Р Е Ш Е Н И Е
№3680/3.8.2020г.
Гр.Варна,03.08.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLІІ-ри състав, в открито
съдебно заседание, проведено трети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:МОНИКА
ЖЕКОВА
при участието на секретаря Атанаска
Иванова като разгледа докладваното от съдията гр.д. №
16356 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, ХLІІ-ри състав, за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е образувано по предявена във ВРС искова молба,
заведена с рег.вх. № 73 903/11.10.2019 год. г., уточнена с молба от дата
25.10.2019 г.Предявените от ищцовото дружество „Р.“
ЕООД ЕИК *със седалище и адрес на управление ***,представлявано от
управителя В.М., със съдебен адрес ***, *- чрез адвокат Д. В. против ответното
дружество „П.Ф.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от П. Ж.и П. К., с цена на иска за главници 5 129,60
лв., за лихви 826, 43 лева – общо 5 956,03 лв.и посочено правно основание
чл.200, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество сочи в исковата си молба, че през м.ноември 2017 г. постигнало
договореност с управителя на ответното ООД - П. Ж.за доставка на пшеница тип „лимец“, реколта 2017 г. В изпълнение на договореността на
24.11.2017 г. „Р.“ ЕООД доставило в базата на „*“ ООД – друго дружество,
собственост на П. Ж., пшеница тип лимец с
ориентировъчно тегло 20 тона. След доставката П. Ж.уведомил ищцовото
дружество, че след изтегляне,количеството лимец
възлизало на 16,03 тона, като поискал същото да бъдело фактурирано на друго
негово дружество а именно на „П.Ф. „ ООД.Твърди се още в сезиращата съда молба,
че на 30.1.2018 г. „Р.“ ЕООД издало фактура № 383 за 16,03 т. доставена пшеница
тип лимец, на стойност 5 129,60 лева.Заедно с
фактурата на ответното дружество бил изпратен и прогнозен сертификат за
съответствие на продукт ,произведен по биологичен начин № 1004824-1/8.9.2018 г. на серитифициращата „Р.“ ЕООД като производител на биологичен
продукт организация SGS. Пояснено е в исковата молба, че съгласно правилата на
тази организация, след инспекция на площите засети с биологична продукция се
издавал прогнозен сертификат за съответствие с посочване на приблизителното
количество биологична продукция. След прибиране на реколтата и посочване от
производителя на точното количество продукция, прогнозния сертификат се
преиздавал като се посочвало точното количество произведена биологична
продукция. След установяване на точното количество пшеница тип лимец, реколта 2017 г., твърди ищецът, със заявление от
24.1.2018 г.до SGS ищецът посочил това количество за да бъдел преиздаден
сертификата и такъв бил издаден под номер 1004824-1.1/13.4.2018 г., който
ищецът представил на ответника. На 2.5.2018 г. ищецът сочи, че получил по
ел.поща съобщение от ответника, че неговата сертификационна
организация отказвала да признае фактурирания лимец,
т.к. представения сертификат от 13.4.2018 г. не предхождал датата на фактурата.
В същото писмо се съдържало предложение за анулиране на фактурата от 30.1.2018 г. и издаване на нова
фактура с дата следваща датата на сертификата от 13.4.2018 г. В отговор на това
предложение ищецът изтъкнал, че същото било в разрез със счетоводните стандарти
и нямало да анулира фактурата от 30.1.2018 г., като междувременно ищецът
отправил запитване до сертифициращата ответника организация „СЕРЕС“, на което
било отговорено, че организацията не била поставяла
условие фактурата от 30.1.2018 г. да се анулира. Сочи се в исковата молба, че
доставеното количество пшеница тип лимец не било
заплатено от ответника, нито същият упражнил правата си по смисъла на чл.
193-195 ЗЗД приложими съгл. чл. 288 ТЗ. Ето защо за ищеца, на основание чл.
200, ал. 1 ЗЗД ответникът му дължал сумата от 5 129, 60 лева
представляваща стойност на доставените 16,03 тона пшеница тип лимец, както и сумата от 826,43 лева изтекли законни лихви
за периода от 14.2.2018 г. /14 дни след фактурата от 30.1.2018 г./ до
16.09.2019 г.При тези твърдения и ищецът е отправил искането си до ВРС с което
в условията на обективно кумулативно съединяване е предявил осъдителни искове за
заплащане на главно задължение ведно с лихви за забавено изпълнение и законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
и до окончателното плащане на вземането.В подкрепа на твърденията си и
исканията ищецът е направил доказателствени искания .
В уточнтелната
си молба от 25.10.2019 г.
ищецът е навел необходимите уточнения като е прецизирал ПЕТИТУМА НА ИСКА
си по см.на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК. Видно от същата молба /л. 23 от
делото/ искането на ищеца е:Да бъде постановено Решение по силата на което ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5 956,03 лв. от която
5 129,60 лв. – стойност на доставените 16,03 тона пшеница тип „лимец“ по фактура № 383/30.1.2018 г., 826,43 лв. за изтекли
законни лихви за периода от 14.2.2018 г./14дни след фактурата от 30.1.2018 г./
до 16.9.2019 г. както и законната лихва върху претендираната главница от датата
на завеждане на исковата молба в съда – 11.10.2019 г., до окончателното плащане
на вземането. Изрично е посочено,че исковите суми са без ДДС.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е
депозирало отговор на исковата молба. Ответното дружество, чрез адвокат К.М. ***
застъпва следното писмено становище: 1. Предявените искове
ответникът намира за допустими . 2. По отношение на основателността на исковете
и изожените в исковата молба обстоятелства ответникът
навежда следните възражения и твърдения:
Оспорват се предявените искове за главница по фактура №
********* от 30.01.2018 г. и лихви за забава за период от 14 дни след
датата на фактурата до 16.09.2019 г. изцяло по основание и размер. Оспорват се и наведените в исковата молба
обстоятелства за възникнало между страните облигационно правоотношение през
м. 11.2017 г. за доставка на пшеница тип ,,лимец“ реколта
2017 г.
В действителност през
2017 г. между страните, не отрича ответника, че били водени единствено
преговори относно доставка от ищцовото дружество в
полза на ответника на биологичен лимец. Условие за
финализиране на отношенията и сключване на договора било представяне на
сертификат от ищеца за произведен от него лимец с
посоченото качество на биопродукция и договаряне на
условията, при които от своя страна ищецът ще закупи от ответника пшеница спелта. Условието ищецът да закупи от ответника спелта било съществено за договаряне на доставката на био - лимец в полза на ответника.
Ответникът изрично заявил съгласие за
сключване на сделката, само в случай, че ищецът закупи от него спелта минимум за стойността на лимеца.Следователно,
обобщава ответникът, страните не били
постигнали окончателно съгласие относно съществени параметри на доставката,
в частност цена и количество, поради
което и облигационно правоотношение между тях не следвало да се счита за
възникнало.До сключване на договор,
възразява ответника, че не се стигнало, поради непредставяне от страна на ищеца
на сертификат с валидност и дата на издаване, предхождаща датата на
разтоварване на стоката в базата на трето лице в с. Н., както и поради непостигане
на съгласие за доставка на спелта от ответника за
ищеца по друг договор.Продукцията, твърди ответника, че била разтоварена в
базата на друго търговско дружество „*“ ЕООД в с. Н., като това не
представлявало изпълнение на постигната договореност между страните по делото,
а: „своеволно действие на ищеца“. Нито ответникът, нито третото лице „*"
ЕООД, били давали съгласие за разтоварване на пшеницата в базата в с. Н..
