Решение по дело №37/2019 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № 51

 

гр. ВРАЦА,27.02.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в

публичното заседание на  20.02.2019г.,  в състав:

 

Председател:Рената Г.Мишонова-Хальова

    Членове:Мирослав Досов

            Пенка Т.Петрова

                                    

в присъствието на:

прокурора                      секретар В.Н.,

като разгледа докладваното  от съдия П.Петрова               

в.гр.д. № 37  по описа за 2019   година,

 

    за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството се движи по реда на чл.258 и сл.ГПК.

    Образувано е по въззивна жалба,подадена от „БГ Агро-Север“ ЕООД,със седалище и адрес на управление с.***,обл.Враца,чрез адв.В.Ч. от ВрАК,срещу решение на РС гр.Враца от 13.11.2018г.,постановено по гр.д.№ 2799/2018г.,с което са уважени предявените против дружеството искове при условията на обективно съединяване с правно основание чл.79 ал.1 предл.1 и чл.86 ЗЗД вр.чл.8 ал.1 ЗАЗ,и въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия сума общо в размер на 259,91 лв.,от която – 203,93 лв.-главница,дължима арендна вноска по договор за аренда от 26.09.2012г.за стопанската 2015-2016г.,ведно със законната лихва до окончателното изплащане на главницата,начиная от 18.06.2018г.,55,98 лв.- лихва за забава върху главницата за периода 02.10.2015г.-15.06.2018г.,и разноски по делото в размер на 250 лв.

    Поддържа се във въззивната жалба,че решението е неправилно,необосновано и незаконосъобразно – постановено при неправилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото,и при допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд.Неправилно първоинстанционният съд бил приел,че се дължи арендна вноска за стопанската 2015-2016година,тъй като за тази година арендния договор бил прекратен.Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт,и решаване на спора по същество от настоящата инстанция с отхвърляне на предявените против въззивника искове.Претендират се разноски за двете инстанции.

    Противната страна оспорва въззивната жалба.Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

    Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

    Настоящият състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна,и процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в процеса,имаща право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество,същата се явява неоснователна.

    Министерството на земеделието,храните и горите гр.София,със съдебен адрес ***,е предявило искове при условията на обективно съединяване с правно основание чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 ЗЗД вр.чл.8 ал.1 ЗАЗ против ”БГ Агро-Север”ЕООД,със седалище и адрес на управление с.*** обл.Враца, с искане да бъде осъден въззивника да заплати на въззиваемия-ищец в първата инстанция сумата от 203,93 лв.-главница,дължима авансова арендна вноска по договор за аренда №22/26.09.2012 г. за стопанската 2015-2016 г.,сумата 55,98 лв.-мораторна лихва върху горната сума за периода 02.10.2015 г.-15.06.2018 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.Поддържа се в исковата молба,че страните били в облигационни правоотношения съгласно договор за аренда №22/ 26.09.2012 г.,вписан в Службата по вписванията гр.Враца на 18.02.2013 г.,по силата на който въззиваемият,чрез директора на ОДЗ гр.Враца,бил предоставил на въззивника за временно и възмездно ползване земя от държавния поземлен фонд-92,659 дка в землището на с.***, обл.Враца.Във връзка със споразумение за частично прекратяване на посочения договор, с дата на сключване на споразумението 18.02.2016 г.,вписано в Службата по вписванията гр.Враца на 25.04.2016 г.,било прекратено отдаването под аренда на имотите в с.***, с площ от 75,665 дка.по взаимно съгласие на страните,считано от стопанската 2015г.-16г.Съгласно допълнително споразумение за прекратяване от 20.07.2016 г. на договора за аренда,вписано в Службата по вписванията гр.Враца на 05.08.2016 г.,било прекратено отдаването под аренда и на останалите имоти.Въззивникът не бил изпълнил своите задължения,а именно за заплащане на сумата от 203.93 лв.-част от арендната вноска за стопанската 2015-16 г.,авансово дължима до 01.10.2015 г.,вкл. след нот. покана от 17.10.2016 г., връчена на 04.11.2016 г.

        В срока за отговор въззивникът е оспорил предявените искове.Поддържа,че договорът бил прекратен поради изтичане на уговорения в него срок.В договора бил предвиден срок по чл.47ч ал.1 от ППЗСПЗЗ,т.е. до произнасяне с мотивирано решение на министъра на земеделието и храните,респ. до влизане в сила на съдебно решение.За начало на договора следвало да се счита стопанската 2012-13 г.Договорът бил сключен на основание протокол от 19.07.2012 г. за проведена тръжна сесия на тръжна комисия.Протоколът бил обжалван от участник в търга,и бил отменен с решение по гр. дело №218/2014 г. на РС Козлодуй,потвърдено с решение №447/15.09.2015 г. по кад №319/2015 г. на АС Монтана, влязло в законна сила от датата на постановяването му. Съответно,договорът за стопанската 2015-16 г.е бил прекратен преди настъпване на стопанската 2015г.-2016г.,при което за тази стопанска година не се дължало плащане на арендни вноски.

    При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства първоинстанционния съд приел предявените искове за основателни и доказани и ги уважил.

    Въззивната инстанция споделя крайните фактически и правни изводи на първата,и намира,че решението и е постановено при правилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото.

    Установено е,че съгласно договор за аренда от 26.09.2012 г.,вписан в Службата по вписванията гр.Враца на 18.02.2013 г.,въззиваемият,чрез директора на ОДЗ гр.Враца,предоставил на въззивника за временно и възмездно ползване земя от държавния поземлен фонд-92,659 дка в землището на с.***, общ.Враца.Със споразумение за частично прекратяване на горния договор, с дата на сключване на споразумението 18.02.2016 г.е прекратено отдаването под аренда на имотите в с.***, с площ от 75,665 дка.по взаимно съгласие на страните,считано от стопанската 2015-16 г.Изрично е посочено в споразумението,че остава дължима частта от арендната вноска за останалите 16,994 дка.

        С допълнително споразумение за прекратяване от 20.07.2016 г. на договора за аренда,вписано в Службата по вписванията гр.Враца на 05.08.2016 г.,в сила от стопанската 2016-2017г.е прекратено отдаването под аренда и на останалите имоти/за които се претендира арендна вноска/.

        От доказателствата по делото е видно,че въззивникът не е изпълнил поетите с договора за аренда от 2012г. задължения,а именно за заплащане на сумата от 203.93 лв.-част от арендната вноска за стопанската 2015-16 г. за 16,994 дка,авансово дължима до 01.10.2015 г.,вкл. и след нот. покана от 17.10.2016 г., връчена на 04.11.2016 г.

        Доводите на въззивника,че претендираната вноска не била дължима,тъй като договорът бил прекратен поради изтичане на уговорения в него срок са неоснователни.

        Действително в договора за аренда от 2012г.е предвиден срок по чл.47ч ал.1 от ППЗСПЗЗ - до произнасяне с мотивирано решение на министъра на земеделието и храните,респ. до влизане в сила на съдебно решение.Няма спор и относно факта,че договорът е сключен на основание протокол от 19.07.2012 г. за проведена тръжна сесия на тръжна комисия,който е обжалван от участник в търга,и е отменен с решение по гр. дело №218/2014 г. на РС Козлодуй,потвърдено с решение №447/15.09.2015 г. по кад №319/2015 г. на АС Монтана, влязло в законна сила от датата на постановяването му.Клаузата на която се позовава въззивника,обаче,касае и се отнася само до имоти,по отношение на които протоколът от проведената тръжна сесия не е влязъл в сила.В конкретния случай протоколът,касаещ процесните имоти,находящи се в землището на с.***,обл.Враца не е обжалван и е влязъл в сила.Видно и от решението на АС Монтана,то също не касае имоти в землището на с.***.

       Договорът за аренда е породил своето действие и обвързал страните облигационно.В чл.5 от договора за аренда,страните са уговорили годишни арендни плащания от 12 лв./дка,които са дължими за непрекратената част от договора за стопанската 2015-2016г.Че договорът е бил в сила и не е бил прекратен към момента на постановяване на решението на АС Монтана е видно и от  допълнителните споразумения към договора.Ако въззивникът действително смяташе договора за аренда за прекратен към момента на постановяване на решението на АС Монтана,то нямаше смисъл да подписва допълнителни споразумания за прекратяване на договора.

     С оглед изложеното предявеният главен иск за претендираната главница се явява основателен и доказан,и следва да бъде уважен.Въззивникът не е изпълнил задълженията си,и не е заплатил дължимата арендна вноска за ползваната земя в размер на 16,994 дка за стопанската 2015-2016г.

Основателен и доказан е и иска за лихва за забава,който следва съдбата на главния иск,както и с оглед на факта,че задължението за плащане е било с определена дата и въззивникът е изпаднал в забава с изтичането на срока .

При така изяснената фактическа обстановка с оглед изложеното въззивната жалба се явява неоснователна.Като такава следва да се остави без уважение,а първоинстанционното решение – да се потвърди.

При този изход на делото въззивникт следва да заплати на въззиваемия разноски пред въззивната инстанция в размер на 100 лв.-юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното,ВОС

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на РС Враца от 13.11.2018г.,постановено по гр.д.№ 2799/2018г.

ОСЪЖДА „БГ Агро Север“ ЕООД с.***,обл.Враца да заплати на Министерство на земеделието,храните и горите гр.София разноски пред въззивната инстанция в размер на 100 лв.-юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

                                             2..........