К.Д., с твърдение за причиняването на ПТП изключително по вина на ищеца; твърдение за съпричиняване на ПТП от ищеца; оспорване характера и степента на телесните увреждания и в частност на твърдението за гръдна травма и мозъчно сътресение. Счита иска за завишен по размер. Оспорва и претенцията за лихви.

            По делото е прието за безспорно установено наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност“ между сочения от ищеца деликвент и ответното дружество (л. 85). Механизмът на настъпилото произшествие и вината на С.К.Д. като водач на л.а. „Порше кайен“ с рег. № *****, за който е сключена застраховката, се установява от решение от 19.12.2017 г. по НАХД № 17099/2017 г. на Софийския районен съд, влязло в сила на 04.01.2018 г. и имащо характер на влязла в сила присъда по смисъла на чл. 300 от ГПК. От диспозитива на решението на наказателния съд се установява, че причината за ПТП е маневра на водача на л.а. „Порше кайен“ за завиване надясно от ул. „Васка Баларева“ в локалното платно на Околовръстен път в посока към бул.“Черни връх“, при която маневра отнел предимството на движещия се в локалното платно на Околовръстен път мотоциклет „Кавазаки ЕР 500, управляван от ищеца Н.Д.М.. С горното било допуснато нарушение на чл. 6 т. 1 и чл. 50 ал. 1 от ЗДвП. Поради безспорно установения с решението механизъм на ПТП и допуснатите нарушения на правилата за движение, съдът в хода на делото отмени определението си за назначаване на съдебна автотехническа експертиза.

            Характерът и тежестта на травматичните увреждания се установява от представената медицинска документация и изготвените по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза (л. 104-109) и съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице невролог (л. 189-195). Според заключението на вещите лица, ищецът е получил счупване на главичките на втора, трета и четвърта предходилни кости на дясното ходило; изкълчване на предходилно-пръстовата става на пети пръст на дясното ходило; контузия на гръдния кош (СМЕ л. 106-107); мозъчно сътресение с посткомоционен и посттравматичен церебрастенен синдром (СМЕ л. 195). Счупванията в областта на дясното ходило са причинили на ищеца трайно затруднение в движенията на десния крак за срок, по-дълъг от 30 дни. Според вещите лица по първоначалната експертиза, срокът на възстановяване от счупванията на дясното ходило е около 3 месеца. Няма доказателства за настъпили усложнения от описаните травматични увреждания, както и за претърпени гръдна или коремна травма.

            Претърпените неудобства, болки и страдания се установяват от показанията на свидетелката К.М.(л. 111-112). Според свидетелката, обездвижването на крака с гипсова превръзка след счупването е продължило между един и два месеца, а след произшествието ищецът се оплаквал от главоболие и повръщания и до предявяването на иска.

При така изложените доказателства съдът приема, че е осъществен съставът на непозволено увреждане, изразяващо се в причиняване на травматични увреждания, болки и страдания на ищеца, вследствие пътнотранспортно произшествие, настъпило при виновно нарушаване на правилата за движение от водач на МПС, за което е била с сила застраховка „гражданска отговорност“ с ответното дружество като застраховател. Настъпилото ПТП и причинените с него вреди имат характер на застрахователно събитие по смисъла на по смисъла на § 1 т. 4 от ДР във вр. с чл. 394 от КЗ и са основание за пораждане на задължение на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение за настъпилите вреди. Претенцията на ищеца е за обезщетение за неимуществени вреди. За определяне на справедливото обезщетение за неимуществените вреди съдът следва да вземе предвид продължителността на възстановителния период – 3 месеца според СМЕ (л.109), изпитаните от ищеца болки и страдания и затруднения в движенията, вследствие счупването на костите на дясното стъпало, установеното по делото мозъчно сътресение вследствие произшествието, чиито последици се наблюдават и понастоящем, според свидетелските показания и заключението на вещото лице К.. Това дава основание на съда да приеме, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е 10 000 лева. Искът с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ в частта му за неимуществените вреди е основателен до този размер.

Върху сумата от 10 000 лева ответникът дължи законна лихва от дата 13.09.2017 г. – датата след изтичане на тримесечния срок по чл. 496 ал. 1 от КЗ за произнасяне по извънсъдебната застрахователна претенция от 12.06.2017 г., до окончателното изплащане на обезщетението.

Неоснователна е претенцията за неимуществени вреди в частта й над 10 000 лева до пълния предявен размер от 60 000 лева. Няма доказателства за усложнения вследствие счупването на стъпалото, след обичайния възстановителен процес. Срокът за възстановяване от получената контузия на гръден кош е кратък – 25 дни, а на ищеца не са причинени гръдна или коремна травма, видно от заключението на вещите лица. Последиците от мозъчното сътресение, констатирани от вещото лице не са с висока интензивност и няма данни да се отразяват тежко и с продължително време на общото здравословно състояние на ищеца. Поради изложените съображения съдът намира, че искът с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ следва да бъде отхвърлен в частта му над сумата от 10 000 лева до пълния предявен размер от 60 000 лева.

Ответникът „З.А.“ АД *** дължи на адвокат В.В.О. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер на 465,60 лева с ДДС, според уважената част от иска, а по сметка на СГС държавна такса в размер на 400 лева.

Съдът определя юрисконсултско възнаграждение за ответника по реда на чл. 78 ал. 8 от ГПК в размер на 200 лева, с което общият размер на разноските на ответника по делото са 500 лева. От тях, ищецът  Н.Д.М. дължи на ответника „З.А.“ АД *** разноски в общ размер на 416,66 лева, според отхвърлената част от иска.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

            Осъжда  „З.А.“ АД *** ЕИК *****, седалище и адрес на управление:*** да заплати на Н.Д.М. ЕГН ********** адрес: *** обезщетение в размер на 10 000 (десет хиляди) лева за неимуществени вреди – затруднения движението на десен крак и болки и страдания, вследствие счупване на кости на дясно стъпало и мозъчно сътресение, претърпени при ПТП на 18.05.2018 г. на кръстовището между локалното платно на Околовръстен път и ул. „Васка Баларева“ в гр. София, виновно причинено от С.К.Д. при управление на л.а. „Порше кайен“ с рег. № *****, ведно със законната лихва от 13.09.2019 г. до окончателното изплащане.

            Отхвърля предявения от Н.Д.М. срещу „З.А.“ АД *** иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ в частта му над сумата от 10 000 лева до пълния предявен размер от 60 000 лева.

            Осъжда „З.А.“ АД *** да заплати на адвокат В.В.О. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер на 465,60 лева с ДДС, а по сметка на СГС държавна такса в размер на 400 лева.

            Осъжда Н.Д.М. да заплати на „З.А.“ АД *** разноски в общ размер 416,66 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: