Р
Е Ш Е Н И Е
№ 253
гр.Кюстендил,26.03.2020 год.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд,
гражданска колегия, в открито заседание на четвърти март две хиляди и двадесета
година, в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на съдебният секретар
ЯНКА АНГЕЛОВА,като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№ 1276/2018 год., за да се произнесе,
взе в предвид следното:
„Уникредит
Булбанк" АД,ЕИК № ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София,пл. „Света Неделя" № 7,съдебен адрес-***,чрез адв.Г.
С.-САК,е
предявила против П.Д.С. ***,настоящ адрес-***,искове да бъде
признато за установено по отношение на ответникът,че в полза на ищеца
съществува валидно и изскуемо вземане в размер на 1000.00-хиляда лева
главница,123.87-сто и двадесет и три лева и осемдесет и седем стотинки лихва за
периода от 11.05.2017 год. до 19.10.2017 год.,от която 88.81 лв. договорна
лихва и лихва за просрочие от 35.06 лв.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК до
изплащане на вземането,както и на съдебните разноски от заповедното
производство.
В срока за отговор особеният
представител на ответникът оспорва както допустимостта, така и основателността
на исковата претенция.
КРС,след като обсъди при усл.на
чл.235,ал.2 и 3 ГПК събраните по делото доказателства,приема за установено
следното:
На 11.03.2015 год. в
гр.Кюстендил между страните бил сключен договор за банков потребителски кредит
на физическо лице,усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка №
512/0938/33682956 /л.5-12/,по силата на които ищеца като кредитор предоставил
на ответника като кредитополучател кредит в размер на 1000.00 лв.,при ГЛП от
10.75 %,фиксирана формула за определяне на размера му-пазарен лихвен индекс
едномесечен SOFIBOR
от 0.279 % и фиксирана надбавка от 10.47 %,едногодишен срок за усвояване и
погасавяне на кредита-до 11.03.2016 год. и предвидена по чл.12.1 възможност за
многократно продължаване на срока на договора за едногодишен период,при условие
че длъжника спазва условията на договора и не е в просрочие на нито едно от
задълженията към кредитора в уговорените срокове,както и ако длъжника не е
подал междувременно искане за отказ от удължаване на срока на договора.Не се
твърди, не се и установява ответникът да се е възползвал от възможността по
т.12.1 от договора за отказ от
продължаване на срокът му след изтичане на първоначалният,или продълженията
му.С нотариална покана от 11.09.2017 год. /л.13-14/ ищецът уведомил
ответника,че поради неизпълнението на договорните му задължения ,възлизащи на
сумата от 1090.58 лв.,вкючваща главница от 1000.00 лв. и лихви за остатъка,
считано от 22.08.2017 год. цялото вземане е обявено за предсрочно
изискуемо,поради което го кани в 7-дневен срок от получаване на поканата да
плати задълженията си с предупреждение,че след това ще пристъпи към
принудителното събиране на сумите.Съгласно нотариалното удостоверяване на
поканата тя е получена на 15.09.2017 год.от лицето Б. Г. С.,посочен като пълномощник на
ответника.Видно от разписката за получаване на поканата /л.17 от ч.гр.д.№
2271/2017 г.КРС/пълномощникът се е легитимирал с пълномощно нот.рег.№
6321/26.08.2017 год.На 23.10.2017 год.,видно от приложеното в цялост ч.гр.д.№
2271/2017 г.КРС,ищецът депозирал заявление за издаване заповед за изпълнение по
реда на чл.417 ГПК,което било уважено с постановяването на заповед №
1313/24.10.2017 год. и изп.лист,като заповедта е връчена при усл.на чл.47,ал.5 ГПК,при което на осн.чл.415,ал.2 ГПК с определение № 452/28.03.2018 год.
заповеният съд указал на ищеца,че следва да предяви устоновителни искове за
съществуване на вземането си и същите се предявяват в указания едномесечен
срок.Съгласно експ.закл. вх.№ 4832/25.02.2020 год. на в.л. А. Т.
към 20.10.2017 год.,когато е изготвено извлечението от сметките на ответника,
приложено по заповедното производство,размерът на задължението на ответника е било за 1000.00
лв. главница,123.88 лихва,като последното постъпление на суми по сметките на
ответника е било на 03.04.2017 год. в размер на 781.90 лв.
Горната фактическа обстановка
се установява и доказва от посочените доказателства,на основание на които съдът
прави следните правни изводи.
Исковете са процесуално
допустими като предявени при условията и в сроковете по чл.415,ал.2 ГПК,установено от приложеното в цялост ч.гр.д.№ 2271/2017 г.КРС.
Няма спор между страните по
възникването на валидно облигационно отношение по силата на сключения в
писменаформа на 11.03.2015 год. в гр.Кюстендил
договор за банков потребителски кредит на физическо лице,усвояван чрез
овърдрафт по разплащателна сметка № 512/0938/33682956 /л.5-12/,по силата на
които ищеца като кредитор предоставил на ответника като кредитополучател кредит
в размер на 1000.00 лв.Не се оспорва авторството на подписа на ответника,поради
което съдът прави горният извод.Възражението на особеният представител на ответника,че през 2017 год.договора не е действал
е неоснователно с оглед чл.12.1 от същият и при липса на доказателства за
настъпване на някоя от визираните предпоставки,установяваща прекратяване на
действието му преди или на 11.03.2016 год.или
11.03.2017 год.Неоснователно е
възражението на особеният представител,че нотариалната покана
известяваща ответника за обявената му предсрочна изискуемост не е валидно
връчена с оглед нотариалното удостоверяване за получаването и от пълномощник с
оглед на разписката от такъв,сочеща на прокурата.Размерът на задължението е
установен с оглед приетото като обективно и неоспорено от страните експ.з-ние
на в.л.Анна Т.,поради което съдът приема че исковете са доказани и по размер и
следва да се уважат.При служебна проверка ,на осн.чл.7 ГПК,не се установиха
неравноправни клаузи на процесният договор. Овърдрафтът е краткосрочен кредит, който
се ползва по разплащателната сметка на името на кредитополучателя и
представлява допустимо от Банката надвишение над салдото (остатъка) по
сметката. Кредитът овърдрафт се усвоява по разплащателната сметка в лева или
валута, до разрешения лимит и може да се ползва изцяло или отчасти, като
кредитополучателят е длъжен да осигурява средства за погасяване на кредита. При
овърдрафта не се изготвя предварително погасителен план, както при
потребителските и ипотечни банкови кредити, тъй като няма как отнапред да бъде
известно каква част от разрешените средства ще бъдат усвоени, но и при този вид
кредит се определя месечна падежна дата, размер на минималното погасяване от
формирания дълг и дължима лихва за ползването на средствата.Клаузите на
договора-чл.1-4,6 и 7,чл.12.2-12.3,установяват изпълнението на посочените
изисквания. Така определените лихвени проценти не противоречат на закона,
морала или добрите нрави, тъй като максимален размер на възнаградителната лихва
не е предвиден и в Закона за
задълженията и договорите, нито е бил определен от Министерския
съвет на основание чл. 10, ал. 2 от ЗЗД. В съдебната практика се приема, че максималният размер на
възнаградителната лихва е ограничен единствено от разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД,
съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на добрите нрави. Според настоящия състав на съда
уговореният между страните размер на възнаградителната лихва не противоречи на
добрите нрави, тъй като не надхвърля нормалния и справедлив размер на
възнаграждението на кредитора за това, че е предоставил за ползване свои
средства на потребителя.
С оглед резултата по делото
съдът ще разпредели разноските от заповедното и настоящи производства ,които ще
възложи в тежест на ответника,а това са: разноски по ч.гр.д.№ 2271/2017
г.КРС,от която 25.00 лв. държавна такса и 360.00 лв.адвокатско възнаграждение
и сумата от 985.00 /деветстотин и
осемдесет и пет/ лева,представляваща сторените в настоящото производство
разноски, включваща 125.00 /сто двадесет и пет/ лв. държавна такса,360.00
/триста и шестдесет/лева адвокатско възнаграждение,300.00 /триста
лева/лв.,депозит за възнаграждение на особен представител и 200.00 /двеста/
лева за възнаграждение на вещо лице.
Водим от горното съдът:
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на П.Д.С. ***,настоящ адрес-*** ,че в полза на „Уникредит Булбанк"
АД,ЕИК № ********* със
седалище и адрес на управление: гр.София,пл. „Света Неделя" № 7,съдебен
адрес-***,съществува валидно и изскуемо вземане в размер на 1000.00-хиляда лева
главница,123.87-сто и двадесет и три лева и осемдесет и седем стотинки лихва за
периода от 11.05.2017 год. до 19.10.2017 год.,от която 88.81 лв. договорна
лихва и лихва за просрочие от 35.06 лв.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от 23.10.2017 год. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА П.Д.С. ***,настоящ
адрес-*** ,ДА ЗАПЛАТИ на „Уникредит
Булбанк" АД,ЕИК №
********* със седалище и адрес на
управление: гр.София,пл. „Света Неделя" № 7,сумата от 385.00 /триста
осемдесет и пет/ лева,представляваща сторените от последната разноски по
ч.гр.д.№ 2271/2017 г.КРС, както и сумата от 985.00 /деветстотин и осемдесет и пет/
лева,представляваща сторените в настоящото производство разноски.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Окръжен съд-Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните чрез връчване на преписи.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: