РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Силистра, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седми март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
Членове:Добринка С. Стоева
Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Въззивно гражданско
дело № 20233400500045 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. №4586/09.10.19г. от „ЕВРО ИН
КОНСУЛТ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к. „Манастирски ливади запад”, ул. „Синанишко езеро“ №7, ет.7,
ап.33, представлявано от Николинка Крумова срещу Решение
№152/02.09.19г., постановено по гр.д. № 170 по описа за 2019 година на
Районен съд – Дулово, с което са отхвърлeни изцяло исковете за осъжданeто
на ЗП Т. С. Т. с БУЛСТАТ ********** да плати на ищеца 22 468.80лв.,
задължeниe по фактура №**********/18.12.2014г., ведно със законната лихва
от 19.12.2018г. до окончателното й плащане, обективираща задължение по
договор за консултантски услуги от 05.03.2013г., както и иска за сумата от
6848.15лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение за периода
13.12.2015г. до 13.12.2018г.
Производството е образувано след произнасяне на ВКС с Решение
№50180/27.01.2023г. по т.дело №634/2020г., с което отменя Решение
№8/13.01.2020г. по т.д. № 304/2019г. на Силистренски окръжен съд и връща
делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно
постановено, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и необосновано. При преценката на доказателствата съдът е приел за
недоказани факти, за които не е разпределял доказателствена тежест, а
именно за точно изпълнение през целия петгодишен период на договора за
1
консултантски услуги. Въззивникът определя този въпрос за неотносим,
доколкото предмета на спора е за конкретно изпълнение през 2014г. Сочи, че
съдът е приел фактическа обстановка, която не е твърдяна от нито една от
страните и е ирелевантна за спора. Същевременно не са обсъдени всички
доказателства по делото и наведени от страните доводи. Съдът е направил
извод за неправилно извършване на анализа, което не кореспондира с факта
на приемането на изпълнението и липсата на възражения от страна на
възложителя по отношение качеството на изпълнението, както и че
бенифициента е получил всички заявени компенсаторни плащания за 2014г.
Не било ясно и това как съдът е достигнал до извод, че приемо-
предавателните протоколи се отнасят за непосочен в тях парцел, след като в
тях изрично е посочено, че се отнасят за всички включени за подпомагане по
Мярката парцели на възложителя. Излага, че по същество договорът е такъв,
че се дължи консултиране за постигане на определен резултат – финансиране
по ДФЗ по Мярка 214, а възнаграждение се дължи само при условие, че е
получено компенсаторно плащане и конкретното одобрение от ДФЗ. Моли за
отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което
се уважат предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна депозира писмен
отговор, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно. Твърди,
че не са събрани доказателства за изпълнение по задълженията за процесния
период, надлежното им предаване, съответно приемане от възложителя. Не
може извод за обратното да се извежда от полученото финансиране по Мярка
214 „Агроекологични плащания” по ПРСР 2007г. – 2013г. по реда на Наредба
№ 11/2009г. Не е подписван приемо-предавателен протокол за дейност от
страна на въззивника, тъй като такава не е извършвана за процесния период.
Правело впечатление, че се цитират приемо-предавателни протоколи от
2013г. и 2014г., но не си позволява да ги коментира детайлно, тъй като счита,
че не са предмет на делото. За 2015г. нищо не се представяло. Не е получавал
и процесната фактура. Спорен въпрос между страните било, че не е взета
проба от земеделски земи, които са включени във въпросната програма.
Представя и моли да сe приеме удостоверение от ТРРЮЛНЦ за актуалното
състояние на дружеството – жалбоподател. Моли за оставяне в сила на
първоинстанционното решение и за присъждане на разноски.
В о.с.з. по същество, въззивника не изпраща представител. Депозира
писмено становище, с което поддържа жалбата и моли за уважаването й.
В о. с. з. въззиваемата страна се представлява от процесуален
представител, който излага съображения за отхвърляне на жалбата.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 от ГПК,
подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане
по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл.269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси
– ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
2
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Производството пред РС – Дулово е образувано по предявен от „ЕВРО
ИН КОНСУЛТ“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к. „Манастирски ливади запад“, Синанишко езеро № 7, ет.7,
ап.33, представлявано от Николинка Крумова – Изпълнителен директор
срещу ЗП „Т. С. Т.“, БУЛСТАТ **********, с адрес гр. Дулово, ул.
„Младост“ №11, иск с правно основание чл.79 вр. чл.266 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД
за осъжданeто на ответника да плати на ищеца сумата от 22 468.80лв.,
представляващо задължeниe по договор за консултантски услуги от
05.03.2013г., във връзка с което е издадена фактура
№**********/18.12.2014г., ведно със законната лихва от предявяване на иска
/19.12.2018г./ до окончателното й изплащане, както и сумата от 6848.15лв.,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение за периода 13.12.2015г.
до 13.12.2018г.
В исковата си молба ищецът твърди, че „Евро ин консулт“ ЕАД, ЕИК
********* е универсален правоприемник на „Евро ин консулт“ ЕООД, ЕИК
*********, поради преобразуване на търговското дружество чрез промяна на
правната му форма, вписано в ТР на 18.12.2017г. Дружеството е с основен
предмет на дейност консултантски услуги по земеделски проекти по
предприсъединителната програма „САПАРД“ и Програма за развитие на
селските райони /ПРСР/. На 05.03.2013г. страните по делото сключили
договор за консултантски услуги, по силата на който ищецът предоставя
услугите си за получаването на компенсаторни плащания по Мярка 214
„Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007г. – 2013г., по реда на Наредба
№11 от 06.09.2009г. за условията и реда за прилагане на Мярка 214
„Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2007-2013г., издадена от Министъра на земеделието и храните. На
същата дата е сключен Анекс 1 към договора, в който страните са договорили
конкретно начина и сроковете за изпълнение на дейностите по договора от
страна на „Евро ин консулт“ ЕООД. Конкретно е посочено, че през 2013г.
консултантът се задължава да изготви заявление за кандидатстване по Мярка
214 /съгласно чл.1, ал.1 от договора/, да вземе почвени проби за анализ на
площите, за които възложителят е кандидатствал за компенсаторни плащания
/чл.1, ал.2 от договора/, както и да предоставя общи консултации във връзка с
кандидатстването и прилагането на Мярка 214 /чл.1, ал.5 от договора/. През
2014г. задълженията на консултанта включват извършване на анализ на
почвените проби и изготвяне на 5-годишен план за управление на
хранителните вещества в почвата с препоръчителни норми на торене /чл.1,
ал.3 от договора/, както и предоставяне на общи консултации във връзка с
прилагането на Мярка 214 /чл.1, ал.5 от договора/. За 2015г. е предвидено
само предоставянето на общи консултации във връзка с кандидатстването и
прилагането на Мярка 214 /чл.1, ал.5 от договора/. Твърди, че е изпълнил
изцяло и точно задълженията си, в съответствие с договора, във връзка с
3
което са подписани приемо-предавателни протоколи за приемане на работата,
без забележка. Въз основа на предоставените от ищеца услуги ответникът
подал заявление за подпомагане по Мярка 214, заради което е получил и
финансова помощ от ДФ „Земеделие” за 2013г., 2014г. и 2015г. Излага, че
единствено извършените услуги за 2013г. са платени на изпълнителя.
Претендира дължимото му консултантско възнаграждение за втората година
/2014г./ в размер на 22 468.80лв. с ДДС, за което е издадена фактура
№**********/18.12.2014г. От датата, на получаване на компенсаторното
плащане вземането от ответника станало изискуемо, а от следващия ден
изпаднал в забава. Моли исковата претенция да бъде уважена.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131
ГПК, с който не оспорва наличието на договорно парвоотношение между
страните. Счита, че претендираната сума е по фактура, която никога не е
получавал, а и няма защо, тъй като няма изпълнение на договора от страна на
ищеца за 2014г. и 2015г. За тези две години задълженията, които имат към
финансиращия орган са били поети от друг консултант – агроном по
образование. Сключил договор с лаборатория „Ник агро сървис” ООД и е
получил протокол за изпитване от 20.12.2013г., което означавало, че
почвените проби не са реализирани от ищеца. За задълженията за 2015г. са
ползвали услугите на агроном Б Й, която е оформила и подписала план за
въвеждане на сеитбообращение, както и таблици с резултати от агрохимичен
анализ на почвите. Самият той преминал нужното обучение до края на 2014г.
Навежда, че според изложението на ищеца има приемо –предавателен
протокол за 2014г. – за месец март, за 2015г. с който да се приеме работа,
няма такъв. Доказателствата на ищеца се разпростират до приемо-
предавателен протокол от 28.03.2014г., като не касае реално изпълнение,
което е в средата на стопанската година, независимо, че задълженията са
сериозни и са през цялата стопанска година. Сочи, че действително
процесното възнаграждение е уговорено като платимо след изплащане на
компенсаторните плащания за конкретната година по Марка 214, което не
означава, че работа не се дължи. Излага възраженията, които касаят 2015г. По
същество моли за отхвърляне на иска.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори, а и се установява от доказателствата по делото, че въз
основа на сключен Договор за консултантски услуги и Анекс, двата от
05.03.2013г. ЗП „Т. Т.“ възлага на „Евро ин консулт“ ЕООД срещу
възнаграждение да консултира възложителя, като дейностите, които следва да
се извършат са конкретизирани за всяка една от годините, през които действа
договора. Относимите такива за процесния период /2014г./ са договорени в
чл.1, ал.3 и ал.5, а именно: 1/ извършване на анализ на почвените проби и
подготовка на 5-годишен план за управление на хранителните вещества в
почвата с препоръчителни норми на торене и 2/ консултации по прилагане на
изискванията по направлението. Страните са договорили, че от втората до
петата година договореното възнаграждение в размер на 5лв. на декар без
4
ДДС годишно за включените площи по изплащане на компенсаторните
плащания по Мярка 214 направление „Въвеждане на сеитбообращение за
опазване на почвите и водите“ се дължи изцяло след получаване на
компенсаторно плащане за конкретната година.
Във връзка изпълнението на задълженията за 2014г. е представен по
делото приемо-предавателен протокол от 28.03.2014г. и фактура
№**********/18.12.2014г. за сумата от 22 468.80лв. с ДДС.
Не се спори между страните, че консултантските услуги, предвидени
за 2013г. са изцяло изплатени от възложителя на изпълнителя.
Видно от Договор за възлагане на услуга от 15.08.2013г. „Евро ин
консулт“ ЕООД възлага на „Ник агро сървис“ ООД да извърши срещу
възнаграждение почвен анализ на почвени проби, предоставени от
възложителя и почвено пробовземане, както и почвен анализ на почвени
проби. Със заявка за изпитване възложителят е предоставил шест броя проби
за изпитване, като тези касаещи ответника ЗП Т. С. Т. са под т.3 в списъка, а
приемането на извършения анализ е обективирано в КП и приемо-
предавателен протокол от 15.12.2013г. За горното е издадена фактура
№**********/18.12.2014г.
С покана за доброволно изпълнение, получена на 09.03.2017г.,
ответникът е поканен да изпълни задължението за заплащане на процесната
сума, като е даден 10-дневен срок от получаване на поканата.
Представено по делото е писмо от ДФЗ, с което се изисква от ЗП Т. Т., в
срок до 31.12. на втората година, на основание чл.20, ал.1 от Наредба
№11/06.04.2009г. за условията и реда за прилагане на мярка 214
„Агроекологични плащания“, да премине агроекологично обучение или
информационни дейности по агроекология; свидетелство за професионална
квалификация агроном на Б Й и План за въвеждане на сеитбообращения за
площите, включени по направление „Въвеждане на сеитбообращение за
опазване на почвите и водите“ по Мярка 214 „Агроекологични плащания“ от
ПРСР 2007-2013г. на Т. С. Т. за въвеждане на пет полно сеитбообращение.
Приобщени са и удостоверение за участие в информационна дейност в
периода 20.08.2014г. до 21.08.2014г. и Протокол за изпитване
ЕИ385/20.12.2013г. на предоставени шест броя проби, по заявление от ЗП Т.
Т.. Дата на предоставяне на пробите е 10.09.2013г., а дата на изпитване
17.12.2013г.
Представено е копие от преписка по подаденото от ЗП Т. Т. и конкретно
заявление за плащане за 2013г. и 2014г. и приложенията към тях, справка за
извършени компенсаторни плащания към кандидата, с посочване на
одобрените площи. Установява се, че въз основа на подадено заявление с
УИН 19/060614/99599 изплатената на ЗП сума е 133298.25лв. на 17.12.2014г.,
за 374.48 хектара площ.
В хода на делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на
двама свидетели, по един за всяка страна.
Свидетелката К К, чийто показания се преценяват по реда на чл.172 ГПК,
споделя пред съда, че работи в ищцовото дружество като „експерт програми и
проекти” и е член на съвета на директорите. Ответникът пряко е работел с
5
нейния брат Д Н който починал преди две години. Тя лично е присъствала на
контактите им по телефона, виждала е документи и знае, че клиента им си е
получил плащанията и не е имал възражения относно работата. Началото на
2013г. се подписвали заявленията по тази мярка до края на 2015г., когато
променили наредбата и много клиенти, включително и този се е отказал.
Твърди, че договорните им задължения са включвали и съставяне на проект
на план, който са изготвили, впоследствие се подписва от агроном на
клиента. Той се изготвя след като са излезли почвените проби.
Свидетелят Н Г, чийто показания се преценяват по реда на чл.172 ГПК,
излага, че работи при ответника, с генерално пълномощно от управителя.
Виждал Д един единствен път, когато той събрал тридесет човека земеделци,
давайки гаранция, че ако подпишат договор пет години държавата ще им
плаща. Личното му мнение било, че всички се съгласили, защото са си
мислили, че „въпросния господин има много големи връзки там в
разплащателната агенция” и им обещавал да си вземат парите. В крайна
сметка последните две години не получили нищо, тъй като държавата
прекратила договорите. Плащането било много минимално, затова решили,
че няма смисъл да го продължават и прекратили доброволно. Твърди, че
ищецът нищо не е извършил. Взетите почвени проби били вместо от всички
блокове, само от един. Като дошли за пробите подписал лично приемо-
предавателен протокол. Той самият си е правил плана за въвеждане и
ежегодните таблици за 2013г. – 2015г., а агронома го е подписал. Дори
ищецът го е карал да му го снима и изпрати. Плащали на ищеца, въпреки че
сами са си правели документите, защото това била договорката. Плана за
балансирано торене взели от фирма, на която свидетелят не желае да каже
името, тъй като и тя има договор с държавата по същата програма. Тъй като
свидетелят трябвало да прави плана, а не знаел как, взел плана от тази фирма
и я направил по същия начин. Не са искали този план от консултанта, дори те
му го дали на ищеца, подписан от агроном.
По делото е приета ССЕ, от която се установява, че в счетоводството на
ищеца е издадена и осчетоводена процесната фактура, фигурира в дневника
на продажбите за м. декември. Същата фактура не е отразена в
счетоводството на ответника и не фигурира в дневниците за покупки в
законоустановените срокове /м. декември 2014г. – м. ноември 2015г., вкл./.
При фактура №1-621/18.12.2014г. няма съответствие със счетоводните
регистри. Размерът на обезщетението за забава за претендирания период
изчислява на 6848.12лв., а дължимото възнаграждение на 22468.80лв. с ДДС,
съобразно одобрените за финансиране площи за 2014г. в размер на 3744.80
дка. Вещото лице счита, че ответникът няма основание да начисли разход
само на налични договор и протокол за свършена работа, доколкото
задължително условие е издаването на първичен счетоводен документ от
страна на изпълнителя. Ищецът е оспорил експертизата по т.1 и т.5, за което е
изложил съображения.
При така установените факти, по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
За да бъде уважен иск с право основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.266,
6
ал.1 от ЗЗД ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да
установи, че между страните е сключен договор за изработка с конкретни
параметри и индивидуализация на уговорената работа и възнаграждение, че
работа е извършена съобразно уговореното, че е приета от възложителя,
поради което и за него е възникнало основанието за плащане.
В тежест на ответника е да установи надлежно изпълнение на поетите с
договора задължения – осигуряване на необходимото съдействие за
изпълнение на задълженията по договора, както и наведените в процеса
правоизключващи възражения.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин
обстоятелството, че страните по делото са били в договорни отношения по
повод на сключения между тях договор за консултантски услуги от
05.03.2013г.
Не се спори между страните, че ответника, в качеството си на
земеделски производител, е получил плащане по мярката от фонда под
формата на финансови помощи за 2013, 2014 и 2015 г.
Възложителят не оспорва, а и това обстоятелство се установява от ССЕ,
че е извършил плащане на изпълнителя „Евро ин консулт“ ЕАД досежно
извършеното и прието през първата година, с което спорът относно
изпълнението на договора за поетите ангажименти от 2013 г., е преклудиран.
Не се спори, че земеделския производител доброволно се е отказал от
плащането по тази мярка за последните две години.
Спорни между страните са обстоятелствата свързани с изпълнението на
поетите с договора задължения за 2014г., както и за надлежното им приемане.
За процесната 2014г. своевременно въведени възражения от ответника
досежно приемо-предавателния протокол няма. Възразява се работата
действително да е извършена и приета, като съображенията са, че е възложена
на трети лица. Няма твърдения за прекратяване или разваляне на процесния
договор по причина неизпълнението на ищеца.
Съгласно спецификата на договора, основание на претендираното с
исковата молба плащане, приложение по аналогия следва да намерят
разпоредбите относно договора за изработка. Договорът за консултантски
услуги не е изрично уреден в закона като вид правна сделка. По силата на
този договор изпълнителят поема задължение да извърши конкретни
действия, като предоставяне съвети, изготвяне на проекти, планове, договори,
срещу дължимо от поръчващия възнаграждение. Водещо значение е отдадено
на интелектуалните усилия на изпълнителя, но е възможно и обединяването
им със задължение за техническо изготвяне на специфичен продукт. При
всички случаи на изработка, независимо от предмета на престацията,
изпълнителят се избира с оглед на притежаваните или предполагаеми
специални знания и умения в областта на възложената работа. От друга
страна, извършването на интелектуални дейности не във всички случаи
предполага сключването на договора с оглед на личността. Съгласно
практиката на ВКС, преценката за заместимост или незаместимост на
престацията се извършва според конкретните уговорки между страните.
7
Договорът за консултантски услуги не е договор, сключен с оглед на
личността на изпълнителя, само и единствено поради поетото задължение за
престиране на резултат на умствен труд. В този смисъл е без значение дали
изпълнението по договора е извършвано лично от консултанта или чрез пре-
възлагане на дейностите на трето лице.
Установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши с
всички доказателствени средства – писмени доказателства, експертизи и
гласни доказателства. Приемо – предавателния протокол по естеството си
представлява частен свидетелстващ документ, който не обвързва съда и
следва да се преценява с оглед всички доказателства по делото и същия не е
единственото средство за доказване на приемането на извършената работа.
Когато протоколът за извършените дейности е подписан от
възложителя, обаче, тежестта на доказване, че част от удостоверените работи
не са изпълнени, е върху възложителя /така, Решение № 113 от 01.11.2021 г.
по гр. д. № 2895/2020 г. на 4 ГО, Решение № 65 от 24.04.2012 г. на ВКС по т.
д. № 333/2011 г., II т. о., ТК, Решение № 43 по т.д. № 61341/2016 г. на I г.о.,
Решение № 209/20.02.2018 г. по т.д. № 2017 г. на I т.о. и др./.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се
установява изпълнение на възложената работа. Ответникът не доказа
твърдението си, че е ползвал друг консултант – агроном по образование,
поради неизпълнението задължението на насрещната страна. И двамата
разпитани по делото свидетели излагат, че заверката от дипломиран агроном
е допълнителна дейност, извършена след изготвяне на плана. Св. К заявява, че
ищцовото дружество е изготвило необходимите документи, а св. Г, че самият
той и с помощта на трети лица се е справил с тази задача, като и двамата
потвърждават, че същите са подписани от агроном. Това напълно съответства
на предвиденото в чл.47, ал.1, т.2 от Наредба №11/2009г. за условията и реда
за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания”, съгласно който на
база на резултатите от агрохимичния анализ на взетите почвени проби през
първата година се разработва план за балансирано торене (план за управление
на хранителните вещества) за оставащия период на ангажимента, който се
заверява от дипломиран агроном.
Видно от приложени с исковата молба доказателства, се установява, че
ищецът е възлагал дейности по почвен анализ и почвено пробовземане на
трето лице /л.16 и сл./. Без значение се явява дали ответникът е възлагал
отделно и независимо от ищеца извършване на почвен анализ, доколкото е
налице изпълнение на възложеното от ищеца и липсва възражение по този
въпрос при приемане на работата с приемо-предавателния протокол.
Като неоснователно съдът приема възражението на ответника, че той
сам бил преминал необходимото образование, за да компенсира
бездействието на консултанта. Видно от писмо от ДФЗ това обучение е било
поставено като изискване на кандидата, в съответствие с чл.20, ал.1 от
Наредба №11/2009г.
Не може да бъде споделена тезата на ответника за пълна липса на
8
извършена работа, която да бъде приета, и същевременно липса на обосновка
защо въпреки това приемо-предавателния протокол е подписан. В отговора на
исковата молба последният възразява, че приемо-предавателен протокол не
съществува за 2015г., но не прави такова възражение за 2014г. Последният не
е оспорен.
Едно от основните задължения на поръчващия /възложителя/ е да
приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той
трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно
изпълнение, освен ако се касае за недостатъци, които не могат да се открият
при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. При прегледа и
приемането на работата съконтрахентите могат да подпишат протокол.
Двустранно подписаният между страните протокол по своята същност
представлява предавателно - приемателен протокол за конкретно извършена
работа.
Според свидетеля на ответника, който сам е подписал единия от
протоколите заявява, че въпреки неизпълнението на ищцовото дружество
възнаграждението е заплатено, защото такава била уговорката. Тези
симулативни договорки не само не бяха доказани в процеса, но и не се
приемат за логични в случая, предвид наличието на предприети действия от
ищеца по предаване на проби за химичен анализ на „Ник агро сървис” ООД.
В тази връзка, съдът не кредитира свидетелските показания на св.Господинов,
доколкото са некореспондиращи с доказателствения материал по делото. В
съвкупност с горното и съобразявайки факта, че ответника – възложител е бил
одобрен за финансиране по програмата и са му изплатени суми за 2014г.,
настоящият състав прима, че изпълнителят е извършил необходимото и
възнаграждение му се дължи.
По силата на правната норма, уредена в чл.266, ал.1, изр.1 от ЗЗД,
изискуемостта на задължението за заплащане на уговореното възнаграждение,
ако страните не са установили друго, настъпва при приемане (одобрение) на
предадената работа. Тъй като правната норма е диспозитивна, страните по
договорното правоотношение са свободни да уговорят друг срок за
заплащане на дължимото възнаграждение. От Договор за консултантски
услуги от 05.03.2013г. се установява, че страните са уговорили насрещното
парично задължение на възложителя да е изискуемо след получаване на
компенсаторното плащане за конкретната година, като издаването на фактура
от изпълнителя, подписването и отразяването й в счетоводните книги на
възложителя, е ирелевантно за настъпването на падежа на задължението му.
Настоящият състав приема за достоверни съображенията, изложени от
"Евро ин консулт" ЕАД досежно процесната фактура и че промяната на
правната форма и ЕИК и вида на предоставената фактура по делото е в
резултат на софтуерните особености на счетоводните програми. Промените са
без значение за правния спор. Още повече, че фактурата не създава
правоотношението между страните, а се издава във връзка с него, за вече
възникнало такова.
9
Следователно, искането за присъждане на сумата от 22 468.80лв.,
вземане по договор за консултантски услуги от 05.03.2013г., във връзка с
който е издадена фактура №**********/18.12.2014г. е основателно и следва
да бъде уважено изцяло.
Относно акцесорната претенция:
Вземането за възнаграждение по консултантския договор е дължимо
изцяло след получаване на компенсаторното плащане за съответната година
/чл.2, ал.3/. При данни, че окончателното издължаване на компенсаторните
плащания по мярка 214 с постъпване по сметка на ответника за 2014г. е
извършено на 17.12.2014г., то от следващия ден длъжникът е изпаднал в
забава. Това обстоятелство не е и спорно между страните.
Доколкото претенцията по чл.86 от ЗЗД е за по-ограничен период, а
именно 13.12.2015г. – 13.12.2018г., съобразно изчисленията на вещото лице
настоящият състав приема, че следва да я уважи до размер от 6848.12лв., като
за разликата до 6848.15лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Основателна е и претенцията за заплащане на законната лихва върху
претендираната главница от датата на предявяване на иска до окончателното
й изплащане, като материалноправна последица от основателността на
главния иск.
Извън преклузивния срок по чл.131 от ГПК е направеното възражение
за погасителна давност, поради което настоящият състав няма да го
разглежда.
Съобразно обстоятелството, че правният извод, до който въззивната
инстанция е достигнала, не съответства на правните съждения на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено за
главницата от 22 468.80лв. и мораторна лихва за 6848.12лв. за периода
13.12.2015г. – 13.12.2018г. и да се потвърди, в частта с която искът по чл.86
от ЗЗД е отхвърлен за разликата до 6848.15лв.
По разноските:
При този изход на правния спор, предмет на въззивното производство,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК въззивникът-ищец има право на разноски за
трите съдебни инстанции в общ размер на сумата от 9789.80лв.,
представляваща сбор от заплатени държавни такси за първа, втора и
касационна инстанция, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство за пред РС –Дулово, ОС – Силистра и ВКС,
съобразно уважената част от исковите претенции и указанията, обективирани
в Решение № 50180/27.01.2023г. по т.дело №634/2020г. на ВКС. Доколкото
при настоящото разглеждане на делото въззивникът е поискал единствено
разноските, направени при предходното разглеждане на делото, настоящият
състав намира за необходимо да обсъди и направеното от въззиваемата страна
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Държейки
сметка за баланса между дължимото възнаграждение и сложността на делото,
съобразявайки чл.7, ал.2 от Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, броя на исковете и извършените
процесуални действия, съдът намира, че не следва да намалява договореното
10
и заплатено от въззивника възнаграждение. На основание чл.78, ал.3 от ГПК,
съобразно отхвърлената част от предявения иск с правно основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД, въззиваемият-ответник има право на съдебни разноски. Въпреки
направеното искане от въззиваемата страна нито е посочен конкретен размер,
нито се представят доказателства за такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №152/02.09.19г., постановено по гр.д. № 170 по
описа за 2019 година на Районен съд – Дулово, В ЧАСТТА, с която са
отхвърлeни исковете за осъжданeто на ЗП „Т. С. Т.” с БУЛСТАТ **********
да плати на ищеца 22468.80лв., задължeниe по фактура
№**********/18.12.2014г., ведно със законната лихва от 19.12.2018г. до
окончателното й плащане, обективираща задължение по договор за
консултантски услуги от 05.03.2013г., както и иска за сумата от 6848.12лв.,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение за периода 13.12.2015г.
до 13.12.2018г., като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗП „Т. С. Т.“, БУЛСТАТ **********, с адрес гр. Дулово,
ул. „Младост“ №11 ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВРО ИН КОНСУЛТ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Манастирски
ливади запад”, ул. „Синанишко езеро“ №7, ет.7, ап.33, представлявано от
Николинка Крумова сумата от 22468.80лв. /двадесет и две хиляди
четиристотин шестдесет и осем лева и осемдесет ст./, с вкл. ДДС,
представляваща задължение по договор за консултантски услуги от
05.03.2013г., във връзка с което е издадена фактура
№**********/18.12.2014г., ведно със законната лихва от 19.12.2018г. до
окончателното й плащане и сумата от 6848.12лв. /шест хиляди
четиристотин осемдесет и четири лева и дванадесет ст./, представляваща
обезщетение за забавено изпълнение за периода 13.12.2015г. до 13.12.2018г.,
на основание чл.79, ал.1 вр. чл.266 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №152/02.09.19г., постановено по гр.д. №
170 по описа за 2019 година на Районен съд – Дулово в останалата част.
ОСЪЖДА ЗП Т. С. Т., БУЛСТАТ **********, с адрес гр. Дулово, ул.
„Младост“ №11 ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВРО ИН КОНСУЛТ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Манастирски
ливади запад”, ул. „Синанишко езеро“ №7, ет.7, ап.33, представлявано от
Николинка Крумова сумата от 9789.80лв. /девет хиляди седемстотин
осемдесет и девет лева и осемдесет ст./, представляваща сторени съдебни
разноски в първоинстанционна, въззивна и касационна инстанция, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12