М О Т И В И:
Частното обвинение е от частния тъжител
П.И.П., против подсъдимия М.В.П., за това че на 26.05.2018 г. към 11:30 часа в
гр. Плевен, ж.к. „***” е причинил на П.И.П., с ЕГН: ********** лека телесна
повреда, изразяваща се в кръвонасядане по горния ляв
клепач и кръвонасядане по лявата скула, причинило
болки и страдания без разстройство на здравето - престъпление по чл.130, ал.2
от НК.
Частния тъжител П.И.П., поддържа
тъжбата си.
Повереника му адвокат С.М. от Адвокатска колегия – гр.
Плевен изразява становище, че с деянието си подсъдимият М.В.П. е извършил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 130, ал.2 от НК.
Счита частното обвинение за доказано и моли съда да уважи предявените
граждански искове в пълен размер.
Защитникът на подсъдимия адвокат Р.И.
от Плевенска адвокатска колегия, счита че обвинението в тъжбата е не доказано.
Счита, че не са събрани категорични и безспорни доказателства, които да сочат,
че подзащитния й е осъществил, както от обективна,
така и от субективна страна престъпния състав на престъплението. Поддържа
изцяло представените писмени бележки. Моли да бъде оправдан подзащитния
й П. по повдигнатото обвинение, както и да бъдат отхвърлени предявените
граждански искове.
Подсъдимият П. не се признава за
виновен, твърди че не е извършил визираното в тъжбата престъпление. В правото
си на последна дума подсъдимият П. моли да бъде оправдан.
Съдът е приел за съвместно разглеждане
в наказателното производство ведно с частната тъжба граждански иск за сумата от
1000 лева, представляващ неимуществени вреди и за сумата от 460.00 лева
представляващ имуществени вреди, в резултат на деянието предмет на обвинението,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на увреждането –
26.05.2018г. до окончателното им изплащане.
Съдът след като взе предвид обясненията на подсъдимия М.В.П.,
показанията на свидетелите П.С.К. и прочетените на основание чл.281, ал.1, т.2
от НПК показания на П.К., Н.Й.Л., Л.И.М., Б.Ц.Г., прочетените
на основание чл.281, ал.1, т.2 от НПК показания на свидетелката Б. Г., Г.Ц.Б., заключението
на вещото лице по изготвената съдебномедицинска експертиза на ч.тъжител П.П., намира за установено следното:
Частният тъжител П.П. и
подсъдимият М.П. ***. Между тях съществувала съседска непоносимост. На 26.05.2018г.
към 11.30 часа, в гр.Плевен ч.тъжител П. и жената, с която живее на семейни
начала Л.М. излизали от входа на жилищния блок. Частният тъжител рекламни брошури
на хранителна верига магазини. По същото време подсъдимият М.П. се намирал в
автомобила си на паркинга пред входа на жилищния блок. При преминаването им,
направил забележка на П., защо е взел толкова брошури, като за себе си бил
убеден, че ч.тъжител „краде брошурите”. Започнал се вербален конфликт. П. се
върнал и оставил взетите от него брошури на капака на автомобила на подсъдимия.
Тези му действия провокирали физическа агресия от страна на П., който
възползвайки се от превъзхождащият си ръст, прихванал с лявата си ръка
ч.тъжител, а с дясната му нанесъл неустановен брой удари в лявата страна на
лицето.
Свидетелката Л.М. не успяла да раздели вкопчените един
в други мъже, което сторил притеклия се свидетел П.К.. Същият издърпал
подсъдимият от ч.тъжител. Свидетелката Н.Л. наблюдавала от разстояние около 20 метра развръзката на
конфликта и действията на подсъдимия и ч. тъжител. След като приключил
конфликта Л. се приближила към П.П. и Л.М., и тя,
както и свидетелката М. констатирали физическите травми по лицето на П., а
именно кръвонасядане по горния ляв клепач и кръвонасядане по лявата скула, установили че и слуховият
апарат, който ползвал ч.тъжител е счупен на две части, като от лявото ухо на
ч.тъжител висяла само тръбичката. Още тогава свидетелката Л. и М. констатирали
физическото състояние на ч.тъжител, който бил обяснил на М., че го боли главата,
че му е лошо и му се вие свят. Това наложило да посетят кабинет по спешна
медицинска помощ, а на следващият ден свидетелката Л. ги откарала до Втора
клинична база, до Очна клиника на УМБАЛ „Д-р. Г. Странски”
– Плевен. На 26.05.2018г. бил издаден лист за преглед на пациент в КДБ/СО, в
който при снетата анамнеза в 13.50 часа било отразено, че ч.тъжител е постъпва
след нанесен побой с юмруци от комшията. Съобщава за главоболие и световъртеж
без повръщане. На 27.05.2018г. било издадено Медицинско направление от очен
лекар „... П.П. .. Диагноза: Хематома палп. суп. ок. син. Кат. сен. инц. ок. утр.
дегенерацио мак. ок. утр.
.. ЛО.. кръвонасядане в горната част на горен клепач.
ПОС спокоен, без инекция ... 27.05.2018г. ..“ На 28.05.2018г. било издадено
Съдебномедицинско удостоверение №262/2018г. в което били отразени описаните
травми на П.П..
От заключението на изготвената по делото
съдебно-медицинска експертиза се установява от данните и материалите по делото,
че на П.И.П. са причинени кръвонасядане на горния ляв
клепач и кръвонасядане по лявата скула. Уврежданията
са резултата на тъпа травма, може да са получени по начин и време, както се
съобщава – удар/и с юмрук в лицето при инцидента на 26.05.2018г. Причинените на
П. увреждания са довели до болка и страдание. Не се установяват усложнения на
причинените увреждания.