Потвърждение на възражението на ответника за липса на действащ договор към
датата на доставката било представеното от самия ищец писмо по ел. поща от
ответника на 24.01.2018 г., в което ответникът изразявал виждането си за
бъдещите търговски отношения на двете страни и проектираните от тях сделки за лимеца и спелтата.
В отговора на искова
молба ответникът оспорва твърденията в исковата молба за това, че разтовареното
без договор в с. Н. количество лимец било с качество
на биопродукция. Оспорен
е и представеният от ищеца сертификат за произведен от него био-лимец да се отнасял до процесната
пшеница. Приложеният към исковата молба от ищеца сертификат от 07.09.2018 г. не
удостоверявал биологичния произход на разтоварения в с. Н. лимец
от ищеца, доколкото по - голяма част от лимеца на
ищеца бил засят като междуредова култура. Този факт бил удостоверен с изявление
на И. Ч., инспектор в сертифициращата организация СЕРЕС в писмо, приложено към
исковата молба. В този смисъл посоченият начин на засяване, както и
декларираните от ищеца площи за отглеждане на лимеца
1.58 х плюс 2.8 ха били крайно недостатъчни за производство на посоченото от
ищеца количество лимец като биопродукция.
Нещо повече, възразява ответникът: сам ищецът в писмо по ел. поща, адресирано
до ответника, декларирал, че към 24.01.2018 г. вече бил продал 10 тона лимец, а останалото му налично количество било от 70 тона.
При наличие на сертификат за произведен само 16.03 тона био
лимец, извежда извод ответника, че нямало никакво
съмнение, че останалото количество лимец, произведено
от ищеца, нямало качеството на биопродукция, за
каквато единствено били водени разговори между страните.Дори да се приемело, че било налице валидно възникнало правоотношение
между страните по повод доставка на 16.03
т пшеница био -лимец,
то ответникът бил направил своевременно
възражение по чл.195 от ЗЗД, като уведомил
ищеца, че желае да му върне стоката и го поканил да си я вземе от базата в с. Н.,
поради липса на договор и представен от ищеца сертификат, касаещ
конкретната пшеница. По този повод били проведени няколко телефонни
разговора между управителите на двете дружества, като било постигнато и съгласие ищецът да вземе лимеца,
разтоварен от него без договор в базата на трето дружество в с. Н. обратно. Въпреки постигнатата уговорка, ищецът не
предприел действия по обратно прибиране на лимеца,
което станало повод ответникът да му изпрати ново писмо - покана от 26.06.2018
г., придружено със снимки на лимеца и
местонахождението му извън складовата база на „*“ ООД. Ищецът, според изложеното в отговора на искова молба, изразил съгласие
да вземе обратно лимеца си от складовата база на
третото търговско дружество в с. Н..След писмото - покана от 26.06.208 г.,от
страна на ответника- управителят на ищцовото
дружество, твърди ответникът, че посетил базата в с. Н., за да вземе лимеца, но уведомил ответника, че ще стори това по - късно,
тъй като имал затруднения по организиране на транспорта. Т.е., между страните било постигнато съгласие за
това разтовареният в с. Н. лимец да бъде взет обратно
от ищцовото дружество. В обобщение ответникът заявява, че ищецът е знаел за
недостатъка /лимецът не бил био
продукция и за него липсвал сертификат/, поради което и уведомяването му от
ответника не било необходимо. /по арг. чл. 194, ал.2
от ЗЗД/; в срока по чл. 197 от ЗЗД, ако се приемело, че между страните бил
сключен договор за доставка, получателят възразил срещу недостатъка на лимеца /липса на сертификат, удостоверяващ качеството му на
биопродукция/, като упражнил правото си да върне
стоката.Твърди се ясно в отговора, че
поради липса на постигнато съгласие, т.е. липса на договор, в счетоводството на
ответника същата /фактурата/ не била отразена като възникнало данъчно събитие.
Ето защо, твърди ответното дружество, че
то няма задължения към ищеца по процесната фактура
за заплащане на стойността на 16.03 т.
пшеница тип „лимец“, нито за изтекли лихви след
датата на фактурата. Поради изложеното по-горе, ответникът моли съдът да
постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни
и да присъди в полза на ответника
сторените от него съдебно деловодни разноски.В подкрепа на твърденията си
ответникът желае по делото да бъде прието ел. писмо от 26.06.2018 г. и да му
бъде дадена възможност да ангажира и други доказателства след доклада на съда.
В проведеното по делото второ и последно открито съдебно заседание
от 03.08.2020 г. ищцовото дружество представлявано от
явилия се лично управител В.М., чрез адв. В.,моли ВРС
да постанови Решение по силата на което иска да бъде уважен така, както е
предявен,ведно със законните последици.Обективирано е
искане и за присъждане на сторените по делото съдебно деловодни разноски и за
предоставяне на възможност за писмени бележки.
В същото съдебно заседание ответното
дружество,представлявано от явилия се лично управител П.К.,чрез адв.М. моли ВРС за отхвърли предявените искове като
недоказани и неоснователни.Адв.М. обективира
искане за присъждане на сторените по делото разноски и за срок за писмени
бележки.В рамките на предоставения срок процесуалните представители на страните
по спора са депозирали подробни писмени
бележки.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
По делото са
приобщени относимите към спора писмени доказателства - представените с исковата молба заверени копия на : товарителница
за обществен автомобилен превоз
в страната от 24.11.2017 г.; писмо от електронна
поща от 11.12.2017 г.; писмо
от електронна поща от
24.01.2018 г., 15:55 ч.; писмо от електронна
поща от 24.01.2018 г., 16:19 ч.; фактура №
**********/30.01.2018 г.; протокол от изпитване №
102/19.08.2017 г.; сертификат за съответствие на
продукт, произведен по биологичен начин № 1004824-1;
сертификат за съответствие на продукт, произведен по биологичен начин № 1004824-1.1; заявление от
24.01.2018 г.; известие до Управителя на „Р.” ЕООД от „П.Ф.” ООД; електронна кореспонденция – 3
листа; писмо от електронна поща от 22.04.2018 г.
Приложено по делото е и становище вх.рег.№ 30496/26.05.2020 г., ведно
с приложеното към него
заверено копие на писмо изх.№ 2019/30.08.2017 г., като съдът е обявил на страните, че в становище вх.рег.№ 30496/26.05.2020 г. е наведено оспорване на
отговора на ответната страна, като
становището от своя страна е оспорено в съдебно заседание от адв. М. – процесуален представител на ответника.
Спорът между страните се свежда до това имало ли е договорна връзка между
двете търговски дружества и ако „да „ дължи ли ответната страна заплащане на ищцовата
търсената главница ведно с акцесорните вземания .
За пълното изясняване на фактическата страна по спора по делото е допусната
съдебно – счетоводна експертиза.
Заключението по допуснатата ССчЕ е изготвено от
вещото лице С. и приобщено по делото на листи 73 –т и 74 –ти.Допуснатата ССчЕ е със следните въпроси : Вещото лице да извърши проверка в счетоводството на двете дружества
като: В ищцовото
дружество да даде заключение за количеството
произведен лимец, количество произведен био лимец през
2017 г., за които ищецът разполага със сертификат.;
Какво е количеството
продаден лимец и биолимец към датата
на затоварване на стоката
по товарителницата в базата
в с. Н. — 24.11.2017 г.? Включена ли
е процесната фактура в дневника за продажби при ищеца, а при ответника дали фактурата е
включена в дневника за покупки по ЗДДС? Отразена ли е фактурата и как в счетоводствата
на двете дружества?
От констативно съобразителната част на ССчЕ е видно ,че в.л. С. е цитирало, че
с искова
молба от 11.10.2019 г. „Р.” ЕООД претендира плащане
от страна на „П.Ф." ООД сумата 5 129.60 лева главница и 826.43 лева лихва с правно основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД.
Видно е от същата част на ССчЕ
, че във връзка с поставените задачи вещото лице е проверило всички приложени по делото документи.От счетоводството на „Р.” ЕООД са били проверени : хронологична ведомост на счетоводните записвания във връзка с осчетоводяване
на процесната фактура; дневник за продажби
и СД по ЗДДС за м. януари 2018 г.; хронологична ведомост на счетоводните записвания във връзка с осчетоводяване
на заприходена продукция по счетоводна
сметка 303 (Продукция) по отделни артикули
за 2017 г.; Удостоверение за декларирани площи/животни по схема издадено от Държавен фонд земеделие с изх.№02-080-2600/973 от 11.07.2017 г.От счетоводството
на „П.Ф." ООД са били проверени :-дневници за покупки и СД по ЗДДС за периода от
м. януари 2018 г. до м. декември
2018 г.
На база така описаните напълно относими
към изясняването на спора, проверени приобщени по
делото писмени доказателства, както и след проверка в счетоводството при ищеца
и при ответника вещото лице стига до
следните заключения :т. 1.От проверените
документи при ищеца в.л.установило, че през 2017 г. по счетоводна сметка 303 (Продукция, аналитична сметка
лимец) на 24.11.2017 г. са заприходени 16 000 кг.Съобразно представен
сертификат №1004824-1 (стр. 11 от делото) количеството произведен лимец
е 12 тона, а съобразно представен
сертификат №1004824-1.1 (стр. 12 от делото) количеството произведен лимец
е 16.03 тона.;т. 2 . Към дата 24.11.2017 г. няма данни за продадено количество лимец и биолимец от реколта 2017 г. т. 3. От проверените
документи при ищеца в.л. експерт – счетоводител С. установява, че фактура
№383/30.01.2018 г. е включена в дневника му за продажби през данъчен
период м. януари 2018 г.От проверените документи при ответника няма данни процесната фактура да е
включена в дневниците му за
покупка.;т. 4.От проверените
документи в счетоводството
на ищеца в.л. установява,че че процесната фактура №383/30.01.2018 г. е отразена по следния начин: Дебит сметка 411 (Клиенти) на стойност 5 129.60
лева; Кредит сметка 701
(Приходи от продажба на продукция) на стойност 5 129.60 лева.От проверените документи при ответника няма данни за осчетоводяване на процесната
фактура в счетоводството му.
Макар,че на база ССчЕ се
установяват основните спорни въпроси между страните освен ССчЕ
, писмените доказателства по делото са допуснати и събрани гласни доказателства.Допуснати са
въпроси по реда на чл.176 ГПК към управителя на ищцовото
дружество, на които управителят на Роторо ООД е дал
отговори. разпитани в качество на свидетели
са и лицата : Н. Т. Н.– работещ в дружество * от 2015 г.
и К. И.
И.- служител на „П.ф.“ ООД.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявените по делото искове са главен,с правна квалификация чл. 327 ,ал.1 ТЗ ,вр.с чл. 200,ал.1 ТЗ,вр.чл. 79 ЗЗД и акцесорен с правна квалификация чл. 86 ЗЗД .
За обосноваване на правните изводи съдът се спира
на първо място върху доказателствената тежест, разпределена
с доклада по делото.По предявения главния
иск с правна квалификация чл. 327, ал. 1 от ТЗ във връзка
с чл.200, ал.1 и чл.79 от ЗЗД съдът е указал на страните,
че основателността на предявен иск за
реално изпълнение на поето правно (договорно) задължение, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките:
валидно възникнало между страните
правоотношение, елемент от съдържанието,
на което да е задължението
за заплащане на претендираната
парична сума, настъпила изискуемост на задължението и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност
на претенцията за реално изпълнение, основана на чл.79, ал. 1 ЗЗД. Доказателствената тежест по предявените
парични осъдителни искове съдът е възложил върху ищеца, който е следвало да установи, при условията на пълно и главно доказване, положителните факти, пораждащи съдебно предявеното право на вземане, а именно: че е сключил с
ответника валиден договор за продажба
на стоки, по силата на които
е поел задължението да продаде
и предаде на ответника описаните във фактура № 383/30.1.2018 год. стоки,
а последния е поел задължението
да плати претендираната цена; че е изпълнил поетите с договорите задължения точно и в срок, както
и да докаже размера на всяка една
от претенциите си. Т.е. при наведените
твърдения в исковата молба ищецът е следвало да докаже, че като продавач се е изпълнил задължението си по чл.
183 ЗЗД –че е прехвърлил на купувача собствеността върху посоченото количество био лимец срещу
цена, която купувачът се е задължил да му плати, както и че е предал на купувача продаденото количество лимец, а купувача е бил длъжен да го получи. Съдът е указал на ищеца и на ответника, че съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът
е длъжен да плати цената
при предаване на стоката
или на документите, които му дават право да я получи, освен ако не е уговорено друго, както и че съставите на ВКС в практиката си
по чл. 290 ГПК приемат, че фактурата
може да се приеме като
доказателство за възникнало
договорно правоотношение по договор за продажба между
страните, доколкото в самата фактура фигурира описание
на стоката по вид, стойност,
начин на плащане, наименованията
на страните и време и място на издаване.По
отношение на неизпълнението на задълженията
на ответника, което по своята същност е отрицателен факт
– липса на дължимо
поведение, достатъчно е твърдението
на ищеца, като ответната страна следва да докаже опровергаващия го положителен факт – точно изпълнение,
или да докаже правоизключващото
си възражение за липса на
договор. Съгласно чл. 154 от ГПК, тежестта
да установи плащане или погасяване
по друг начин на това договорно задължение съдът е възложил върху ответника, тъй като се касае за положителен
факт, който той може да
установи и от който черпи изгодни за себе си правни
последици.2. Присъждането на законната
лихва върху уважения размер на
иска за главница от датата
на предявяване на исковата молба до окончателното плащане представлява законна последица от уважаването на иска.3.
По отношение на акцесорния иск с правна
квалификация чл.86 от ЗЗД, вр. чл.309а, т.1 от ТЗ съдът е указал на страните,че вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и
закономерно причинява. Вземането
за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо главното, като правопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по
отношение на главното задължение.
Вземанията на ищеца за сумите по процесната фактура (главница) ищецът е следвало да докаже, че
са дължими, тъй като са
станали изискуеми и не са погасени чрез изпълнение или чрез друг способ. В тежест
на ответника е било да ангажира правоизключващи
и/или правопогасяващи възражения
против акцесорните искове.
При така разпределената тежест на доказване, на база анализа на писмените
доказателства, кредитираното от съда като обективно и безпристрастно заключение
по допусната ССчЕ , обясненията на управителя на ищцовото дружество и гласните доказателства ,настоящият
съдебен състав приема,че ищецът не е провел пълно и главно доказване на
исковите си претенции.Настоящият състав приема,че в действителност между двете
търговски дружества са съществували търговски взаимоотношения, но до сключване
на търговска покупко продажба на био
лимец по см. на чл. 327 ТЗ не се е стигнало.Доказано
по несъмнен начин е че на дата 24.11.2017 г. е съставена товарителница № 115114 /л.5 –ти от делото/ по повод
транспортиране на стока –товар лимец с тегло
20 000 кг. Доказано е също че на дата 30.1.2018г. ищцовото
дружество е издало към ответното данъчна фактура № 383 в която е вписано количество на стоката
16030 кг., единична цена 0,32 лв., вид на стоката – пшеница тип лимец BG BIO -14 ,данъчна основа 5129,60 лв., ДДС – 0
/л.9/.Приложен по делото на л.10-ти е протокол за изпитване от 19,8,2017 г. от
който е видно, че по заявка на ищцовото
дружество от лаборатория на ЕООД * е била взета проба 1 от лимец неолющен – хектолитрова
маса ,като е вписан резултат от изследването 47,2 , метод на изпитването БДН EN
ISO 797 -3 :2009 и в пробата не е била открита жива зараза. Приложен на л.11-
ти по делото е сертификат за съответствие на продукт произведен по биологичен
начин, издаден на 8.9.2017 г. , валиден до 7.9.2018 г. от сертифциращата организация SGS .В същия този сертификат, по заявка на Р.
ЕООД е било посочено от обща заявена площ 23,64 ha –лимец- биологичен 12 t прогнозно
количество, при обща площ 1,58 + 2,8ha.Приложеното на л. 53 – 54
уведомително писмо на същата сертифицираща компания, адресирано до управителя
на ищцовото дружество напълно кореспондира със
сертификата от 8.9.2017 г., съдържа констатации че Р. ЕООД е спазило
изискванията по РЕГЛАМЕНТ ЕО 834 /2007 и ЕО 889/2008 г. и отразява отново
прогнозното количество от 12 тона биолимец .Приобщен
по делото е и втори сертификат на същата сертифциращата
организация SGS издаден на 8.9.2017 г. ,
преиздаден а 13,4,2008 г., валиден до
7.9.2018 г. от който се установява че
произведения от Р. ЕООД био лимец
е от 16.03 t.
От заключението на вещото лице по допусната ССчЕ се
установава,че фактурата № 383 /30.1,2018 г.издадена
от ищцовото към ответното дружество е отразена
счетоводно само при ищеца чрез записване
по см.411 и по см. 701 на стойност 5 129,60 лв. Допълнително от разпита на
самия експерт- счетоводител,проведен в последното открито съдебно заседание се
изяснява факта,че в счетоводството на ищеца единствено от сертификата става
ясно,че произведената продукция лимец е био лимец. В.л. С. сочи още че в
см. 701–сметката която отчита прихода, срещу нея се изписва продадената
продукция но срещу записване срещу счетоводна см. 303 ,като в см. 303 не е
имало записване . При тези основи факти установени по делото, въз основа дори и
само на обясненията дадени от управителя на ищцовото
дружество се налага извод, че в базата на трето на спора лице –„* „ ООД ищцовото дружество „Р. „ ЕООД *** лимец
като товарът е бил придружен от товарителница и е бил издаден прогнозния
сертификат. Товарителницата носи датата 24.11.2017 г. и в нея е посочено
количество лимец 20 тона .В прогнозния сертификат е
вписано количество от 12 тона .В данъчната фактура издадена на дата30,1,2018 г.
е посочено количество лимец от 16 030 кг. и
единична цена от 0,32 лв. Във втория по ред сертификат е отразено количество био лимец от 16.03 t.Разликите от 20,12 и 16.03 тона на база сравненията на
писмените документи са очевидни което поставя въпроса ако е имало договорка за покупко продажба на лимец за
колко тона е била тази договорка ,могъл ли е да произведе и продаде био лимец ищеца и ответникът
искал ли е да купи лимец/био
–лимец/,какво количество и на каква цена. Според ВРС
страните са имали договорка за продажба на био лимец, като преддоговорите им
отношения са били ищецът да достави на ответника био лимец срещу което ищецът да получи спелта
от ответника.В тази насока са и обясненията на управителя на ищцовото дружество които като неизгодни за него факти съдът
кредитира и то в тази им част. Твърденията на ответника, че до сделка не се е
достигнало се подкрепят от гласните доказателства допуснати в полза на
ответника , които макар и попадащи под хипотезата на чл.172 ГПК съдът
кредитира, т.к. кореспондират с писмения доказателствен
материал. Наличието на преддоговорни отношения и
отправеното искане от ответника към ищеца да си прибере обратно лимеца се съдържа в електронната кореспонденция между
страните .И на последно място от заключението на вещото лице по ССчЕ съдът извежда извода,че единствено във сертификата
приложен на 12 ти се изяснява,че се касае
за био лимец.Нещо
повече издадената от ищеца фактура е записана в см. 411 и см. 701 но не и 303 а
при ответника въобще не е отразена.В обобщение ,след като ищецът не установи и
доказа по несъмнен начин,че „Р.“ ЕООД и „П.Ф. „ ООД са имали конкретна
договореност за доставка на определено количество био
лимец, при конкретна цена за килограм , съдът
приема,че главният иск е останал напълно недоказан поради липсата на съгласие
за продажба на определено количество стока при конкретна цена .Ако и да се
приеме,че е имало съгласие за търговска сделка ,то това съгласие е било за
бартер – ищецът да достави на ответника био лимец и срещу тази доставка да изкупи от ответника спелта. В този смисъл е приобщената по делото електронна
кореспонденция между страните .
При така изложеното ВРС приема, че не са доказани всички елементи на
фактическия състав на търговската продажба поради което и отхвърля изцяло
предявения главен иск.
Поради недоказаност на основанието на иска са ирелеватни
възраженията на ответника за упражняване на правата му по чл.194 ЗЗД и чл.324 ТЗ.
Неоснователността на главния иск води и до неоснователност на акцесорните за мораторни лихви
върху главницата начиная от датата на забавата и до
датата на исковата молба , както и за законната лихва върху главницата начиная от датата на депозиране на исковата молба .
При този изход на спора съдът
дължи произнасяне по разноските по делото.
Съгласно нормата на чл. 78, ал.3 ГПК съдът присъжда в полза на ответника реално сторените по делото
разноски за които има приложени доказателства за размера и за основанието им.
Видно от л.76 –ти ответното дружество претендира два
разхода сумата от 150 лева депозит за ССчЕ и сумата от 720 лева за заплатен адвокатски
хонорар .Двата разхода са доказани и по размер и основание и възлизат на общо
870,00 лв. ( осемстотин и седемдесет лева),
поради което съдът ги присъжда в пълнота в полза на ответника и в тежест на
ищеца съгл.чл. 78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло
предявените от ищцовото дружество „Р.“ ЕООД ЕИК *със седалище и адрес на управление ***,представлявано
от управителя В.М., със съдебен адрес ***, *- чрез адвокат Д. В. против ответното
дружество „П.Ф.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от П. Ж.и П. К., обективно ,кумулативно съединени искове с
искане : Да бъде постановено Решение по силата на което ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5 956,03 лв. от която 5 129,60
лв. – стойност на доставените 16,03 тона пшеница тип „лимец“
по фактура № 383/30.1.2018 г., 826,43 лв. за изтекли законни лихви за
периода от 14.2.2018 г./14дни след фактурата от 30.1.2018 г./ до 16.9.2019 г.
както и законната лихва върху претендираната главница от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 11.10.2019 г., до окончателното плащане на
вземането, като неоснователни и недоказани на основание. чл. 327, ал. 1 от ТЗ във връзка
с чл.200, ал.1 и чл.79 от ЗЗД и чл.86 от
ЗЗД.
ОСЪЖДА „Р.“ ЕООД ЕИК *със седалище и адрес на управление ***,представлявано
от управителя В.М., ДА ЗАПЛАТИ на „П.Ф.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от П. Ж.и П. К. СУМАТА от общо 870,00 лв. ( осемстотин
и седемдесет лева),- представляваща сторени
от ответното дружество съдебно-деловодни разноски пред настоящата
инстанция, на основание
чл.78,ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните-чрез адв.В. за ищцовото дружество и чрез адв. М.
за ответното дружество .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: