Номер 65620.08.2020 г.Град Перник
Окръжен съд – ПерникТрети граждански състав
На 20.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Член-съдия:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело №
20201700500474 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано по въззивна жалба от адв. М. Г. – в качеството му на особен представител
по чл. 47, ал. 6 ГПК на К.Ц. против Решение № 804 от 22.06.2020 г. по гр. д. № 3066/2019 г.
на РС – П. с което по предявените от „Топлофикация Перник“ АД срещу К.Ц. искове по
реда на чл. 415 ГПК е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
1246, 30 лева, представляваща стойност (главница) на доставена, ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. П. ***, * за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г. включително и сумата от 122, 22 лева, представляваща законна лихва за забава
за периода от 09.07.2017 г. до 04.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.12.2018 г. до
окончателното й изплащане.
В жалбата са развити подробни съображения във връзка с направените оплаквания за
неправилност и необоснованост на решението. С отговора на исковата молба е оспорена
достоверността и редовността на воденото от ищеца счетоводство, като твърди, че е налице
разминаване и неточности в изчисленията между твърдяното за доставено общо количество
топлинна енергия в абонатната станция и претендираното разпределение по индивидуални
абонати в съответната абонатна станция, вкл. относно исковите претенции. Твърди се, че
ищецът не е извършвал задължителна метрологическа проверка на топломера в абонатната
станция, относима към исковия период. Оспорено е наличието на система за дялово
разпределения в АС през исковия период и наличието на реално потребление в същата,
относно показанията на топломера на абонатната станция, на ИРУ на радиаторите и
водомера за БГВ, както и относно сградната инсталация. Оспорени си и представените
"Общи условия". По тези доводи от отговора на исковата молба липсва произнасяне в
съдебното решение и/ли същото е необосновано, което е довело до неправилност на
решението. Оспорват се изводите на РС за реално потребление на ТЕ, които противоречат
на заключението на СТЕ, като ищецът не е доказал основанието и размера на претенциите.
Съдът не е взел всички факти и обстоятелства, изложени в СТЕ и не ги е обсъдил с оглед
изричното оспорване на реалното потребление на ТЕ в процесното жилище или ги е
възприел по начин, който противоречи на СТЕ /лист 5, абз. последен/. Реалното потребление
на ТЕ в процесното жилище е останало недоказано от ищеца, поради недоказаност на
всички компоненти на твърдяното реално потребление на ТЕ. Оспорват се изводите на РС,
че от страна на ищеца е установено, при условията на пълно и главно доказване, наличието
на основание за начисляване на служебен разход за битова гореща вода на базата на един
потребите, което само по себе си потвърждават доводите за недоказано реално потребление
на ТЕ и липса на редовно водено счетоводство, тъй като няма как кол. ТЕ да се изчислява
при разход на топла вода от 140 до 280 литра – колко е все пак това количество, и това да са
точни изчисления. Освен това в процеса ищецът не е въвел факти относно немонтиран уред
за изм. разхода на топла вода, както е посочено в СТЕ. Последното е възприето от съда в
нарушение на чл. 202 ГПК въз основа на факти, които не са въведени в процеса от ищеца,
без наличие на доказателства на същите факти. Сочи се, че изводът на съда за дължимостта
на съответните суми е основан на съдебно-техническата експертиза, която правят
заключение по документи, които не са представени по делото, а СТЕ не може да бъде
ценено като док. средство, което в условията на главно и пълно доказване установява тези
факти – невъведени от ищеца в процеса. Иска се отмяна на решението и решаване на спора
по същество от въззивната инстанция с отхвърляне на исковете. Не се представят и не се
сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият не е подал отговор на жалбата.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по
чл. 260 и 261 ГПК (жалбата е подадена от особен представител, поради което предварително
не се внасят държавни такси за въззивното производство).
С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и
представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2
ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд
събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно
тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на
чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно с определението по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора страните не представят и не сочат
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката
за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни
изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае
оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
На основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител се назначава на разноски на
ищеца като разпоредбата се намира в част I, Глава шеста, раздел I от ГПК, поради което
важи и във въззивното производство и дружеството –въззиваем следва да заплати
възнаграждение за особен представител на жалбоподателя. Съобразно фактическата и
правната сложност на делото на особения представител следва да се определи
възнаграждение по оправилото на чл. 47, ал. 6, изр. последно ГПК, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Изм.
– ДВ, бр. 68 от 2020 г./ в размер на 200 лева, което да се заплати от въззиваемото
дружество.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има характер
на окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за особения представител на жалбоподателя К. Г. Ц. -
адвокат М. Г., АК Перник във въззивното производство пред ПОС в размер на 200 лева и
УКАЗВА на въззиваемата страна "„Топлофикация Перник“ АД, в тридневен срок от
съобщението, да предостави доказателства за внесено адвокатско възнаграждение за особен
представител на жалбоподателя в размер на 200 лева по набирателната сметка на ОС –
Перник.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 30.09.2020 г. от 09,55 часа, за
когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото разпореждане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________