При така изложената и възприета от съда
фактическа обстановка съдът счита, че подсъдимият е извършил престъплението по
чл.130, ал.2 от НК, по което е обвинен с частната тъжба. Този правен извод,
съдът прави въз основа на установените по делото факти, посредством на първо
място безпристрастните показания на свидетеля П.С.К., подкрепени с показанията
на свидетелката Н.Л., Л.М. и останалите факти за
причиненото нараняване на ч.тъжител, установено посредством съдебномедицински
документи и изготвената въз основа на тях съдебно медицинска експертиза. В
противовес на тях се явяват обясненията на подсъдимия М.П. и показанията на
свидетелите Б.Г. и Г.Б..
В своите показания дадени пред настоящия съдебен
състав и прочетените по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК при предходното
разглеждане на делото свидетеля П.К., категорично сочи за физически конфликт
между ч.тъжител и подсъдимия породен от съмнението на подсъдимия, че свидетелят
„краде рекламните брошури”. Неговите действия по разтърваване на дърпащите се
мъже се изразили в отстраняване на по-едрия и физически по-здрав подсъдим П. от
ч. тъжител П.. Свидетелят не е забелязал нанасянето на юмручен удар, но в тази
насока са показанията на свидетелката Л.М., която категорично описва, как
подсъдимия е набил ч.тъжител.
Свидетелката Н.Л. също е станала очевидец на случилото
се, като наблюдавала и действията на свидетеля П.К., проследила е детайлно
физическото състояние на ч.тъжител, след като е приключил конфликта, нанесените
му телесни увреждания и е видяла счупения слухов апарат. В противовес на тези доказателствени средства се явяват обясненията на
подсъдимия, които съдът не приема за достоверни, с оглед установените факти по
делото и поради свободата му да излага своята тези за случилото се без да се
съобразява с истината. Нелогични и необосновани са твърденията на подсъдимия,
че между него и ч.тъжител е съществувал само вербален конфликт, защото след
приключването му ч.тъжител си е тръгнал с физически травми и повреден слухов
апарат.
По отношение на показанията на свидетелките Б.Г. и Г.Б.,
които са наблюдавали случилото се от определена дистанция, едната от пясъчника,
а другата от съседен вход, чиито показания са синхронизирани поради това, че са
сестри, съдът счита, че не следва да бъдат кредитирани, тъй като и самите
свидетелки не крият пристрастията си към подсъдимия М.П., който считат за свой
дядо. Тези свидетелки не отричат наличието на конфликт между ч.тъжител и
подсъдимия, но поради пристрастията им спестяват частта в която на П. е бил
нанесен удар или удари. От страна на
свидетелката Г.Б. е налице и конфликт с ч.тъжител П.. От техните показания се
установява, че подсъдимият е обвинявал пред тях ч.тъжител, че „краде брошура”, което именно съдът счита, че е станало
повод за конфликт. Логически, житейски обоснована е тезата, че подсъдимият е
нанесъл удара на ч. тъжител, с което е счупил слуховия му апарат и му е
причинил травми по лицето. Няма установена друга причина поради която ч.тъжител
да изпитва този физически дискомфорт констатирани в
приложените по делото медицински документи. Безспорно е установено наличието на
физическа травма, а от останалите преки доказателствени
средства се разкрива и извършителя на деянието, а именно подсъдимия М.П..
Съдът счита, че
с деянието си подсъдимият М.П. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 130, ал.2 от НК, като на 26.05.2018 г.
към 11:30 часа в гр. Плевен, ж.к. „***” е причинил на П.И.П., с ЕГН: **********
лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане
по горния ляв клепач и кръвонасядане по лявата скула,
причинило болки и страдания без разстройство на здравето.
От обективна и субективна страна са налице всички
признаци на посочения престъпен състав.
За извършеното от
подсъдимия П. се предвижда наказание лишаване от свобода до шест месеца или пробация,
или глоба от сто до триста лева.
Подсъдимият П., не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава седма, Раздел четвърти от
Наказателния кодекс.
Поради което и на основание чл.78а, ал.1, вр. чл.130, ал.2 от НК освобождава подсъдимия М.В.П. от
наказателна отговорност и му налага административно наказание Глоба в полза на
държавата в размер на 1000 /хиляда/ лева. Този размер на наказанието съдът
счита за необходим за изпълнение на целите на специалната и генерална превенция,
с оглед напредналата възраст и придобития житейски опит.
Предявеният от ч.тъжител П.П.
граждански иск против подсъдимия М.П., за сумата от 1000 лв. съдът намира, че
следва да уважи съответно за сумата от 500 лв. за причинените на П.П. неимуществени вреди, като намира този размер за
справедлив с оглед характера на нараняванията, необходимото време за
възстановяване и причинените болки. Отхвърля предявеният граждански иск в
останалата част до 1000 лева, като неоснователен и недоказан. По отношение на
предявения граждански иск за сумата от 460.00 лева, за причинени имуществени
вреди в резултат на деянието предмет на обвинението, съдът намира, че следва да
бъде уважен изцяло, видно от приложените по делото документи за цената на
слуховия апарат и събраните доказателства, че подсъдимия с нанесения удар е
счупил тази вещ.
Предвид изхода на процеса и на основание чл.189, ал.3
от НПК подсъдимият М.В.П., следва да бъде осъден да заплати на П.И.П. сумата от
400 лева за направените разноски за адвокатско възнаграждение, сумата в размер
на 150.00 лева за направените съдебно-деловодни разноски за изготвената
съдебно-медицинска експертиза, както и държавна такса върху уважения размер на гражданските
искове в размер на 50.00 лева по сметка на ПлРС.
С оглед изложеното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: