Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение I-21 в открито заседание на eдинадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
При участието на секретар Сн. Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 4323 по описа за 2020 година, прецени:
Делото
е образувано по частичен осъдителен иск с правно основание чл. 99 във вр. с чл.
79 ал. 1, чл. 19 ал. 1 от ЗЗД и чл. 129 ал. 1 от ТЗ, предявен от “Л.Б.ЕООД
срещу Е. Б.К. за заплащане на сумата от 50 000 евро част от вземане в
размер на 450 000 евро, продажна цена на 8 дружествени дяла на „Ню лайн“
ООД, придобито от ищеца с договор за цесия.
Ищецът Л.Б.ЕООД гр. София излага, че на 09.05.2012 г.
с ответницата Е. Б.К. бил сключен предварителен договор, с който ответницата се
задължавала да закупи 8 дружествени дяла от капитала на търговско дружество „Ню
лайн“ ООД на цена от 500 000 евро. Предварителният договор бил сключен при
две условия, които според ищеца са се сбъднали: първото условие през декември
2015 г., когато „Банка ДСК“ ЕАД е образувала изпълнително производство по изп.
дело № 20158480401545 на ЧСИ Росица Апостолова; и второто условие, което било
отрицателно и сбъдването му се изразявало в това, че към 01.12.2017 г. не били
заличени договорните ипотеки, учредени в полза на „Банка ДСК“ ЕАД върху Хотелски комплекс „Гриин парк“ гр.
Китен община Приморско; не били представени удостоверения за липса на вещни
тежести върху имота; не били върнати издадените и авалирани записи на заповед и
не били прекратени договорите за поръчителство в полза на банката.
Ищецът твърди, че с настъпването на описаните условия
предварителният договор е породил действия между страните, което обуславяло
изискуемостта на вземането на продавачите за продажната цена на дяловете в
търговско дружество „Ню лайн“ ООД на дата 01.12.2017 г. След покана от
продавача по предварителния договор, ответницата Е.К. заявила, че върху
дяловете на продавача бил наложен запор, като бил вписан и залог върху
търговското предприятие на дружеството. Продавачът заявил, че ще предприеме
действия за отстраняване на пречките за прехвърляне на дяловете. След тези
действия, продавачът отново поканил ответницата, за което на 29.01.2018 г. бил
съставен констативен протокол. Впоследствие продавачът прехвърлил на ищеца Л.Б.ЕООД
гр. София част от твърдените вземания по договора в размер на 450 000
евро. Ищецът твърди, че дължимите му от ответницата суми не били заплатени.
На основание изложеното, ищецът прави искане до съда
да осъди ответницата Е.Б.К. да заплати
на ищеца Л.Б.ЕООД гр. София сумата от 50 000 евро част от вземане в размер на 450 000 евро,
продажна цена на 8 дружествени дяла на „Ню лайн“ ООД, придобито от ищеца с
договор за цесия, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от
предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ответницата Е. Б.К. оспорва иска със следните
възражения:
- оспорване съществуването на вземането на ищеца като
цесионер, с твърдение, че цедентът Д.А.К.няма вземане към ответницата, като
излага доводи за разваляне на предварителния договор, поради неизпълнението му
от другата страна;
- възражение за недължимост, поради необявяване на
предварителния договор за окончателен па реда на чл. 19 ал. 3 от ЗЗД;
- възражение за нищожност на предварителния договор,
поради липса на еквивалентност на насрещните престации;
- възражение за унищожаемост на договора, поради
сключването му под заплаха.
От събраните по делото
доказателства се установи следното:
По
делото е представен предварителен договор за покупко-продажба на дружествени
дялове на дружество „Ню лайн“ ООД гр. София ЕИК *********. Като страни по
договора са вписани „Интернешънъл Билдингс“ ООД, С.И.К., ищцата Е. Б.К.,И.К.К.,
П.А.А., В.А.П.,“Ню лайн“ ООД и Д.А.К.. Между страните не се спори и се
установява от справка в търговския регистър, че съдружници в дружество „Ню лайн“ ООД са Д.А.К.и В.А.П..
Според чл. 3 от договора, продавачът Д.А.К., притежаващ 25 дружествени дяла от
капитала на дружеството, се задължавала да продаде, а ответницата Е. Б.К. се
задължава да купи осем дружествени дяла, за чието придобиване се задължавала да
заплати 500 000 евро (л. 5). Страните уговорили сключване на окончателен
договор най-късно до 01.12.2017 г., според точка 3.1 от договора. Датата на
сключване на окончателния договор, падежът и начинът на плащане са предмет на
уредба в т. 7.1 от договора: в седемдневен срок от момента, в който „Банка ДСК“
ЕАД пристъпи към принудително изпълнение за удовлетворение на вземанията си по
сключените договори за кредит и анексите към тях, въз основа на ипотечните
актове, договорите за поръчителство и записите на заповед, авалирани от „Ню
лайн“ ООД и бъдат образувани съответните действия по изпълнение, т.е.
образуване на изпълнително производство и пристъпване към действия по
изпълнение. Начинът на плащане бил уговорен на различни вноски в зависимост от
пристъпването към изпълнение преди или след 01.12.2015 г. По делото е приложено
удостоверение по изпълнително дело № 20158480401545, с всискател „Банка ДСК“
ЕАД, длъжник „интернешънъл билдингс“ ООД и ипотекарен длъжник „Ню лайн“ ООД. В
удостоверението е отбелязана вписана възбрана в полза на взискателя върху
ипотекиран недвижим имот, собственост на ипотекарния длъжник „Ню лайн“ ООД. Представено
е и постановелнието за налагане на възбрана върху имота. Горното е
доказателство за настъпването на уговореното в т. 7.1 от договора отлагателно
условие за сключването на окончателния договор за продажба на дружествените
дялове. Не се спори между страните и се установява от представените констативни
протоколи от 04.12.2017 г. и 29.01.2018 г., че окончателен договор за продажба
на дружествените дялове не е бил сключен.
Ищецът
„Л.Б.ЕООД обосновава претенцията си на договор за цесия, с който Д.А.К.прехвърлил
на ищеца част от претендираното за ликвидно и изискуемо вземане от 500 000
евро, с размер на прехвърлената част 450 000 евро.
Така
изложените обстоятелства обуславят следните правни изводи на съда:
По
смисъла на чл. 19 ал. 1 и 2 от ЗЗД, предварителният договор е съглашение, с
което страните се задължават да сключат окончателен договор, чийто бъдещи клаузи
са уговорени с предварителния договор. С предварителния договор не възникват
права и задължения за страните на основание уговорените клаузи на бъдещия
окончателен договор, а само задължение на всяка от страните да сключи с другата
страна окончателен договор, съответно право на всяка от страните да поиска от
другата страна сключването на окончателен договор с уговорените в
предварителния договор клаузи. Предмет на предварителния договор от 09.05.2012
г.,, представен по делото е задължаване на бъдещия продавач Д.А.К.– съдружник в
търговско дружество „Ню Лайн“ ООД да прехвърли 8 притежавани от него
дружествени дяла, на бъдещия купувач Е. Б.К. срещу продажна цена от
500 000 евро, които бъдещият купувач се задължавал да му заплати. След
като договорът е предварителен, задължението на бъдещия купувач – ответника по
делото К. да заплати продажната цена на дружествените дялове, би възникнало с прехвърлянето
на дружествените дялове от бъдещия продавач на бъдещия купувач при условията и по
реда, предвидени в чл. 129 ал. 1 и 2 във вр. с чл. 122 от ТЗ. Съгласно т. 7.1
от предварителния договор, окончателният договор, т.е. договорът за продажба на
дружествени дялове във формата, предвидена в чл. 129 ал. 2 от ТЗ и след
изпълнение на изискванията на чл.129 ал. 1 от ТЗ, следва да се сключи в
седемдневен срок от пристъпването от страна на „Банка ДСК“ ЕАД към изпълнение
за удовлетворяване на вземанията си. Със сключването на окончателния договор
възниква задължението на купувача на дяловете да заплати тяхната продажна цена.
Преди сключването на окончателен договор такова задължение не може да възникне,
поради липса на основание. Възникнали са единствено насрещни задължения на
страните за сключване на окончателен договор.
По
делото не са представени доказателства за сключване на окончателен договор за
продажба на дружествените дялове. Такова твърдение не се прави и от ищеца.
Несключването на окончателен договор след сбъдване на отлагателното условия по
чл. 7.1 от предварителния договор, поражда право на всяка от страните да
предяви иск по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД за сключване на окончателен договор. В този
случай, решението на съда по чл. 362 ал. 1 от ГПК замества окончателния договор
при условие, че ищецът изпълни задължението си. Но без сключване на окончателен
договор или постановяване на решение по глава ХХХI от ГПК, не възниква задължение за
бъдещия купувач на дружествени дялове да заплати тяхната цена.
Поради
липсата на задължение на ответницата за заплащане на цената на непрехвърлените от
бъдещия продавач дружествени дялове, не е възникнало вземането, предмет на
договора за цесия, с който ищецът „Л.Б.ЕООД
обосновава претенцията си. Липсата на вземане, предмет на договора за
цесия, изключва материалноправната легитимация на ищеца като кредитор, спрямо
ответницата Е. Б.К. като длъжник. Предявеният частичен осъдителен иск с правно
основание чл. 99 във вр. с чл. 79 ал. 1, чл. 19 ал. 1 от ЗЗД и чл. 129 ал. 1 от ТЗ за сумата от 50 000 евро като част от претенция за 450 000 евро,
следва да се отхвърли.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Отхвърля като неоснователен предявения
от “Л.Б.ЕООД гр. София ЕИК *********, седалище и адрес на управление:*** Е. Б.К.К. ЕГН **********,
адрес: ***, адрес за призоваване: гр. София 1407 ж.к. „*********частичен осъдителен иск с правно
основание чл. 99 във вр. с чл. 79 ал. 1, чл. 19 ал. 1 от ЗЗД и чл. 129 ал. 1 от ТЗ за заплащане на сумата от 50 000 евро част от вземане в размер на
450 000 евро, продажна цена на 8 дружествени дяла на „Ню лайн“ ООД,
придобито от ищеца с договор за цесия.
Осъжда „Л.Б.ЕООД гр. София, да заплати на Е. Б.К. разноски в
размер на 4500 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: