Р Е Ш Е Н И Е
№83
гр. Велико Търново,
12.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново –
шести състав, в съдебно заседание на първи март през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.М., изслуша докл***аното
от председателя адм. дело № 649 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал.5 от ЗДвП.
Жалбоподателката Ц.Г.К. ***.Търново, е
обжалвала заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-0311-000163
от 30.07.2020 на полицейски инспектор при ОДМВР – Велико Търново, с която е
прекратена регистрацията на притежаваното от нея МПС за срок от шест месеца на
основание чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП.
В жалбата са наведени оплаквания, че заповедта
е формално незаконосъобразна, тъй като не съдържа всички реквизити, а и не
описва извършеното нарушение в неговата пълнота. Сочи се, че извършителят на нарушението
К.К.- неин син, е помолил жалбоподателката да му услужи с нейния автомобил, тъй
като трябвало да свърши своя работа в град Павликени. Тя без притеснение дала
автомобила си, тъй като той бил водач от дълго време и работата му в Германия
била такава. Освен това нарушителят К.е бил правоспособен водач и е имал СУМПС.
Неправило екземпляр на заповедта е бил връчен на нарушителя К., който не е неин
адресат, макар и да е управлявал собственото на жалбоподателката МПС. На
плоскостта на твърдението за неспазена форма на акта се навежда довод, че не е
посочено в заповедта въз основа на кой АУАН се издава, нито е описано пълно и
точно нарушението и формата на вината при извършването му. Все в този аспект се
сочи, че от заповедта не става ясно към кой момент е констатирана
неправоспособността на извършилия нарушението водач, дали става въпрос за пълна
неправоспособност или само за временно отнета такава по съдебен или
административен ред. Прави се оплакване и, че заповедта е в разрез със законовата
цел с оглед изискванията на нормата на чл.22 от ЗАНН. Най – сетне,
жалбоподателката сочи и, че правоспособността се разбира като призната по
съответния нормативен ред съвкупност от познания умения и подготовка, които
позволяват на дадено лице да упражнява дейност, занятие или професия, като
правоспособността да се управлява МПС се придобива при изпълнение на състава по
чл.151 от ЗДВП. Следователно, за да е неправоспособно едно лице по смисъла на
чл102 и чл.177 от ЗДвП трябва или никога да не му е издавано СУМПС или когато
поради отнемането на всички контролни точки е налице загуба на тази
правоспособност, каквито обстоятелства в случая липсвали. Сочи и, че видно от
извлечението справка от „Службата за обществен ред и движение по пътищата“ в
Регенсбург, водачът на автомобила е правоспособен такъв със СУМПС №B37004HIJ71 от 2.06.2016
година, което е валидно за отделните категории до 25.02.2021 година, респ. до
06.04.2020 година, при което не е неправоспособен. С тези аргументи моли за
отмяна на ЗППАМ. В открито заседание поддържа жалбата си и оплакванията в нея,
като претендира направените по делото разноски.
Ответникът полицейски инспектор в РУ -
Павликени при ОДМВР – Велико Търново не взема становище по жалбата.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата, като подадена в срок, от
легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт, е допустима за разглеждане по същество.
Видно е от съдържанието на самата
заповед, че същата е връчена на 30.09.2020 г. на жалбоподателя, като от
щемпела, положен върху пощенският плик, с който жалбата е подадена чрез
ответника до съда /лист 13 от делото/ се установява, че датата на подаване е
13.10.2020 година, при което е спазен 14 дневния решителен и преклузивен срок
за подаването и. Жалбоподателката е адресат на заповедта и последната е
неблагоприятна за нея, поради което е налице процесуална легитимация за
обжалването и.
По същество жалбата е основателна.
Според доказателствата, представени по
преписката, съответно събрани от съда, се установява следната обстановка:
Според
обстоятелствената част на процесната заповед /лист 12 от делото/, на 27.07.2020
година около 15,20 часа в град Павликени, на улица „Трети март“ лицето К.Д. К.е
управлявал лек автомобил Фолксваген Пасат с регистрационен номер ***, който е
собственост на Ц.Г.К., като е посочено, че водачът не притежава СУМПС и е
неправоспособен.
На 28.07.2020
година е съставен АУАН №444 /лист 43 от делото/, в който са описани идентични
обстоятелства, като е посочено, че водачът на МПС е нарушил виновно нарушава разпоредбата на чл.150 от ЗДвП. Въз
основа на този акт е издадено наказателно постановление №20-0311- 000472 от
27.08.2020 година, като са описани същите обстоятелства и е отбелязано, че това
деяние на К.е съставомерно по разпоредбата на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Посоченото
постановление е обжалвано пред РС – Павликени, като с влязло в сила решение №260002/5.01.2021
година по АНД №353 от 2020 година по описа на РС – Павликени, това
постановление е отменено- Посочените обстоятелства са служебно известни на
настоящият съд и бяха обявени в открито съдебно заседание.
От
преведеното на български език извлечение от базата данни за шофьорската книжка
на жалбоподателя, поддържана от Службата за обществен ред и движение по
пътищата в град Регенсбург, Германия, се установява, че К.К./водачът, който е
адресат на наказателното постановление и който е посочен в ЗППАМ/ има издадено
ново свидетелство за управление за моторни превозни средства от категориите AM, B, L и С и С1 /като за първите
категории е безсрочно, а за последните две категории е до 25.02.2021г.,
съответно до 06.04.2020 година/ което е издадено на 2.06.2016 година в Германия.
В посоченото извлечение е вписано и, че по отношение на К.е прекратено
наказателно производство за шофьорска книжка, като съобразно разпоредбата на
чл.170, ал. 2 от германският процесуален закон всъщност делото е предадено на
административен орган съгласно германският Закон за административните
нарушения, като това е станало на 21.02.2017 година. Няма данни дали към
момента на извършеното нарушение отразеното в сведението свидетелство за
управление е отнето по административен ред от германските власти за определен
срок.
По делото не
е спорно, а и от представеното от процесуалния представител на жалбоподателката
свидетелство за регистрация, част 1 /лист 34 от делото/ се установява, че
автомобилът „Фолксваген пасат“ с № *** е нейна собственост.
Какви са
изводите на съда при така установената обстановка съобразно събраните
доказателства?
Според разпоредбата на чл.172 от ЗДвП „Принудителните
административни мерки по чл.
171, т. 1, 2,
2а,
4,
т. 5, буква "а", т. 6 и 7
се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица“. Според представената заповед № 366з-2141/27.07.2017 г. на
директора на ОДМВР – Велико Търново /лист 42 от делото/, полицейските
инспектори към съответните РУ, които са в структурата на ОДМВР – Велико Търново,
са овластени да издава ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП. Посоченото правомощие за
това възниква от заповед №8121з-1524 от 9.12.2016 г. на министъра на вътрешните
работи, съдържанието на която е служебно известно на съда. При това положение
заповедта за прилагане на принудителната мярка е валиден административен акт.
Спазена е формата на заповедта за
прилагането на ПАМ на плоскостта на изискването на разпоредбата на чл.172, ал.1
от ЗДвП тази заповед да е мотивирана, макар и изложените мотиви да са пределно
лаконични. Посоченото изискване за мотивиране означава спазването на
разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК от страна на административния орган. Съдът
счита, че в заповедта са посочени, макар и схематично, приетите за установени
от прилагащия мярката обстоятелства и факти, които според този орган се вписват
в посоченото правното основание.
В конкретният случай е разпореден
правен резултат, който е следствие на посочените в ПАМ факти и обстоятелства и
който според ответника се вписва в нормата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП.
Заповедта обаче е издадена в противоречие с материалния
закон, което е в следствие и на неспазването на принципа по чл. 7 от АПК.
Според нормата на чл.171, т.2а, буква „а“
от ЗДвП, на което основание е издадена оспорената заповед „За осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4
или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;“.
От мотивите на заповедта не става
напълно ясно коя от хипотезите на нормата има предвид ответника, за да
разпореди прекратяването на регистрацията, но като се има предвид, че става
въпрос за собственик, който не е нарушител и предвид посоченото обстоятелство –
липсата на СУМПС у водача, то очевидно се претендира хипотезата на нормата,
според която принудителната мярка се налага на собственика на съответното МПС,
чрез което е извършено нарушение и то за нарушение, представляващо управление
на МПС от неправоспособен водач, комуто съответното МПС е предоставено от
адресата на мярката.
Впрочем посоченото по-горе се
потвърждава и от обстоятелството, че нарушението, извършено от водача К.е
квалифицирано в рамките на административно-наказателното производство като
нарушаване на разпоредбата на чл.150 от ЗДвП, според която всяко пътно превозно средство, което участва
в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е
индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и
се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на
моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на
изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.
152, ал. 1, т. 4.
Следва обаче да се отбележи, че видно
от вече цитираното извлечение от базата данни за шофьорската книжка на К.Д. К.,
издадена от службата за обществен ред и движение по пътищата в град Регенсбург, Германия, това лице притежава
валидно свидетелство за управление на МПС от категорията, към която принадлежи
лекия автомобил към момента на извършване на претендираното нарушение. Всъщност
съдът още с разпореждането за насрочване на делото указа на ответника, че е в
негова тежест да установи основанията, от които черпи разпореденото чрез ЗППАМ.
Посоченото доказателство опровергава извода на ответника за това, че К.К.не е
правоспособен водач, като е без значение за нормата дали към момента на
извършване на нарушението той не носи своето СУМПС или не, ако е правоспособен
– аргумент от чл.183, ал1, т.1 от ЗДвП.
След като чрез допустимо доказателство
е установено, че водачът, управлявал МПС, принадлежащо на жалбоподателката,
притежава свидетелство за управление /с посочен номер B37004HIJ71/, издадено от органите на страна –
членка на ЕС, то този водач не следва да се признава за неправоспособен – арг.
от чл.161, т.5 от ЗДвП, чл.2, §1 от ДИРЕКТИВА 2006/126/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ
ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление
на превозни средства. След като управлявалият притежаваното от жалбоподателката
МПС водач не е неправоспособен, то не е налице хипотезата на чл.171, т.2а,
буква „а“, предложение последно от ЗДвП.
Следва да се отбележи, че от мотивите на оспорената ЗППАМ не може да се изведе
хипотезата за неправоспособност, дължаща се на лишаване от право да управлява
МПС от съответната категория по административен или съдебен ред, нито може да
се изведе хипотезата за отнето СУМПС по реда на националния НК или на ЗДвП,
поради което съдът е лишен от възможността да провери за наличието на такива
посочени фактически обстоятелства.
Дотук изложеното обуславя извод за
основателност на жалбата.
Водим от изложеното, Административният
съд – В. Търново, шести състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №20-0311-000163 от 30.07.2020 на полицейски инспектор при
ОДМВР – Велико Търново, Районно управление Павликени.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :