№ 195
гр. Сливен, 14.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на тринадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20232200500296 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение №614/20.07.2023 г. по гр.д.№604/23 г. на Районен съд Сливен, с което
е осъден И. А. И. ЕГН ********** от ***, със съдебен адрес: ***, чрез назначения особен
представител адв. Ч. от АК - Сливен да заплаща на Р. И. И. ЕГН ********** от ***, със
съдебен адрес: ***, чрез адв. А. от АК - Сливен, ежемесечна издръжка на пълнолетно лице
учащо редовно обучение в размер на 500 лв. /петстотин лева/, считано от подаване на
исковата молба - 14.02.2023 г. до настъпване на други основания за изменение или
прекратяване на издръжката, но не повече до навършване на 25 годишна възраст, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
Осъден е И. А. И., с ЕГН ********** от ***, със съдебен адрес: ***, чрез назначения особен
представител адв. Ч. от АК - Сливен да заплаща на Р. И. И. ЕГН ********** от ***, със
съдебен адрес: ***, чрез адв. А. от АК - Сливен, издръжка за минал период от време от
14.02.2022 г до датата на исковата молба 14.02.2023 г. в размер на 3600 лв. /три хиляди и
шестстотин лева/, като до пълният претендиран размер е отхвърлен иска, като
неоснователен и недоказан.
Подадена е въззивна жалба от особения представител на ответника, с която решението е
обжалвано в частта отнасяща се до размера на присъдената в тежест на ответника издръжка.
Твърди се, че в тази част решението е неправилно, тъй като е материално незаконосъобразно
и необосновано. Изразява вътрешно убеждение, че размерът на присъдената издръжка от
500.00 лева за една година назад и занапред, е завишен от съда. В мотивите е изтъкнато, че е
1
ноторно известна разликата във възнагражденията между работещите в България и в
Англия. Дори да е вярно това твърдение, то не е достатъчен аргумент, мотивиращ
присъдения размер издръжка. В легализирания документ за местоработата на ответника,
представен по делото, не е посочено неговото възнаграждение и не е изяснено важно
обстоятелство, а именно какви са неговите разходи, в т.ч. дали той отделя средства за
издръжка на друго дете или деца. Поради това се иска да бъде намален размера на
присъдената издражка.
В срока по чл.263 от ГПК е подаден писмен отговор на тази жалба, в който се поддържа
нейната неоснователност. В мотивите на решението си съдът правилно е извършил
преценка на нуждите на ищцата, както и че са налице всички предпоставки за уважаване на
иска. Доказа се родствената връзка между ищцата и ответника, както и нуждите на същата
за издръжка. Ищцата макар и навършила пълнолетие продължава обучението си за
завършване на висше образование, редовно обучение, поради което не би могла да полага
труд, от който да реализира доход за издръжка. В първоинстанционното производство по
безспорен начин се доказало, че са необходими средства за заплащане на семестриални
такси, ежемесечни такси за общежитие и средства за храна в стол, в който се храни ищцата.
Ищцата имала месечен разходи за телефон и интернет. В производството се доказало,че
средно месечният разход на ищцата с минимум за преживяване е в размер на
820.00/осемстотин и двадесет/ лева без дневни средства и лични нужди.
Първоинстанционният съд правилно е съобразил, че се касае за обикновени разходи,
свързани с нейното обучение, а не луксозни. Съдът при постановяване на своето решение
правилно е взел в предвид и възможностите на ответника и обстоятелството, че същия
живее и работи във Великобритания, няма низходящи за който да полага грижи или да
дължи издръжка. В обобщение счита, че решението е правилно и моли да се потвърди.
В с.з. за въззивника се явява особения представител, който поддържа жалбата.
За въззиваемата се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на
подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
2
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
Няма спор по установените факти, а именно, че ищцата е студент във втори курс, редовна
форма на обучение за висше образование в Медицински университет -гр. Пловдив, за
образователно -квалификационна степен Магистър по специалност „Фармация" и е дъщеря
на въззивника,който е служител в ***, занимава се с организирана дистрибуция на храни и
други във Великобритания. Не е установено да е заплащал издръжка.
Според чл.144 от Семейния кодекс издръжка на навършили пълнолетие деца, които не могат
да се издържат от доходите си или от използване на имуществото, ако учат, се дължи само
ако не съставлява особено затруднение за родителите. Пълна безусловност на задължението
в случая не е налице - трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно в средно
или висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от
използването на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да създава
особени затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава средства
над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение
да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете. Преценката за това е
винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите, квалификацията, семейното
положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице. В ППВС №
5/70 г. е посочено принципното положение, че възможността за даване на издръжка е винаги
обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице.
При присъждане на издръжка на пълнолетни учащи деца се преценява и обстоятелството
дали плащането й няма да създаде особени затруднения за родителите. За да постанови
обжалваното решение, с което е уважил предявения иск с правно основание чл. 144 СК и е
осъдил жалбоподателя да заплаща на пълнолетната си дъщеря, която продължава
образованието си в чужбина, месечна издръжка в размер на 500 лв., въззивният съд е приел,
че са налице предпоставките на чл. 144 СК, а именно ищцата е пълнолетна и продължава
редовното си обучение във висше учебно заведение в чужбина и няма доходи, за да се
издържа, а ответникът, който е неин баща, реализира доходи от работата си във
Великобритания поне в минимално допустимите за кралството размери, поради което за
него не би представлявало особено затруднение да заплаща издръжка в този размер.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно
събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна
норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат присъдени в размер
на сумата от 500 лева представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА за тази
инстанция.
3
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №614/20.07.2023 г. по гр.д.№604/23 г. на Районен съд Сливен.
ОСЪЖДА И. А. И., с ЕГН ********** от ***, със съдебен адрес: ***, чрез назначения
особен представител адв. Ч. от АК - Сливен да заплати на адв. А. А. на основание на чл.38
ал.1 т.2 от ЗАдв. сумата от 500 /петстотин/ лева представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И. А. И., с ЕГН ********** от *** да заплати по сметка на Окръжен съд Сливен
сумата от 500 /петстотин/ лева за назначения особен представител както и сумата от 432
/четиристотин тридесет и два/ лева, представляваща държавна такса.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4